Проговори офицерът от ДС, вербувал владици и попове
- Двама свещеници не станаха агенти, единият бе Христофор Събев
- BПЦ водеше проруска политика и в това отношение всички ги подкрепяхме
- Нямахме право да пипаме патриарха. Каза ни се, че е с ранг на министър
Покойният патриарх Максим никога не е бил наш агент, беше ни забранено да работим както по него, така и по обкръжението му. Това заяви пред „168 часа“ офицер Йордан Гядуров, който до 10 ноември 1989 г. е зам.-шеф на отделение „Православно духовенство“ в попския отдел на Държавна сигурност.
„20 години мълчах, но след като разкриха досиетата, вече не виждам смисъл, това са едни достойни хора, които ние излъгахме да работят за нас“, казва офицерът. Според него тогава всички са били наясно, че за да вървиш нагоре в църковната йерархия ,трябва да си агент. „Ако попът иска да ходи в чужбина, също“, твърди Гядуров.
„Нямахме право да пипаме патриарха. Каза ни се, че е с ранг на министър. Знаехме, че като млад монах е бил в Москва на специализация. Но той не влизаше в никакви сметки. Дори не събирахме информация за обкръжението му – с кого се вижда и т.н. Случайно научихме, че лекар от Военна болница се е оженил за любимата му племенница. На нея патриархът даваше всичко, беше му сред най-близките. Но нито лекаря сме закачали, нито сме се интересували какво прави, за него не е събрана от нас един грам информация.“ Според Гядуров Максим е бил праволинеен, спазвал е каноните, не е бил женкар и пияница.
По православна линия ДС имаше много добър агентурен апарат. Като цяло нашата Църква не е била репресирана. БПЦ водеше проруска политика и в това отношение всички ги подкрепяхме. Това разказва Йордан Гюдуров, смятан за един от най-добрите вербовчици в Попския отдел на Държавна сигурност.
“Когато видехме някой по-интелигентен човек с качества да се развие в структурата на Църквата, го привличахме. Спускахме задача да проучване на специализирания отдел. И, ако някой ни хареса, отивахме на оперативен контакт с него”.
“Виждаме се на първа среща и го разхождам по какви ли не теми. На това му казвахме разузнавателна беседа или извличане на информация на тъмно”, продължава Гюдуров. Ако “обектът” доказвал първоначално посочените си качества, се преминавало към предложение за вербовка. “Тогава му разкриваме, че сме от Държавна сигурност. Казваме, че разчитаме на хора като него, които са прогресивни, че го чака голяма перспектива и т.н.”, допълва старият вербовчик.
“Вербовките се осъществяваха на три принципа. Първият бе на основа на компроматен материал. Вторият бе на основата на материална зависимост. Третият, който нашето поколение масово практикуваше, бе на идейно-политически или на идейно-патриотична основа. Аз съм вербувал само на тази основа. Никога не съм си позволявал да използвам срещу някого компрометиращи данни, за да го принудя да сътрудничи”, твърди Йордан Гюдуров.
Спомня си обаче, че двама от набелязаните не се поддали на обработка. Един от тях бил Христофор Събев.
Източници: