Братя и сестри,
системата на Антихрист вече действа в България! Не търся атрактивна и евтина сензация, а говоря за безпрецедентната намеса на властта в делата на Православната църква, при това с такива безпардонни, диктаторски и силови действия, които не са били и в тъмните години на Тоталитаризма!
Днес, 21 юли 2004 г. с акция, започнала още през нощта (!?) беше приведено в действие Прокурорско нареждане, с което полицията изхвърли насила служители и свещеници от църквите на Алтернативния (демократичен) Синод на митрополит Инокентий и запечата храмовете им (18 на брой в София и 250 в цялата страна)! Видяхме по ТВ ужасните кадри – как полиция влачеше достолепни свещеници и ги изблъскваше от дворовете на църквите, тътрузеше като чували възрастни жени и млади хора, а накрая заключи църквите пред смаяните погледи на миряните, постави ченгета отпред и забрани на вярващите достъп до храмовете им!!! (Че много от тези сгради са строени и поддържани именно с пари на миряните!) Не ги трогнаха нито живите вериги, нито настойчивите протести на жени, старци и деца от паствата, нито упоритата съпротива на симпатизанти и предупрежденията, че нямат право да нахлуват така в обителта, нито да правят подобно безумие, че ще бъдат съдени, че това ще се отрази зле на имиджа на страната ни в Европа и Брюксел – нищо не можа да ги спре. Пред себе си хората имаха бездушните лица на войници, на жестоки служители на МВР, които “като срещу престъпник ли бяха излезли със сопи и с ножове”?.. Сякаш изведнаж възкръсна Звярът на милицията, който тероризираше и мачкаше душите на всички Българи в периода 1944-1996 г…
На тези, които не са в течение, ще поясня кратката история на проблема: Комунистическата власт през първите години от управлението си организира гонение не само срещу пастири и католически свещеници; но тя изби и затвори всички истински и честни служители от Източната Православна Християнска църква. На останалите наложи (под заплаха от смърт) да станат нейни доносчици и агенти. Целта на диктаторите беше да ликвидират въобще цялата Църква, като използваха за това именно тези свои служители; те по заповед отстраняваха и прогонваха от йерархията, управлението и служенията на църквата всеки по-способен човек, всеки със сърце и посвещение за Господа… Затова именно тази църква беше заприличала на мъртвило – заради ченгетата на ДС, техните шпиони вътре в православното общество и разрушителната им дейност. Настъпи 1989 г. и промените, които се случиха предизвикаха разделение в БПЦ (Българска православна църква). Една част от митрополити и свещеници (около 1/4) си признаха, че са служили на властта и се покаяха; поискаха си прошка и обещаха да служат на Всевишния вече без политически и полицейски контрол (Така стана и с апл. Павел). И го направиха. Това бяха, т. нар. Алтернативен Синод на митрополит Пимен (лека му пръст), заместен от Инокентий. Другите обаче (3/4) от клира и дума не обелиха за това, какво са правили до 10 ноември – нито се покаяха, нито се извиниха за сътрудничеството си с комунистите (нещо повече – продължиха да им служат); напротив, настояха, че всичко било законно, че нещата са си в ред и, че те продължавали да са носители на абсолютната Божествена благодат (и… власт) в Църквата. Това беше Червеният Синод – на Максим. Скоро след това се появи книга, която го разобличаваше и доказваше, че през 1971 г. той е станал патриарх в нарушение на 12 параграфа от църковния устав (!!!) и всъщност по… партийно поръчение от Т. Живков, поради което той не може да бъде и не е никакъв законно избран Патриарх (още по-малко богоугоден)… Въпреки това (естествено), зад Червения Синод и Максим застана цялото Политбюро и БКП (БСП), нищо, че са атеисти. За тях се застъпи и Кремъл. Последваха ги и фанатизирани тълпи от “еничари” – поклонници (мъже и жени, момчета и момичета), готови в името на Максимовия Синод да грабнат оръжието и да скочат срещу… “разколниците” и… сектантите-евангелисти. Само тези факти дотук са достатъчни да ни убедят, че работата на тази църковна администрация и власт и всичките им поддръжници е нечиста, некоректна и престъпна. Естествено, ченгетата от ДС, кадрите на БСП и доскорошните ни господари (СССР) въобще не се интересуват нито от благоденствието на Църквата ни, нито от “църковното единство” (в Гърция, например Синодите са 15, но от това въобще не личи Църквата им да страда, да е намалила функциите си или да е затлачила делата си, напротив – твърде активна и действена е), нито изобщо от парвилното изпълнение на свещеническата мисия и задължения. Въпросът опира главно до жажда за власт, пари и влияние. Чрез Червения Синод Русия продължава своето присъствие на Балканите; чрез Максим БСП и новобогаташите държат контрол върху парите на църквата (Синодалната Банка св. Никола – така шумно и парадно появила се преди години, тихом мълком изчезна някъде – а с нея и всичките църковни пари) и се разпореждат с имотите й (А БПЦ е най-големият земевладелец на България)… Не е тайна, че редица манастири са превърнати от мутри (с гласно или негласно позволение на червените епископи) в хотели и публични домове (!?), а някои дори са… тренировъчни бази за командоси?!? Такива, например са Роженският и Клисурския (и още много други) манастири. Алтернативният Синод поде голяма изобличителна кампания срещу тази червена псевдоцърква и нейните мерзости. Сам той предприе редица реформи в богослуженията си, като воденето им на съвременен Български език, засиленото участие на проповедта в богослужението (под наше влияние), акцентира върху мисионерство, но и започна сътрудничество с нас, протестантите. Братя и сестри, кампанията срещу нас от периода 1992 – до днес, оклеветяването ни пред медии и общество и представянето ни като екстремни секти беше извършено не от други, а именно от Червения Маскимов Синод, с помощта на БСП и ченгетата от ДС, под давление на Москва и Константинопол!!! В същото време Алтернативният Синод поддържаше контакти с нас и заздравяваше отношенията ни – така се изгради едно чудесно приятелство и единство. През декември 2002 г. днешното безочливо правителство прие поредния си абсурден закон – Закона за изповеданията, който облагодетелства именно Максимовия Синод, а забранява и ограничава Синода на Инокентий – така хората, които се покаяха и решиха да служат вече на Христос сега са заставени да се извинят на непокаялите се фарисеи и да признаят, че са сгрешили – какъв цинизъм от сатана (!); това е закон, който дори налага данък върху десетъка на протестантите (?!?) – нещо несрещано никъде по света; този закон ограничава религиозните ни права и продължава линията за нашето оклеветяване и преследване като сектанти. Законът беше прокаран, за да угоди на Русия и на генералите от БСП (но не и на Бог), на престъпните групировки и пр. само и само тази власт да се задържи в управлението с цената на всичко (дори и на жестоки престъпления от алчност и властолюбие)… В случая стихът “всяка власт е от Бога” е абсолютно неприложим, по същия начин, както Папата и властта му не са били от страната на Бога в сблъсъка с М. Лютер, нито Хитлер или Сталин (заедно с жертвите си), а още по-малко един ден Антихрист. По-уместно е словото “но противете се на дявола и той ще бяга от вас”… Та, през онази зима се случи нещо историческо – Православни и Евангелски християни рамо до рамо протестираха пред Парламента срещу това законово беззаконие, срещу потъпкването на справедливостта и на равноправието!!!
Православните от Алтернативния (демократичен) Синод на Инокентий са наши приятели, братя и сестри в Господа – те са истински християни, които сега се намират в нужда. Другите, от Червения Синод на Максим са комунисти, ченгета и бизнесмени в расо, те изобщо не познават нито Сина, нито Отца Му! Те винаги са служили на Мамона, тщеславието, на жестоката атеистична власт и на себичността си. Значи на сатана.
В крайна сметка, това е вътрешен църковен въпрос и е недопустимо властта да се намесва в полза на която и да било от страните в този вотрешноцърковен конфликт. Никъде по света не се случва подобно нещо. Имотите, които владеят Алтернативните са незначителна част, а и не те са тези, които пречат на Червения Синод да си гледа както трябва работата. Просто на някой горе, във властта му е била обещана комисионна за това нечестиво деяние и той е побързал да си я изработи – както стана с комисионните (10%) за ликвидиране на предприятия, земеделие, армия, Банка за майчина кърма и пр. Тази власт е абсолютно цинична и безбожна, за нея няма нищо свято, няма морал, няма и задръжки. Че нито Беров, нито Виденов, нито Костов си позволиха такава бруталност и дързост!
И така, ето че дойде време да покажем на себе си, на приятелите си и пред Отца какви християни сме. От нас зависи дали ще позволим на врага да разиграва християните в земята ни, както прави и до сега (в “нормалните” страни не му позволяват това…). И нека не се оправдаваме с думите “писано е, че и по-зле ще става”. Защото фатализмът и пасивността никому не са помогнали, нито някога са били поощрявани от Всевишния, и изобщо не са християнска ценност. Почти същото говореха и Българските политици и дипломати за похитените ни сънародници в Ирак – как нищо не можело да се направи, нямали сме били никакъв избор. Така те просто прикриваха некадърността или марзела си. Или това, че изобщо не ги еня за живота на някакъв си “данъкоплатец”! А избор винаги има и винаги нещо може да се направи. И Филипините опровергаха това безсмислено правителствено словоизлияние – изтеглиха войските си, за да спасят дори само един свой гражданин и го спасиха! Значи може. И кое стои по-високо от цената на човешкия живот? Сам Бог слезе от небето, за да го спаси…
Историята винаги се е писала от инициативни, активни и смели хора – Божии съработници, които са се борили за справедливост, свобода и равноправие – Създателят явно е благоволявал в тяхната кауза. А ние, като познали истината можем много и сме способни на чудеса – Сам Христос ни го е обещал.
Братя и сестри, можем да посетим и да подкрепим с ястие или с насърчителна дума тези хора – някои са се барикадирали в храмовете и отказват да ги напуснат – като тези в “Успение Богородично”, “св. Параскева” и др. В същото време нека започнем с пост и молитва в подкрепа на нашите приятели от Синода на Инокентий – справедливостта да възтържествува и те да бъдат възстановени и оправдани по храмовете и местата си; пипалата на безбожниците, протегнати да ги задушат да бъдат смазани, да бъдат разобличени и посрамени! Нека всеки от нас в лидерска позиция обяви това пред църквата, мисията и молитвените си групи и да започнем духовно воюване! Още сега.
Братя и сестри, да не отлагаме, защото един ден ще ни се търси отговорност от Всевишния за това – какво направихме в живота си, за да защитим онеправдания, да привдигнем падналия, да утешим наскърбения; как се борихме с беззаконието и несправедливостта; как се постарахме да се пресича и ограничава злото? Братя и сестри, да се застъпим за другите християни и да измолим справедливостта да възтържествува – за демократичните и покаяли се православни, защото ако така брутално постъпват с тях, които все пак са на почит и уважение, то тогава каква ще бъде сетнината на онези, познати в обществото ни като “сектанти “, т.е. нас?
И моля се Господу да не се повтаря печалната история на онзи протестантски пастор в Германия през ІІ Световна война:
“Когато фашистите дойдоха за комунистите, аз не ги защитих, защото не бях комунист. И те ги отведоха. Когато дойдоха за католиците, аз и за тях не се застъпих, понеже не съм католик. Когато дойдоха за евреите мълчах, защото не съм евреин и оставих и тях да натоварят. А когато дойдоха и за мен, фашистите и мен отведоха. Защото тогава вече не бе останал никой, който да ме защити…”
Да станем и да ги защитим – знаете “Съединението прави силата”! Ако не вземем мерки сега, скоро ще берем горчивите плодове на бездействието и пасивността.
Защото следващите сме ние…