11 са незаконните школи по ислям, пръснати из селата в страната
Религиозните училища у нас работят необезпокоявани от създаването им преди 7 години. Твърденията на директора на Дирекцията по вероизповедания Иван Желев от март т. г., че инспектори не са допускани до тях, са неверни, тъй като никакви инспектори не са посещавали тези училища, установи проверка на „Монитор“. Контролът в тях, за който говори МВР вече месец, може да осъществява единствено и само Главното мюфтийство, чието ръководство обаче само ходи в чужбина на разноски на забранени в европейските държави организации за това, че финансират тероризма. Тези училища дори не са училища по смисъла на българските закони, а действат като религиозни школи.
Коран курсът в училището в Устина е 2 годишен. Посещават го и деца, които не са завършили дори основното си задължително образование.
Оказва се, че законите на страната ни не пречат на тези школи да съществуват, но пречат на органите на реда в държавата да ги контролират. Трябва да има сигнал за нарушение, че са потъпквани човешките права, например, за да бъдат проверени, казва Иван Желев от Дирекцията по вероизповеданията. А такива не са постъпвали. Най-малкото семействата на децата, които учат в тях, са доволни, че има кой да издържа малчуганите, да ги обучава с перспектива да го продължат образованието си в чужбина.
Тези училища на територията на България са 11. Сред тях са трите най-известни в Сърница, Устина и Делчево. С тях министерството на образованието не се занимава, защото те не са лицензирани като училища. Регионалните инспекторати по образование утвърждават учебните планове и контролират дейността само на законните училища по религия в Шумен, Русе и Момчилград. От другите вероятно трябва да се интересуват съответните общини, казаха от МОН. Учебната програма на другите се утвърждава от Главно мюфтийство. Ръководствата им твърдят, че се издържат предимно от вярващи мюсюлмани, които искат да помогнат.
Новата учебна година в училището в Сърница започна от понеделник. Часовете водят трима преподаватели, завършили в Саудитска Арабия. Завършилите в арабски религиозни училища преподават ислям, различен от познатия у нас, и това е притеснително според имама на града Мехмед Калъч и специалистите по религия у нас. Затова и срещат съпротивата сред мюсюлманите у нас. Учениците от школите в Сърница и Устина не ходят в местната джамия, както правят всички мюсюлмани, особено по време на Рамадана, който започна вчера. Молят се в специална зала в сградата на училището си. В джамията им се карат, защото по време на намаз, (молитва) например, държат ръцете си по-нагоре и краката си по-разкрачени. Тези дребни на пръв поглед разлики се обясняват с по-голямо преклонение пред Аллах. Освен това носят ония дълги бради, познати от репортажите на „Ал Джазира“, които нашите турци не одобряват. И не си слагат шапчицата в молитвения дом. Имат и някои свои дребни отклонения около тълкуването на Корана, които обаче на големи празници не им позволяват да раздават курбан на християни.
Притеснително също е, че не само в тях, но дори във висшия ислямски институт в София, който също няма акредитация, се четат лекции на турски, което е забранено. Учи се и арабска азбука.
Тези училища не гарантират на учениците си, че ще станат имами, за което те учат. „Децата тук не ни притесняват“, казват хората в Сърница. Те обаче смятат, че тези училища трябва да бъдат закрити и забранени, ако има нещо нередно в тях. И според тях да се установи това е „работа на властта“.
КОНТРОЛЪТ
Нямаме право и възможност да контролираме тези училища, защото и без това ни обвиняват редица международни организации, че имаме полицейски функции. Това каза за „Монитор“ Иван Желев, директор на Дирекцията по вероизповеданията към МС. Не може да има и контрол от МОН, тъй като те не са училища дори по Закона за народната просвета, а школи. Многократно сме искали от Главно мюфтийство да регламентира дейността им. Службите вероятно следят дейността на чуждите граждани относно финансирането.
МЕРКИТЕ
До декември да бъдат предложени конкретни и по-стратегически мерки за превенция на потенциалните рискове за сигурността на България. Това е формулировката на премиера Сергей Станишев с какво се е занимал Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседанието си във вторник на тема тероризъм и престъпност. Седмица преди това министър Румен Петков обяви, че контролът на ислямските фондации и училища не е само проблем на МВР, а и на други институции и че трябва да вземе цялостно решение по проблема. Междувременно ЕС задели 7 млн. евро за действия срещу опити за радикализиране на млади европейци, които предстоят да бъдат приети от европарламента. ЕК подчертава, че „главната заплаха идва от изопачено тълкуване на исляма“.