Ватиканът официално обяви, че Дева Мария не трябва да бъде наричана „съизкупителка“ (co-redemptrix) на човечеството, тъй като само Исус Христос е спасил света от греха и осъждането. Решението, одобрено лично от папа Лъв XIV, беше публикувано във вторник от Дикастерията за доктрината на вярата и представлява една от най-значимите богословски корекции в католическото учение от десетилетия насам.
„Не е уместно да се използва титлата „съизкупителка“, защото тя може да създаде объркване и да наруши хармонията на християнската истина“, се казва в документа. „Само Христос чрез своята кръстна смърт изкупи човечеството.“
Новата инструкция фактически връща католическото богословие към неговите ранни основи, където спасението е изцяло дело на Христос, а ролята на Мария се разбира като посредническа и майчинска, но не божествено-изкупителна.
През последните десетилетия католицизмът бе силно повлиян от т.нар. „мариологични“ течения, които издигаха Мария до почти спасителски статут. Тази тенденция достигна своя апогей по времето на папа Йоан Павел II, когото богословите често наричат „мариен папа“ заради неговата лична отдаденост на Богородица и девиза Totus Tuus („Изцяло твой“, визиращ Мария).
Решението на папа Лъв XIV се възприема като баланс между почитта към Мария и възстановяването на централното място на Христос в спасителната история — стъпка, която възстановява първоначалната христологична чистота на католическата доктрина, формулирана още на Събора в Никея (325 г.) и в Ефес (431 г.).
Дебатът дали Мария е участвала в изкуплението съпътства католическото богословие от Средновековието насам. Докато папите Бенедикт XVI и Франциск ясно се противопоставяха на титлата „съизкупителка“ — Франциск дори я нарече „глупост“ — Йоан Павел II временно я допускаше в ранните си речи през 80-те години.
Новият декрет окончателно прекратява спора, като посочва, че Мария „отвори портите на Изкуплението“ чрез своето „да бъде“ (fiat) — приемайки Божията воля да роди Христос, но не е участвала в самия акт на спасението, който принадлежи единствено на Сина ѝ.
Решението има и силен екуменически потенциал. В продължение на пет века протестантските църкви — особено лутерани и реформисти — критикуваха католицизма за „мариен култ“, изместил Христос от центъра на вярата. Сега, чрез този акт, Ватиканът приближава католическата доктрина до реформаторската идея Solus Christus („само Христос спасява“), което може да отвори нова страница в диалога между Рим и протестантския свят.