Никога не знаеш кога постоянното говорене ще избие в действия. А това може да стане, когато вербалната ненавист излезе от смрадливите кръчми и
влезе в парламента и националните медии
Едно е да пръскаш омраза от някоя кабеларка или интернет-сайт, а съвсем друго е да правиш това от парламентарната трибуна. По същество това е легитимиране на омразното говорене, оправдаване на този тип мислене. И много хора, които до този момент са изпитвали някакъв, макар и минимален свян заради изпитваната ненавист, ще си кажат: „Супер! Казаха го в парламента, чух го по радиото, видях го по телевизията, значи няма проблем. Мога да говоря и да правя, каквото си искам“.
А в конкретния случай „каквото си искам“ може да значи я строшаването на циганска глава, я подпалването на джамия. Защо не, наистина? След като циганите и турците са основните виновници за неблагополучията на Родината, разправата с тях е напълно легитимна. „Честните“ политици го казаха и значи е така. Между другото, избиването на близо милион представители на племето тутси в Руанда в средата на 90-те е предхождано от активна медийна пропаганда, според която тези хора са непълноценни и заслужават смърт.
Не е лошо повече хора в България да видят филма „Хотел Руанда“. Особено политиците и най-вече онези от тях, които смятат, че едни народи са по-висши от други и имат пълното право да мразят останалите.
Хуманисти срещу религиозни е новият световен конфликт
Хуманисти и атеисти от Изтока и Запада се срещнаха в Париж миналия месец, за да изработят обща платформа срещу все по-нарастващата заплаха от страна на религиите и религиозните политици спрямо светските държави по света. Те се събраха на Световен конгрес на хуманистите, който съвпадна със 100-годишнината от прокарването на френския закон за разделението между религиозната и светската власт – ключов документ, нареждащ Франция до САЩ като крепост на секуларизма.
„Американското общество напоследък се плъзга към теокрацията и дори към религиозни вярвания, близки до фундаментализма. В останалия свят тези тенденции се засилват с всеки изминал ден. Това ни подтиква да се обединим и да решим да действаме“, казва Рой Браун, президент на Международния етичен съюз на хуманистите (IHEU). IHEU е инициатор на конгреса заедно с организацията Libre Pensee, която пък е световен съюз на хуманистите, секуларистите и атеистите, обединяващ 95 организации от 35 страни.
Изпълнителният директор на Libre Pensee Бабу Когинени от Индия споделя пред Ройтерс, че ценностите на Просвещението, въплътени в творчеството на Волтер, Дидро, Дейвид Хюм, днес са под все по-сериозна заплаха. „Отделянето на религията от държавата, основна тема на конгреса, е една от най-важните ценности за всички хора по света“, казва Когинени. „Все още през последните две десетилетия ние сме свидетели на навлизане на религията в обществения живот в доста държави – от Индия и Нигерия през Русия и Словакия до Пакистан и Бангладеш, а също така с не по-малка сила и във Великобритания и САЩ“, допълва Когинени.
Лудостта на медиите
Европейските хуманисти , извоювали светския характер на европейската конституция, бяха шокирани от „лудостта на медиите“ при отразяването на смъртта на Папа Йоан Павел II. В протест до вестниците и електронните медии те оспорват преиграването при отразяване на погребението на Папа Йоан Павел II, както и встъпването в длъжност на неговия наследник. Смятат, че така медиите са направили безплатна реклама на католицизма в ущърб на рационалното мислене. Хуманистите отбелязват, че наследникът папа Бенедикт ХVІ е посочил Просвещението като „една от най-големите злини, завладявали някога човешкия род“, и се е зарекъл да се бори със секуларизма.
Отвъд океана американските хуманисти и атеисти отбелязват завръщането на християнските фундаменталисти, „преродени“ чрез президента Буш, който прокарва тяхното влияние в училищата, научните лаборатории и дори в известните музеи. Те изтъкват този факт като заплаха за социалната хармония, противопоставяйки религиозните хора не само срещу атеистите, но и помежду си. „Със сигурност ние се намираме на ръба на религиозното разцепление“, пише Пол Куртц, издател на списанието Free Inquiry.
В далеч по-скептичната Англия хуманистите изтъкват, че Тони Блеър – най-открито религиозният премиер на страната от един век насам, популяризира религиозните училища, заставяйки учителите да преподават, че теорията на Дарвин за еволюцията е погрешна и че Вселената и всичко останало в нея е създадено от всесилния господ бог.
В Африка хуманизмът е относително ново течение, въпреки че някои от водещите мислители и писатели на този континент като нигериеца Уоле Шоинка и кениеца Нгуги Уа Тионго са между малкото негови привърженици.
Но Лео Игве, изпълнителен секретар на хуманистичното движение в Нигерия, казва, че местните атеисти „се сблъскват със системно пренебрегване и нарушаване на човешките им права, докато ислямистките и християнските фанатици се борят за все по-голяма власт и влияние“. „Светската основа на Нигерия е на практика ерозирала и цялата страна е хвърлена в социална, политическа, интелектуална и морална тъмнина“, казва Лое Игве.
Предимството на евангелистите
В голяма част от африканския континент спонсорирани от САЩ евангелистки църкви изместват католическата и епископалната църква, както става и в Латинска Америка, алармира базираната в Лондон организация „Фокус върху Африка“. „Това не е колонизиране на земята, а на ума, казва Кваме Оконор, роденият в Гана председател на намиращия се в Ню Йорк „Институт за африканско развитие“. „В неформално светска Индия с непрекъснато воюващите помежду си хиндуистки и мюсюлмански общности политиците използват религиозните лидери, за да упражняват властта си, забърквайки ги в държавни церемонии“, казва Инайах Нарисети, председател на Радикалната асоциация на хуманистите в Индия. „Дори комунистическата администрация, която е на власт в някои области като Керала, финансира религиозни церемонии, изтъквайки, че това помага на туризма“, допълва Нарисети.
В Русия, която при бившия комунистически режим спазваше стриктен контрол над религиозните институции, днес православната църква се е внедрила в новата система, алармират руски хуманисти. Патриарх Алексий, глава на Руската православна църква, често се появява до президента Владимир Путин, който от своя страна възхвалява християнското наследство на страната. Часове по вероучение, включително молитви има и в официалната учебна програма на средните училища в Русия.
Валери Кувакин, президент на Руското общество на хуманистите и професор по философия в Московския университет, казва, че неговата организация се бори да въведе часове по хуманизъм като алтернатива на часовете по религия, но засега без успех.
Вероотстъпниците срещат смъртта
„В някои ислямски страни атеистите са набеждавани за вероотстъпници и на много места могат да бъдат подвеждани под съдебна отговорност и смъртно наказание“, казва Ибн Уарак, журналист, пишещ по религиозните въпроси в Близкия изток и Азия. В резултат на това хуманистите са принудени да крият своите възгледи. Иначе като бангладешката лекарка и писателка Таслима Насрин рискуват „да бъдат преследвани като „богохулници“ и да приключат живота си в затвора“, разказва Насрин, която е успяла да избяга в чужбина.
В Ирак по времето на властта на Саддам Хюсеин държавата беше изключително светска, оставяйки малко пространство за мюсюлманските религиозни лидери да упражняват своето влияние, в контраст с много от съседните държави. Две години след американската инвазия, премахнала режима на Саддам Хюсеин, в Ирак шиитите управляват страната, а в съседен Иран ислямистките хардлайнери наскоро спечелиха президентските избори.