Днес в България стана модно да се говори за ХОДАТАЙСТВО. Като че ли българската църква е успяла да оцелее през годините на гоненията без да знае как да ходатайства. Затова е може би нужно да припомним на едно ново поколение вярващи, което не познава молитвата на ходатайство, какво точно означава тази практика за църквата днес.
Рийс Хауелс – ХОДАТАЙ – изтегли PDF | DOC
[pdf-ppt-viewer href=“http://protestantstvo.com/wp-content/uploads/2014/02/Rees_Hauwels.pdf“ width=“700″ height=“820″]
Радвам се че след кратките и доста ненужни политически импресии в сайта се появиха отново интересни богословски и практически теми от християнството. Тази книги преди четвърт век бе една от малкото светлинки в евангелския живот в България. радвам се че отново й е отредено почетно място. Наистина, не съм много запознат със съвременните застъпчнически и пророчески модели за които се говори по църквите днес, но едно време ходатайството беше част от всяко богослужение ако не и неговият духовен център. Едно наследство което бяхме получили от молителите преди нас и което практикувахме ежедневно. Искрено се надявам че д-р Пеев и п-р Петков ще се отделят за малко от политическите пледоарии за да споделят и техните спомени от прочита на тази малка книга по църквите на онова време…
„Тази книги преди четвърт век бе една от малкото светлинки в евангелския живот в България“ (Ив. Георгиев).
Напълно съм съгласен за това, че ХОДАТАЙСТВЕНАТА КОНЦЕПЦИЯ бе „една от малкото светлинки в евангелския живот в България“! А и как да бъде иначе, като се има предвид факта, че болшинството евангелски пастори тогава „ходатайстваха“ за личните си интереси пред комунистическата власт… Само онези, които осъзнаваха служението си като „служение пред Бога“, а не като „раболепие пред ДС и Комитета на вероизповеданията“, бяха застъпници за църковните си общности и отделните вярващи, невярващи и дори за целия български народ. Не бива да се забравя и това, че биографията на Рийс Хауелс бе отпечатана и внесена нелегално у нас. За такива нелегално внесени книги, които поддържаха „малките светлинки“, пострадаха от властите истински ходатаи като п-р Георги Тодоров (В. Търново), дяк. Натанаил Цачев (Троян), Петър Янев (Бургас, сега във Финландия) и още неколцина. Спомняме ли си все още за такива истински ходатаи? Има ли официално написани биографии за тях днес? Посветихме специален брой за „забравения процес“ (1979 г.) срещу гореспоменатите ходатаи, някои от които дори заплатиха с живота си, за да могат няколко поколения български евангелисти да четат книга като тази, да имат нелегално внесени Библии и дори да ползват песнарки с християнски химни по време на богослуженията си. Когато си спомняме за чуждите ходатаи, нека не забравяме своите, родните, българските!
Наистина една великолепна и много нужна книга за новото поколение
Любимата ми част беше където постил за вдовиците в Индия без дори да е ходил там