Свети Йоан Кронщадски е забележителен молитвеник и благодатен проповедник на Христовото евангелско учение, светилник на Православието и църковен учител с дълбоко и проникновено слово. В неговите проповеди и поучения за Христовото изкупително дело, за любовта към Бога и ближните, за покаянието и молитвата той се разкрива като опитен духовен пастир и църковен учител, истински духовен отец и строг свещенослужител, който проповядва неуморно истината и свидетелства за силата и красотата на
Значението и същността на молитвата.
Каква превисока чест е оказана на човечеството – то може да отваря устата си пред Бога, да беседва с Него, да Го моли за своите нужди, да благодари за благодеянията, да Го славослови за неизказаната Му милост и да бъде уверено, че тази жертва на благодарение и славословие е приятна Богу, че нашите най-добри, духовни, отнасящи се за спасението на душите ни прошения, винаги се изпълняват. И в това отношение как безмерно е превъзнесен човекът над всички чувствени и одушевени твари! Нито една твар не е получила от Бога такава чест, макар и те да имат свой език, изразяващ нуждите на тяхната природа, защото казано е, че малките вранчета… викат към Него (Пс. 146:9). Нека да се ползваме от тази висока чест, за да заслужим от Господа още по-големи почести – небесно звание. Там, на небето е нашата пълна слава, а тук са само начатъците ѝ, явявани на верните християни. Mолитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно предстоене на душата пред Него като пред Цар и Сам-Живот, Който дава живот на всички; забравяне заради Него на всичко, което ни заобикаля, храна за душата, въздух и светлина, нейна животворна топлина, очистване от греховете, благо иго Христово, Негово леко бреме. Молитвата е постоянно чувство (осъзнаване) на собствената ни немощ или духовна нищета, освещаване на душата, предвкусване на бъдещото блаженство, ангелско блаженство, небесен дъжд, който освежава, напоява и оплодотворява земята на душата, сила и крепост на душата и тялото, освежаване и очистване на мисления въздух, просвещение на лицето, веселие на духа, златна връзка, която съединява творението с Твореца, бодрост и мъжество във всички скърби и изкушения на живота, светилник на живота, успех в делата, равноангелно достойнство, утвърждаване на вярата, надеждата и любовта. Молитвата е приобщаване към Ангелите и светиите, от века угодили на Бога. Молитвата е изправяне на живота, майка на сърдечното съкрушение и сълзите; силен подтик към дела на милосърдието; безопасност на живота; унищожаване на страха от смъртта; пренебрегване на земните съкровища, пожелаване на небесните блага, очакване на Съдията на света, общото възкресение и живота на бъдещия век; усилно старание да се избавим от вечните мъки; непрестанно търсене на милост (помилване) от Владиката; ходене пред Божиите очи; блажено чезнене пред възсъздалия и изпълващ всичко и всички Творец; жива вода за душата; молитвата е побиране в сърцето на всички хора чрез любовта; низвеждане на небето в душата; вместване на Пресветата Троица в сърцето според казаното: и ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Иоан. 14:23). Молитвата е доказателство за моята разумна личност, за моята богообразност, залог за моето бъдещо уподобяване на Бога и блаженство. Аз съм създаден от нищото, аз съм нищо пред Бога и нямам нищо свое; но по Неговата милост съм личност, имам разум, сърце, свободна воля и по силата на своя разум и свободна воля мога със сърдечно обръщане към Него постепенно да увеличавам в себе си Неговото безкрайно Царство, постепенно и все повече да умножавам в себе си Неговите дарования, да черпя от Него като от вечнотечащ, неизчерпаем Извор всякакви духовни и телесни блага, особено духовни. Молитвата ми внушава, че съм образ Божий, че, ако имам смирено и благодарно разположение на душата си пред Бога и по силата на своята свободна воля безмерно умножавам Божиите духовни дарове, мога да се усъвършенствам до безкрай и безгранично да увеличавам своето богоподобие, своето небесно блаженство, за което съм предопределен. О! Молитвата е знак за голямото достойнство, с което ме е удостоил Създателят. Но в същото време тя ми напомня за моето нищожество (аз съм направен от нищото и нямам нищо свое – и затова прося всичко от Бога), а също и за превисокото ми достойнство (аз съм образ Божий, подобен на Бога, мога да се нарека негов приятел като Авраам, бащата на вярващите, стига само да вярвам без съмнение в битието, благостта и всемогъществото на моя Бог и да се уподобявам на Него в този живот с дела на любов и милосърдие). Трябва да се молим заради постоянната и твърда увереност на сърцето, че всичко – и душите, и телата ни с тяхното благосъстояние и неблагосъстояние, и всичко, което имаме, всички обстоятелства на живота ни получаваме от Бога, от Неговото всемогъщество, а не от природата, не от случая, не от себе си. Спри да се молиш на Бога – и скоро ще забравиш в сърцето си своя Благодетел, Творец и Господ, а като Го забравиш, падаш във всякакво зло. И така, виждаш, че молитвата винаги ти носи придобиване на насъщното. Господ е така милосърден, че никога не се отвръща от нашата молитва, но милостиво приема всяка молитва, и Сам изправя несъвършеното в нея – стига само да се обръщаме към Него искрено и да не Го забравяме съвсем. Бог затова иска от нас винаги да се обръщаме към Него в молитва, та да привлече към Себе Си нас подивелите от греха и отдалечаващи се от Него Свои чеда, да ни очисти и да ни заключи в обятията на Своята любов, за да ни покаже каква благост е да сме винаги у Него. Така постъпват и добрите родители със злонравните си деца. Постоянната гореща молитва ни довежда до най-искрено и твърдо убеждение в безсмъртието на нашата душа и в блаженството на онзи невеществен век: защото всички наслади на молитвата човек черпи от Бог Дух; от Него приема цялата сила, а също и – по Неговата благодат – от Божията Майка (Тя избавя нашите души от беди, успокоява, радва, оживява), от Ангелите и от светиите.
Преди молитва трябва да изпросим за себе си благодатта на искрената молитва.
Преди молитва помоли в сърцето си онзи, на когото искаш да се молиш, да те удостои да му принесеш сърдечна молитва, похвала или благодарение, защото ние можем да се молим само с подкрепата на Светия Дух, с подкрепата на онези свети угодници, чрез които искаме да се молим на Спасителя. Преди молитва и славословие възнеси към Него сърдечен глас да ти дарува благодатта на искрената молитва, та да възложи върху сърцето ти Своето благо иго и Своето леко бреме, да разсее дяволското превъзнасяне и противенето на ума и сърцето. Ако искаш да се молиш на Владичицата – въззови от все сърце към Нея да те сподоби с цялата си душа нелицемерно да Є принесеш моление, похвала или благодарение. Ако искаш да се молиш на Ангела – въззови към Господа да те сподоби достойно да му принесеш молитва или да възпееш неговите благодеяния, светлостта и благостта на природата му; ако искаш да се молиш на светия – въззови към Светия Дух, със святостта на Когото той е осветен, та достойно да го призовеш или да му възпееш хвала и благодарение – защото всички ние можем достойно и животворно да се молим само с подкрепата на животворящия Свети Дух. Божиите светии всъщност са чисти дихания на Светия Дух: Духът диша където иска (Иоан. 3:8 – слав.) (т.е. в която душа иска, в нея и диша). Светата Владичица е осветена и очистена преизобилно от Светия Дух. Ангелите са осветени от Светия Дух и в Него живеят и дишат, както ние по плът живеем и дишаме във въздуха. В истинския си вид, по своята същност молитвите не са нищо друго, освен дихание на Светия Дух. Казано е: Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки (Рим. 8:26).
По-добре да се молим кратко, но с гореща душа.
В молитвата се придържай към следното правило: по-добре да кажеш пет думи от сърце, отколкото порой от думи, но само с език. Когато забележиш, че сърцето ти е хладно и се моли без желание – спри се, съгрей сърцето си с някоя жива представа, например на своето окаянство, за своята духовна бедност, нищета и слепота, или си представи великите, несекващи Божии благодеяния към тебе и изобщо към човешкия род, и особено към християните, и след това се моли, без да бързаш, с топло чувство; ако не успееш да прочетеш всички молитви, няма страшно – ползата от топлата молитва, произнесена без бързане, ще бъде несравнимо по-голяма, отколкото ако беше прочел всички молитви, но с бързане, без съчувствие. Предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи с език (1 Кор. 14:19 – слав.). Разбира се, но много добре би било, ако в молитва можехме да кажем и много думи с нужното чувство. Господ не изоставя онези, които се трудят в Негово име и дълго предстоят пред Него, с каквато мяра те мерят, със същата мяра ще им отмери и Той, и според изобилието от истинни думи в тяхната молитва Той изпраща в душите им обилие от духовна светлина, духовна топлина, мир и радост. Добре е продължително и непрестанно да се молим, ала не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; Който може възприе, нека възприеме (Мат. 19:11, 12). Които не могат да се молят продължително, по-добре да се молят кратко, но с гореща душа. Някои считат, че цялото им благополучие и изправност пред Бога се състои в изчитането на всички определени молитви, без да обръщат внимание на готовността на сърцето си да предстои пред Бога, на вътрешното си изправяне; например мнозина изчитат по този начин правилото преди Свето Причастие. В същото време тук преди всичко трябва да се търси изправността и готовността на сърцето да приеме Светите Тайни; ако сърцето ти по Божия милост се изпълва с благоговение и застава право, готово да посрещне Младоженеца – слава Богу, дори и да не си успял да изчетеш всички молитви. Царството Божие е не в думи, а в сила (1 Кор. 4:20). Послушанието във всичко към майката-Църква е добро, но с благоразумие и ако е възможно – който може възприе продължителната молитва, нека възприеме. Но не всички възприемат тая дума (Мат. 19:11); ако при продължителната молитва не може да се опази до край топлината на духа, по-добре да се прочете кратка, но гореща молитва. Припомни си, че едната дума на митаря, казана с горещо покаяние в сърцето, го оправдала. Бог гледа не множеството думи, а разположението на сърцето. Главното е живата вяра в сърцата и топлината на разкаянието за греховете.
Молитвата и духовната радост в Светия Дух
Доколкото човек ясно и съзнателно предстои пред Бога в молитва и покайно настроение, дотолкова той живее истински духовно и вкусва живота с радост и спокойно сърдечно разположение. Ако, обаче, човекът забрави за Бога и живее в духовен мрак, в безпаметно и несъзнателно състояние на ума и сърцето по отношение на Бога и Божията воля, тогава той затъва неусетно в тресавището на греха и животът му се превръща в нерадостно блуждаене и неблагополучно земно странстване, изпълнено със скърби, страдания и нещастие. Без чистота на сърцето и радостта като дар на Светия Дух в живота на човека и в неговото съзнание се загнездват тъга, неудовлетвореност, отчаяние и скръб. Тези негативни чувства и неразумни страсти раждат нихилизма и неверието, а те от своя страна водят до безчовечност, агресия и насилие. Болшевишката революция, плод на това духовно състояние, обърква живота на руския народ и променя драматично хода на историята за Руската държава. Политическите трусове и размирици носят страдания и скръб за стотици хиляди и дори милиони руснаци през ХХ век и разкриват на драматичните и трагични последици на безбожието и отдалечаването от вярата и духовния живот на Църквата.
Веднъж към св. Йоан се обърнала старица с молба да се помоли за тежко болния й син, но и да настоява за неговото излекуване. Праведникът счел такава молитва за твърде дръзка, но все пак склонил и се помолил. Болният оздравял, а след време отецът изцелил и други страдалци независимо от проблема им. За лечение към него се обръщали и височайши особи. През 1884 г. княгиня Зинаида Юсупова (наричана Сияние), страдаща от зараза на кръвта, оздравяла след посещение на отец Йоан. Придворната дама на императрицата Ана Въйубова, пък оздравяла от тиф, след като духовникът я поръсил със светена вода. Мълвата за чудотвореца се предавала от човек на човек. Той започнал обиколки из цяла Русия, хиляди хора го посрещали навсякъде. Той често раздавал на миряните при своите пътувания изображения на своя български светец покровител св. Йоан Рилски. Скоро се появили и хора, които твърдели, че са били излекувани, след като са видели в съня си Кронщадския чудотворец. Той ги благословил или им дал спасителна рецепта за проблема им.
При чудотвореца се наблюдавал и друг феномен – помощ от разстояние със силата на Св. Дух. От цялата страна пристигали писма и телеграми за отец Йоан с молби за изцеление, а мнозина били уверени, че той може не само да ги излекува, но и да възкреси мъртви. Самият духовник също вярвал, че може да излекува някого дори ако е налице само писмен контакт. Тъй като кореспонденцията била обширна, той просто се молил и възлагал ръце върху всички писма пред себе си. Така мнозина наистина получили необяснима помощ. А след излекуването на няколко аристократи, авторитетът на отец Йоан в императорския двор станал неоспорим. И Александър III, и Николай ΙΙ вярвали в чудотворната сила на свещеника. Преди смъртта си Александър III изпратил да извикат отеца и му казал: „Аз зная кой сте вие и какъв сте”. А сам отец Йоан по-късно съкрушено казвал: „Мъртви възкресявах, а батюшката цар не можах да измоля от Господа. За всичко да бъде Неговата свята воля!”