Отношенията църква-държава след падането на комунизма
В настоящия сборник ще прочетете десет статии от различни автори по темата за отношенията църква – държава в България. Статиите са изцяло базирани на текста на докладите, изнесени от съответните автори на конференция по темата: „Отношенията църква – държава и свободата на съвестта в между- християнския диалог и християнската мисия.“ Събитието бе първото по рода си и бе проведено в малкото курортно градче Вършец в Северозападна България. Целта на конференцията беше да се проведе диалог по темата за това как български протестантски и респективно православни богослови и мислители виждат модела на отношенията между църква и държава днес
СЪДЪРЖАНИЕ:
Вениамин Пеев: КОНЦЕПЦИЯТА НА БЛАЖЕНИ АВГУСТИН И МАРТИН ЛУТЕР ЗА“ДВАТА ГРАДА” – ДЪРЖАВА И ЦЪРКВА
Момчил Методиев: ОТДЕЛЯНЕ НА ЦЪРКВАТА ОТ ДЪРЖАВАТА В БЪЛГАРИЯ: ИСТОРИЧЕСКИ ПРОИЗХОД И СЪВРЕМЕННА ПРАКТИКА
Костадин Нушев: ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И ДЪРЖАВАТА ПО ВРЕМЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ И ПРОБЛЕМИ НА СВОБОДАТА НА РЕЛИГИЯТА В ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ
Виктор Костов: СЪВРЕМЕННАТА ДЪРЖАВА: ОТ ТОТАЛИТАРЕН ИДОЛ КЪМ БОГОУГОДЕН УПРАВНИК
Дилян Николчев: РАЗДЕЛЕНИЕТО” МЕЖДУ РЕЛИГИЯТА И ДЪРЖАВАТА ПО ВРЕМЕ НА КОМУНИЗМА– ФАКТИ И ИЗВОДИ СЛЕД ПРОЧИТА НА ДОСИЕТАТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
Цанко Митев: ЕТАПИ В СЕКУЛАРИЗИРАНЕТО НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗАСИЛВАНЕ НА ИКУМЕНИЧЕСКИЯ ДИАЛОГ
Велислав Алтънов: ТОЛЕРАНТНОСТ И ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД КРАЯ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА
Валентин Кожухаров: ИКУМЕНИЧЕСКИЯТ ДИАЛОГ, МИСИЯТА НА ЦЪРКВАТА И ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ДЪРЖАВАТА
Архимандрит Поликарп: ХРИСТИЯНСКАТА МИСИЯ В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО– ЕДИНСТВО ВЪВ ВЯРАТА, ПОДРАЖАНИЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО И ПРИМЕР ЗА ОБЩЕСТВОТО
Анатолий Еленков: СВОБОДАТА НА СЪВЕСТТА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ОТНОШЕНИЕТО ЦЪРКВА– ДЪРЖАВА: ПРАКТИЧНИ ИЗМЕРЕНИЯ
Като един от участниците в православно-протестантската конференция във Вършец преди една година, мога да кажа, че тя протече на изключително високо ниво.
Участниците бяха юристи, преподаватели в Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и ВЕБИ. Имаше и представители на Адвентната деноминация, както и представител на клира на Видинската св. митрополия. Целта на конференцията бе да се изложат различни гледни точки за случващото се в различните църкви и деноминации, както и в българското общество като цяло след падането на тоталитарния режим.
Препоръчвам на интересуващите се този сборник, който включва най-важните доклади от тази конференция, като наистина уникален по рода си. Неговото издаване е добър знак за това, че на богословско ниво има много допирни точки и може да се установи консенсус на високо познавателно ниво. От такъв консенсус произтичат много полезни приложения в живота на българските християни.
Тази реклама май цели да ни напомни за книгата на Пилев. Медийна масовка без съдържание и талон за контакти. Друго полезнo не прочетох до тук в дискусията. Да се надяваме че ще е по-ползотворна от останалите книжки по темата.
Драги Краси, изводът ти е погрешен! Този сборник, а не „книжка“, няма нищо общо с „книжката“ на Пилев. В този сборник с доклади, както бе посочено неведнъж, участват хоноровани лица, а не самозванци с вечерно средно, неизвестно какво образование. Би трябвало да си погледнал картинката на корицата, където е посочено името на редактора,което също би трябвало да ти каже сериозни неща за съдържанието.
Ако проявяваш интерес към този сборник, в който се разглежда богословска, правна, социална и етическа проблематика, ще намериш начин да си го набавиш. Той ще бъде пуснат и в някои книжарници в София. Питай – с питане „до Цариград се стига“!
Невъзможно е разбирането на ролята на пасторите-агенти, и различаването на агенти от неагенти, без правилно богословско разбиране за отношенията църква – държава, тоест дължимото на Бог и кесар. Основният ми спор с Пилев и особено с Бакалов по отношение на агентите беше именно техния (на тези двама) популизъм, евтина пропаганда, чисто човешка простащина и най-вече тотално незачитане на факта, че зад агентурният апарат в църквите стои нещо и много по-дълбоко и застрашително – а именно идолът на тоталитарната идеологическа, антихристка държава. Нейните вариации и мимикрии действат и днес, в нашето общество. Освен чисто човешката морална драма, предателството и отричането от Христос в някои случаи просто непознаването на същността на учението на Христос – „Божието-Богу, кесаревото-кесарю“ поставя въпросът за агентите на ДС в църквата на неправилната плоскост.
Никой сериозен изследовател, а имам сериозни съмнения на база досегашните му публични изяви по въпроса, че Пилев е такъв (за Бакалов не е нужно въобще да коментирам какъв „изследовател“ е), може да вникне в същността на драмата на предателството в църквата без да отчита корена на проблема, а именно – безкомпромисния атеизъм и обожествяването на тоталитарната дъжава и нейните функционери. Този сборник дава светлина именно в тази посока. Надяваме се сборникът да бъде само началото на една по-сериозна дискусия по осмисляне на идолопоклническото отношение към държавата от страна на християните, довело до позволението светската бюрокрация да се меси в духовните дела, власт и мисия на църквата до степен да ги определя и диктува.
От прочита на докладите на православни и евангелски автори проличава идентичността, почти, на проблематиката за двете деноминации.