проф. Христо Беров, БЕРЛИН
Споровете около участието и неучастието на Българската православна църква – Българска патриаршия на т.нар. „Велик и свят събор“ на о. Крит от 19.06. до 26.06.2016 г. отвориха и дискусии повсякакви теми, свързани с дълго затаявани и замитани под килима въпроси и проблеми на БПЦ.
На фона на всичко това обаче се проявява един особен феномен, който показва, че във Българската православна църква – Българска патриаршия на първо място действа принципът на безпринципност:
– Може да се обещае, да се подпише, после да се откаже и да се оттегли подпис. Важното е времето да мине и да се забрави проблемът. Понякога това работи доста ефективно – напр. много от хората вече забравиха за проблема около порнографските изпълнения на т.нар. „Агатоникийски епископ“ Борис.
След това се активира принципът на „едноличното решаване на проблеми“:
– Показателна е липсата от необходимост за свикване на редовни събори в БПЦ-БП. Свикват се само свещенически конференции, които по-скоро са оперативки в трудовоправния смисъл на думата. Останалите въпроси изясняват отделни лица – самодейци, които мислят, че имат директен мандат от Господа да представляват съборно Българската православна църква, а последните са всъщност просто редови свещено- или църковни служители.
Наблюдаваният феномен обяснява и тенденциите за развитието на БПЦ-БП в бъдеще: безотговорна себеправедност на голямата част от синода и заклеймяване на всеки и всичко, който/което поставя под въпрос собствения самодостатъчен, но облечен в „църковност“ произвол от отделни (нещо като дежурни) свещено- или църковни служители.
Всичко това се вижда много ясно и открито в дискусията, която може да се проследи по-долу. И ако не беше трагично и жалко но много сериозно, може би щеше да бъде смешно, за да му се обръща внимание.
Проф. Калин Янакиев КРАТКО КАНОНИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ
Прот. Михаил Ковачев ЗА ДОГМАТИЧНИТЕ ИЗВОДИ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ: КРАТКО ЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ.
Алексей Стамболов на 17.08.2015
„Проблемите на Българската православна църква… Валентин Велчев имате право на отговор – НЕ – Но дори сте длъжен да дадете такъв!!!“
А може ли вместо бр. Валентин да отговоря аз?
А може ли да отговори Валентин Велчев все пак защото члена на масонската задруга Алексей Стамболов нищо не е отговорил след пет годишно чакане. Ето моите въпроси отново, а те не само са много, а всеки ден стават все повече и повече.
Говорителят е пропуснал да отбележи и връзките между православни и масонски ложи
– митрополит Галактион обслужва ритуали на масони без санкции от синода
– пловдивския митрополит в близост с Гергов и най-влиятелната масонска ложа
– младия митрополит за европа Антоний и близостта му с Манджуков
Друг Скандал:Митрополит Николай чака син,очаква ли го изгонване
Коментарът на Проф. Христо Беров относно участието на Българската православна църква в т.нар. „Велик и свят събор“ на о. Крит е изключително навременен и подчертава належащите предизвикателства, пред които е изправена БПЦ. В съвременната теология и църковна практика, принципът на безпринципност, описан от автора, е не само тревожен, но и индицира дълбоките структурни недостатъци в управлението на църквата. Както заявява Д-р Десислава Панайотова: „Тези, които не принадлежат на истината, не принадлежат и на Църквата“, което подчертава необходимостта от прозрачност и отговорност в процесите на взимане на решения. Наблюдаваното явление на еднолично решаване на проблеми може да бъде интерпретирано като проява на дефицит в демократичното функциониране и колективната идентичност на синода. Съществуващият феномен явно демонстрира една изолация и стремеж към самодостатъчност, която задушава диалога и конструктивната критика. В светлината на цялостното развитие на БПЦ-БП е наложително да се осмислят дълбоките социални и духовни корени, които водят до подобни патологии в институционалния контекст.
В БПЦ очевидно продължава кризата на политическото вмешателство в нейната мисия. Ако оставим настрана десетилетията на безмилостен контрол от страна на комунистическата държава, ще достигнем до кризата, разгърнала се след 1989 г., когато вътрешно църковният разкол бе пряко и майсторски направляван от кадрите на Шесто управление на ДС за да се попречи на еманципацията на Църквата от контрола на комунистическия елит. Тази задача бе, за съжаление, успешно изпълнена. Но намесата на външни сили в делата на Църквата не спря дотук, за което свидетелстват и позициите на светогорския монах, написал редовете по-долу.