Не показват ли тези стихове от Библията, че човек може да отпадне от вярата?
Йоан 6:66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.
Марк 13:13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.
Матей 16:26 Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?
Галатяни 5:4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.
Откровение 3:3 Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай. И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.
Лука 13:09 Ако на следващата година даде плод, добре. Ако ли не, тогава ще го отсечеш.
1 Коринтяни 9:24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.
1 Коринтяни 11:29 защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си
1 Петрово 1:17 прекарайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя
2 Тимотей 4:10 3ащото Димас ме остави, като обикна сегашния свят
2 Тимотей 2:18 Eменей и Филет, които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението вече е станало, и събарят вярата на някои.
Евреи 10:29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
Матей 12:32 И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости – нито в този свят, нито в бъдещия.
На стр. 132 от своята книга „Вечна сигурност” популярният ТВ проповедник д-р Чарлз Стенли твърди: „Невъзможно е за този грях да се случи днес!”
Разбира се, че крайният калвинистки възглед „веднъж спасен – завинаги спасен“ е атакуем. Обаче сбирката от приложени тук стихове също е атакуема. Само един пример – Йоан 6:66 въобще не говори за „спасение“, а за отдръпване на някои ученици от основната група. По-интересен в случая е отреклият се „с клетва“ ап. Петър от Христа (Мат. 26:69-74 и пар.). Какво биха казали колегите във форума по този въпрос? „Отричането с клетва“ си е много сериозно духовно престъпление, не е ли така?…
АКО СЕ ОБЛЯГАМЕ САМО НА ТАЗИ КЪЛКА ,МНОГО ЛЕСНО МОЖЕ ДА О ИЗГУВИМ
Известният американски лекар доктор Доналд Уайтакър с право казва: „Много е лесно да си атеист, когато си успеешен, но е много трудно да останеш атеист, когато лежиш на смъртното си легло.“
Tova priateli e edna laja!
Отричането с клетва е наистина много сериозен грях… Според словото обаче само един е непростимият!
Първият стих нека да бъде този
Йоан 10:28. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
Няма външна сила която да може да ни вземе спасението то е сигурно, защото кой е по могъщ от Бога-никой. Ето че калвинистите и техните съвремени последователи сякаш са прави но…почти
Марка 13:13. И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.
От друга страна обаче Исус предупреждава че ако ние отстъпим от Него, поради грях трудности и изкушения, тогава губим спасението си. Бог ние е дал свободна воля и няма да ни я вземе ако ние решим да тръгнем в другата посока… но със сигурност Той винаги ще ни чака както Бащата на блудния син, дано преди да бъдат повикани във вечността всички отпаднали се завърната. Амин!
Коментарът на В. И. П. е балансиран и ми харесва (само че защо не си пишете името – няма от какво да се страхувате!).
Сериозният въпрос за „изгубване на спасението“ не е само морален, както се опитват някои да го тълкуват. Той касае самото ни отношение към християнството – дали за нас то е „мода“, „временно занимание“, „семейна традиция“, или е самият ни живот, мислене, чувстване, поведение. И има ли въпрос: „веднъж погинал – завинаги погинал“?
Тук ми се ще да припомня кратък откъс от Писмо 96 на Плиний Млади до един от гонителите на християните – имп. Траян (97-117):
„Междувременно спрямо тези, за които ми се донесе, че са християни, приложих следната мярка: тях самите разпитах дали са християни; тези, които признаха, разпитах втори и трети път, като ги заплаших с наказание; онези, които упорстваха, заповядах да бъдат отведени на смърт, защото не се съмнявах, че каквото и да признаят, трябва да се накажат заради твърдоглавието и непреклонната им упоритост; други пък, обхванати от подобно безумие, понеже бяха римски граждани, наредих да отпратят обратно в Рим… Тези, които отричаха, че са или че са били християни и повтаряха след мен молитви към боговете, извършваха свещенодействие с тамян и вино пред твоята статуя (т.е. на имп. Траян) и хулеха Христос, реших да пусна, тъй като никой истински християнин, както се говори, не може да бъде заставен да извърши нещо подобно. Други, посочени от свидетел, признаваха, че са християни и веднага след това се отричаха. Били наистина, но се отказали, някои преди три години, някои повече, а някои и преди двадесет…“ (Плиний Млади, Писма. С., 1979. 207-8).
Позволих си да цитирам този откъс, защото проблемът с „отричането от Христос“ не е единичен (само с ап. Петър). Той има мащабни измерения в историята на християнството. И не е бил проблем само по време на 10-те страшни гонения в римската империя. Този проблем съществува и през половин вековния гнет на атеистичния комунистически и варварски тоталитаризъм. Тогава мнозина се спотайваха, гонеха кариера, умилкваха се около властимащите, подписваха декларации за верноподаничество, доносничеха срещу събратя и колеги. Как решаваме днес този проблем? Има ли тук „изгубено спасение“? И стои ли въпросът: „веднъж погинал – завинаги погинал“?…
Вечна сигурност – 1. Някои хора смятат,че когато един човек действително е спасен, той е спасен завинаги.
2. Други твърдят, че това е опасна доктрина, която би могла да насърчи християните да живеят в грях. Те казват, че спасението на един човек зависи от неговия живот и че всеки грях води до загуба на вечния живот.
Ако човек действително разбира евангелието на Божията благодат, той лесно ще види, че първото мнение е правилно. Всеки човек, който наистина е спасен, е спасен завинаги.
––Спасението зависи не от това, което ние правим за Бог, а от това, което ТОЙ е направил за нас!!!–––
Марти остава само да отговориш на един последен въпрос:
Наградите в небето според вярата ли ще се дават или според делата?
Всичко е почти така, но се пропуска един важен момент. Има разлика между спасението, и влизането в Божието Царство. Спасението не зависи от нашите дела, а само и единствено от нашата вяра, и чрез нея- от Божието действие. Но спасението е с цел- не просто да си „живеем спасени“, а за да влезем в Божието Царство. А вече самото влизане в Царството изисква дела- дела, които се очаква да бъдат извършени СЛЕД като сме спасени чрез вяра. А самото царство ще бъде на Земята, не на небето. И тук, на Земята, когато Исус дойде втори път като Цар, ще раздаде наградите, според делата ни. А който е спасен, но не извърши нужните дела, за да получи награда, ще остане отвън, във външната тъмнина. Пак ще остане спасен (от ада), но няма и да царува в Царството, ще остане отвън, като слуга.
А вече отделно има и доста хора, които въобще не са и спасени (обикновено те са „приели“ Исус под влияние на чувства, емоции в даден момент, под натиск от убеждаване, или нещо подобно, което всъщност не е истинско приемане)- тези, които са спасени наистина, не могат просто така да се отрекат, и да заживеят както преди, все едно нищо не се е случило. А има и такива, които също никога не са приемали Христос наистина, а само са се престрували, но са имали зла цел в сърцето си- например да въведат тайно гибелни ереси, или пък да доносничат, или нещо подобно- и те също не са били никога спасявани- „ако бяха от нас, биха останали с нас“.
Г-н Марти Стоянов подчертава една насърчителна истина, която има подкрепа в Римляни 9:15-16:
„Защото казва на Моисей: „Ще покажа милост към когото ще покажа и ще пожаля, когото ще пожаля“. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост“.
Разбира се, крайните калвинисти също ползват пасажи като този, но ако разбираме правилно термина „милост“ (преводът би предизвикал отделна дискусия), който видимо говори за „състраданието“ на Бога и е синонимен на „заветната Му любов“ към верните, ще трябва да признаем, че действително ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА БОГА е по-важна от нашето усърдие. А Бог не желае „погиването“ на Своите синове и дъщери, но им дарява „спасение“ в Христа.
–Тогава мнозина се спотайваха, гонеха кариера, умилкваха се около властимащите, подписваха декларации за верноподаничество, доносничеха срещу събратя и колеги. Как решаваме днес този проблем? Има ли тук “изгубено спасение”? И стои ли въпросът: “веднъж погинал – завинаги погинал”?––
Моето лично мнение, е че всеки който осъзнае грешката си, и наистина се разкае и изповяда греха си публично пред братята,(както и казва Апостол Павел публично ни бихте(опозорявахте) а сега искате да ни освободите!), е достоен да му се прости, но ако не… той е по пътя на погиващите независимо от това какво си мисли. Но ако се покае да не му се дава показно място в тялото Христово, а да се смири ида заеме по задните редици, защото е дал голям повод да се хули Божието име, дори до този днешен момент! Не ангажирам никоя съвест с моето мнение
А относно крайния Калвинизъм или чистият такъв, той учи наистината че човек е предопределен за гибел или спасение независимо от делата му(нещо като веднъж погиващ-завинаги погиващ) Колко е помогнал като един от най-великите протестаните, и колко е навредил с такива свои доктрини един Бог знае. Обаче неговите доктрини ме насочват в една друга посока за деноминационното мислене, и тълкувание на Словото… на парче! Нещо много популярно не само в 16 век но дори и в 21 век.
Нужно е да се отправи лична похвала към моя стар познайник г-н Софрониев за изложената позиция. Същото важи и за г-н Страхил Иванов, който понякога прибързано включва в дискусиите с младежката си жар, но в едно от неговите включвания много точно описа състоянието на този тип разрушително богословие. И двамата са прави че хора, които се представят за спасени завинаги а живеят живот в греха не могат да са стожери на църквата. Поздрави към младите мислители и ще се надяваме г-н Пеев и по-старите евангелски богослови с да подходят с необходимата мъдрост за изобличаване на грешките и насърчаване сред младежите.
Идеята, че хората се спасяват, като спазват закона, се поддържа от много хора, но не и от Библията. Бог не е дал закона като път на спасение. Той никога не е имал такива намерения. Законът никога не е бил стълба, по която човекът би могъл да се качи на небето. Не, законът е бил даден, за да изяви греха. Законът има за цел да покаже на хората дълбочината на тяхната поквареност, за да могат да се обърнат към Господа и да извикат за милост.
1. „А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението“ (Римляни 5:20)
2.“Нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха“ (Римляни 3:20)
Тук обаче държа да подчертая, че макар и спасението да не е чрез добри дела, то е „за добри дела“(Еф. 2:10). Ако си представим спасението като едно дърво, бихме могли да кажем, че добрите дела не са „коренът“ на спасението, а плодът от спасението в душата, и това спасение в душата ражда добрите дела.
(Яков 2:14-26) Един човек може да каже, че има вяра, но ако неговият живот не се характеризира с добри дела, очевидно неговата вяра не е истинска.
П.П.
В отговор на въпроса отправен към мен, желая да кажа, че макар и да не допринасят с нищо за спасението на човека, добрите дела ще допринесат много за неговия живот на небето.
(1 Кор. 3:14) Такава е Божията благодат! Бог спасява хората даром чрез вярата в Неговия Син, без никакви дела от тяхна страна. И когато те повярват, Той им дава и силата за добрите дела.
Съгласен съм с Вас, г-н Грозев, че трябва да насърчаваме младите. Това е педагогически дълг, който се надявам, че изпълняваме с моите колеги във ВЕБИ. Ето, млади служители като моя съименник и съгражданин Вениамин И. Пенчев показват много балансирано и зряло мислене. Винаги трябва да има възможности за разкаяние, прошка и продължаване на пътя, докато Бог ги дава. Нито позицията „веднъж спасен – завинаги спасен“, нито „веднъж отпаднал – завинаги отпаднал“ трябва да бъдат подкрепяни, защото нямат новозаветна база и психологическо оправдание.
Хареса ми и упрекът на В. Пенчев, че в българския евангелизъм се поучава и проповядва „на парче“. Рядко се случва да се представя цялостна доктрина по дадена тема. Обикновено се изстрелват стихове оттук оттам.Това е видимо и в повечето коментари в Пастир.орг.
Искам да отправя няколко въпроса към човека, който говори в това видео, което аз така и не посмях да изгледам.
1)Какво беше последно чудо случило се в живота Ви(ако е прекалено лично там където проповядвате)?
2)Какво мислите за църкви като „Хилсонг“ и „Бетъл“?
3)Какво за вас е църква?
4)Има ли, според Вас, понятие „християни извън църквата“?
5)И какво въобще ВИ говори думата БЛАГОДАТ?
Страхиле недей ограничава делото на Христос само за онези които познават богословието и историята. Tова е по-голям легализъм от оправданието чрез дела.
Крег Кенер казва че сме оправдани чрез вяра в Христа, не чрез вяра в оправданието чрез вяра.
Затова и е възможно за по-голямата част от човечеството да се доверят на Христос като техен спасител без да разбират църковната догматика или дори апологията на ап. Павал.
Ако божият дух работеше само между хората които са запознати напълно с неговото богословие, никой от нас не би могъл дори и да приближи до Неговата истина.
Г-н Грозев, благодаря за топлите думи и насърчението!
Сигурно има и моменти, в които съм се изказал неподготвен и приемам критиката Ви!
Но това,че ме включвате в една група с моя брат Георги Софрониев е истински комплимент,за което още повече Ви благодаря!
Добре е за Делото да има повече верни братя като него!
……………………………………….
Йово, благодаря за корекцията, но аз нямам коментар в тази тема тук, да не говорим за ограничаване на Христос! 🙂
Добре е да си напомняме тези неща по-често!
Апостол Яков никога не е твърдял че спасението е чрез дела, ако приемем, че това е така то той е твърдял че Христос умрял напразно, след като дела отделени от вярата в Него могат да те спасят! На първият събор на който присъства и Яков, това е напълно изчистено и обяснено.
Той говори обаче за проблема свързан с вярата. Нейното естество не е материално и тя неможе да бъде видяна както всичко останало в нашият свят. Той казва че ако имаш тази спасителна Авраамова вяра тя ще се прояви в тебе чрез дела(покаяние, покорство, добри дела).
Така на практика той показва че мнозина мислят че вярват истински и мислят че са спасени, но те се замозаблуждават, и това ще стане явно на Божият съд, но може да стане явно и днес, чрез делата!
Той не твърди че спасението не е по благодат чрез вяра, а говори за тази вяра която наистина ни прави праведни пред Бога, това е вярата която е последвана от делата(покаяние покорство, дорби дела).
Като заключение към Яков 2 можем да кажем че предупреждението остава към всички нас които отделяме вярата от делата и така я правим невалидна пред Бога(той я нарична мъртва вяра, бесовска!)и тя не ни води до спасението което ВСИЧКИ ИНАЧЕ ТЪСИМ. Вярвам обаче че все пак никой от нас неможе а само Бог може да отсъди накрая кой е спасен и кой не! За съжаление мнозина ще останат вън от царството защо на външно са изглеждали да имат тази вяра но в действителност, само дори едно тяхно досие в миналото може да покаже че всичко е бил „театър“ пред човеци.
Мисля си че по скоро в България се проповядват и двете крайности на христинството, вяра без дела, и дела без вяра и двете НАПЪЛНО погрешни що се отнася до живота на християнина, и смятам че всички ние трябва да сме единодушни по този въпрос.
„Крег Кенер казва че сме оправдани чрез вяра в Христа, не чрез вяра в оправданието чрез вяра“ (Йово).
Драги Йово, в горното изречение си написал голяма безсмислица. Няма такова нещо като „вяра в оправданието чрез вяра“! Има вяра в Триединния Бог, вяра в Христос като Единствен Спасител. Вярата не е в предмет или тема, а – в божествена Личност! Има „оправдание чрез вяра“ и е добре да се поосведомиш повече по тази тема, преди да правиш опити да критикуваш нея или онези, които я припомнят. Защото дискусията по темата за „оправданието чрез вяра“ съществува още от времето на прор. Авакум (7-ми в. пр. Хр.), който пък е цитиран и разяснен от ап. Павел, блаж. Августин, Лутер, Калвин и всеки грамотен християнин след тях.
Хайде да припомним някои от техните изказвания:
Прор. Авакум: „Ето, душата ми се надигна, неспокойна е в него; а праведният ще живее чрез вярата си“ (Авак. 2:4).
Ап. Павел: „Като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа“ (Гал. 2:16; срв. Римл. 1:17; 3:20 и мн. др.).
М. Лутер: „Само вярата без дела оправдава“. За това свое убеждение, изградено след препрочитане на посланията до Римляни и Галатяни Лутер заявява: „Дори всички папски осли да побеснеят и пощръклеят, те пак не ще ми го отнемат“ (Послание за превода, 1530).
Оказва се, че всеки, който се противопоставя на ясното новозаветно учение, че „само вярата оправдава“, заприличва на „щръклеещите папски осли“. (Едно уточнение: ослите и друтите копитни животни щръклеят, когато ги нападнат вредители от рода на конските мухи, стършелите и т.н.)…
Брат Пеев написал го е богослова Кенер, аз само го цитирам. Ако имате проблем с изказването моля ви обърнете се към него щом го разбирате тенденциозно. Страхиле мисля че ме разбра какво ти казах
Не, Йово, нямам проблем за учението за „оправданието чрез вяра“. В най-добрия случай има проблем в превода на твърдението, което цитираш – който и да го е правил. Вероятно Крег Кенер казва: „belief in the justification of faith“. Ако е така, то не става дума за „вяра в“, а за „възглед в“. Ако обаче твоят „богослов“ Крег Кенер не приема валидността на „оправданието чрез вяра“ като протестантски възглед, той просто НЕ Е протестантски богослов.
За да няма недоразумение, би ли ми цитирал на английски неговото твърдение с посочка към негова публикация? Ще ти бъда благодарен!
въпросът ми е към Мартин- ако хората за спасение са предизбрани и нямат свободен избор в спасението си, тогава защо е нужно да изпълняваме Великата заповед да проповядваме и да правим ученици от Матей гл. 28 и Марко гл. 16?
„Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.“ ….
Така копнех подобна атмосфера да цари и в днешни дни, благодаря на тези, подхвърлиха по някоя добра дума в пространството.
http://pastir.org/news/12552
Идват при мен и с паника ми казват: „Мислех, че щом веднъж човек е спасен, той е спасен завинаги!” Отговорът ми към тях е: „Ако наистина обичате Исус Христос, вие няма да се отречете от Него с мисли, думи или действия!” Йоан казва: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите, но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа Праведния” (Йоан 2:1). Целта на тези, които обичат Бога, е, да не съгрешават. Но ако съгрешат, имат ходатай при Отца, Исус Христос праведния; могат да изповядат греха си на праведния Адвокат и да им се прости. Не се казва: „Дечица мои, това ви пиша, за да съгрешите. И когато съгрешите, имате адвокат при Отца, Исус Христос праведния” (Сравнете внимателно двете изявления в кавички!). Юда ни предупреждава чрез Божия Дух, че в Църквата ще се промъкнат мъже и жени, които ще обърнат благодатта на Бога в средство за постигане на себични желания и ще се отрекат от Господ Исус Христос със своите алчни и бунтовни пътища. Посланието започва така: „Възлюбени, като показах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата”. Как се подвизаваме или как се борим да запазим вярата? Отговорът е: „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов” (ст. 20-21). Не оставяйте любовта ви да охладнее чрез измамата на греха. Борете се за вярата, като пазите любовта си към Бог дори, когато мъжете и жените около вас заявяват, че са християни, но живеят в алчност и непокорство. Не допускайте техния квас на лицемерие да проникне във вашето сърце и ум! Щом Юда ни заповядва да пазим себе си в Божията любов, значи любовта може да бъде загубена. Такива хора съставят втората група, която ще чуе Господаря да казва: „Махнете се…”.
Налице е исторически богословски диспут, включващ Августин срещу Пелагий и Калвин срещу Арминий. Диспутът включва въпроса за спасението: ако човек е наистина спасен, трябва ли да устоява в своята вяра и плодотворност? Калвинистите застават зад онези библейски текстове, които подчертават суверенитета на Бога и Неговата пазеща сила (Йоан 10:27-30; Римл. 8:31-39; I Йоан 5:13,18; I Петър 1:3-5) и ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕН като ПЕРФЕКТНИ СТРАДАТЕЛНИ ПРИЧАСТИЯ от Ефес. 2:5,8.
Арминианите изтъкват онези библейски текстове, които предупреждават вярващите да „се държат”, „да издържат”, или „да продължат” (Мат. 10:22; 24:9-13; Марк 13:13; Йоан 15:4-6; I Кор. 15:2; Гал. 6:9; Откр. 2:7,11,17,26; 3:5,12,21; 21:7). Лично аз не смятам, че Евреи 6 и 10 са приложими, но много арминиани ги използват, за да предупредят срещу евентуално отстъпление.
Притчата за сеяча в Матей 13 и Марк 4 адресира въпроса за вярата, която се вижда, същото прави и Йоан 8:31-59. Докато калвинистите цитират ГЛАГОЛИ В ПЕРФЕКТНО ВРЕМЕ, за да опишат спасението, арминианите цитират пасажи в СЕГАШНО ВРЕМЕ, като I Кор. 1:18; 15:2; II Кор. 2:15. Това е перфектен пример за злоупотребата на богословските системи с метода на тълкуване, наречен „пожелателен прочит”. Обикновено се използва водещ принцип или текст, който служи като богословска мрежа (сито), през която се пресяват останалите библейски текстове. Внимавайте за мрежи (сита) от всякакъв вид. Те произтичат от Западната логика, не са дело на откровение.
Библията е книга от Изтока. Тя представя истината под формата на парадоксални двойки, които наглед са изпълнени с напрежение. Християните са призовани да приемат и двете и да съумеят да се справят с напрежението. НЗ говори както за сигурността на вярващия, така и за необходимост от
постоянна вяра и благочестие. Християнството представлява първоначален отклик на покаяние и вяра, следван от продължителен процес, в който вярата и покаянието неизменно присъстват.
Спасението не е продукт (билет за небето или застраховка срещу пожар), а – взаимоотношение. То е решение и ученичество. В НЗ то е представено с всички ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА:
1. АОРИСТ (завършено действие, Деяния 15:11; Римл. 8:24; II Тим. 1:9; Тит 3:5
2. ПЕРФЕКТНО ВРЕМЕ(завършено действие с продължаващи резултати), Ефес. 2:5,8
3. СЕГАШНО (продължително действие), I Кор. 1:18; 15:2; II Кор. 2:15
4. БЪДЕЩЕ (бъдещи събития или сигурни събития), Римл. 5:8,10; 10:9; I Кор. 3:15; Фил. 1:28; I Сол. 5:8-9; Евр. 1:14; 9:28
Всъщност има два гряха,за които няма прошка-единият е хулата против Святият Дух,а другият е непростителността.Но и заради всеки друг грях,за кайто не сме се покаяли и повтаряме през целият си живот,също можем да загубим спасението си,въпреки че в даден момент от живота си Господ ни е спасил.
Спасението не може да се изгуби. Всеки който е новороден не може да изгуби това спасението. Всеки който има покаяние към Бога и вяра в спасителново дело на Исус Христос има вечен живот ДНЕС, а не след като почине. Ако живота е вечен как ще го изгубиш. Освен това “ Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.(Фил 3:13 ). Спасението е от Бога и след като сме повярвали , той е този който ни освещава. Това не е човешко дело.
Но има такива които не са спасени и които въпреки че се представят за християни, не са. Това хора като Именей и Александър за които Павел споменава че са отпаднали от вярата и са богохулствали (1 Тим 1:19-20). Това не означава че те са били спасени, защото Павел казва във 2 Кор 2:19 че те са нямали печата на Святия Дух и че Господ не ги е познавал НИКОГА. Тоест въпреки че те са изповядвали че са християни, те не са спасени. Друга такава история разказва Исус в Мат. 7 глава че не всеки който ГО нарича Господ ще влезе в небесното царство. Не всеки който си мисли че познава Исус ще бъде спасен, но само този който Исус познава. Тоест има много от така наречените християни които не познават Исус както трябва , но това е Исус на тяхното въображение. Такива хора не с а спасени, но истинския новороден християнин НИКОГА не може да изгуби спасението си.
Евр 10:26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове
Коментар към:
1 Коринтяни 9:24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.
Наградата за която Павел говори не е СПАСЕНИЕТО, но става въпрос за награда която всеки християнин ще получи ако е работил тук на земята за Господа. Спасението е по БЛАГОДАТ, но наградите ще се раздават ПО ЗАСЛУГИ. Затова всеки християнин трябда да се труди тук на земята за да получи ПОХВАЛА и награда от Исус за добре свършена работа на земята.
Някои ще се спасят но като ппрез огън, т.е. няма да получат награда , но НЯМА да изгубят спасението си.
Комантар към:
Евр 10:26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
Някой използват този стих за да докажат че християните мога да изгубят спасаението си. Всички християни през живота си съгрешават самоволно. Тоест когато ние правим грях ние знаем че това е грях. Означава ли това че сме изгубили спасението си. Разликата е че новородения християнин отива и изповадва греха си и неговите грехове биват простени. Много хора идват до познанието че Исус е умрял за тях на кръста, но считат това за нищо. Разликата между тези които християни които имат ВЕЧЕН ЖИВОТ и тези които НЯМАТ но изповядват че са християни е че едните имат плод ( един стократно, 60, 30 кратно) а другите нямат плод. Исус казва че по плодовете им ще ги познаете. Истинските християни имат плод следствие на НОВОРОДЕН ЖИВОТ, фалшивите християни нямат плод. За това говори и Яков във 2гл. че не може да има християни без плодове (дела следсвие от покаяние). За това говори и Йоан Кръстител за ДЕЛА достойни за покаяние. За това споменава и Павел в
Евр 6:4 Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
Виждаме че някои могат да бъдат просветени и знаят за бъдещия век , НО НЕ СА СПАСЕНИ и са отпаднали и раждат лоши плодове (тръни и репеи). Т.е. те никога не са били спасени. Те не са повярвали. Такива бяха и множеството от евреите които трябваше да влязат в обетованата земя. Те вкусиха от плодовете които съгледвачите донесаха , но те не НЯМАХА ВЯРА в Божието слово. Поради това Бог го изтреби в пустинята. Така и в днешно време има такива които са дошли до познаване на истината, вкусили са от великите дела на Бога (както евреите по времето на Исус), но вместо да дойдат до покаяние и носят плод, те се връщат обратно в стария си живот и носят лоши плодове.
Виждаме от тези стихове че човек не може да изгуби спасението , просто някои неправилно ги интерпретират.
Тази тема беше много дискутирана в друг форум.За съжаление този форум беше завладян от един“много начетен“адвентист-просто казано-съботянин.
За още по-голямо съжаление този човек закри всички дискусии и публикации като остави само това което се отнася до съботата.Ако не беше заличил публикациите на тази тема можеше да видите,че няма нищо ново под слънцето.
Няма да се впущам в доказване с Библейски стихове,защото това е много обширна тема и изисква много писане.
За мен е пределно ясно,че в невидимия свят се води една борба за всяка една човешка душа!
Всички демонични сили с дива ярост и злоба всеки миг атакуват ума и сърцето на всеки един човек независимо от това дали е спасен или не.
Също в невидимия свят Господ Бог чрез с неизказано голяма любов призовава човечеството към спасение и как чрез Светия си Дух помага на вече спасените да устояват!
Нека не забравяме,че Господ Исус жертва себе си за спасението на всеки човек!
Но на всеки един покаян и новороден Християнин трябва да е пределно ясно,че няма безусловен пожизнен пропуск за небето.
Покаяние,спасение,новорождение и всеки ден свят и Богоугоден живот докато чуеш думите“…добри и верни рабе влез в радостта на своя Господар…“.
Целта на Бог за твоя живот е да бъдеш спасен-доказателство-Распнатия Христос!
Бог в превъзходната си благодат,безграничната си любов и още по-безгранична милост в невидимия свят воюва заедно със своите ангели за спасението и оставането в позиция на спасен за всеки който му е предал живота си в искрено покаяние.
И повече от сигурно е оставането в позиция на спасен за всеки един покаян и новороден Християнин ако върви по пътя начертан от Господ Исус Христос Библията!
Но кой и с какво право може да гарантира оставане в позицията на спасен човек който след като се е покаял и е спасен, се връща в греховен живот и живее в пълно противоречие с Божията воля и Божието слово?За огромно съжаление историята помни и такива случаи.
Нашето призвание е да съдействаме за спасението на всички-дори и тези които са загубили духовно равновесие и има опасност да“паднат“.
Свидетели сме на това как в целия свят абсолютно покварени и нечестиви хора се покайват и спасяват.Вече има покаяни порно артистки,които благовествуват на свои“колежки“
А сме свидетели(за огромно съжаление)на отпадането на покаяни и новородени Християни.
Веднъж се разискваше живота и спасението на един Християнин,който толкова много беше се оплел в непоправими ситуации-цигари,алкохол,арогантно поведение,блудства,развод,брак с блудница от която имаше и дете(почти невъзможно да се върне при първата си съпруга)и този човек с всичкото си нахалство искаше от нас(каза нещо от рода на това-готов съм и на колене да ви падна и да ви се моля)да му простим и да му се позволи да проповядва!?!
Изключително болно и мъчно ми стана за този бивш Християнин.С много любов му казах-падни на колене пред Господ Исус Христос защото в тази ситуация в която се намираш единствено Господ Исус може да даде правилен отговор за теб и твоето спасение.
Живота на всеки спасен Християнин всеки миг е война срещу атаките на демонично влияние и ако устояваме,то е защото Господ Исус ни дава сили чрез Светия си Дух да вървим по коловоза на Божията воля!
А щом сме в коловоза на Божията воля то на крайната“гара“ще чуем думите“…влез в радостта на своя Господар…“АМИН и АМИН!
Г-н Влаев личи си че сте се върнали с прясно помазание от Карандила и пълен с петдесетния заряд експертно се намесихте в няколко теми едновременно. Ние, нормалните хора които като вас не сме слезли като Мойсей от планината обаче днес сме на работа и нямаме време да четем вашите романи колкото и боговдъхновени да си мислите че са. С две думи накратко и без много обяснения кажете си гледната точка и оставете останалите участници да преценят дали сте прав или крив!
Колкото и голямо желание да имах да прекарам седмицата на Карандила не се случи.
Закарах с колата съпругата и багажа на сина ми в неделя и в петък се качих да ги прибера.
Между другото ние сме от ветераните на Карандила.Ще ходя там докато имам сили.
А иначе ежедневието ми е изключително натоварено.Строя си нова и голяма къща,като всичко си организирам и плащам сам.В началото на септември заминавам като се очертава дълго отсъствие.
Смея да твърдя и то доста отговорно,че много сериозно изучавам Библията.Господ Исус чрез Светия си Дух ми дава виделина за много неща.Дори ми е давал и пророческо слово.
Не ме смущава факта,че някои се отнасят с ирония към мен.Ако си чела внимателно Евангелието сигурно си забелязала,че някои от много начетените духовници на времето си си позволиха да се държат с ирония и присмехулно и към Господ Исус!?!Дори някои отидоха до крайност като Му казаха,че чрез велзевул изгонва бесове,а елита пък го осъди на кръстна смърт.
Много отдавна не ме вълнува мнението и приказките на някои хора-всеки има право да говори и прави всичко,като разбира се си носи отговорността.Моето внимание е фокусирано единствено на Разпнатия Христос и как трябва да живея угодно Нему!
А сега с две думи“…а който устои до край ,той ще бъде спасен.“Мат.10;22.а ТОВА СА ДУМИ ЛИЧНО НА СПАСИТЕЛЯ ХРИСТОС и се отнасят за приелите неговата спасителна мисия.Има ли нужда от коментар и има ли нещо сложно за тълкуване и разбиране?
Когато ме поканят за Н.Г.да правя викторина в църква прочитам наново цялата Библия.
Вече споменах,че за отговоря подробно на тази тема ми трябва много време да чета Библията и много писане.
Моето искрено желание е всеки който се е покаял и Господ Исус му е дал уверение,че е спасен да устои до край!
И нека не ни убягва нито за миг факта,че Господ Исус спасява и последната дума за евентуално загубилия духовно равновесие Християнин е Негова.
Ние имаме право и задължение да се молим и за непоколебимо твърдо стоящите и за“разклатени“от житейските бури Християни.
Ако питаш мен желанието ми е всички човеци по лицето на земята да се покаят и спасят!
И последно-аз съм много по-нормален от всички нормални хора!Не се считам за повече нормален от теб Вяра,макар,че не те познавам.И искрено ти пожелавам успешно движение по коловоза на вярата и да стигнеш последната гара-вечния живот с Господ Исус!
Мат 10:22………..а който устои до край, той ще бъде спасен.
Този стих не означава че християнин който е повярвал може да изгуби спасението си ако не устои във вярата. Тук става въпрос за преследване. Става въпрос че всеки който устои докрай в преследването ще се избави от това. Ако аз раборя за да се спася, т.е. устояването е моя заслуга. Спасението е ДАР от Бога и спасенито е по благодат, няма нищо човешко. Следния стих се отнася за АПОСТОЛИТЕ и за тяхното страдание в благовестието. Същото Исус им казва и във Лука 21:19 “ Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.“
Когато те го питат за последното време, Исус им обяснява че ще има войни, глад и страдания в последно време. НО ПРЕДИ ДА СТАНЕ ТОВА, апостолите ще бъдат преследвани заради вярата си и най вече от своите брата по плът (като ви предадат на синагоги) . Кой християнин е БИЛ ПРЕДАДЕН НА СИНАГОГИТЕ ? НИКОЙ.
Следния стих се отнася за Апостолите а става много преди последно време.
Всеки който НОВОРОДЕН устоява докрай защото „неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава (отстъпва от вярата), защото е роден от Бога. (1Йоан 3:9)
Тези които отстъпват всъщност никога не са били стасени. Те нямат Святия Дух за да победат Сатана и Света и се връщат обратно в света.
2 Петрово 2:22
С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето (ЛЪЖЕХРИСТИЯНИ) се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
Става въпрос за някой който е чул благовестието, дори може да е изповедвал пред църквата че е спасен и след това се връща обратно в света. Тук става въпрос за ПСЕ и СВИНЯ който е чул от Божито слово (ОКЪПВА СЕ) , но няма НОВОРОДЕНО ЕСТЕСТВО. За тях говори и Йоан:
1Йоан:219 От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.
Подобни хора които се отпаднали от вярата са били и Именей и Александар които „ОТПАДНАХА ОТ ВЯРАТА“ (1 Кор 1:19) . Това не значи те са били СПАСЕНИ, защото за тях Павел казва в 2 Тим 2:
19 Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат (СВЯТИЯ ДУХ): Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.
Това са хора които са се смятали за християни , но не са имали Святия Дух, Неправилно са тълкували писанията (АЛЕГОРИЧНО) и Господ не ги е познавал НИКОГА.
За подобни хора говори и Исус : „Аз НИКОГА не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“ Мат 7:23
Става въпрос за ЛЪЖЕХРИСТИЯНИ които Исус НИКОГА не ги е познавал. Той не казва че някога ги е познавал и повече не ги познава защото не са устояли, а просто че никога не ги е познавал. Те никога не са били спасени.
Много християни не разбират Учението (ДОКТРИНАТА) ЗА СПАЕНИЕТО защото не знаят своята позиция в Христа.
Ние сме Ново създание, Новородени, Победили света и Сатана , Запечатани със Святия Дух до деня на ИЗКУПЛЕНИЕТО, седим в небесни места ДНЕС и царуваме с Христа, Устояваме в изпитанията защото имаме зародиша на Бога, Няма да бъдем съдени, Преминали сме от царството на тъмнината (Сатана) в царството на СВЕТЛИНАТА.
Пр.26:4-5 – „Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему. Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.”
Полуанонимкото Ivaylo P. използва лагера на Карандила за да развие своите измишления които нямат нищо общо с Библията. За него се изпълнява писаното слово: „По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.” Пр.17:12.
И понеже отказва да признае
Божия суверинитет и върховенство чрез които Бог дава свободна воля на човека
Ivaylo P. повтаря своите глупости „Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.” Пр.26:11.
Още в Стария завет е ясно че от завета на Израел може да отпадне човек.
Към Евреите се казва Евреи 10: 26 Защото,
ако съгрешаваме самоволно,
след като сме познали истината,
не остава вече жертва за грехове…
И следователно в Мат 10:22………..а който устои до край, той ще бъде спасен. Този стих означава ТОЧНО че християнин който е повярвал може да изгуби спасението си ако не устои във вярата.
В повтарянето на чути неща Ivaylo P. проявява и избретателност с въпроса::
Кой християнин е БИЛ ПРЕДАДЕН НА СИНАГОГИТЕ ? НИКОЙ
Това разбира се е една откровена лъжа защото имено за първите християни се казва:
Деяния 8:3 А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
И пак в Деяния 22:19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
Първият християнски мъченик Стефан също е предаден на синагогата и синедриона.
Ivaylo P. цитира наполовина и (1Йоан 3:9) Всеки който НОВОРОДЕН устоява докрай защото „неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава (отстъпва от вярата), защото е роден от Бога.
Но пропуска че в предната глава апостолъте е казал 1 Йоан 2:1 Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Исуса Христа Праведника:
Въобще за Ivaylo P. важи стиха Притчи 3:7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Господин Иван Георгиев трябва да внимаваш как наричаш братята си БЕЗУМЦИ да не би да се осъдиш. Вероятно познаваш следния стих от Библията:
Мат 5:22 ………и който рече на брата си Рака, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения ПЪКЪЛ.
Също и пише и за архангел Михаил не посмя да наречече с ХУЛИТЕЛНА ПРИСЪДА дявола , но му каза „Господ да те смъмри“ 1 Юда 1 :9
Очевидно за теб обаче няма никакъв проблем с това да наричаш някой безумец в интернет пред други. Дори и да не считаш някой за брат не трябва да го наричаш с хулителни имена. Когато имаше разногласие между Павел със Варнава той не го нарече с обидни имена както правиш ти.
Надявам се да си вземеш урок и да се РАЗКАЕШ пред Бога за това си дело да наричаш другите БЕЗУМЦИ.
От моя страна ти е простено.
Относно Стефан че е преследван от Павел и другите евреи е вярно това . Но Стефан беше ЕВРЕИН ХРИСТИЯНИН , а не езичник като теб и мен. За това Исус им казва на апостолите и ранните християни евреи (някои от които са били и негови ученици по неговото служение) че ще бъдат предадени от СИНАГОГИТЕ. За това и Павел преследваше ранната църква която беше съставена в началото от предимно ЕВРЕЙ. Павел нямаше право да преследва езичници, а още по малко римски граждани. Когато той отиваше в Дамаск, той не отиваше да преследва християни езичници (защото тогава почти е нямало), а ЕВРЕИ ХРИСТИЯНИ които са приели учението на Исус Христос. Това е било религиозна ревност както по времето на Исус
Така че евреите НЕ са преследвали христини езичници, НИТО са имали право на това.
Това че Стефан е преследван от Павел и други религиозни хора само потвърждава думите на Исус че апостолоте и ранните ученици ще бъдат преследвани от своите братя и предавани в СИНАГОГИТЕ.
Другия стих :
Мат 10:22………..а който устои до край, той ще бъде спасен.
не означава че който устои във вярата и че ако отпадне някой християнин ще изгуби спасението си.
Тук става въпрос ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ и че който устои до край в това ще бъде ИЗБАВЕН и въпреки че може да изгуби тялото си ще спаси душата си.
Преди да се интерпретира даден стих трябва да става в контекста на главата или книгата където е писан за да не се правят погрешни коментари.
Ами някой не е преследван както ранните християни като например християни в Америка или Европа да не би да не е спасен?
Спасението не може да Бъде изгубено за човек който е НОВОРОДЕН.
2 Тимотей 2:15
СТАРАЙ се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се СРАМУВА, като излагаш ПРАВО словото на истината.
Драги момко Ivaylo P хайде първо излезте от анонимност и си напишете пълното име и църквата в която ходите. Това е сериозен форум който не търпи талибански прояви като вашите. Докато не е ясно как се казвате и дали сте вярващ от църква как да ви наричаме брат или сестра? И не аз а словото (Соломон в Притчи) ви нарича така и съветва: Пр.26:4-5 – „Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему. Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.”
Радвам се че сте си взели поука от това което съм ви написал и се каете за делата си. Само моля ви не пропускайте подробен анализ и коментар по стиха който ви посочих в 1 Йоан 2:1 Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Исуса Христа Праведника. В противен случай сам правите избор към погибел.
Целта на това послание е как да служим така, че хората да стигат до истинско обръщане новорождение, спасение а не само до повърхностни религиозни опитности.
До Ivaylo P, ако искаш някой път да седнем и приятелски да поразмишляваме върху Божието слово, но не виртуално зад компютрите. Имам чувството че някой страници от твоята библия или липсват или не пише същото като в моята.
Малко стихове за размисъл:
2 Петър 3:17. И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.
2 Коринтяни 11:3. Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.
Галатяни 5:4. Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.
1 Тимотей 1:19. имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата;
Евреи 6:6. а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
4. Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
5. и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
6. а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8. но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9. Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
As sam otpadnal bratia ot viarata si vidiax nereialni neshta ii bes da osaznaia otpadnax ot viarata koiato bog beshe mia dal