Доний Донев
Интересът към кодекс Беза се простира по-далеч от формирането на текста и линеарното съпоставяне на латинския и гръцкия в създадения текстов паралел. Разликите в гръцкия и латинския текст на кодекса, както и техните различия с други познати гръцки и латински ръкописи, могат да бъдат обяснени със съществуващите различни текстови традиции по времето на формиране на текста.
Специалният интерес към кодекс Беза идва текстовите варианти, които тъкописът съдържа, и които не се съдържат в никои други познати ръкописи. Това включва свободни прибавки и извадки на думи, фрази, а понякога и на цели изречения. Ето няколко примера:
Матей 20:28 съдържа текст, който може да бъде намерен единствено от унциала Φ, старолатинските, кюретонските сириакски версии и няколко копия на Вулгата: „Но търсете да пораснете от това, което е малко, и да се смалите от това, което е голямо. Когато влезете в дом и ви поканят да вечеряте, не сядайте на най-високото място, да не би някой по-достоен да дойде по-късно и, повиквайки те, да ти каже: „Слез по-долу” и да бъдеш засрамен. Но ако седнеш на най-долното място и някой по-недостоен дойде по-късно да ти каже: „Качи се по-горе” и това ще ти е от полза.”
Матей 21:44 „и който падне на този камък” е пропуснато от кодекс Беза, курсив 33 и най-добрите старолатински преписи.
Лука 5:38 Стихът завършва с фразата „и двете се запазват”, които са пропуснати от ръкописите B, L Тишендорф, Уескот и Хорт, Ревизираната версия, РИ 1940 и ББД 2005, а са запазени ръкописите A, C, Лахман, Трегелис, Цариградски 1871 и Православен
Лука 5:39 е пропуснат изцяло.
Лука 6:5 е заместен със следния пасаж: „В същия ден, виждайки един човек, работещ в събота, му казва: „Ако знаеш какво правиш, благословен си, но ако не знаеш, проклет си и престъпник на закона”.
Лука 6:9 завършва с фразата „а те мълчаха” – не съществува в модерните ревизии, освен в православния текст, който следва руската версия на ТР.
Лука 10:42 пропуска фразата: „едно нещо е нужно”.
Лука 10:19-20 пропускат второто споменаване на чашата на Господната вечеря.
Лука 24:6 пропуска фразата: „Няма Го, защото възкръсна”.
Лука 24:36 пропуска фразата: „и каза им: Мир вам”.
Напълно пропуснати са Лука 24:12, 40.
Лука 24:51 пропуска „и се възнесе на небето”.
Лука 24:52 пропуска „поклониха Му се и”.
Йоан 4:9 пропуска фразата: „защото юдеите не общуват със самаряните”.
Деяния 15:20 пропуска „удушено”, а в края на стиха прибавя „и да не правят на други, което не биха направили на себе си”.
Относно мисионерските пътувания на ап. Павел, описани в книгата Деяния, кодекс Беза съдържа текстови вариации, които са толкова различни, че може спокойно да се заключи, че представят отделно издание на книгата, което, дори и автентично, е с много по-късна дата.
Различни от всеки друг наличен ръкопис са Деяния 10:29 и 19:1, а в Деяния 19:9 към ежедневното поучение на ап. Павел в училището на Тирана, е прибавено „от петия час до десетия”.
Заради многобройните си вариации кодекс Беза е многократно критикуван и често незачитан от сериозните текстови критици. Така или иначе, неговото съществуване е факт, който не може да бъде отречен. Причините, поради които големият средновековен учен Теодор Беза избира да се придържа именно към този ръкопис, който съдържа повече варианти от който и да е друг признат препис на четириевангелето, остават енигма. Още по-фрапиращ и енигматичен е фактът, че първият (или малкият) пергамент, съдържащ текст от Лука 6:1-4 и използван в „Шифърът на Леонардо”, е препис не от Вулгатата, а от латинския текст на кодекс Беза.