Полковник Хамид Пурманд е първият, избегнал смъртната присъда
Всички изследователи на новопокръстените мюсюлмани твърдят, че в дълбините на ислямските общества е широко разпространено криптохристиянството, т.е. тайното християнство. Че това е факт бе доказано неотдавна. На 31 май т.г. световните агенции съобщиха, че военният съд в Техеран е отменил присъдата във вероотстъпничество срещу полковник Хамид Пурманд и вместо това го е осъдил „само“ на 3 години затвор за измама. Вината на осъдения е, че не е уведомил командването за преминаването си в християнската вяра. Ислямът не позволява на „неверници“ да командват мюсюлмани. Новината бе възприета като индикатор за смекчаване на режима на аятоласите в Иран.
В какво се състои измамата на полковник Пурманд?
На 9 септември м.г. при една от редовните си акции срещу малки нелегални християнски общини в околностите на град Бушер, тайната иранска полиция залавя 35 християни в момент на молитва. Оказва се, че сред тях е и един полковник от армията Хамид Пурманд. Но в епохата на глобални комуникации, когато от всеки край на света можеш да се обадиш в редакцията на „Ню Йорк таймс“ и да кажеш, че еди-къде си преследват хора заради вярата им, дори в Иран вече не е толкова лесно да убиеш мюсюлмански вероотстъпник. Новината бе съобщена на западните медии от близките на заловените. Бързата им реакция в момент, когато Техеран е подложен на международен натиск заради предполагаемите планове на правителството да се сдобие с обогатен уран, помогна арестантите бяха освободени. На съд бе предаден само Хамид Пурманд.
Присъда от три години затвор е огромна крачка напред за държава, в която християните са смятани по конституция за втора категория граждани, а мюсюлманите, преминали в лоното на църквата, доскоро бяха убивани.
Историята на персийските мюсюлмани, приели християнството, доказва една особеност на църквата колкото повече се ожесточава преследването на новопокръстените, толкова по-многобройни стават те.
Големите изпитания за иранските християни започват след 1979 г., когато на власт в Техеран идват аятоласите. Преследването на вероотстъпници започва почти мигновено. Сред първите мъченици на иранската църква от това време са отец Арасто Саях, убит през 1979 г., отец Бахрам Декани-Тафти, убит през 1980 г., и отец Манушер Афгани, убит през 1988 г. Всички те са бивши мюсюлмани, преминали в християнството и избрали попрището на протестантски пастори.
Сред арестуваните през 1979 г. бил и отец Мехди Дибай, син на богато мюсюлманско семейство, приел християнството още през 1955 г. След два месеца на изтезания и психологически натиск той бил освободен, но през 1983 г. бил отново хвърлен в затвора, където прекарал 10 години. Междувременно след заплаха, че ще бъде пребита с камъни, съпругата му приела отново исляма и била оженена за друг мюсюлманин. Децата му обаче, вече юноши, отказали да се помохамеданчат. Те били отгледани от отец Хосеин Суудман друг християнски пастор, бивш мюсюлманин. На 23 декември 1993 г. съдът в град Сари най-после осъдил отец Дибай за вероотстъпничество. Отчаян, неговият кръстник и настойник епископ Хаик Ховсепиян-Мехр изпратил писмо до няколко западни медии, с което ги известил за присъдата. Към него приложил и писмената защита на Мехди Дибай пред ислямския съд. Тя смаяла Европа със силата на вярата и жертвоготовността на подсъдимия. Този документ още се пази на сайта на някои християнски издания, а свещеници твърдят, че е най-яркото свидетелство за силата на вярата през 20 век. Както винаги, благодарение на международното застъпничество, отец Мехди бил освободен на 16 нуари 1994 г. Три дни по-късно на една улица в Техеран бил отвлечен епископ Хаик. А след десетина дни семейството му било уведомено, че е намерен обесен на дърво. Шест месеца по-късно при неизяснени обстоятелства бил убит и самият Мехди Дибай.
За разпространението на криптохристиянството в този период свидетелства и историята на една персийка, дъщеря на ислямски свещеник, успяла да избяга от Иран.
Мина Невиса можела да рецитира Корана, когато била 5-годишна. Родила се в семейство на ислямски клерикал. „Знаех имената на Аллах и Мохамед, преди да науча имената на майка си и баща си“, свидетелства тя. Няколко пъти се опитвала да говори с баща си за вярата. Питала го например защо трябва да учи арабски. На въпроса є: „Нали Бог е всемогъщ, защо не разбира фарси?“, родителят отговорил, че не е нейна работа да задава въпроси за способностите на Бога.
Мина била вече на 17 години, когато под банката в библиотеката намерила Библия на фарси. Занесла я на библиотекарката и попитала дали някой читател не е забравил да предаде тази книга. „Не, не, и по-добре си я вземете с вас“, отвърнала библиотекарката. Мина така и направила. Когато я занесла вкъщи, баща є се разгневил и я накарал да я върне обратно там, където я е намерила. Но момичето решило друго. Няколко седмици четяло с фенер под завивките. Една нощ Мина сънувала, че бяга нанякъде и чува това, което прочела току-що: „Аз съм пътят, и истината, и животът“. На сутринта споделила съня си със своята братовчедка Монир. За голяма изненада братовчедката признала, че преди 8 години тайно е приела християнството. Така чрез Монир Мина стигнала до една тайна християнска община, ръководена от отец Хосеин Суудман. През 1983 г. той я покръстил.
Един месец по-късно явката на християните била разтурена от силите за сигурност на Иран, а всички присъстващи били арестувани. Сред тях била и Монир. След трийсетина дни семейството є получило съобщение, че 28-годишната жена е екзекутирана за вероотстъпничество.
Мина мълчала, не се издавала. Но стаената мъка скоро отстъпила място на голяма радост. Един колега от университета, Равеш, поискал ръката є, макар никога да не я бил виждал нали винаги ходела покрита от главата до петите. Сгодили ги. Тя се надявала, като се оженят, не само да му разкрие, че е християнка, но и него да направи такъв! Веднъж обаче, по време на тайната сбирка при отец Хосеин, влязъл самият Равеш и, естествено, се вцепенил, виждайки там годеницата си. Той също бил криптохристиянин. Двамата стигнали до заключението, че Исус е подредил нещата така, че да се срещнат. Оженили ги по ислямския обичай.
През 1984 г. отец Хосеин Суудман бил арестуван, направени били списъци на цялото му паство, сред които и Мина и Равеш. Без да чакат повече информация, двамата тайно напуснали Иран и преминали в Турция. Оттам изпратили писмо на родителите си, че са станали християни и няма да се върнат. Бащата на Мина получил инфаркт и по-късно се отрекъл от нея. Името на дъщерята-вероотстъпница било заличено в паспорта му.
„По междуправителствено споразумение между Анкара и Техеран, турските власти залавят и връщат обратно в Иран всички мюсюлмани, приели християнството“, пише Мина в книгата си. Затова с Равеш веднага се отправили към Испания.
През 1994 г., вече като християнски проповедници сред мюсюлманските общности в Северна Европа, двамата научили, че отец Хосеин е обесен в Иран. Тогава Мина решила да напише книгата „Не ме карайте да мълча“, за да разкаже на света, че „днешните християнски мъченици са мюсюлманите, решили да последват Исус“. Книгата излязла във Финландия през 1994 г., а през 1999 г. и в САЩ.
Докато Мина Невиса избрала християнската си съдба съзнателно и я следвала целеустремено, изборът на младата Парване от град Сири е на пръв поглед случаен. През 1981 г. 21-годишната девойка преживяла тежък инцидент попарила се с вряла вода и изпаднала в кома за повече от месец. Чувала как лекарите обясняват на родителите є, че всеки момент ще почине. И докато чакала смъртта, видяла край леглото си двама мъже в сияйно облекло, които я накарали да стане. „Оставете ме, аз съм изгорена, ще умра“, казала им тя. „Стани, защото тепърва ще живееш за слава на Бога“, отвърнали те, хванали я за ръцете и я изправили. В този момент се чул шум, в стаята влязла медсестрата и като я видяла права до леглото започнала да крещи от изумление. Така Парване излязла от комата. Последвали години на лечение и мъчителна вътрешна борба между исляма и образите на двата Божи ангела, които я изправили на крака. Знаела, че ако приеме християнството, ще изложи на смъртна опасност не само себе си, но и семейството си. Накрая през 1986 г. успяла да получи разрешение от режима в Техеран и заминала за Англия да учи. Там веднага се покръстила. Днес Парване Никълсън е в ръководството на лондонския клон на асоциацията Iranian Christians International, Inc., основана от ирански християни през 1980 г. в САЩ.
Според данните на тази организация, публикувани в нейното печатно издание „Мождех“ (блага вест), в началото на 2000 г. „иранската църква по света е наброявала 55 хиляди вярващи, от които 55% са мюсюлмани, преминали в християнството“. Половината от всички християни живеят в изгнание заради липсата на религиозна свобода в родината им, но останалите не са напускали Иран.
Според други сведения обаче броят им е много по-голям.
Мъченичеството, изпитанията и духовният живот на мюсюлманите, преминали към християнството при цялата си изключителност, биват умишлено пренебрегвани. Това не обезкуражава мютенасерините. Погледите им са устремени към Европа и всичко, което става в нея. Например във в. „Пакистан крисчън поуст“ от 2 април 2003 г. можете да прочетете: „Българският парламент прие спорен закон, признаващ традиционната роля, която Православната църква е играла в историята на българската държавност. Една от целите на закона е да сложи край на разкола между патриарх Максим и неговите съперници за поста, които го обвиняват в сътрудничество с комунистите от 1971 до 1990 г. Да молим Бога да даде мъдрост за изясняването на тази тревожна ситуация!“.