Бенедикт ХVI ще направи голям жест към православието, ако върне костите на св. Кирил
В молбата на президента Георги Първанов до папа Бенедикт ХVI да предостави част от мощите на славянския първоучител свети Константин-Кирил Философ няма нищо необичайно. И до ден днешен подобни дарения се смята за особено важни жестове в езика на дипломацията. Поне що се отнася до държави, чието население е католическо или православно. Култът към светците възниква още в ранното християнство. Постепенно се изработват строги правила за реда и начина, по който става това. В католическата църква например и до днес задължително условие за канонизация е светецът приживе да е извършил някакво чудо. Разбира се, далеч не на всички светци тленните останки са чудотворни. За да бъдат такива, те трябва да са нетленни (в смисъл – неподложени на разлагане). Или пък да могат при докосване да лекуват различни болести и други страдания. Така че е било въпрос на особен престиж дадена църква или манастир да съхраняват подобни реликви. Напълно разбираемо – наличието на чудодейни мощи привлича посетители, а следователно и дарения. Но независимо това дали са чудотворни или не, мощите на светците винаги са играели важна роля в средновековната дипломация. В тези времена тяхната размяна или подаряване при подписване на мирни договори се смятало за особено благоразположение и доверие към новия съюзник. Или допълнителна гаранция, че договорът с довчерашния противник ще бъде спазван. Той обикновено е бил скрепяван именно с клетва върху подобни реликви. Затова в онези времена процъфтявала т. нар. симония – търговия с мощи. В Рим дори е имало специална категория хора, които са се ровили из катакомбите на Вечния град, за да издирват останки от първите християнски мъченици. Естествено при такова голямо търсене е имало и съответното „предлагане“ на свети кости. В „Името на розата“ героят на Умберто Еко, отец Уилям, се шегува със своя ученик Адсон: „Аз съм виждал черепа на свети Йоан Златоуст, когато е бил малък.“ Затова църквата преследва симонията и постепенно отсява (днес – и чрез най-модерни методи) истинските мощи от „ментетата“. Сега в отношенията между източната и западната църква даренията на мощи са символ на желание за помирение и единение. За това способства фактът, че по принцип светците, канонизирани преди разделянето на църквата на католическа и православна през 1054 г., се почитат и от двата основни клона на християнското вероизповедание. През последните години БПЦ получи немалко такива дарове. При посещението си в България през 2002 г. папа Йоан-Павел II дари част от мощите (дясната раменна кост) на св. Дасий, която днес се съхранява в катедралния митрополитски храм „Св. Ап. Петър и Павел“. Столичната униатска църква „Успение Богородично“ пък получи тогава част от мощите на папа Йоан XХIII. А само преди три седмици Варненската митрополия получи наистина царски дарове. На 4 май храмът „Св. Александър Невски“ посрещна с камбанен звън мощите на св. апостол Андрей Първозвани, св. Яков, брат Господен, св. Вартоломей, св. Йоан Златоуст, св. Николай Мистик, Цариградски патриарх, и мъчениците св. Екатерина и св. Варвара. Чудотворните останки донесе Варненският митрополит Кирил, който ги получи като подарък от архиепископа на Виена кардинал Кристоф Шьонборн. Като се има предвид недвусмислено декларираното намерение на папа Бенедикт ХVI да продължи диалога между Ватикана и православните църкви, почти сигурно е, че част от мощите на свети Кирил скоро ще се завърнат в страната, спасила и разпространила делото му.