Верни на обета си, родителите на Мария, Йоаким и Ана, на тригодишна възраст я отвели в ерусалимския храм, за да я посветят на Господа. Тук станало първото знамение, говорещо за необикновеното предопределение на Мария. Тя с лекота и без чужда помощ изкачила 15-те високи стъпала на храма. Там тя останала под напътствието на свещенослужителите, молела се и чела свещеното писание. Когато навършила възрастта, в която, съгласно юдейските обичаи, можела да встъпва в брак, първосвещеникът й обявил, че тя повече не може да остане в храма и трябва да си избере съпруг. Но Пресветата Дева отговорила решително, че била посветена от родителите си на Бога и затова трябва да остане девица. Но доколкото в Юдея я нямало традицията на доброволното безбрачие, в крайна сметка свещениците я сгодили за един благочестив овдовял старец – дърводелеца Йосиф, далечен неин родственик.
В дома на Йосиф Мария продължила да живее все така скромно, грижела се за домакинството заедно с дъщерите на Йосиф. И продължила да изучава свещените писания. Затова на иконите често я изобразяват с разтворена книга пред себе си. Като изучила пророчествата, тя вече знаела, че е близко идването на Месията. Който според пророк Исая трябва да се роди от Дева (Ис.7:14). Мария от все сърце желаела да види тая благочестива Дева. И да стане, макар и робиня, на тази, която ще роди Спасителя на света. Без да знае още, че това е именно тя. Затова и с неописуемо смирение и радост Мария посрещнала вестта на ангела Господен, че именно върху нея е паднало Божието благоволение. „Душата ми величае Господа – казва тя на роднината си Елисавета – и духът ми се зарадва за Бога, Спасителя мой, защото Той милостиво погледна смирението на рабинята си, защото ето сега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му: и неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят“ (Лук.1:46-50).