v. Standart
Миналата година екипът на проф. д-р Рангел Гюров откри диаманти в Родопите, а тази година наред бе новата му сензация – корундите.
Това са скали, в които са запечатани сапфири и рубини, несрещани досега у нас. „Нямат обаче производствена стойност“, шегуват се от екипа. С други думи, бижутерите и дамите да не очакват цените на пръстенчетата със сапфир да паднат в близко бъдеще.
Според проф. Гюров единственият открит камък с производствено значение е шмиргелът, наричан още библейски камък.
С него според Библията били гравирани имената на 12-те синове на Израил върху нагръдника на първосвещеника.
Причината е, че той бил смятан за най-твърдия камък преди повече от две хилядолетия. „Досега се приемаше, че подобен абразивен материал може да се намери
само
Гърция,
Турция и Масачузетс
Оттам той се доставя в цял свят, защото и до днес се използва като абразивен материал.
А ето че за първи път излезе и у нас“, доволен е проф. Гюров.
Главната причина за задоволството му е, че с това се оборва стара теория, според която местността Камъка близо до река Велека е била тракийско светилище.
„Учените дълги години са предполагали, че е такова благодарение на странните изкопи с форма на луни и звезди. В действителност обаче това е бил нещо като производствен цех, откъдето траките черпели материал, за да наточват мелничните си камъни и някои оръжия. Естествено в хода на разкопките някои от камъните се чупели и образували кратери във формата на луни или напомнящи малко на слънца и звезди.
Така се родила легендата, че това са древни светилища, където траките се кланят на боговете си“, твърди проф. Гюров. Той обаче признава, че е възможно някое от местата да е било и светилище.
Само че тогава се ражда друга връзка – че траките обожествяват местата, откъдето черпят производствен материал за дейността си.
„Никога не съм бил съгласен, че това е народ, който се отдава единствено на култове и земеделие.
Траките са били много добри майстори, имали са стопанска дейност и вероятно са центрирали светилищата си точно на местата, където боговете са им дали находища. Ние например тръгнахме точно по пътя на тракийските светилища, за да открием библейските камъни. А много често в близост до тях
има
и находища
на желязо
както и на други метали. Повечето траки са идвали с ръчно направените си лодки по р. Велека от юг, за да вземат материали.
По едно време шмиргелът добил дори баснословна стойност, защото служел за заточване на саби. Струвал по-скъпо и от злато“, разказва проф. Гюров.
Сериозна желязна жила те открили в близост до друга местност – Леяците. Ученият предполага, че тя е дошла от стара форма на „леяр“, защото там се леели различни метални прибори.
Засега професорът все още не се е консултирал с траколози за интересната си находка. „Проф. Китов се занимава с други неща, но съм убеден, че нашето участие в подобни изследвания ще подскаже на траколозите и други връзки за това как древните са определяли свещените си места“, твърди ученият.
Според Рангел Гюров производствена стойност откритият от тях шмиргел може да намери и в наши дни, но още не са проучени размерите на находищата. Той не се наема да определи съвременната финансова стойност на камъка, който преди хилядолетия е бил по-ценен от злато.
Със сигурност вече не е толкова скъп, но пък научната му стойност се мери в други единици, обобщава Гюров.