Курс за библейски работнички в СЕПЦ организиран от Донка Кинарева Сливен, 1946г.
Служението на жената в църквата
Курс за библейски работнички в СЕПЦ организиран от Донка Кинарева Сливен, 1946г.
Няма да спрем да говорим за истината
РАЗСЪЖДЕНИЯТА СА БИБЛЕЙСКИ,НИЩО ЧЕ НА НЯКОИ НЕ ИМ ХАРЕСВАТ……….
Haresa mi zadalbo4enoto obiasnenie.:-)
ne znam kakvo e rakopolagane na jeni,no ima duhovni ‘maiki’ koito ne otstapvat ni6to.
Богомилите имали по-друго отношение към жената в сравнение с православното християнство. Те отделяли еднакво място на мъжа и жената, допускало се и жени да бъдат съвършени, да стават учители и проповедници.
Проповедта на богомилите е придобивала и определена политическа насоченост, изразявала се в призив за неподчинение към представителите на привилегированата класа, които са имали власт над прикрепените към тях селяни. В издадената през 1935 година книга „Богомилското учение“, роденият в Етрополе Антон Глогов аргументирано се противопоставя на твърдението за дуализма на философията на богомилите. Пак там авторът охарактеризира доктрината като монистична и самостойно възникнала у нас и нямаща нищо общо с наистина дуалистичните манихейство и павликянство.
В предишните си коментарий, г-н Пеев отбелязва: думата “андрас” (мъже – във вин. падеж) и всички останали служби са в м. род. А това е индикация за служители мъже, а не жени.
На този аргумент Гренц отговаря със следното:
Павел използва общата гръцка дума “anthropos” (човек) вместо описващата пола “aner” (мъж). Патристичните автори и църковните събори следват водителството на Новия Завет подчертавайки човечността на Исус, а не това, че Той е бил мъж.
Както отбелязва Стивън Бартън: “Ограничаването на представителната, свещеническа роля единствено за мъже е незащитима богословски. Това е отричане на универсалността на спасението, което е Божият дар чрез Христос за всички[18].”
Да се разбира ли че, отричате универсалността на спасението, което е Божият дар чрез Христос за всички?
Статията, която предлагам тук е различна от онази, която бях пуснал под първата част на Ст. Грац. В тази митрополитт Калистос Уеър много добре е отговорил на основните аргументи на привържениците на женското свещенство. Колкото до написаното от Вас: „По-точната дума която търсите е може би да възстанови библейското женско свещенство в църквата, което православието и католицизма е игнорирало и унищожило като автентична библейска практика.“ Явно само Вие не сте разбрали, че никога не е имало практика жените да свещенодействат в църквата.
Ами не точно – не сме разбрали защото истината е че е имало жени-свещеници. И Библията и историческите източници съвсем ясно говорят за това. Вашето православие затова ли е гонило богомилите, както ви попита сестрата, защото са запазили практиката на първата църква мъже и жени да свещенодействат рамо до рамо в църквата?
„В първата част на изследването Стивън Бартън каза че ограничаването на представителната, свещеническа роля единствено за мъже е незащитима богословски. Това е отричане на универсалността на спасението, което е Божият дар чрез Христос за всички“ (Ив. Георгиев).
Моите уважения, г-н Георгиев, но твърдението, че възгледът за „свещеническата роля единствено за мъже“ не бил защитим по богословски път, е твърде популистки – независимо кой го изразява. Такова твърдение ИЗЦЯЛО ПРОТИВОРЕЧИ на старозаветната теология и практика (а също и на новозаветната)! В Ст. Завет няма нито един случай на „свещеничка“! Има случаи на царици. Има случаи на пророчици. Има случаи на мъдри жени. Но на „свещенички“ няма! Същото е положението и в Новия Завет. Това не е ли богословски аргумент? Този аргумент е прилаган не само от православни и католически богослови през вековете, които не са по-глупави от съвременните евангелисти, но и от протестанти! Можете ли да посочите случаи от Реформаторската епоха на „свещенички“ по времето на Лутер, Цвингли и Калвин? Аз поне не знам за такива.
„Аргументите“, свързани с еднаквостта на спасението или применатето на Св. Дух въобще не говорят в полза на „женското свещенство“. Спасението и съшествието на Св. Дух с всички благодатни последици за мъжкия и женския пол са СВИДЕТЕЛЕСТВО ЗА БЛАГОДАТ, не за „равнопоставеност в свещенодействията“. Благодатта е за всички и тя не се разпределя на полов, расов, конфесионален или друг някакъв принцип. Но при свещенодействията Библията поставя ограничения. Който ги отрича, явно я чете през пръсти! Или най-малкото я прокарва през „глените уши“ на съвременната си предпоставеност.
Друг е въпросът дали ще обсъждаме „правото за женско свещенодействие“ от социална гледна точка – с оглед на демократизираното отношение към жената в модерността и постмодерността. Допреди ок. едно столетие жената не е имала право на образование, да гласува, да заема обществени длъжности. Днес това не е така. Един пример само: допреди няколко години в Богословските факултети на Православната църква у нас не можеха да учат жени. Това вече не е така. Право на Св. синод обаче е да реши какво да прави с богословски квалифицираните жени. Друг пример: методистите у нас са решили въпроса с „женското служение“ и има една високо интелигентна и образована пасторка. Но така ли е в СЕПЦ? Така ли е в ББЦ и ОБЦ? Не, нали? В крайна сметка се оказва, че ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е БОГОСЛОВСКИ, а социален, организационен, традиционен и т. н. Жонгльорството с псевдобогословски „аргументи“ свидетелства за липса на боравене с логически категории – доколко дадени неща са сравними и доколко не са.
Някога имп. Калигула обявил любимия си кон за … „сенатор“, ама само обичта към любимеца не стига!…
В дискусията за правото на жените „да свещенодействат“ се споменават няколко пъти богомилите като пример на религиозна група, която била допускала „жените да свещенодействат“! Това е абсолютна измислица и не знам на какво се базират подобни твърдения! Колкото и симпатични да ни изглеждат богомилите, защото нерядко им приписваме ролята на „предтечи“ на Реформацията (отделен въпрос, доколко това е основателно!), по отношение на свещенослужението трябва да знаем, че богомилите са отричали всякакъв вид свещенослужители, свещенодействия и свети тайнства. Това го потвърждават техните анализатори и критици Презвитер Козма, патриарсите Теофилакт и Герман и Евтимий Зигавин.
Следователно жените богомилки не биха могли да бъдат „свещенички“. Единственото, което знаем за жените, е, че те „сами себе си изповядвали“, т.е. без свещеник, както свидетелства Презвитер Козма. Тъй като отхвърляли всички тайнства, включително и св. Евхаристия, богомилите от двата пола е нямало как да „свещенодействат“. Да не говорим пък, че не са имали и храмове за това.
На второ място, богомилите имали доста принизено богословско мнение за жените. Според тяхното учение Сатанаил прелъстил Ева и от това се родили децата Каин и Калмена, които били проводник на злото. Така богомилите обяснявали убийството на Авел от брат му Каин. „Заради това апостол Йоан е казал: Каин бе от злия“ – учели богомилите.
Добре би било, когато изстрелваме в интернет пространството някакви „исторически“ данни, да сме сигурни, че те наистина са такива, т.е. са проверени и съпоставени коректно с историческите извори. Моят извод е, че богомилите НИКОГА НЕ СА ИМАЛИ ЖЕНИ СВЕЩЕНИЧКИ. Следователно те не могат да подкрепят хипотезата за правото на жените „да свещенодействат“.
Моля сестрите и дамите да ме извинят за този извод, защото имам много по-висок богословски възглед за жената от богомилите!
Виктор Костов
„Егалитаризмът на Гренц е повлиян от феминизма и социализма, които са съременно идолопоклонство.“
„Гренц се е поблазнил да изравни жените с мъжете, за да угоди на феминистите (жени и мъже).“
„Статията на Гренц е противоречива и е в унисон със западното богословско отстъпление от билейските истини, в които идеологическият натиск на света е размил божественото откровение. Затова вече няма полове, и бракове, защото “всички са равни”. Но това “равенство” няма подкрепата на библейското учение, дори новозаветното, колкото и да го мъчат.“
„Спорът за ръкополагането е изкривен, поради политическия и идеологически уклон и натиск срещу църквата и в страни от учението на Новия Завет. Тоест съгласявам се с д-р Пеев, че социологически, идеологически и светогледен въпрос – феминистичното недоволство, че жените нямат власт и че Бог е тиранин – се прехвърля в църквата, като се облича в (квази)богословски аргументи.
Убедете ме сега, че политика и църква нямат нищо общо.“
Г-н Костов, напълно съм съгласен с направените от Вас изводи (различията ни са по второстепенни въпроси и не са съществени). Аз съм на абсолютно същото мнение – „богословите на отстъплението“ всъщност угодничат на светската власт и се опитват да измамят вярващите, че Библията е в унисон със светската ценностна система. Понеже през ХХ век започва една борба за социална еманципация първо на жените, а после и на хомосексуалистите, тези богослови искат да се докарат пред обществото с тезата, че християнството досега не е разбирало правилно Божественото Откровение, а те са готови да разработят едно либерална теология, която се бори за справедливост, т.е. спазване на техните права и в Църквата. В подкрепа на подобна теза е практиката първо да се приема женското, а скоро след това и хомосексуалното свещенство, като тази тенденция се разраства и обхваща все повече деноминации.
Отоново искам да благодаря на д-р Пеев за чудесното разяснение на въпроса с богомилите. Да се позоваваш на еретици, за да докажеш своята правота е изключително лоша аргументация и обикновено си вкарваш автогол (последното е приятелски съвет към Вяра).
Ако ми остане малко време тази седмица ще се опитам да напиша кратка статия, в която да доразвия някои от аргументите на м-т К. Уеър.
Към д-р Пеев и г-н Валентин и адв. Костов
Според вас тези стихове само за мъже ли се отнасят защото ако е и за жени те ясно се казват че сме свещенство?
1 Петрово 2:9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство
Откровение 1:6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец
Откровение 5:10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници
Откровение 20:6 Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа
Да, Вяра, всички участници в дискусията знаем за тези стихове! Но знаем ли как да ги тълкуваме?
Нека вземем за пример писаното от ап. Петър: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ги призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (I Петр. 2:9) – един от любимите стихове на реформаторите Лутер, Меланхтон и Калвин. Гръцкият термин „хиератеума“ (според Еразмовото произнасяне) означава „свещенство“ като КАЧЕСТВО, не като функция. Очевидно, от контекста на стиха и цялата глава, тук става дума за „освещаване“ чрез Христа от Бога, а не за „свещенодействия“ на мъже и жени. Трябва да отбележим, че този термин е използван от ап. Петър само два пъти (вж. и ст. 5) и той не се използва никъде другаде в Н. Завет. А в ст. 5 идеята за „качествения смисъл“ на термина се потвърждава: „И вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа“. Видим е „духовният“, т.е. преносният смисъл на термина „свещенство“, а не функционалният такъв.
В същия смисъл и почти буквално същото е казано във Втора Макавейска книга 2:17: „А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище“, което се случва след едно драматично изгубване на тези приоритети по време на елинистическото господство над Юдея.
А сега да се върнем към въпроса за „свещенодействието“. Същият ап. Петър, когато говори за „свещенослужители“ в гл. 5 на Първото си съборно послание, се обръща към „пресбютерой“ (презвитери) в м. р. мн. ч., което явно подсказва, че в Ранната църква е имало „презвитери“, а не „презвитерки“. Ще припомня началото на обръщението: „Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз, който също съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която ми се яви“ (ст. 1). Не бива да забравяме, че Петровите послания са „съборни“, т.е. те са адресирани към ЦЯЛАТА ЦЪРКВА, а не към поместна такава. Това също е богословски аргумент в подкрепа на традиционното разбиране за „свещенодействието“ на мъжете.
Следователно КАЧЕСТВЕНО всички принадлежим към „царското свещенство“, но ФУНКЦИОНАЛНО – не (поне според писаното от ап. Петър).
Така, така г-н Костов, остава само да се съгласите с православното богословче, че симбиотичното православие никога не е съгласувало духовност с държавност за да угодничат на светската власт и вече можем да ви признаем за български политик, дори и още неизбран. Не вие ли бяхте писали защо православието е секта или друг някой беше автора?
Дали д-р Пеев би ни цитирал поне един автентичен богомилски източник, който е ползувал за да докаже ерес или и той е под влияние на това което са записали техните православни противници за да си пазят мазните агентурните килимявки? Дори не съм симпатизант на богомилите, но пък очаквах от вас поне малко обективност по въпроса а не да повтаряте каквото са ви преподавали преди четирийсет години в православното семинарче.
Г-н Велчев – православен богослов – така и се въздържахте да ни обясните като казвате хомосексуалното свещенство имате предвид православното хомосексуално свещенство или някое друго? Обяснете ни моля за да ви се обоснове аргумента, че иначе как да разбираме вашето настоятелно мъжко свещенство от православната ви гл. точка?
„Дали д-р Пеев би ни цитирал поне един автентичен богомилски източник, който е ползувал за да докаже ерес или и той е под влияние на това което са записали техните православни противници за да си пазят мазните агентурните килимявки? Дори не съм симпатизант на богомилите, но пък очаквах от вас поне малко обективност по въпроса а не да повтаряте каквото са ви преподавали преди четирийсет години в православното семинарче“ (Георги Грозев).
Този цитат на неосведомения г-н Георги Грозив по темата за богомилите свидетелства само за една отчаяна псевдоевангелистка заядливост. Той също така не е запознат и със собствената си Петдесятна доктрина! Но да караме по същество за богомилството:
Първо на първо, Богословският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (бившата Духовна Академия) никога не е бил „православно семинарче“! В него преподаватели по мое време бяха не само доценти и професори, но и академици като историка Иван Снегаров. Второ на второ, онова, което се знае за богомилското учение и което и аз знам, защото съм ЧЕТЯЩ ЕВАНГЕЛИСТ, го изразявам според достъпни извори и анализи, до които НЕЧЕТЯЩИЯТ евангелист г-н Г. Грозев видимо не се е докосвал. И трето на трето, аз не се задоволявам със студентски записки от съмнителни курсове, за да науча нещо, а продължавам да чета и да се просвещавам със сериозна научна литература.
И най-важното, което ще подчертая, е, че в коментара си по-горе за богомилите аз цитирах тъкмо АВТЕНТИЧЕН БОГОМИЛСКИ АПОКРИФ, който г-н Грозев НЕ Е РАЗПОЗНАЛ. Става дума за богомилския апокриф „Запитване на апостол и евангелист Йоан на тайната вечеря на небесното царство, за устройството на света и за началото, и за Адам“, известен още с по-краткото си заглавие „Йоановото евангелие“. Този апокриф е запазен в латинската си версия – българският оригинал не е наличен! Та именно в „Йоановото евангелие“ се разказва за Каин като чадо на Сатанаил и Ева, поради което е убил брат си Авел, който бил само чадо на Адам. Онези, които искат да се запознаят с едно АВТЕНТИЧНО и АКАДЕМИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ на богомилството като социално явление и еретическо учение, могат да намерят доста скорошното изследване на: Димитър Ангелов, Богомилството (С., Булвест-2000, 1993). Разбиращите от проблематиката на богомилството (нямам предвид дилетантите, които не четат!) знаят, че акад. Димитър Ангелов (1917-1996) е признат специалист византолог и работи успешно в областта на старобългарската книжнина и духовност. Той е медиавист с международно признание, не само у нас.
Г-н Грозев, чували ли сте за този наш учен?
Вяра, в допълнение на д-р Пеев ще кажа, че свещенството на жените в новозаветен смисъл не се реализира пряко Божиите разпоредби, а в изпълнение на същите. Тоест не феминизма освобождава жените в тяхното новозаветно свещенство, а Писанията. Включителни тези на ап. Павел, вкл. и учението за нуждата жената да бъде скромна, тиха, поучаема и да не властва над мъжете. Феминизмът настоява жената да има властта на мъжа, Словото – да има властта, дадена ѝ от Бога; да бъде добра майка, съпруга, търговка и вярваща.
Ап. Петър нарича жената „по-слабия пол” (1 Петрово 3:7) и то именно в контекста на това какво представляват мъжете и жените като царско свещенство (2:5). Апостолът много ясно описва, в 1 Петрово гл. 2 и 3, какво трябва да поведението на мъже и жени, и характера им като такива.
Холивуд, от друга страна, пропагандира, жената като по-умна, по-силна, и по-чувствителна. Точно както го правят редица езически и окултни религии с матриархални уклони. Земята-Майка, майката-Природа и подобни. Тези култове имат силни лобита и в ООН. Целта им е жените да бъдат богини с власт – от сексуална, до търговска и политическа, а не смирени християнски съпруги. Но на кого да вярваме? На вечните Писания или на преходната комунистическа и холивудска пропаганда?
Радвам се, че сме единомислени по важните въпроси, г-н Велчев.
Една от причините света да е толкова объркан относно същността на пола и отношенията мъж -жена е липсата на смело, библейско учение за Божията спасителна благодат, че тя е различна от „спасението”, което предлагат идеолозите на безбжни утопии. (Тоест църквата бива обучавана от света, вместо да е обратното). Човекът е създаден мъж и жена. В този тандем обаче има разпределение на функции и йерархия. Тази йерархия е както божествено установена, така и с някои модификации поради грехопадението.
Налагането на „равенство“ между мъж и жена, както феминистите, марксистите и социалистите си го представят, всъщност цели УЕДНАКВЯВАНЕ на мъжа и жената. Подобно уеднаквяване цели похулване на Божия творчески замисъл. Това уеднаквяване, под предлог „равенство“ цели да възстанови „справедливостта“, така както човекът и неговия господар – дявола я разбират. Защото според тях Бог е несправедлив и тираничен. Жената, съзадена като помощник на мъжа, е несправедливо лишена от права, според тях. Днешната атака срещу пола, (хората които си „сменят пола”, държавите, които законово и документално „предефинират” брака и пола) – е именно израз на пълния колапс на авторитети, включително възставане срещу Бога, чрез жалък опит за предефиниране на Божието съвършено творение. (Жалък, но идва с държавна принуда и полицейско насилия – Франция, 2013!)
Затова Римляни 1 третира хомосекусализма като отказ от Божието откровение и насочване на поклонението към творението, а не към Твореца. Каузата на феминизма е, по същата причина, неизменно свързана с марксизма, социализма и др. – все идолопоклонски системи, които целят да разкъсат оковите на Троицата и да са свободни от морал, пол, закон (Пс. 2:1-3). Целта и резултата са хаос, беззаконие, и мракобесна слободия, която неминуемо е тиранична защото ограничава нормалността, здравия разум и свободата на хората.
Битката за „правата на жените”, формулираната от идеолозите на безбожните „свобода, равенство, братство“, е идеен плод на омразата към хармонията и свободата на отношенията между половете, дефинирани от Божието откровение и ред.
Нямата никакво доказателства че Тайната книга на богомилите е писана от самите богомили дори според експертите има текстуална намеса на инквизицията. Богомилството е оставило малко следи, предимно надгробни паметници и науката търси аналогия с катарите и албигойците за някаква връзка. Но нека продължим по темата за жените тъй като и там настъпвате тънката разлика между буквално и литературно тълкуване на Библията а пък аз ви мислех за протестант.
Малко добро настроение:
На един феминистки конгрес трябвало да бъде изнесен доклад за решаващата водеща роля на жената в обществото.
Някои от по-възрастните дошли от много далеч участнички и били доведени от своите мъже. Мъжете седяли на последните редове в залата, чакали да мине мероприятието и слушали възторжените изказвания на ораторките.
Най-после председателката на конгреса се изправила и заговорила разпалено по темата. На върха на своята еуфория тя се обърнала към неколцината възрастни мъже в залата и попитала:
“ О, вие , мъже , къде щяхте да бъдете вие днес , без нас, жените!?“
Един скромен и омърлушен старец станал от последния ред и тихо отговорил:
„Ами , щяхме да сме още в рая , госпожо…“
Г-н Грозев, Вашето дилетантско „мислене“ не интересува нито мен, нито когото и да било от сериозните хора в дискусията. Досега показахте, че се втурвате към всеки форум без необходимите знания, без необходимата методология, без необходимото ниво на разсъждения. Ръсите само общи приказки на ниво под средната интелигентност. Нито сте запознат с Петдесятната си доктрина, нито с проблематиката на богомилството. Затова е по-добре да спрете – с нищо не допринасяте към дискусията и тук!
Адв. д-р В. Костов засяга по-горе много важната тема за феминизма. Ще се спра на два аспекта на това движение, което в някои свои представителства претендира да бъде „християнско“. Първият е етическият аспект. Ако се пренебрегне ограничението, което е и библейско, и традиционно, за участие на жените в свещеническото служение, то следващата радикална крачка е допускането на представители на „третия“ пол. Знаем, че в някои християнски конфесии вече се „експериментира“ в тази посока. Никой не може да оспори равнопоставеността на жените във всички благодатни процеси, включително и спасението, но по отношение на свещенодействието има сериозни богословски и традиционни мотиви ПРОТИВ. Посочихме достатъчно такива, цитирахме и по-ранни и по-късни църковни и канонически възражения. И тъй като съм протестант, който следва заветите на Реформацията, а не разни там самозванци, нека посоча и мнението на Мартин Лутер. Лутер определя пасторското служение с особен акцент върху ПРОПОВЯДВАНЕТО НА БОЖИЕТО СЛОВО. Въпреки демократизираното му отношение към еднаквата духовна стойност на всички християни и участието им в изграждането на Божието царство, Лутер никъде НЕ ПРЕДВИЖДА УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОПОВЯДВАНЕТО ПО ВРЕМЕ НА БОГОСЛУЖЕНИЯТА да бъдат следните групи: ЖЕНИ, ДЕЦА И НЕКОМПЕТЕНТНИ ХОРА. Ще поставя реторичния въпрос: спазва ли се това ОГРАНИЧЕНИЕ в днешните евангелистки общности?
На второ място, феминистката инициатива отива още по-далече – тя отдавна е обявила Бога за … „Богиня“. Феминистките професорки по теология като Розмари Рудер и Сали Макфейг говорят за „Бог-иня“, а не за Бог. Но това не им стига!… Феминистката Дафни Хямпсън не приема факта, че Христос като Божият Син се е родил в тялото на мъж. Затова тя апелира към всички жени да Му обърнат гръб, защото … Христос се отнасял с любов само към мъжете. Мога да изредя още такива куриози от нашата съвременност, като деформираната феминистка хамартология, според която грешници са само мъжете. Но по-добре да спрем дотук.
На грамотните и обективно мислещи християни им е ясно ДОКЪДЕ може да се достигне с насилственото разчупване на библейските, богословските и традиционните ограничения в християнството – до един тотален хаос!… А истинското ПРОТЕСТАНТСКО ОТНОШЕНИЕ към заветите на Библията е да оставим Библията сама да говори за себе си, а не ние да й влагаме своите модернистични измишльотини! В несъгласието с „ръкоположението“ и „свещенодействието“ на жените няма „сексизъм“, а вслушване в гласа на Библията и християнската традиция. Всичко останало е „от лукаваго“!
Първо, ние трябва да се подчиним изцяло на Бог, което е единствения начин, по който можем наистина да Му се предадем “Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви..„(Яков 1:21) и “И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.„(Яков 4:7). В 1 Коринтяни 11:2-3 откриваме, че мъжа е задължен да се покорява на Христос както Христос се покоряваше на Бог.
“А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох. Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.„
След това стихът казва, че жената трябва да следва неговия пример и да се покорява на съпруга си.
Други стихове за това как Христос се покоряваше на Бог се намират в Матей 26:39 и Йоан 5:30.
Покорството е естествен отклик на едно любящо водачество. Мъжът да обича жена си както Христос обича църквата (Ефесяни 5:25-33):
Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
„Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“.
Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.
Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
Тогава подчинението е естествен отговор на съпругата към съпруга, без принуждение или насила. Гръцката дума на покорявам се (Hupotasso), е в продължителна форма на глагола. Това значи, че решението да се покоряваш на Бог, на водачите и на съпруга не е еднократно. То е продължително отношение на ума, прерастващо в модел на поведение. Покорството, за което се говори в Ефесяни 5, не е едностранно подчинение на вярващ към егоистично-доминиращ човек. Библейското покорство е планирано да бъде между двама изпълнени с Духа вярващи, които са взаимно отдадени един на друг и на Бога. Покорството е двупосочна улица. Покорството е позиция на чест и пълнота. Когато една жена е обичана както Христос обича църквата, подчинението не е трудно. Ефесяни 5:24 гласи, „както църквата се подчинява на Христа.” Този стих казва, че жената трябва да се покорява на съпруга си във всичко, което е право и законно. Затова жената не е задължена да не се подчини на закон или да остави взаимоотношението си с Бог.
Жената беше направена от ребро на Адам; не от главата му да властва над него, нито от крака му, за да бъде тъпкана от него, но от реброто му, за да му бъде равна, под ръката му, за да бъде защитена и до сърцето му, за да бъде обичана. Думата „покорство” в Ефесяни 5:21 е същата дума и в 5:22. Вярващите трябва да се покоряват един на друг от почит към Христос. Стихове 19-21 са всички резултат на това да бъдеш изпълнен със Святия Дух (5:18). Вярващите, изпълнени с Духа, трябва да хвалят Бог (5:19), да са благодарни (5:20) и да се подчиняват един на друг (5:21). Павел след това продължава линията на мисълта си за живот, изпълнен с Духа, и го прилага към мъжете и съпругите им в стихове 22-33.
Ако една жена не се покорява на Господ, вероятно няма да счита покорството към своя съпруг като необходимо за нейното собствено духовно добруване, както и обратното. Не можем да изпълним нечии очаквания без първо да позволим на Бог да ни изпълни със Себе Си.
В инструкциите си църковните водачи Павел дава някои черти от характера на жената. „Така и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко” (1 Тимотей 3:11). С други думи, това е жената, която не е прекалено горда, знае кога да говори и кога да мълчи, може да заеме с увереност своето място до съпруга си. Тя е жената, чийто пръв фокус са нейните отношения с Господ и собствения й духовен растеж.
Г-н Пеев не отъждествявайте вашето мнение със св. Петър. Хубаво преиначавате словото, но как от царско свещенство го изтълкувахте като освещение? Ако разсъжденията ви са правилни, а те явно не са, тогава ние всички (вкл. мъже и жени) сме Невяста Христова (в женски род) само в качество, а не по функция. И Сватбата на Агнето ще е само в преносен смисъл а не реално в небето. И ние всички спасени сме синове (в мъжки род), само по качество, а не по функция. А вие с вашите философствания изведнъж от историческото протестантско буквално тълкуване на Словото се отклонихте като богослов само по качества, но очевидно не и по функция.
Георгиев нека да четем цялото слово а не да го вадим от контекста както правите. Цитатът който сте дали е от 1 Коринтяни 14 за говорене на езици в събранието (църквата). Според вас жената в църква може ли да говори на езици или не може? Щом може значи Св. Дух й позволява да бъде и пророк и апостол. Иначе какво да кажем на жените които Св. Дух повиква в служение?
Г-жо Мария Пенева, Вие просто доказвате защо Библията не позволява на жените на бъдат „свещенички“, а Лутер дори не е допускал те да поучават в църковно събрание. Втурвате се в дискусията емоционално, без никакви принципи на екзегетика. Ни най-малко не се отъждествявам с ап. Петър (не го определям и като „светия“). Но вие явно не чувате какво казва ап. Петър – че „презвителите“ са САМО МЪЖЕ! А на жените препоръчва неща, които се отнасят до грижата за тяхната външност и до потребността да мислят за своята вътрешност: 1-во Петр. 3 гл. В този пасаж Ви предлагам да преброите колко пъти ап. Петър използва глагола „покорявайте се“ по отношение на мъжете, което едва ли означава само в домашна обстановка, и дали им разрешава да стават „презвитерки“ и „епископки“ в Църквата. Посочете, моля, колко пъти ап. Петър наставлява жените за ФУНКЦИОНАЛНО СВЕЩЕНИЧЕСТВО, а после ще говорим и за мненията на другите новозаветни автори.
Вашето напомняне за „невястата Христова“ няма нищо общо с „допускане“ на жените до свещеническо служение! За сведение, а Вие явно не сте осведомена, – името Израил на еврейски език също е в женски род и има много женски метафори за Божия народ, но това не означава, че жените са били „свещенички“ и „първосвещенички“ в Израилевата история. За Бога, кой Ви е учил на такива свободни съчинения като горното?… В него няма нито логика, нито екзегетика, нито библеизъм!
Г-н Манчев много смешно но страшно женомразко и богословски неиздържано. Истината е че мъжа като приемник на завета е единствено виновен за изгонването от Рая и като пазител на семейството е трябвало да предпази жената и човешкия род от изкусителя. Затова е и другата страна на историята защо Ева била насаме със змията? Защото Адам бил в кварталната бирария, което вече става мода и в протестантските църкви да си попийват след а и пред богослужение. Дано православни, протестантски и не толкова протестантските богослови да ви направят забележка за неправилното богословие вместо да ни будалкат че Библията не била казвала че сме свещеници на Бога. Но то и неправилното богословие вече стана на мода, от което ми идва на ум да ви попитам, дали не сте пък и вие завършили ВЕБИ?
Уважаема госпожо Вяра ?????-ва,
Виждам, че от богословска и деноминационна ревност сте загубила чувството си за хумор, за което истински съжалявам.
За хумора не е необходимо богословско образование, стига само радостен и мирен дух заради Спасението , дарено ни по милост и благодат от Спасителя – Бог Исус Христос.
Г-н Пеев вие явно преценявате кой е запознат и кой не без да познавате хората като ползвате телепатия или извънземните на Петков. Относно проблематиката с богомилите, ме нападате на лично ниво на което аз няма да падна с вашите махленски закачки. Hе сте предоставили доказателствa против първоапостолската практиката на богомилите да ръкополагат жени или стиховете от Откровение които изтълкувахте толкова символично че и папата може да ви завиди. А забележката ви за Петдесятна доктрина която повтаряте ще дискутираме едва след изобличите доказаната ерес против троицата.
ХАЙДЕ ДА ПРЕСТАНЕМ С АЙЗЕГЕТИКАТА!!!
Из дневниците на прот. Александър Шмеман за „ПЪТЯ”, който води надолу, т.е. за общата основа на женското и хомосексуалното свещенство, както и за продължаващото разложение на Западното общество, стъпило върху принципите за „свобода, равенство, братство”.
ЦИТИРАМ автора с това което ми направи впечетление:
Доведен до своята логическа завършеност той би изключил жените от всякаква форма на служение. В крайна сметка всяко служение е представително.
Ако жените не могат да представляват нашия Господ като Този, Който води хората те също така са неспособни да Го представляват като действащ в останалите области на църковния живот.
Радостната отговорност на представянето на Христос не принадлежи единствено на водачите, но е валидна за всички Божии хора. Като тяло на Христос църквата в нейната цялост е представител на нашия Господ.
Служението се случва когато всички хора използват техните дадени от Светия Дух дарби
Комплиментарите твърдят, че Христос призовава единствено мъже за водачество в църквата,
Ограничаването на ръководството до мъжете води до непълно разбиране за задачата на църквата понеже мъжките гласове лесно издигат и излагат един ориентиран към мъжете “модел на живот.” Следователно задачата на църквата да бъде образ на Христос може да бъде изпълнена единствено когато мъжете и жените допринасят със своите уникални перспективи за цялото.
Цитирам това за да попитам в края на краищата КАКВО ПРАВИМ със сестрите които БОГ подбужда да влязат в служение, и то не кое да е, а това което либералните богослови наричат „представително служение”. ЩО, да ги СПРЕМ ЛИ от СЛУЖЕНИЕТО което Бог им е отредил и в което БОГ ги е въздигнал?
Ръкополагането е акт на доверие от страна на църковните членове към някого, на който му се поверява конкретна роля или задача. В този смисъл може да ръкоположим и благословим чистачка в църквата, която да е жена. Библията не го забранява, напротив хубаво ще е!
По отношение на управлението в църквата има няколко ясни правила. Двата пола имат различни дарби и функции. Павел казва, че главата на жената е мъжът. Бог създаде жената да бъде ПОМОЩНИК на мъжът, а не обратното. Всеки опит тези принципи да бъдат пренебрегнати води до трагични и жалки резултати. Може ли жената да проповядва? Ако думата проповядва означава да разгласява евангелието на хора нуждаещи се от Спасителя, то да, не само че може, но дори и да не може, трябва да се научи и вече да може! 🙂 … А може ли жена да ПОУЧАВА зрели и отговорни мъже? Представете си 20 годишно момиче критикува по време на църковен съвет, или от амвона, думите или действията на пастора или някой от старейшините. Това не е прилично, липсва нужното благоговение и респект! Жената не бива да е бъбрива, казва Библията, нито скандалджийка. Епископите и презвитерите не са просто мъже: Те трябва да са най-достойните и уважавани мъже. Разбрани, сериозни, управляващи добре домът си, имащи само 1 жена и дори от тези се избира само 1 или най-много 2 ма презвитери на църква. Представете си сега същата заповед за жена: Жената трябва да има 1 мъж, да УПРАВЛЯВА добре домашните си и държи в покорство домът си. Е как ще управлява домът си, след като мъжът е главата в семейството, като тя се очаква да му е помощник? Искам да ви кажа, че жените са мнооого добри помощници! Не само на мъжът си, но и на други жени, деца и нуждаещи се… Виждал съм доста оправни жени организаторки, но в един момент нещата не са сякаш в ред. Бог е дал, разбира се, организационния талант на жените, за да могат да организират децата си, както и други жени, за да направят неща заедно, но те не могат да се държат към зрели мъже по същият начин и тогава нещата започват да куцат. Според мен всеки трябва да приеме ролята, която му е отредил Бог и да не се насилва да е нещо, което не е! Това е крайният извод, а лоши примери, които не трябва да се следват, в света колкото щеш. И разводи и нещастни бракове колкото щеш. Ако някой иска да е щастлив, да следва Божиите съвети без да се противи и бунтува!
АМИН!
„Терминът презвитер (presbiteros) или старей (Деяния 20:17; 1 Тим. 5;17-18; Тит 1:5; Яков 5:14; 1 Петър 5:1-4) може да се отнася или до хронологичната възраст или до специалния статус в общността[11]. Името предполага духовна проницателност понеже стареите изпълняват определени служения като помазване на болните (Яков 5:14) както и проповядване, поучение, наставление и пазене срещу ереси (Тит 1:9)“ (Стенли Кренц).
Досега се въздържах от коментар за превода на Р. Марчев, но се налагат някои забележки. Първо, терминът на гръцки се транслитерира в протестантската традиция според Еразъм – „пресбютерос“. В православната традиция, която следва Ройхлин или византийското четене, е с „-и-“ – „пресбИтерос“. Второ, англ. превод ‘elder’, който преводачът е превел като „старей“, не отговаря на богатството от значения на „пресбютерос“ в новозаветния текст. Оттук произлиза и подвеждащото разбиране, че „пресбютерой“ са едва ли не само хора в напреднала възраст и с по-дълъг стаж в християнството. С този термин са се обозначавали най-напред еврейските тълкуватели на Св. Писания и героите на вярата(вж. Мат. 15:2; Марк. 7:3-5; Евр. 11:2). Те са били духовните водачи на Божия народ и едва ли някой може да отрече, че традиционно те са били все мъже. В това няма нищо „сексистко“ – такава е библейската традиция. Що се отнася до „презвитерите“ в I Петр. 5:1-4, то само едно четене през пръсти може да ги определи като „стареи“. Щом ап. Петър нарича себе си „презвитер“, то е ясно, че тук терминът е синоним на „апостол“ и „духовен водач“ на ранната Църква. А какво значи заръката към презвитерите да „пасат стадото“, ако не пастирското служение в целия му вид: четене и тълкуване на Писанието, проповядване, душегрижителство, самопожертвувателност, управление на църковната общност и т.н.? Разбира се, моделът трябва да бъде Христос във всяко едно отношение! Но даже и терминът „архипойменос“, преведен в ст. 4 като „Пастиреначалник“, свидетелства, че Христос е началник на „пастирите“, т.е. на „презвитерите“. Точно това е значението на „Пастиреначалник“!
Не разбирам какво не му е ясно в апостол Петровото обръщение към „презвитерите“, т.е. към „пастирите“, че да продължаваме да се питаме за „ролята на жените“ в съвременната Църква? В Ранната Църква НЕ Е ИМАЛО „презвитерки“ и „пастирки“, а само „дякониси“. Не е имало такива в Средновековието. Не е имало в реформаторския период. Ако искаме да следваме този „мъжки“ модел, ще го следваме. Ако искаме да адаптираме библейската традиция към изискванията на постмодерността, което се опитва да правят автори като Гренц, ще направим рискованата крачка. Всеки си носи отговорност за това!
Хахаха, много смешно ми стана четейки ви! Предложението ми е просто!
Да престанем да се обвиняваме КОЙ АДАМ или ЕВА е виновен за изгонването ни от РАЯ.
А да видим как да се върнем там! 🙂 Какво ще кажете мили и прекрасни Божи агънца :).
Вместо да се караме кой да дава нарежданията в дома, най-добре всички да се вслушаме
в нарежданията на ЕДИНСТВЕНИЯ, който ни води! Ако мъжът се покорява на Бога за всичко
на жените ще им е много по-лесно да му се покоряват и да не влизат в грях!
B тази тема се включиха много от т.нар. пастори a знаем че професионално пасторство в Библията няма. Те не се включиха в темите за новата политическата партия за да я подкрепят и така тя стана вече не евангелска. Не писаха и под темата за националния идеал Левски защото какво имало общо между Левски и евангелистите, като че ли свободата вътре в човека не идва единствено и само от Бога. Но колко много заинтересовани пасторски мнения имаме под темата за жените в служение. Защо ли? Дали защото ако и жени могат да стават пастори ще има много кандидати хора за една и съща пасторска позиция и тя ще бъде зает от най-правилния човек който Бог иска да е там – независимо мъж или жена. А това би отстранило некадърните мъже пастори и би ги заместило с друго по-посветени мъже и жени на Бога. А това е заплаха за професионално пасторство!!!
Използването на имена в гръцкият език,както в италианският език винаги може да предизвикава очудване поради простата причина ,че думата например ; Андрей или Андрея би значило мъж или жена. Обаче не е така . В Италианският език и двете имена , завършващи на на и или я , означава МЪЖ . Много добре се знаеч,е ранната църква не е дупоскала Жени апостоли поради факта,че разбирането на Юдайзъма за мена да влезе в храма при определени условия , би значило оскверняване и нарушаване на закона.
Това е единият факт.
Втррият факт се базира върху отношението ,че Апостилте са били създадели на нови църкви,поставяне на пастори и проповедници по места,както служители.
Факта,за това,че неколцина тъкуват имената по свой си начин е МОДЕРНИЗЪМ или начин за дъспипането на църквата , както е създадена от съвременни ръководители и оборници на църквата.
Не е чудно ,че някой ден могат да нарекат и ЧОВЕШКИЯТ СИН ,че е бил жена ,понеже няма определение .
Съвременните учения , които навлизат в църквата говорят за упадъка на църквата , а не за стабилизирането й.
Де факто в наше време този вид тълкуване или заставане на служители срещу църквата и служители е ВИД МОДЕРНИЗЪЛМ.
Е, добре изчакайте малко! В момента пиша една статия (надявам се, до месец да излезе І част), в която ще покажа цялата библейска и богословска несъстоятелност на аргументите за женското свещенство.
Мнението на Д. Преато е чисто спекулативно, защото се основава единствено на теоретични разсъждения, без да е подкрепено с практически примери. Ако жените са могли да бъдат апостоли, епископи и презвитери, тогава би трябвало те да са заемали точно 50% от тези длъжности в Църквата. Излишно е да повтарям, че в огромния брой исторически източници няма споменат нито един такъв случай. Затова, като вземем предвид този практически аргумент, се оформят следните две възможности като най-вероятни:
1) Ап. Павел нарича Юния „апостол“ в смисъл, че тя е била благовестителка на християнската вяра сред езичниците. По подобен начин и св. Нино е наречена равноапостолна, като просветителка на Грузия. Но тази благовестителска функция не е свързана с ръкополагането на епископи и презвитери, отслужването на литургия и евхаристия и пр., т.е. не може да се говори за свещеническо служение.
2) Понеже Андроник и Юния са споменати заедно като двойка, твърде вероятно е те да са били семейство. Тогава е възможно да са имали апостолско служение, като Андроник е изпълнявал длъжностите, които върши мъжа – ръкополагане, евхаристия и пр., а Юния е била негов съратник. Тоест Павел я нарича „апостол“ в този смисъл.
Лично на мен вторият вариант ми се струва по-достоверен. Както е видно, като прибавим практическия аргумент нещата си идват на мястото.
Пак ще повторя: Смятам извода, който Денис Преато се опитва да ни внуши в края на статията, а именно, че Юния е притежавала всички прерогативи на апостолското служение, за изключително манипулативен, понеже се основава единствено на теоретични спекулации и не се подкрепя от никакви други примери от житието на Църквата. А пък, ако някой желае да използва неговото мнение като „доказателство“ за женско апостолство или свещенство, ще трябва допълнително да го подплати с цели 50% от всички исторически свидетелства.
Напротив драги православни братко, четохме статиите които пращате, но Гренц както казва и сестрата представя наистина сериозни и задълбочени аргументи в защита на жените свещеници. Както и вие сигурно четете той предварително оборва православната хипотеза и представя богословски доказателства за библейския произход на свещенството в което не може да има мъж или жена.
В първата част на изследването Стивън Бартън каза че ограничаването на представителната, свещеническа роля единствено за мъже е незащитима богословски. Това е отричане на универсалността на спасението, което е Божият дар чрез Христос за всички.
Предполагам че вие не вярвате че Христос е умрял само за мъжете нали?
Втората част цитира Пол Джует според който никой не може да твърди че християнското служение трябва завинаги да остане запазено за мъже повече отколкото можем “да твърдим от факта, че всички апостоли са били евреи, че служението трябва да остане еврейско завинаги”
Не може да се натрапи нещо което е библейски и исторически правилно. По-точната дума която търсите е може би да възстанови библейското женско свещенство в църквата, което православието и католицизма е игнорирало и унищожило като автентична библейска практика. Аргументът че в Христос няма етнос, култура или пол е библейски а против Библията как ще извадите доказателства?
Г-н Велчев, вие имахте аргументи за липсата на жени свещеници в православието.
Като богослов и световноизвестен библеист Стенли Гренц не е за подценяване!!!
Смятате ли че неговите заключения важат само за западната църква?
Цитат: „Г-н Велчев статистиката до която учените достигат е че наличието само на мъже свещници в една църковна общност води до среда с хомосексуална насоченост…“
Г-н Грозев, нека отново Ви напомня, че от времето на Христос, апостолите и първите християнски общини, та чак до средата на 20-ти век, в църквите е имало само мъже-свещеници. Затова не знам дали сте в състояние да осъзнаете, че Вашите твърдения, в случая, са не само безумни, но и кощунствени.
Още веднъж ще Ви повторя, че считам разговора с Вас за пълна загуба на време, дори когато се опитвате да спазвате правилата на добрия тон!
Уважаеми г-не не аз а статистиката ви показва тази информация. Спорете с фактите –не с мен !
Освен статистиката имаме и историята ,за която вие погрешно и манипулативно продължавате да твърдите че „че от времето на Христос, апостолите и първите християнски общини в църквите е имало само мъже-свещеници. ” Сестрите многократно ви показаха белите полета във вашето тълкуване на историята ,защото вие я тълкувате а не боравите с фактите- фрески в катакомбите, жени апостоли в самата Света Библия, писмени източници от ранната църква за ръкополагане на жени в служение и мн.други
Та дори и вие като богобоязлив православен за какво се молите на Божата майка и света дева на светиците канонизирано от църквата? Не ли за да извършват имено свещеническа застъпничество за грешната ви душа ? Тогава за коя точно свещеническа функция претендирате че не е имало жени в ранната църква защото така като се гледа такива не останаха?
За отбелязване в този дискурс е, че егалитаризмът – политически, идеологически и СВЕТСКИ, е изцяло в основата на тази битка за „равенство“ на жените. Никой, никога в истинското библейско хирстиянство не е отричал еднаквата ценност и спасение на жените в Христос.
Свещенството на жената се състои в осъзнаването на функциите дадени й от Бога и изпълнението им – съпруга, майка, домакиня, организатор, благотворителен работник, помощник на мъжа си. Днешното общество вижда жената като доминираща, воюваща, ръководителка, амазонка, самостоятелна, с мъж-помощник на жената. Това „равенство“ е на практика зле прикрит бунт срещу установения от Бога ред при сътворението, грехопадението и – забележете – изкуплението (тоест изкупената жена трябва в покорство да признае установения от Бога ред, а не да се бори да доминира над мъжете заедно с марксисти, ленинисти, феминисти, социалисти и масони). „Равенството“ доведе до пълния разпад на традиционното семейство при комунизма и съответно разпад на обществените ценности, опиращи се на християнската традиция.
Либералните протестанти тук, които имат много малко респект за Божието слово, и склонност да „вадят от девет кладенеца вода“ при егзегетиката на феминизма, очевидно са решили да свидетелстват за нуждата от светска „реформация“ в църквата, под предлог църквата да стане по-съвременна. Истинската цел е, (която не твърдя, че всички либерални протестанти осъзнават), да може църквата, състояща се от слабо инструктирани в Писанията вярващи, по-непринудено да приеме окончателно апостатична и антихристка функция. (В личния си блог пуснах пост за подкрепата за хомосексуализма в църквата от виден евангелски водач във Великобритания).
Тази идейна зараза със светска „правда“ замъглява простия факт в умовете на мнозина вярващи, че в Божия план не се търси „равенство“ на половете, а хармония, любов и покорство на Бога в йерархията, която Той е определил. Пример: Ако Христос, който наистина въведе равенство по отношение на спасението беше извел равенството на мъже и жени до крайната форма, за която настояват либералните протестанти, то Той би следвало да перифразира Стария завет така: „И ще се отдели жена от майка си и баща си, и ще се прилепи към мъжа си и двамата ще бъдат една плът“. Напротив.
Забележете, че свободата не се състои в „равенството“, а в истината на Словото и покорството към нея. Божият план и светските идеологии са несвъместими. Самият факт, че коментиращата тук „Вяра“ е мъж, говори много…
В предишния коментар забравих да напиша, че заглавието на материала, който посочих, е: „Прот. Александър Шмеман за хомосексуализма“. Всеки може да си го намери в интернет и да се убеди, че истинската причина да се приема женското свещенство не се крие в доказателствата на библейския текст, а в желанието да се подсигури „равноправие“ на жените в Църквата, така както то се разбира според светската ценностна система (нещо, което и адв. В. Костов подчерта в един свой коментар).
Хипотезата на Костов е нищожна защото ап. Павел който поставя твърдението че Юния е един от бележитите сред апостолите на дали се е водил от модерното феминистично обяснение на Костов. Разсъждението което Павел прави няма светски произход а чисто духовен т.е. то идва от Святия дух. Затова и апостол Павел не се влияе от феминистични или светско нравствени правила както Костов. Ап. Павел пише това което сам Святия дух е открил а имено че Юния е жена апостол, което значи ръкоположена от църквата и равнопоставена от Святия дух и то в ниво на служение което я прави значима сред апостолите или дори сред значимите апостоли. Трябва да се счита грях че едно такова действие на Святия дух в църквата се равнява на светски елитаризъм или феминистично равенство. Костов поставя една твърде опасна теза, защото ако се окаже че апостолското служение на Юния (а то наистина е такова) е от Святия дух, тогава твърденията на Костов че това служение има светски или феминистки произход го правят противник на Божието дело! И все пак, дори и ако Костов е прав, какво да правим с хилядите жени по света които имат повик за служение и вместо да киснат по форумите се отзовават на този повик и служат в църквата. Можем ли с чиста съвест както Костов да кажем че те не са прави? Защото това би ни поставило в опасност да казваме че Святия дух който ги призовава в сгрешил като ги е повикал на служение! ДА НЕ БЪДЕ!!!
Г-н Велчев статистиката до която учените достигат е че наличието само на мъже свещници в една църковна общност води до среда с хомосексуална насоченост. Когато децата растат в среда само на мъже свещеници и не виждат ролята на жената в църквата освен да мълчи и да е покорна, както на мнозина така много им се иска, имено това е предпоставка за хомосексуалност в църквата. От това което пишете личи че вече и вие сам се убеждавате че имено това е ситуацията в българското православие
В стария завет предимство имали мъжете и такава била културата им. В Новия завет Бог изпрати в най-представителната роля на първата благовестителка жената Мария. По времето на режима в църквите жените били със забрадки а мъжете с мустаки. Време е да минем от старозаветния режим в Новия завет и жените да влязат в служението което Господ им заръчва както на първата благовестителка Мария – представителна роля, като поучава мъжете и дори апостолите, че Христос е възкръснал и тя го е видяла първа защото Бог на нея се открил.
Този Виктор пише като един най-обикновен гинекофаг който избива комплекси като издевателства над женското съсловие. А това определено издава неговата гинекофобия! Съгласна съм със статистиката че мъжкото свещенство създава атмосфера за хомосексуални връзки. Вижте само какво става в Православната църква!
Всъщност на вашия коментар номер едно г-н Велчев аз съм подбуден да ви задам въпроса КОЙ ръкоположи първоапостолите и въобще апостолите биват ли ръкополагани по литургичната метода която описвате? И кой ръкоположи и ап. Павел, ако смеете да разширите фокуса на темата и за апостолите след първоапостолите. Вашият аргумент е не просто дървен, той е дървеняшки господине! Ако не човек е ръкоположил мъже за апостоли с какво право твърдите че жените трябва да са ръкополагани от мъже? Вие прекрачвате всяка мярка на благоприличие и това което пишете не е библейски аргументирано богословие а бабешки предания и попски басни от православните ви митове и легенди.
Поста на госпожа Виктория е поредното доказателство защо апостолът е забранил на жените да говорят в църквата. Г-жо, същото важи и за интернет църквата. Като нямате смислени аргументи си мълчете, вместо да се пените с лични нападки. Вашият плосък феминизъм добре ще се реализира навсякъде, но не и в Божия дом.
Г-жо Пенева, не правете фундаменталнта грешка да бъркате „служение в църквата“ и „управителна власт и поучение“. Служенията в църквата са много повече от презвитерството и учителското служение. Преподаването на учение е и власт, защото задава светоглед, посока на мислене и поклонение и поведение. Тези дейности могат да бъдат и са реализирани от много жени в служение и мисионерки, в правилния контекст, без обаче същите да настояват да „владеят над мъжа“, каквато е прикритата претенция на феминизма в света и на феминизма в богословието и оттук – в църквата. Да Ви предупредя и аз Вас с думите на ап. Яков „не ставайте мнозина учители/ки, защото знаете, че ще приемем по-сурово осъждение“. (Една от характеристиките на разюздания феминизъм, е че жените, негови представителки, доста скоростно изпадат в ярост срещу опонентите си и, както в случая, започват заплахи за грях, говорене с-у Св. Дух и подобни. Та пазете се от тези съблазни на епохата, г-жо.)
Първите вярващи следвали егалитарното отношение на нашия Господ към жените понеже те служели рамо да рамо с мъжете в новозаветните общини. Практиката на новозаветната църква следователно сочи отвъд ограниченията, които комплиментарите очертават от факта, че първите 12 апостола са били мъже.
Комплименатарният аргумент пропуска да разбере и действителното значение на изборът на Христос на 12 мъже. Значението на това дело не лежи в перманентно разграничение на ролите сред Неговите последователи основано на пола. Изборът на нашият Господ е едно символично действие, разбираемо единствено в контекста на историята на Израел. Неговият избор на 12 апостола мъже, реминисценция на патриарсите, бил един есхатологичен знак[8] показващ, че Исус обновява древният Божий народ[9]. Подобни разсъждения са накарали много егалитари да поставят мъжкия пол на 12-те апостоли на едно ниво с техния еврейски етнос. Пол Джует например, предупреждава, че:не можем повече да смятаме от мъжествеността на 12-те,
”че християнското служение трябва завинаги да остане запазено за мъже” повече отколкото можем “да твърдим от факта, че всички апостоли са били евреи, че служението трябва да остане еврейско завинаги[10].”
Макар Джует да може да бъде упрекнат в преувеличение[11] неговият аргумент има стойност. Дори повече от мъжкия пол на 12-те техният еврейски произход определя една връзка между христовото ново общество и старозаветният заветен народ. Следователно етническото наследство и, в по-малка степен, полът на първоначалните апостоли, са богословски значими. Но щом веднъж фундаменталната връзка между Израел и църквата била установена, новозаветните общности били свободни да разширят редиците на своите водачи включвайки надарени хора от всички народи и от двата пола.
Цитат: Пол Джует например, предупреждава, че:не можем повече да смятаме от мъжествеността на 12-те, ”че християнското служение трябва завинаги да остане запазено за мъже” повече отколкото можем “да твърдим от факта, че всички апостоли са били евреи, че служението трябва да остане еврейско завинаги[10].”
Моля, не смесвайте категориите, защото се стига да логическо объркване или заблуда. Пол и етнос (раса) са две различни категории. Половете са два, а племената и расите на хората са много повече от два. Бог ги създаде мъж и жена, а не еди-коя си и еди-коя си раса. Делението на мъж и жена е фундаментално за човечеството и отношението Бог-човек. Расата е само производна на човека като мъж и жена, които (последните) имат ясно богословско и практично разположение по отношение на сътворението и грехопадението. За расите, етносите, нациите това не стои по същия начин.
В последния си коментар адв. д-р В. Костов е абсюлютно прав! Полът и националността са различни категории! Като психолог и християнин смятам, че мъжете и жените са еднакви като ценност, но са създадени за различни функции. Тези, които ръкополагат жени за пастири нито познават Божието Слово, вдъхновено от Бога, нито се съобразяват с науката (в случая психологията), която е натрупан човешки опит и знания за Творението. Половете са еднакво ценни, но имат различно предназначение.