Иван Бакалов
Иван Бакалов
Тук-там из радиа и медии се прокрадват мнения за катастрофата в САЩ, които гъделичкат самочувствието на българина. Абе видяхте ли ги тия американци – уж модерна държава, най-великата демокрация, а след наводнението там какви мародери, хаос и беззаконие.
Като представител на нация с комплекси и ниско самочувствие, българинът обича да намери кусур на големите – глей ги тия, бе – с претенции, пък какви са загубени.
Де да беше толкова просто.
Който е толкова убеден в превъзходството на българската цивилизованост над американската, нека си представи за момент какво щеше да стане у нас, ако 3/4 от София влезе 2-3 метра под вода. Нито щеше да има ранни предупреждения и евакуации, както в Ню Орлиънс, нито някой щеше да спре тълпите мародери. Не само цигани щяха да ограбват магазини и домове, както наивно си мислят някои.
Размерът на бедствието в САЩ просто беше апокалиптичен. Нашите наводнения посъбориха главно кирпичени къщи и лошо строени без бетон сгради. Там под водата остана голям град, а бурята помете още десетки градчета. Сградите в американския юг са леки, вода и вятър лесно ги разрушават. И когато неколкостотин хиляди души изгубят къщите си и останат по покривите сред плуващи удавници, съзнанието трудно може да задържи всички онези връзки, които крепят обществените отношения.
Защо у нас си мислят, че такова мародерство не би се случило? Просто не е имало такова бедствие, че да се разбере. Но и сега има признаци, че с нищо добро не можем да се похвалим.
Наводнението в САЩ показа няколко фундаментални разлики между нашето общество и тамошното. За разлика от тук всички къщи са застраховани. Малко или повече. Обществото не е оставило къща без застраховка. Застраховани са коли, имущество, живот.
У нас няма застраховки – плач и молби държавата да помогне. И държавата даде пари на ръка на няколко хиляди семейства. Вместо с тия пари да поправя пътищата и дигите.
В Щатите също обвиниха правителството, че е виновно за мудни спасителни действия и че е съкратило от парите за ремонт на диги и съоръжения. Но не стигнаха дотам да правят политика от урагана и да обвинят Буш за главен виновник на бедствието.
Но най-важната разлика е в главите на хората. В репортажите от нашите наводнения по телевизии и вестници можеха да се чуят такива възклицания: „Няма за какво да живея повече“, „Иде ми да се обеся“, „Всичко отиде, дето цял живот сме събирали, да ни беше отнесло и нас“. В репортажите от Ню Орлиънс се чуваше друго: „Благодарим на Бога, че сме живи“, „Ще започнем живота си отначало“ и т. н.
Със сигурност тамошните пострадали са загубили повече от тукашните. Но не се оплакват и самосъжаляват като българина. Може би оттам почват разликите. Българинът хем се присмива, хем иска „да ги стигнем американците“.
Прав е Симеон, че трябва да си сменим чипа.