9 comments for “Служението на жените в новозаветната църква”
На 17 май на гръцки, когато се честват св.св.Андроник и Юния и празничната икона за който ден ни представи Венци. В стихирата св.Юния е наречена „премъдра“. В 5-та песен двамата са сравнени със светещи звезди, „честваните свети апостоли Юния божествена и богоносния Андроник“. Синаксарът е категоричен, че „На 17 този месец се честват светите апостоли Андроник и Юния“.
Тя винаги е споменавана като апостол и в различните гръцки календари. За отбелязване е, че честваният заедно с тях епископ Атанасий понякога се нарича както на иконата – Хрисуполски (Кавалски-Златоградски), а понякога Трифилийски. Негова служба за съжаление не намерих.
Двамата светии Андроник и Юния се честват и на 22 февруари – по специално тогава се чества намирането на чудотворните им мощи. Първоначално те са били намерени при имп.Аркадий (395-408) и Гонорий (395-423) заедно с мощите на други много мъченици в Евгения, измежду които са били неразличими. По-късно при имп.Ираклий (610-641) и патр.ТомаІ (607-610) те са били разпознати, най-вероятно по внушение, дадено на клирика Николай, известен на съвременниците си и като Калиграф (краснописец). За този празник намерих само тропар на 5-ти глас и кондак на 8-ми глас.
На 30 юли се чества само св.ап Андроник като първи епископ на Панония, за което вече бяха писани интересни неща при обсъждането.
В гръцки източници двамата светии се споменават още и на 4-ти януари – Събор на 70-те апостоли. Да отбележим, че самите гърци не говорят точно за 70 апостоли, а за „Седемдесетината апостоли – Εβδομήκοντα“. В предложения източник те са 76, в други 71, 78 и т.н. Въобще в гръцката традиция има известно разминаване на данните, което сигурно се дължи на поизгубена през вековете информация.
В предложения синаксар за 4-ти януари св.Юния е спомената под номер 32 „налична между мъжете Апостоли“. Пак там се говори за „(Андрониковата) съпроводителка, пречудната Юния“ и по нататък „Юния … през месец май, минавала (позната) първоначално за Юний“
След този преглед на гръцките източници, да се обърнем и към руските.
Основните дати на честване – 17 май, 22 февруари и 30 юли (за св.ап.Андроник) – съвпадат. Интересното е, че за разлика от гърците, руснаците навсякъде говорят за ап.Андроник и помощницата му в апостолските трудове св.Юния. За тях вече Юния – въпреки многото си и достойни за честване дела – вече е само „помощница“ на св.ап.Андроник и никога не става и въпрос за наричането на самата нея под каквато и да е форма като апостол.
Нещо повече, на 4 януари – Събор на 70-те Апостоли – руската църква говори точно за 70 апостоли, като ги изброява поименно. Сравняването на имената на тези апостоли по различните източници е интересна задача сама по себе си, но това трябва да бъде друго разглеждане.
Ако се върнем към гръцкия списък на седемдесетината апостоли, то там под номер 9 ще намерим св.Апфия, „недвусмислено налична между жените апостоли“ – тя е един от адресатите на посланието на св.ап.Павел до Филимон. Отново тя отсъства от списъка на 70-те апостоли според РПЦ. В замяна на това на нейните празници – 19 февруари и 22 ноември тя е наречена „равноапостолна мъченица“ – нещо, което отсъства у гърците. За последните тя отново винаги е апостол.
От всичко казано дотук като че ли се оформя мисълта, че съвременното причисляване на св.Юния (и св.Апфия) към апостолите е въпрос на поместна традиция. Оформя се тенденцията руснаците да ги назовават с точните им определения – спътница, мъченица, равноапостолна… Гърците винаги я поменават като апостол, но като че ли в съзнанието си отчитат точните нейни деяния и заслуги.
Белег за това разпознаване „на ум“ на заслугите на св.Юния е и съвременнонарисуваната икона, която предложи Венци. Там тя е написана като „св“, без да има „ап[а?]“ пред името ѝ.
Дано тези мои бележки помогнат на знаещите във форума, за продължаване на търсенията. Накрая да не забравяме и думите на ап.Павел за една от характеристиките на апостолските слова и проповеди: те са „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила“ (1Кор.2:4).
Служението на жените в църквата е горещо оспорвана тема в много кръгове днес. За жалост, ефективността на църквата през историята е била намалена поради това, че служението на жените е било толкова ограничено. Непреклонната и понякога шовинистична позиция на някои в църквата е резултат на дълго държани стереотипи относно жените, нарушени взаимоотношения между мъже и жени, а също и окастрено виждане на историята на ранната църква.
Целта ми тук не е нито да сложа изчерпателна теологична рамка за жените в служение, нито да се опитам да тълкувам новозаветните текстове, които са свързани с ролята на жените в църквата. Целта ми е да цитирам някои примери от историята на църквата и как жените са действали в пророческо служение в мисионерските бази на IHOP.
Църквата в последните времена ще процъфтява, когато и мъжете, и жените ще получават мощни сънища и видения, които ще водят другите до по-дълбоки взаимоотношения с Исус. В Деяния 2:17-18 можем ясно да видим, че Бог възнамерява да излее Духа Си върху Своите синове и дъщери и те ще пророкуват. Ние никога няма да бъдем напълно ефективни, ако едната половина от Божията армия е държана вън от битката срещу яростната атака на Сатана. Ние се нуждаем от мъжете и жените заедно да заемат местата си смело пред Божия трон и да функционират заедно с увереност и сигурност в тялото на Христос. Заедно ние можем да преживеем страстната любов на Бог към нас и после да използваме нашата власт в Исус, за да ограбим царството на тъмнината в нашето поколение.
Жените през историята на църквата
Значителното въвличане на жени в служението на Исус е добре документирано. Жените бяха свидетелки на Неговото разпъване и възкресение, когато мъжете очевидно отсъстваха. Лука заявява, че жените, които следваха Исус от Галилея, все още Го следваха, когато Христос беше занесен в гроба (Лука 23:27-31). Матей разказва как те продължиха да наблюдават гробницата, след като хората си отидоха (Матей 27:61). Йоан пише, че групата хора под кръста се състоеше от три жени и един мъж (Йоан 19:25-27). Въпреки че това разбива всички социални и религиозни традиции, Исус направи така, за да включи жените в Своето служение.
Малко е чудно, че известността на жените продължава с развиването на ранната църква. Голям брой жени са служили като лидерки в домашните църкви, които са били част от по-голямата църква в град Рим. Някои от тях са споменати като Прискила, Хлоя, Лидия, Апфия, Нимфана, майката на Йоан Марк, а вероятно и „избраната госпожа“ от второто послание на Йоан. Павел споменава Фива и я нарича „служителка [буквално, ‘дяконеса’] на църквата в Кенхрея“ (Римляни 16:1).
Павел също говори за Юния, казвайки за нея, че е „бележита между апостолите“ (ст. 7 nas). Някои оспорват точното значение на този стих. До Средновековието идентичността на Юния като жена апостол е била безспорна. По-късно преводачите се опитали да променят пола, като й сменили името на Юниос1*.
Жените са действали като пророчески служителки. Филип, който беше един от седемте мъже, определени да служат за храната за бедните (Деяния 6), беше също и водачът на църквата в Кесария. Той имаше четири дъщери девици, които бяха разпознати като пророчици в църквата (Деяния 21:8-9). Някои вярват, че тези пророчици са станали стандарта и модела за пророческите служители в ранната църква.
Когато папа Милтиад заявил, че две жени последователки на Монтанус били еретички, той ги противопоставил на дъщерите на Филип. Милтиад обяснил, че техният проблем не бил това, че те били жени пророци (защото това е, което са били дъщерите на Филип), а по-скоро, че те са били фалшиви пророци. Езебиус споменава Куадратус, човек известен във втори век, който „споделил с дъщерите на Филип различието на пророческия дар“.2*
Църквата бързо се разпространила от своето рождено място в Ерусалим в области, където преобладаващата култура била езическа, гръко-римска или и двете. В тези среди жените обикновено държели високи позиции и влияние в социалните, политическите и религиозните кръгове. Идеята за това жените да имат водещо влияние в църквата следователно не е мислена за нещо негативно.
Около 112 г. сл. Хр. римският губернатор Плиний младши пише за своите усилия да се справи с християните във Витиния. Той намира за необходимо да разпита лидерите на църквата, две поробени жени, наречени служителки или дяконеси.3*
Има безбройни примери за жени, които са служили на църквата с пълно и неуморно посвещение или които, без да потрепнат, са издържали ужасни мъчения и мъченичество. Значителна стъпка в процеса на това християнството да спечели политическо и социално влияние в Рим била големият брой обърнати жени сред висшата класа.
За мъжете било по-малко вероятно да станат християни, понеже това би им причинило да си загубят своя статус в обществото. Прекомерният брой жени от висшата класа вероятно е причината, поради която Селестас, епископ на Рим през 220 г. сл. Хр., се опитал да даде на жените от сенаторската класа църковно разрешение да се женят за роби заради свободата.
Тези жени със знатен произход прегърнали възможността да станат ученици на Словото. Една от тях била жена от четвърти век на име Марсела. Великият учен Джероме, който превел Библията на латински (позната като Вулгата), не се поколебал да отпрати църковните лидери към Марсела, за да им помогне да разрешат своите тълкувателни проблеми.4*
Жените се радвали на голяма свобода на изразяване в ранните дни на църквата. Но тъй като се появили различни проблеми, първоначалната свобода, която им позволявала да участват в служението на църквата, била изместена от много прецизно определена система от правила за поведение, които били реакционни по природа. С всяко ново и по-детайлно обясняване на какво било и какво не било прието, ролята на жените била ограничавана и намалявана.5*
Въпреки това, дори през Средновековието е имало жени, които са били изключителни примери за духовност и посвещение. Валденсианците, една група започнала през 12-ти век, която може да бъде описана като протестанти 400 години преди реформацията, били обвинявани наред с другите неща за това, че позволявали на жените да проповядват. Кетрин от Сиена (1347-1380) била непоколебим слуга на бедните, доктор на църквата и влюбена в Бог, чиято теология и благочестие се отразили дори на реформаторите.
Едно лято, когато Жана д‘Арк била на около 13, изведнъж видяла ярка светлина и чула гласове, докато работела на полетата. Гласовете, които Жана мислела, че били ангели или светии, продължили след този ден, докато тя яздила повече от триста мили през вражеска територия, за да каже на дофин Чарлз за техните планове.
Когато Жана влязла в голямата зала, дофинът се бил преоблякъл като един от тълпата. Жана отишла направо при него и се обърнала към него.
„Аз не съм дофинът“ – отговорил Чарлз.
Жана отговорила – „В името на Бога, благородни господине, вие сте“.
Тогава тя продължила, разкривайки му техните мисли. Деветнадесетгодишното момиче повело френската армия и спасило Франция, а Чарлз бил възстановен на трона. Марк Твен изучавал живота на Жана д‘Арк в продължение на 12 години и заключил, че нейният живот бил „най-благородният живот, който някога е имало на този свят, освен Един“.6*
Жените също са играли значителна роля в разпространяването и развитието на протестантството, особено в областта на забранените мисии. През 20-ти век жените започват да се появяват в служение и в лидерски роли, първо в църквите на святостта, а после при петдесетните. Примерите са многобройни, двете най-забележими жени са Ейми Семпъл Макферсън, основателка на интернационалната църква на стабилното Евангелие, и Кетрин Кулман. Дейвид Йонги Чо е освободил жените в служение и лидерски позиции в църквата на пълното Евангелие Йодо в Сеул, Южна Корея, и с тяхна помощ е изградил най-голямата църква в света, с повече от три четвърти от един милион членове.
В коментара си към Римляни 16:7 Йоан Златоуст (347-407) казва: „Поздравете Андроника и Юния… Които между апостолите се считат за бележити. Разбира се, важно е и да бъдеш апостол; но разсъди каква велика похвала е да бъдеш прославен сред апостолите, да се прославиш със своите дела, със своите заслуги. Ето какво било любомъдрието на тези жени, удостоили се с апостолско име[17].” Златоуст не е единственият, който казва, че Юния е жена. По-ранният коментатор Ориген от Александрия (185-253) разбира името като женско[18]. Други, включат Йероним (340-419), който пише, че Юния е жена (Liver Interpretationis Hebraicorum Nominum 72,15.), Ото Варселски (924-961), Теофилакт (1050-1108) и Пиер Абелар (1079-1142)[19].
Вътрешните доказателства от писанията на ранните църковни водачи свидетелствуват, че Юния е била жена апостол. Съвременните учени добавят допълнителни прозрения. Коментирайки пола на Юния Леонард Суидлър казва: „Доколкото знам никой коментатор преди Егид Римски (1245-1316) не приема името за мъжко[20].” Дъглас Мо се съгласява, че коментаторите преди 13 век са единодушни в полза на женската форма[21]. Стенли Гренц твърди, че „полът на Юния не е бил под въпрос в патристичната епоха…Ориген предполага, че приятелят на Павел е бил жена…Златоуст, който не подкрепя женското свещенство дава висока оценка на Юния[22].” Рей Шулц казва, че църковните отци са съгласни, че Юния е била жена-апостол[23].
От много ранно време отношението на църковните отци към жените може да бъде описано в най-добрият случай като негативно[24]. Ориген, Златосут и други не са били изключение от преоблдаващото отношение. Все пак независимо от отрицателното си отношение към жените те свидетелствуват, че Юния е била жена. Cвидетелството на различни църковни водачи през 12-те века със сигурност дава убедителна подкрепа, че Iounian е била жена.
Нямам намерение да споря по тази тема!
На мен Святия Дух пределно ясно ми е открил!
Има две категории Божии служители!
Едната е хора които Бог избира издига и употребява!
Например Давид или апостолите!
Другата категория са хората които не знаят кое е второто Евангелие след Матея но забележете!
Те употребяват Бога за да си живуркат за сметка на баламите които ги следват!
Абсолютно никакво значение няма дали си мъж или жена ако си употребен от Бога служител проводник на Святия Дух!
Давид реално беше още дете когато Бог го избра и издигна в свято служение!
ЖЕНИ В ПРОРОЧЕСКО СЛУЖЕНИЕ
Служението на жените в църквата е горещо оспорвана тема в много кръгове днес. За жалост, ефективността на църквата през историята е била намалена поради това, че служението на жените е било толкова ограничено. Непреклонната и понякога шовинистична позиция на някои в църквата е резултат на дълго държани стереотипи относно жените, нарушени взаимоотношения между мъже и жени, а също и окастрено виждане на историята на ранната църква.
Целта ми тук не е нито да сложа изчерпателна теологична рамка за жените в служение, нито да се опитам да тълкувам новозаветните текстове, които са свързани с ролята на жените в църквата. Целта ми е да цитирам някои примери от историята на църквата и как жените са действали в пророческо служение в мисионерските бази на IHOP.
Църквата в последните времена ще процъфтява, когато и мъжете, и жените ще получават мощни сънища и видения, които ще водят другите до по-дълбоки взаимоотношения с Исус. В Деяния 2:17-18 можем ясно да видим, че Бог възнамерява да излее Духа Си върху Своите синове и дъщери и те ще пророкуват. Ние никога няма да бъдем напълно ефективни, ако едната половина от Божията армия е държана вън от битката срещу яростната атака на Сатана. Ние се нуждаем от мъжете и жените заедно да заемат местата си смело пред Божия трон и да функционират заедно с увереност и сигурност в тялото на Христос. Заедно ние можем да преживеем страстната любов на Бог към нас и после да използваме нашата власт в Исус, за да ограбим царството на тъмнината в нашето поколение.
Жените през историята на църквата
Значителното въвличане на жени в служението на Исус е добре документирано. Жените бяха свидетелки на Неговото разпъване и възкресение, когато мъжете очевидно отсъстваха. Лука заявява, че жените, които следваха Исус от Галилея, все още Го следваха, когато Христос беше занесен в гроба (Лука 23:27-31). Матей разказва как те продължиха да наблюдават гробницата, след като хората си отидоха (Матей 27:61). Йоан пише, че групата хора под кръста се състоеше от три жени и един мъж (Йоан 19:25-27). Въпреки че това разбива всички социални и религиозни традиции, Исус направи така, за да включи жените в Своето служение.
Малко е чудно, че известността на жените продължава с развиването на ранната църква. Голям брой жени са служили като лидерки в домашните църкви, които са били част от по-голямата църква в град Рим. Някои от тях са споменати като Прискила, Хлоя, Лидия, Апфия, Нимфана, майката на Йоан Марк, а вероятно и „избраната госпожа“ от второто послание на Йоан. Павел споменава Фива и я нарича „служителка [буквално, ‘дяконеса’] на църквата в Кенхрея“ (Римляни 16:1).
Павел също говори за Юния, казвайки за нея, че е „бележита между апостолите“ (ст. 7 nas). Някои оспорват точното значение на този стих. До Средновековието идентичността на Юния като жена апостол е била безспорна. По-късно преводачите се опитали да променят пола, като й сменили името на Юниос1*.
Жените са действали като пророчески служителки. Филип, който беше един от седемте мъже, определени да служат за храната за бедните (Деяния 6), беше също и водачът на църквата в Кесария. Той имаше четири дъщери девици, които бяха разпознати като пророчици в църквата (Деяния 21:8-9). Някои вярват, че тези пророчици са станали стандарта и модела за пророческите служители в ранната църква.
Когато папа Милтиад заявил, че две жени последователки на Монтанус били еретички, той ги противопоставил на дъщерите на Филип. Милтиад обяснил, че техният проблем не бил това, че те били жени пророци (защото това е, което са били дъщерите на Филип), а по-скоро, че те са били фалшиви пророци. Езебиус споменава Куадратус, човек известен във втори век, който „споделил с дъщерите на Филип различието на пророческия дар“.2*
Църквата бързо се разпространила от своето рождено място в Ерусалим в области, където преобладаващата култура била езическа, гръко-римска или и двете. В тези среди жените обикновено държели високи позиции и влияние в социалните, политическите и религиозните кръгове. Идеята за това жените да имат водещо влияние в църквата следователно не е мислена за нещо негативно.
Около 112 г. сл. Хр. римският губернатор Плиний младши пише за своите усилия да се справи с християните във Витиния. Той намира за необходимо да разпита лидерите на църквата, две поробени жени, наречени служителки или дяконеси.3*
Има безбройни примери за жени, които са служили на църквата с пълно и неуморно посвещение или които, без да потрепнат, са издържали ужасни мъчения и мъченичество. Значителна стъпка в процеса на това християнството да спечели политическо и социално влияние в Рим била големият брой обърнати жени сред висшата класа.
За мъжете било по-малко вероятно да станат християни, понеже това би им причинило да си загубят своя статус в обществото. Прекомерният брой жени от висшата класа вероятно е причината, поради която Селестас, епископ на Рим през 220 г. сл. Хр., се опитал да даде на жените от сенаторската класа църковно разрешение да се женят за роби заради свободата.
Тези жени със знатен произход прегърнали възможността да станат ученици на Словото. Една от тях била жена от четвърти век на име Марсела. Великият учен Джероме, който превел Библията на латински (позната като Вулгата), не се поколебал да отпрати църковните лидери към Марсела, за да им помогне да разрешат своите тълкувателни проблеми.4*
Жените се радвали на голяма свобода на изразяване в ранните дни на църквата. Но тъй като се появили различни проблеми, първоначалната свобода, която им позволявала да участват в служението на църквата, била изместена от много прецизно определена система от правила за поведение, които били реакционни по природа. С всяко ново и по-детайлно обясняване на какво било и какво не било прието, ролята на жените била ограничавана и намалявана.5*
Въпреки това, дори през Средновековието е имало жени, които са били изключителни примери за духовност и посвещение. Валденсианците, една група започнала през 12-ти век, която може да бъде описана като протестанти 400 години преди реформацията, били обвинявани наред с другите неща за това, че позволявали на жените да проповядват. Кетрин от Сиена (1347-1380) била непоколебим слуга на бедните, доктор на църквата и влюбена в Бог, чиято теология и благочестие се отразили дори на реформаторите.
Едно лято, когато Жана д‘Арк била на около 13, изведнъж видяла ярка светлина и чула гласове, докато работела на полетата. Гласовете, които Жана мислела, че били ангели или светии, продължили след този ден, докато тя яздила повече от триста мили през вражеска територия, за да каже на дофин Чарлз за техните планове.
Когато Жана влязла в голямата зала, дофинът се бил преоблякъл като един от тълпата. Жана отишла направо при него и се обърнала към него.
„Аз не съм дофинът“ – отговорил Чарлз.
Жана отговорила – „В името на Бога, благородни господине, вие сте“.
Тогава тя продължила, разкривайки му техните мисли. Деветнадесетгодишното момиче повело френската армия и спасило Франция, а Чарлз бил възстановен на трона. Марк Твен изучавал живота на Жана д‘Арк в продължение на 12 години и заключил, че нейният живот бил „най-благородният живот, който някога е имало на този свят, освен Един“.6*
Жените също са играли значителна роля в разпространяването и развитието на протестантството, особено в областта на забранените мисии. През 20-ти век жените започват да се появяват в служение и в лидерски роли, първо в църквите на святостта, а после при петдесетните. Примерите са многобройни, двете най-забележими жени са Ейми Семпъл Макферсън, основателка на интернационалната църква на стабилното Евангелие, и Кетрин Кулман. Дейвид Йонги Чо е освободил жените в служение и лидерски позиции в църквата на пълното Евангелие Йодо в Сеул, Южна Корея, и с тяхна помощ е изградил най-голямата църква в света, с повече от три четвърти от един милион членове.
В стария завет предимство имали мъжете и такава била културата им. В Новия завет Бог изпрати в най-представителната роля на първата благовестителка жената Мария. По времето на режима в църквите жените били със забрадки а мъжете с мустаки. Време е да минем от старозаветния режим в Новия завет и жените да влязат в служението което Господ им заръчва както на първата благовестителка Мария – представителна роля, като поучава мъжете и дори апостолите, че Христос е възкръснал и тя го е видяла първа защото Бог на нея се открил.
Жените имат библейски авторитет да поучават
Комплиментарите настояват, че жените не могат да бъдат ръкополагани понеже пастируването включва водаческа функция, подходяща единствено за мъже. В допълнение те се противопоставят на ръкополагането на жени на основата на учителският авторитет обвързан с пастирското служение. Тяхната трудност тук не е, че поучението само по себе си не е удачно за жените. Всъщност комплиментарите знаят, че в някои случаи библията насърчава жените да поучават (виж напр. Тит 2:3-5) и някои признават, че жените дори могат да поучават мъже[1]. Вместо това те не позволяват на жените да поучават когато това нарушава т. нар. библейски принцип за водачество на мъжете и подчинeност на жените. Оттук комолиментарите заключават, че библията забранява на жената “публично да поучава мъже в църквата и да упражнява власат над мъжа в църковната общност[2].” Пайпър и Грудъм пишат: “Ние бихме казали, че е неподходящо за жена да поучава мъже в ситуации и по начини които безчестят призивът на мъжа да носи главната отговорност за поучение и водачество. Тази главна отговорност трябва да изпълнявана от пастири и стареи. Затова ние смятаме, че Божията воля е единствено мъже да поемат отговорността за това служение[3].”
Сюзан Фо изразява идеята стояща зад комплиментарната позиция: “В 1 Кор. 12:28 Павел изброява няколко дарби давани на християните в йерархически ред: апостоли, пророци, учители, извършващи чудеса, изцелители, помощници, ръководители, говорещи езици.” Разбира се, твърди Фо, само две не са дадени за жените. Исторически няма жени апостоли. И тъй като в този контекст учители се отнася до официалното поучение в църквата, жените са изключени от тази позиция. Всички останали сложения са отворени за жени. Ефесяни 4:11 съдържа малко по-различен списък: апостоли, пророци, евангелизатори и пастири-учители…Очевидно е, че жените не трябва да бъдат пастири-учители, библейският идиом най-близък до съвременната концепция за служител[4].”
Комплиментарите лишават жените от ръкоположено служение в църквата понеже то включва авторитета да поучават мъже. За разлика от тях защитниците на ръкополагане на жени не намират нищо в библията, което забранява на жените да изпълняват тези прерогативи. Както отбелязахме в библейската секция егалитарите се обръщат към ситуацията в ранната църква където жените на практика поучават мъже като наставлението на Прискила и Акила на Аполос. Те също така посочват абсурдността на позволението на жените да поучават чувствителни деца, но не и мъже, които могат да притежават духовната зрялост да различават еретичните твърдения.
Почение и пророкуване
Въпроси близки до сърцевината на богословската загриженост включват връзката между пророчеството и поучението и връзката на жените учители с църковния авторитет. Богословският въпрос се движи от практиката на ранните християни към общия ред на служенията в Христовата църква. Както отбелязахме в гл. 3 мнозина егалитари поставят под въпрос твърдението, че никоя жена не е служела като апостол. Те се обръщат към важната, но богословски проблематична препоръка на Павел на Юния (Римляни 16:7). Bсе пак по-важни са някои факти, които всички страни в спора приемат. Жените са пророкували. Древните общности са смятали пророчествата на жените за авторитетни, вкл. старозаветни фигури като Мириам (Изх. 15:20), Дебора (Съдии 4:4) и Олда (2 Царе 22:14-20)[5]. Изброявайки дарбите и служенията в църквата Павел поставя пророчеството преди поучението (1 Кор. 12:28; Еф. 4:11). От подобни разсъждения егалитарите заключават, че пророческото служение включва авторитетно поучение и че, поне в ранната църква, то може дори да надминава учителското служение. Ако това е така, се чудят те, как е възможно жените да служат като пророчици, но не и като учители?
Все пак, противно на намерението на Фо това заключение показва, че пророческото служение има предимство над поучението. Вероятно за да предотвратят това заключение някои комплиментари намират решаващата различие в самото пророчество. Те правят разграничение между несъмненото и авторитетно пророчество в древния Израел и типа упражняват в Новия Завет (и следователно в църквата), което изисква изпитване от страна на общността. Шрайнър, черпейки от работата на Уейн Грудъм, обяснява: “Старозаветните пророци говорят Божието Слово и това, което те казват е абсолютно авторитетно – никоя част от него не може да бъде поставена под въпрос или оспорена. Всяка дума трябва да бъде приета именно като Божие Слово. Но думите на новозаветните пророци не са давани като авторитетни думи от Бога, а като спонтанно впечатление или прозрения , които могат, а могат и да не бъдат, изцяло или отчасти, от Бога. По този начин, църквата трябва да отсъди и да оцени пророчеството, за да може да реши дали то, изцяло или отчасти, е здраво[8].”
Разграничението на Шрейнър обаче е твърде грубо. Трудно е да приемем, че старозаветни пророци като Йоил очакват една опитност от по-ниска категория от тяхната когато обявяват, че идва ден когато Бог ще излее Духът си на всички, така че “синовете и дъщерите ви ще пророкуват.” (Йоил 2:28). Освен това наставленията на Павел към ранната църква да изпитват пророчествата намират своя старозаветен еквивалент в заповедта дадена на древната еврейска общност да изпитва дали дадени пророчески думи са от Господа (напр. Втор. 18:21-22). На практика както пророци като напр. Еремия казват, множество гласове се съревновавали за вниманието на старозаветните хора.
Ако комплиментарното разграничение между двата вида пророчество е неоснователно какво да кажем за по-очевидната разлика между пророчеството и поучението? Ние трябва да признаем, че комолиментарите посочват една важна разлика. Но отново, те отиват твърде далеч настоявайки за едно стриктно разграничение между двете функции. Егалитарите правилно ни напомнят, че независимо от техните различия пророчеството и поучението са взаимносвързани и връзката между тях е по-скоро неустановена отколкото рязка. Подобно на пророчеството, поучението е предмет на оценка от страна на общността (оттук похвалата на беряните в Деяния 17:11). И подобно на поучението пророчеството трябва да подкрепя и насърчава слушащия го (1 Кор. 14:3-4).
В ранната църква Светия Дух е надарявал жени за пророческо служение. Съществено за изпълнението на тази функция е авторитетното поучение, включително поучение на мъже. Следователно тази страна на ръкоположеното служение не трябва да води до забрана на ръкополагане а жени.
B тази тема се включиха много от т.нар. пастори a знаем че професионално пасторство в Библията няма. Те не се включиха в темите за новата политическата партия за да я подкрепят и така тя стана вече не евангелска. Не писаха и под темата за досиетата и грабването но колко заинтересовани пасторски мнения имаме под темата за жените в служение. Защо ли? Дали защото ако и жени могат да стават пастори ще има много кандидати хора за една и съща пасторска позиция и тя ще бъде зает от най-правилния човек който Бог иска да е там – независимо мъж или жена. А това би отстранило некадърните мъже пастори и би ги заместило с друго по-посветени мъже и жени на Бога. А това е заплаха за професионално пасторство!!!
Има ли стих в Библията който подкрепя жените да поучават?
BIbliata Net Има ли стих в Библията който подкрепя жените да поучават?
На 17 май на гръцки, когато се честват св.св.Андроник и Юния и празничната икона за който ден ни представи Венци. В стихирата св.Юния е наречена „премъдра“. В 5-та песен двамата са сравнени със светещи звезди, „честваните свети апостоли Юния божествена и богоносния Андроник“. Синаксарът е категоричен, че „На 17 този месец се честват светите апостоли Андроник и Юния“.
Тя винаги е споменавана като апостол и в различните гръцки календари. За отбелязване е, че честваният заедно с тях епископ Атанасий понякога се нарича както на иконата – Хрисуполски (Кавалски-Златоградски), а понякога Трифилийски. Негова служба за съжаление не намерих.
Двамата светии Андроник и Юния се честват и на 22 февруари – по специално тогава се чества намирането на чудотворните им мощи. Първоначално те са били намерени при имп.Аркадий (395-408) и Гонорий (395-423) заедно с мощите на други много мъченици в Евгения, измежду които са били неразличими. По-късно при имп.Ираклий (610-641) и патр.ТомаІ (607-610) те са били разпознати, най-вероятно по внушение, дадено на клирика Николай, известен на съвременниците си и като Калиграф (краснописец). За този празник намерих само тропар на 5-ти глас и кондак на 8-ми глас.
На 30 юли се чества само св.ап Андроник като първи епископ на Панония, за което вече бяха писани интересни неща при обсъждането.
В гръцки източници двамата светии се споменават още и на 4-ти януари – Събор на 70-те апостоли. Да отбележим, че самите гърци не говорят точно за 70 апостоли, а за „Седемдесетината апостоли – Εβδομήκοντα“. В предложения източник те са 76, в други 71, 78 и т.н. Въобще в гръцката традиция има известно разминаване на данните, което сигурно се дължи на поизгубена през вековете информация.
В предложения синаксар за 4-ти януари св.Юния е спомената под номер 32 „налична между мъжете Апостоли“. Пак там се говори за „(Андрониковата) съпроводителка, пречудната Юния“ и по нататък „Юния … през месец май, минавала (позната) първоначално за Юний“
След този преглед на гръцките източници, да се обърнем и към руските.
Основните дати на честване – 17 май, 22 февруари и 30 юли (за св.ап.Андроник) – съвпадат. Интересното е, че за разлика от гърците, руснаците навсякъде говорят за ап.Андроник и помощницата му в апостолските трудове св.Юния. За тях вече Юния – въпреки многото си и достойни за честване дела – вече е само „помощница“ на св.ап.Андроник и никога не става и въпрос за наричането на самата нея под каквато и да е форма като апостол.
Нещо повече, на 4 януари – Събор на 70-те Апостоли – руската църква говори точно за 70 апостоли, като ги изброява поименно. Сравняването на имената на тези апостоли по различните източници е интересна задача сама по себе си, но това трябва да бъде друго разглеждане.
Ако се върнем към гръцкия списък на седемдесетината апостоли, то там под номер 9 ще намерим св.Апфия, „недвусмислено налична между жените апостоли“ – тя е един от адресатите на посланието на св.ап.Павел до Филимон. Отново тя отсъства от списъка на 70-те апостоли според РПЦ. В замяна на това на нейните празници – 19 февруари и 22 ноември тя е наречена „равноапостолна мъченица“ – нещо, което отсъства у гърците. За последните тя отново винаги е апостол.
От всичко казано дотук като че ли се оформя мисълта, че съвременното причисляване на св.Юния (и св.Апфия) към апостолите е въпрос на поместна традиция. Оформя се тенденцията руснаците да ги назовават с точните им определения – спътница, мъченица, равноапостолна… Гърците винаги я поменават като апостол, но като че ли в съзнанието си отчитат точните нейни деяния и заслуги.
Белег за това разпознаване „на ум“ на заслугите на св.Юния е и съвременнонарисуваната икона, която предложи Венци. Там тя е написана като „св“, без да има „ап[а?]“ пред името ѝ.
Дано тези мои бележки помогнат на знаещите във форума, за продължаване на търсенията. Накрая да не забравяме и думите на ап.Павел за една от характеристиките на апостолските слова и проповеди: те са „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила“ (1Кор.2:4).
Служението на жените в църквата е горещо оспорвана тема в много кръгове днес. За жалост, ефективността на църквата през историята е била намалена поради това, че служението на жените е било толкова ограничено. Непреклонната и понякога шовинистична позиция на някои в църквата е резултат на дълго държани стереотипи относно жените, нарушени взаимоотношения между мъже и жени, а също и окастрено виждане на историята на ранната църква.
Целта ми тук не е нито да сложа изчерпателна теологична рамка за жените в служение, нито да се опитам да тълкувам новозаветните текстове, които са свързани с ролята на жените в църквата. Целта ми е да цитирам някои примери от историята на църквата и как жените са действали в пророческо служение в мисионерските бази на IHOP.
Църквата в последните времена ще процъфтява, когато и мъжете, и жените ще получават мощни сънища и видения, които ще водят другите до по-дълбоки взаимоотношения с Исус. В Деяния 2:17-18 можем ясно да видим, че Бог възнамерява да излее Духа Си върху Своите синове и дъщери и те ще пророкуват. Ние никога няма да бъдем напълно ефективни, ако едната половина от Божията армия е държана вън от битката срещу яростната атака на Сатана. Ние се нуждаем от мъжете и жените заедно да заемат местата си смело пред Божия трон и да функционират заедно с увереност и сигурност в тялото на Христос. Заедно ние можем да преживеем страстната любов на Бог към нас и после да използваме нашата власт в Исус, за да ограбим царството на тъмнината в нашето поколение.
Жените през историята на църквата
Значителното въвличане на жени в служението на Исус е добре документирано. Жените бяха свидетелки на Неговото разпъване и възкресение, когато мъжете очевидно отсъстваха. Лука заявява, че жените, които следваха Исус от Галилея, все още Го следваха, когато Христос беше занесен в гроба (Лука 23:27-31). Матей разказва как те продължиха да наблюдават гробницата, след като хората си отидоха (Матей 27:61). Йоан пише, че групата хора под кръста се състоеше от три жени и един мъж (Йоан 19:25-27). Въпреки че това разбива всички социални и религиозни традиции, Исус направи така, за да включи жените в Своето служение.
Малко е чудно, че известността на жените продължава с развиването на ранната църква. Голям брой жени са служили като лидерки в домашните църкви, които са били част от по-голямата църква в град Рим. Някои от тях са споменати като Прискила, Хлоя, Лидия, Апфия, Нимфана, майката на Йоан Марк, а вероятно и „избраната госпожа“ от второто послание на Йоан. Павел споменава Фива и я нарича „служителка [буквално, ‘дяконеса’] на църквата в Кенхрея“ (Римляни 16:1).
Павел също говори за Юния, казвайки за нея, че е „бележита между апостолите“ (ст. 7 nas). Някои оспорват точното значение на този стих. До Средновековието идентичността на Юния като жена апостол е била безспорна. По-късно преводачите се опитали да променят пола, като й сменили името на Юниос1*.
Жените са действали като пророчески служителки. Филип, който беше един от седемте мъже, определени да служат за храната за бедните (Деяния 6), беше също и водачът на църквата в Кесария. Той имаше четири дъщери девици, които бяха разпознати като пророчици в църквата (Деяния 21:8-9). Някои вярват, че тези пророчици са станали стандарта и модела за пророческите служители в ранната църква.
Когато папа Милтиад заявил, че две жени последователки на Монтанус били еретички, той ги противопоставил на дъщерите на Филип. Милтиад обяснил, че техният проблем не бил това, че те били жени пророци (защото това е, което са били дъщерите на Филип), а по-скоро, че те са били фалшиви пророци. Езебиус споменава Куадратус, човек известен във втори век, който „споделил с дъщерите на Филип различието на пророческия дар“.2*
Църквата бързо се разпространила от своето рождено място в Ерусалим в области, където преобладаващата култура била езическа, гръко-римска или и двете. В тези среди жените обикновено държели високи позиции и влияние в социалните, политическите и религиозните кръгове. Идеята за това жените да имат водещо влияние в църквата следователно не е мислена за нещо негативно.
Около 112 г. сл. Хр. римският губернатор Плиний младши пише за своите усилия да се справи с християните във Витиния. Той намира за необходимо да разпита лидерите на църквата, две поробени жени, наречени служителки или дяконеси.3*
Има безбройни примери за жени, които са служили на църквата с пълно и неуморно посвещение или които, без да потрепнат, са издържали ужасни мъчения и мъченичество. Значителна стъпка в процеса на това християнството да спечели политическо и социално влияние в Рим била големият брой обърнати жени сред висшата класа.
За мъжете било по-малко вероятно да станат християни, понеже това би им причинило да си загубят своя статус в обществото. Прекомерният брой жени от висшата класа вероятно е причината, поради която Селестас, епископ на Рим през 220 г. сл. Хр., се опитал да даде на жените от сенаторската класа църковно разрешение да се женят за роби заради свободата.
Тези жени със знатен произход прегърнали възможността да станат ученици на Словото. Една от тях била жена от четвърти век на име Марсела. Великият учен Джероме, който превел Библията на латински (позната като Вулгата), не се поколебал да отпрати църковните лидери към Марсела, за да им помогне да разрешат своите тълкувателни проблеми.4*
Жените се радвали на голяма свобода на изразяване в ранните дни на църквата. Но тъй като се появили различни проблеми, първоначалната свобода, която им позволявала да участват в служението на църквата, била изместена от много прецизно определена система от правила за поведение, които били реакционни по природа. С всяко ново и по-детайлно обясняване на какво било и какво не било прието, ролята на жените била ограничавана и намалявана.5*
Въпреки това, дори през Средновековието е имало жени, които са били изключителни примери за духовност и посвещение. Валденсианците, една група започнала през 12-ти век, която може да бъде описана като протестанти 400 години преди реформацията, били обвинявани наред с другите неща за това, че позволявали на жените да проповядват. Кетрин от Сиена (1347-1380) била непоколебим слуга на бедните, доктор на църквата и влюбена в Бог, чиято теология и благочестие се отразили дори на реформаторите.
Едно лято, когато Жана д‘Арк била на около 13, изведнъж видяла ярка светлина и чула гласове, докато работела на полетата. Гласовете, които Жана мислела, че били ангели или светии, продължили след този ден, докато тя яздила повече от триста мили през вражеска територия, за да каже на дофин Чарлз за техните планове.
Когато Жана влязла в голямата зала, дофинът се бил преоблякъл като един от тълпата. Жана отишла направо при него и се обърнала към него.
„Аз не съм дофинът“ – отговорил Чарлз.
Жана отговорила – „В името на Бога, благородни господине, вие сте“.
Тогава тя продължила, разкривайки му техните мисли. Деветнадесетгодишното момиче повело френската армия и спасило Франция, а Чарлз бил възстановен на трона. Марк Твен изучавал живота на Жана д‘Арк в продължение на 12 години и заключил, че нейният живот бил „най-благородният живот, който някога е имало на този свят, освен Един“.6*
Жените също са играли значителна роля в разпространяването и развитието на протестантството, особено в областта на забранените мисии. През 20-ти век жените започват да се появяват в служение и в лидерски роли, първо в църквите на святостта, а после при петдесетните. Примерите са многобройни, двете най-забележими жени са Ейми Семпъл Макферсън, основателка на интернационалната църква на стабилното Евангелие, и Кетрин Кулман. Дейвид Йонги Чо е освободил жените в служение и лидерски позиции в църквата на пълното Евангелие Йодо в Сеул, Южна Корея, и с тяхна помощ е изградил най-голямата църква в света, с повече от три четвърти от един милион членове.
В коментара си към Римляни 16:7 Йоан Златоуст (347-407) казва: „Поздравете Андроника и Юния… Които между апостолите се считат за бележити. Разбира се, важно е и да бъдеш апостол; но разсъди каква велика похвала е да бъдеш прославен сред апостолите, да се прославиш със своите дела, със своите заслуги. Ето какво било любомъдрието на тези жени, удостоили се с апостолско име[17].” Златоуст не е единственият, който казва, че Юния е жена. По-ранният коментатор Ориген от Александрия (185-253) разбира името като женско[18]. Други, включат Йероним (340-419), който пише, че Юния е жена (Liver Interpretationis Hebraicorum Nominum 72,15.), Ото Варселски (924-961), Теофилакт (1050-1108) и Пиер Абелар (1079-1142)[19].
Вътрешните доказателства от писанията на ранните църковни водачи свидетелствуват, че Юния е била жена апостол. Съвременните учени добавят допълнителни прозрения. Коментирайки пола на Юния Леонард Суидлър казва: „Доколкото знам никой коментатор преди Егид Римски (1245-1316) не приема името за мъжко[20].” Дъглас Мо се съгласява, че коментаторите преди 13 век са единодушни в полза на женската форма[21]. Стенли Гренц твърди, че „полът на Юния не е бил под въпрос в патристичната епоха…Ориген предполага, че приятелят на Павел е бил жена…Златоуст, който не подкрепя женското свещенство дава висока оценка на Юния[22].” Рей Шулц казва, че църковните отци са съгласни, че Юния е била жена-апостол[23].
От много ранно време отношението на църковните отци към жените може да бъде описано в най-добрият случай като негативно[24]. Ориген, Златосут и други не са били изключение от преоблдаващото отношение. Все пак независимо от отрицателното си отношение към жените те свидетелствуват, че Юния е била жена. Cвидетелството на различни църковни водачи през 12-те века със сигурност дава убедителна подкрепа, че Iounian е била жена.
Нямам намерение да споря по тази тема!
На мен Святия Дух пределно ясно ми е открил!
Има две категории Божии служители!
Едната е хора които Бог избира издига и употребява!
Например Давид или апостолите!
Другата категория са хората които не знаят кое е второто Евангелие след Матея но забележете!
Те употребяват Бога за да си живуркат за сметка на баламите които ги следват!
Абсолютно никакво значение няма дали си мъж или жена ако си употребен от Бога служител проводник на Святия Дух!
Давид реално беше още дете когато Бог го избра и издигна в свято служение!
ЖЕНИ В ПРОРОЧЕСКО СЛУЖЕНИЕ
Служението на жените в църквата е горещо оспорвана тема в много кръгове днес. За жалост, ефективността на църквата през историята е била намалена поради това, че служението на жените е било толкова ограничено. Непреклонната и понякога шовинистична позиция на някои в църквата е резултат на дълго държани стереотипи относно жените, нарушени взаимоотношения между мъже и жени, а също и окастрено виждане на историята на ранната църква.
Целта ми тук не е нито да сложа изчерпателна теологична рамка за жените в служение, нито да се опитам да тълкувам новозаветните текстове, които са свързани с ролята на жените в църквата. Целта ми е да цитирам някои примери от историята на църквата и как жените са действали в пророческо служение в мисионерските бази на IHOP.
Църквата в последните времена ще процъфтява, когато и мъжете, и жените ще получават мощни сънища и видения, които ще водят другите до по-дълбоки взаимоотношения с Исус. В Деяния 2:17-18 можем ясно да видим, че Бог възнамерява да излее Духа Си върху Своите синове и дъщери и те ще пророкуват. Ние никога няма да бъдем напълно ефективни, ако едната половина от Божията армия е държана вън от битката срещу яростната атака на Сатана. Ние се нуждаем от мъжете и жените заедно да заемат местата си смело пред Божия трон и да функционират заедно с увереност и сигурност в тялото на Христос. Заедно ние можем да преживеем страстната любов на Бог към нас и после да използваме нашата власт в Исус, за да ограбим царството на тъмнината в нашето поколение.
Жените през историята на църквата
Значителното въвличане на жени в служението на Исус е добре документирано. Жените бяха свидетелки на Неговото разпъване и възкресение, когато мъжете очевидно отсъстваха. Лука заявява, че жените, които следваха Исус от Галилея, все още Го следваха, когато Христос беше занесен в гроба (Лука 23:27-31). Матей разказва как те продължиха да наблюдават гробницата, след като хората си отидоха (Матей 27:61). Йоан пише, че групата хора под кръста се състоеше от три жени и един мъж (Йоан 19:25-27). Въпреки че това разбива всички социални и религиозни традиции, Исус направи така, за да включи жените в Своето служение.
Малко е чудно, че известността на жените продължава с развиването на ранната църква. Голям брой жени са служили като лидерки в домашните църкви, които са били част от по-голямата църква в град Рим. Някои от тях са споменати като Прискила, Хлоя, Лидия, Апфия, Нимфана, майката на Йоан Марк, а вероятно и „избраната госпожа“ от второто послание на Йоан. Павел споменава Фива и я нарича „служителка [буквално, ‘дяконеса’] на църквата в Кенхрея“ (Римляни 16:1).
Павел също говори за Юния, казвайки за нея, че е „бележита между апостолите“ (ст. 7 nas). Някои оспорват точното значение на този стих. До Средновековието идентичността на Юния като жена апостол е била безспорна. По-късно преводачите се опитали да променят пола, като й сменили името на Юниос1*.
Жените са действали като пророчески служителки. Филип, който беше един от седемте мъже, определени да служат за храната за бедните (Деяния 6), беше също и водачът на църквата в Кесария. Той имаше четири дъщери девици, които бяха разпознати като пророчици в църквата (Деяния 21:8-9). Някои вярват, че тези пророчици са станали стандарта и модела за пророческите служители в ранната църква.
Когато папа Милтиад заявил, че две жени последователки на Монтанус били еретички, той ги противопоставил на дъщерите на Филип. Милтиад обяснил, че техният проблем не бил това, че те били жени пророци (защото това е, което са били дъщерите на Филип), а по-скоро, че те са били фалшиви пророци. Езебиус споменава Куадратус, човек известен във втори век, който „споделил с дъщерите на Филип различието на пророческия дар“.2*
Църквата бързо се разпространила от своето рождено място в Ерусалим в области, където преобладаващата култура била езическа, гръко-римска или и двете. В тези среди жените обикновено държели високи позиции и влияние в социалните, политическите и религиозните кръгове. Идеята за това жените да имат водещо влияние в църквата следователно не е мислена за нещо негативно.
Около 112 г. сл. Хр. римският губернатор Плиний младши пише за своите усилия да се справи с християните във Витиния. Той намира за необходимо да разпита лидерите на църквата, две поробени жени, наречени служителки или дяконеси.3*
Има безбройни примери за жени, които са служили на църквата с пълно и неуморно посвещение или които, без да потрепнат, са издържали ужасни мъчения и мъченичество. Значителна стъпка в процеса на това християнството да спечели политическо и социално влияние в Рим била големият брой обърнати жени сред висшата класа.
За мъжете било по-малко вероятно да станат християни, понеже това би им причинило да си загубят своя статус в обществото. Прекомерният брой жени от висшата класа вероятно е причината, поради която Селестас, епископ на Рим през 220 г. сл. Хр., се опитал да даде на жените от сенаторската класа църковно разрешение да се женят за роби заради свободата.
Тези жени със знатен произход прегърнали възможността да станат ученици на Словото. Една от тях била жена от четвърти век на име Марсела. Великият учен Джероме, който превел Библията на латински (позната като Вулгата), не се поколебал да отпрати църковните лидери към Марсела, за да им помогне да разрешат своите тълкувателни проблеми.4*
Жените се радвали на голяма свобода на изразяване в ранните дни на църквата. Но тъй като се появили различни проблеми, първоначалната свобода, която им позволявала да участват в служението на църквата, била изместена от много прецизно определена система от правила за поведение, които били реакционни по природа. С всяко ново и по-детайлно обясняване на какво било и какво не било прието, ролята на жените била ограничавана и намалявана.5*
Въпреки това, дори през Средновековието е имало жени, които са били изключителни примери за духовност и посвещение. Валденсианците, една група започнала през 12-ти век, която може да бъде описана като протестанти 400 години преди реформацията, били обвинявани наред с другите неща за това, че позволявали на жените да проповядват. Кетрин от Сиена (1347-1380) била непоколебим слуга на бедните, доктор на църквата и влюбена в Бог, чиято теология и благочестие се отразили дори на реформаторите.
Едно лято, когато Жана д‘Арк била на около 13, изведнъж видяла ярка светлина и чула гласове, докато работела на полетата. Гласовете, които Жана мислела, че били ангели или светии, продължили след този ден, докато тя яздила повече от триста мили през вражеска територия, за да каже на дофин Чарлз за техните планове.
Когато Жана влязла в голямата зала, дофинът се бил преоблякъл като един от тълпата. Жана отишла направо при него и се обърнала към него.
„Аз не съм дофинът“ – отговорил Чарлз.
Жана отговорила – „В името на Бога, благородни господине, вие сте“.
Тогава тя продължила, разкривайки му техните мисли. Деветнадесетгодишното момиче повело френската армия и спасило Франция, а Чарлз бил възстановен на трона. Марк Твен изучавал живота на Жана д‘Арк в продължение на 12 години и заключил, че нейният живот бил „най-благородният живот, който някога е имало на този свят, освен Един“.6*
Жените също са играли значителна роля в разпространяването и развитието на протестантството, особено в областта на забранените мисии. През 20-ти век жените започват да се появяват в служение и в лидерски роли, първо в църквите на святостта, а после при петдесетните. Примерите са многобройни, двете най-забележими жени са Ейми Семпъл Макферсън, основателка на интернационалната църква на стабилното Евангелие, и Кетрин Кулман. Дейвид Йонги Чо е освободил жените в служение и лидерски позиции в църквата на пълното Евангелие Йодо в Сеул, Южна Корея, и с тяхна помощ е изградил най-голямата църква в света, с повече от три четвърти от един милион членове.
В стария завет предимство имали мъжете и такава била културата им. В Новия завет Бог изпрати в най-представителната роля на първата благовестителка жената Мария. По времето на режима в църквите жените били със забрадки а мъжете с мустаки. Време е да минем от старозаветния режим в Новия завет и жените да влязат в служението което Господ им заръчва както на първата благовестителка Мария – представителна роля, като поучава мъжете и дори апостолите, че Христос е възкръснал и тя го е видяла първа защото Бог на нея се открил.
Жените имат библейски авторитет да поучават
Комплиментарите настояват, че жените не могат да бъдат ръкополагани понеже пастируването включва водаческа функция, подходяща единствено за мъже. В допълнение те се противопоставят на ръкополагането на жени на основата на учителският авторитет обвързан с пастирското служение. Тяхната трудност тук не е, че поучението само по себе си не е удачно за жените. Всъщност комплиментарите знаят, че в някои случаи библията насърчава жените да поучават (виж напр. Тит 2:3-5) и някои признават, че жените дори могат да поучават мъже[1]. Вместо това те не позволяват на жените да поучават когато това нарушава т. нар. библейски принцип за водачество на мъжете и подчинeност на жените. Оттук комолиментарите заключават, че библията забранява на жената “публично да поучава мъже в църквата и да упражнява власат над мъжа в църковната общност[2].” Пайпър и Грудъм пишат: “Ние бихме казали, че е неподходящо за жена да поучава мъже в ситуации и по начини които безчестят призивът на мъжа да носи главната отговорност за поучение и водачество. Тази главна отговорност трябва да изпълнявана от пастири и стареи. Затова ние смятаме, че Божията воля е единствено мъже да поемат отговорността за това служение[3].”
Сюзан Фо изразява идеята стояща зад комплиментарната позиция: “В 1 Кор. 12:28 Павел изброява няколко дарби давани на християните в йерархически ред: апостоли, пророци, учители, извършващи чудеса, изцелители, помощници, ръководители, говорещи езици.” Разбира се, твърди Фо, само две не са дадени за жените. Исторически няма жени апостоли. И тъй като в този контекст учители се отнася до официалното поучение в църквата, жените са изключени от тази позиция. Всички останали сложения са отворени за жени. Ефесяни 4:11 съдържа малко по-различен списък: апостоли, пророци, евангелизатори и пастири-учители…Очевидно е, че жените не трябва да бъдат пастири-учители, библейският идиом най-близък до съвременната концепция за служител[4].”
Комплиментарите лишават жените от ръкоположено служение в църквата понеже то включва авторитета да поучават мъже. За разлика от тях защитниците на ръкополагане на жени не намират нищо в библията, което забранява на жените да изпълняват тези прерогативи. Както отбелязахме в библейската секция егалитарите се обръщат към ситуацията в ранната църква където жените на практика поучават мъже като наставлението на Прискила и Акила на Аполос. Те също така посочват абсурдността на позволението на жените да поучават чувствителни деца, но не и мъже, които могат да притежават духовната зрялост да различават еретичните твърдения.
Почение и пророкуване
Въпроси близки до сърцевината на богословската загриженост включват връзката между пророчеството и поучението и връзката на жените учители с църковния авторитет. Богословският въпрос се движи от практиката на ранните християни към общия ред на служенията в Христовата църква. Както отбелязахме в гл. 3 мнозина егалитари поставят под въпрос твърдението, че никоя жена не е служела като апостол. Те се обръщат към важната, но богословски проблематична препоръка на Павел на Юния (Римляни 16:7). Bсе пак по-важни са някои факти, които всички страни в спора приемат. Жените са пророкували. Древните общности са смятали пророчествата на жените за авторитетни, вкл. старозаветни фигури като Мириам (Изх. 15:20), Дебора (Съдии 4:4) и Олда (2 Царе 22:14-20)[5]. Изброявайки дарбите и служенията в църквата Павел поставя пророчеството преди поучението (1 Кор. 12:28; Еф. 4:11). От подобни разсъждения егалитарите заключават, че пророческото служение включва авторитетно поучение и че, поне в ранната църква, то може дори да надминава учителското служение. Ако това е така, се чудят те, как е възможно жените да служат като пророчици, но не и като учители?
Все пак, противно на намерението на Фо това заключение показва, че пророческото служение има предимство над поучението. Вероятно за да предотвратят това заключение някои комплиментари намират решаващата различие в самото пророчество. Те правят разграничение между несъмненото и авторитетно пророчество в древния Израел и типа упражняват в Новия Завет (и следователно в църквата), което изисква изпитване от страна на общността. Шрайнър, черпейки от работата на Уейн Грудъм, обяснява: “Старозаветните пророци говорят Божието Слово и това, което те казват е абсолютно авторитетно – никоя част от него не може да бъде поставена под въпрос или оспорена. Всяка дума трябва да бъде приета именно като Божие Слово. Но думите на новозаветните пророци не са давани като авторитетни думи от Бога, а като спонтанно впечатление или прозрения , които могат, а могат и да не бъдат, изцяло или отчасти, от Бога. По този начин, църквата трябва да отсъди и да оцени пророчеството, за да може да реши дали то, изцяло или отчасти, е здраво[8].”
Разграничението на Шрейнър обаче е твърде грубо. Трудно е да приемем, че старозаветни пророци като Йоил очакват една опитност от по-ниска категория от тяхната когато обявяват, че идва ден когато Бог ще излее Духът си на всички, така че “синовете и дъщерите ви ще пророкуват.” (Йоил 2:28). Освен това наставленията на Павел към ранната църква да изпитват пророчествата намират своя старозаветен еквивалент в заповедта дадена на древната еврейска общност да изпитва дали дадени пророчески думи са от Господа (напр. Втор. 18:21-22). На практика както пророци като напр. Еремия казват, множество гласове се съревновавали за вниманието на старозаветните хора.
Ако комплиментарното разграничение между двата вида пророчество е неоснователно какво да кажем за по-очевидната разлика между пророчеството и поучението? Ние трябва да признаем, че комолиментарите посочват една важна разлика. Но отново, те отиват твърде далеч настоявайки за едно стриктно разграничение между двете функции. Егалитарите правилно ни напомнят, че независимо от техните различия пророчеството и поучението са взаимносвързани и връзката между тях е по-скоро неустановена отколкото рязка. Подобно на пророчеството, поучението е предмет на оценка от страна на общността (оттук похвалата на беряните в Деяния 17:11). И подобно на поучението пророчеството трябва да подкрепя и насърчава слушащия го (1 Кор. 14:3-4).
В ранната църква Светия Дух е надарявал жени за пророческо служение. Съществено за изпълнението на тази функция е авторитетното поучение, включително поучение на мъже. Следователно тази страна на ръкоположеното служение не трябва да води до забрана на ръкополагане а жени.
B тази тема се включиха много от т.нар. пастори a знаем че професионално пасторство в Библията няма. Те не се включиха в темите за новата политическата партия за да я подкрепят и така тя стана вече не евангелска. Не писаха и под темата за досиетата и грабването но колко заинтересовани пасторски мнения имаме под темата за жените в служение. Защо ли? Дали защото ако и жени могат да стават пастори ще има много кандидати хора за една и съща пасторска позиция и тя ще бъде зает от най-правилния човек който Бог иска да е там – независимо мъж или жена. А това би отстранило некадърните мъже пастори и би ги заместило с друго по-посветени мъже и жени на Бога. А това е заплаха за професионално пасторство!!!
Има ли стих в Библията който подкрепя жените да поучават?
BIbliata Net Има ли стих в Библията който подкрепя жените да поучават?