Дерек Принс, бивш преподавател в Кеймбридж и международно признат библейски учител, е автор на повече от 30 книги. Ежедневните му радио-предавания, достигат целия свят на девет езика.
През изминалите години прекарах доста време в съветване на хора, чийто живот бе подобен на описания в предните глави. Това обаче, често пъти бе потискаща задача. Определени хора израстваха духовно до една точка и след това изглежда се сблъскваха с някаква невидима бариера. Това не бе поради липса на искреност или посвещение. Всъщност, често пъти те изглеждаха по-искрени и по-посветени отколкото другите, които по-бързо напредваха. Те приемаха съвета, който им давах и се опитваха да го приложат на практика, обаче резултатите, меко казано, бяха обезкуражаващи както за тях, така и за мен.
Занимавах се с един подобен случай и скоро установих, че се моля по следния начин: „Господи, защо става така, че не мога по-успешно да помогна на този човек? Има ли нещо, което не разбирам – нещо повече, което трябва да зная?“ След известно време разбрах, че Бог отговаря на молитвата ми. Той сякаш започна да повдига някаква завеса и да ми разкрива един свят на мощни сили, които не действат според естествените закони. Откровението не дойде изведнъж. Стъпка по стъпка аз започнах явно да различавам една определена нишка, която минаваше през поредица от явно несвързани помежду си събития.
Развръзката стана, когато бях гост-говорител в една презвитерианска църква. Бях стигнал до края на подготвената си проповед и не бях сигурен как да продължа. Докато стоях зад амвона забелязах едно семейство – баща, майка и дъщеря на първия ред вляво от мен. Дойде ми на ум една мисъл: „Над това семейство тегне проклятие“. Тази мисъл нямаше връзка с темата на проповедта ми или с това, което си мислех в онзи момент. Въпреки всичко чувството, че над това семейство тегне проклятие не ме напускаше.
Най-накрая, след известно колебание, пристъпих напред и отидох при бащата. Обясних му какво чувствах и го попитах дали иска да разчупя проклятието и в името на Исус да освободя семейството от него. Той веднага отговори, че иска. За първи път правех подобно нещо и бях доста изненадан, че човекът с такава готовност прие думите ми. Чак по-късно можах да разбера защо.
Върнах се зад амвона и казах гласно кратка молитва, с която разчупих проклятието над семейството. Докато се молех не докоснах никого от тях, но когато завърших с думите „в името на Исус“, последва забележима, видима, физическа
7
реакция от страна на цялото семейство. Сякаш през всеки един от тях, по ред, премина моментно потреперване.
В този момент забелязах, че момичето, което бе на около осемнадесет години, държеше крака си в шина от бедрото до стъпалото. Отново отидох при бащата и го попитах дали иска да се моля за изцеление на крака на дъщеря му. Той отговори положително и след това добави: „Обаче, трябва да знаете, че нейният крак се чупи три пъти в период от осемнадесет месеца и лекарите казват, че няма да оздравее“.
Днес изявлението, че човек си е чупил един и същ крак три пъти в период от осемнадесет месеца, веднага би задвижило в мен една алармена камбанка, която да ме предупреди, че е налице проклятие.
По това време обаче, не виждах никаква връзка между проклятието и такава неестествена поредица от нещастия.
Просто вдигнах крака заедно със шината, задържах го в ръцете си и се молих с обикновена молитва за изцеление.
След няколко седмици получих писмо от бащата, в което той ми благодареше за това, което се бе случило. Той казваше, че когато върнали дъщеря си в клиниката, новите рентгенови изследвания показали, че кракът й бил здрав. Малко след това шината била свалена.
Също така той описваше накратко поредица от странни нещастни случаи, които били оказали влияние в живота на семейството му. Това обясняваше готовността му да признае желанието за цялото семейство да бъде освободено от проклятие.
През следващите няколко месеца продължих да размишлявам върху този случай. Чувствах, че има нещо особено в реда, по който Святият Дух ме беше водил: първо, Той ми разкри наличието на проклятие и ме накара да го разчупя. Чак след това ми даде свобода да се моля за изцеление. Дали кракът щеше да бъде изцелен, ако се бях молил за изцеление без първо да разчупя проклятието?
Колкото повече обмислях това, толкова повече се убеждавах, че разчупването на проклятието бе важно встъпление за изцелението на крака на момичето. То е било невидима бариера, пречеща на изцелението, което Бог искаше тя да получи.
Всичко това сякаш се връзваше с един случай от собствения ми живот. През 1904 година моят дядо по майчина линия командвал Британските експедиционни сили в потушаването на един бунт в Китай. От там той донесъл различни образци на китайското изкуство, които станали семейни реликви. През 1970 година, при смъртта на майка ми, някои от тях наследих аз.
Един от най-интересните образци беше комбинация от четири изящно из бродирани дракони, които намериха почетно място върху стените на дневната ми. Съчетанието на цветовете, главно мораво и алено, бе типично ориенталско. Имаха по пет нокътя на всеки крак, което, както ми каза един експерт, означавало, че са императорски дракони. И тъй като много обичах дядо си, драконите ме връщаха към семейните спомени от ранните години прекарани в техния дом.
По това време започнах да чувствам някаква опозиция в моето служение, която не можех да назова или определя. Тя се изразяваше в различни неуспехи, които външно нямаха никаква връзка, но довеждаха до нарастващ натиск срещу мен. Натъкнах се на пречки, които никога преди не бяха съществували в общуването ми с близки хора. Хората, на които се облягах не успяха да опазят посвещението си. Голямо наследство от имението на майка ми бе проточено безкрайно поради неспособността на адвоката.
Най-накрая отделих време за усилена молитва и пост. Много скоро започнах да
забелязвам промяна в отношението си към драконите. Когато от време на време
8
поглеждах към тях, в ума ми винаги изникваше въпроса: кой в Библията е представен като дракон? Нямах никакво съмнение относно отговора: Сатана.1
Този въпрос бе последван от друг: благоразумно ли е за тебе, като Христов служител, да излагаш в дома си вещи, които изобразяват най-големия противник на Христос, Сатана? Отново отговорът бе ясен: Не! Вътрешната борба продължи известно време, но накрая реших да се освободя от драконите. Извърших това, просто като акт на послушание, без никакъв друг мотив.
По това време служех като библейски учител към църквата и говорех пред различни групи навсякъде в Съединените щати.
Доходът ми, образуван от хонорара, който получавах, бе достатъчен само да покрие основните нужди на семейството ми. Но скоро след като се отървах от драконите финансовото ми положение се подобри значително. Без някакво специално планиране от моя страна, или някаква особена промяна в природата и обсега на служението ми, доходът ми се увеличи повече от два пъти. Накрая получих и дълго отлаганото си наследство.
Започнах да се питам дали не съществува някакъв неоткрит принцип, който ~да свързва това неочаквано подобрение в личното ми финансово положение и изцелението на момичето със счупения крак. В случая с момичето, невидимата бариера бе проклятие, тегнещо над цялото семейство. Когато бариерата бе премахната, последва изцеление. В моя случай вероятно също съществуваше невидима бариера – не за физическо изцеление, но за финансовото преуспяване, което се оказа важен елемент от Божия план за моя живот.
Колкото повече обмислях това, толкова по-сигурен ставах, че тези из бродирани дракони бяха донесли проклятие в дома ми. Изхвърляйки ги, аз бях освободен от проклятието и бях отворен за благословението, което Бог бе планирал за мен.
Тези промени ми дадоха възможност да купя дом, който щеше да играе решаваща роля в последвалото разширение на служението ми. Девет години по-късно продадох тази къща за три пъти повече, отколкото бях платил за нея! Парите дойдоха точно навреме, когато Бог ме предизвикваше за нови по-големи финансови посвещения.
Това изживяване с драконите ми даде ново разбиране на пасажа във Второзаконие 7:25, 26, където Мойсей предупреждава Израел да не се обвързват с покланящите се на идоли ханаанци.
Кумирите на боговете им изгаряйте с огън; да не пожелаеш да вземеш на себе си среброто или златото, което е върху тях, за да се не впримчиш в него, понеже това е мерзост пред Господа твоя Бог.
И да не внасяш в дома си никаква мерзост, за да не станеш обречен на изтребление като нея; съвършено да я мразиш и съвършено да се отвращаваш от нея, защото е обречена на изтребление.
Моите из бродирани дракони не бяха издълбани кумири, но вероятно бяха образи на фалшиви богове, на които са се покланяли в Китай в продължение на хилядолетия.
1 Вижте Откровение 12:1-12.
9
Вкарвайки ги в дома си, без да знам бях изложил себе си и семейството си на проклятие. Толкова съм благодарен на Святия Дух, че ми отвори очите да видя риска!
Това ме накара да направя систематично изследване върху библейското учение за благословението и проклятието. Бях удивен колко много Библията говори за тях. Думите благославям или благословение се срещат около 410 пъти — като изключим случаите, където думата в оригиналния текст има значението най-вече на „щастлив“ или „блажен“ (като например блаженстваща). Думата проклятие в своите различни форми се среща около 230 пъти. Това ме накара да разбера колко малко поучение съм чувал върху тази тема през всичките години на християнския си живот. Всъщност, изобщо не можах да си спомня нито едно послание, което систематично да разглежда целия този предмет.
В резултат на изследването си, започнах да поучавам върху проклятията в публичното си служение. Всеки път, когато правех това се удивявах както от ефекта, който произвеждаше поучението, така и от броя на хората, които очевидно се нуждаеха да го чуят. Касетите от тези събрания се разпространяваха сред други групи и много скоро започнах да получавам поразителни известия. Изглеждаше, че посланието бе променило не само живота на отделни хора, но и на цели църкви. Накрая пуснах в продажба три касети със заглавие Проклятия: причина и лек.
По-късно, по време на едно пътуване до Южна Африка, се запознах с една еврейка, която бе изповядала Исус за свой Месия. Тази жена, която ще наричам Мириам, описа лично на мен и на жена ми чудото, което преживяла след като прослушала тези три касети.
Мириам работила като административна секретарка на бизнесмен, президент на собствена компания. Тя разбрала, че работодателят й и всичките администратори в компанията били в някакъв странен култ, воден от жена – „гуру“.
Един ден работодателят на Мириам й подал касета и казал: „Това са някои благословения, които нашият гуру е произнесъл върху нас. Моля те да ги напечаташ“.
Щом започнала да ги печата, Мириам разбрала, че „благословенията“ са всъщност предсказания за бъдещето, придружени от силни окултни напеви. Тя обяснила на работодателя си, че тези неща са в противоречие с вярата й в Господ Исус и Библията и помолила да бъде извинена. Работодателят й любезно се извинил, че бил поискал от нея да извърши нещо против съвестта й.
Почти веднага след това в ръцете на Мириам се появила остра болка. Пръстите й се усукали и се вдървили напълно. Повече не можела да изпълнява длъжността си като секретарка. Болката била толкова остра, че тя не можела да спи в едно и също легло с мъжа си, защото всеки път, когато той се обръщал, движението на леглото причинявало непоносима и ужасна болка в пръстите й.
Рентгеновите изследвания показали, че проблемът бил ревматоиден артрит.
Една приятелка, християнка, чула за нейното нещастие и й донесла моите касети
относно Проклятията, за да ги чуе. Мириам била доста изтънчена жена, скептично настроена относно такива неща като проклятията, които тя свързвала със Средновековието. Но все пак се зачудила дали не съществува някаква връзка между отказът й да напечата „благословенията“ и последвалите промени с ръцете й. Възможно ли е тази гуру да е произнесла проклятие върху нея? Така че Мириам, чувствайки се като удавник, който се „хваща за сламката“, се съгласила да изслуша касетите.
Когато достигнала до момента в третата касета, когато водя хората в молитва за освобождение от проклятието върху техния живот, касетата блокирала и не искала да върви нито напред, нито назад, нито можели да я извадят! „Очевидно не мога да се моля с тази молитва“ – си казала Мириам.
10
Обаче, приятелката на Мириам предварително била преписала заключителната молитва за освобождение и имала едно копие в себе си. Тя настояла Мириам да прочете молитвата на глас. Отново в Мириам се надигнал скептицизъм. Тя не можела да си представи как прочитането на думите, написани върху лист хартия могат да окажат някакво влияние върху ръцете й.
Но най-накрая Мириам отстъпила пред настойчивостта на приятелката си и започнала да чете молитвата на глас. Докато четяла пръстите й се изправили и освободили. Болката намаляла и когато завършила молитвата, тя установила, че е напълно изцелена. Цялото преживяване траело само няколко минути.
По-късно Мириам се върнала при лекаря, който бил направил първите рентгенови снимки. Вторите рентгенови снимки не показали и следа от артрит.
В този случай наблюдаваме една много важна особеност. Молитвата, с която Мириам се е молила не включва молитва за физическо изцеление. Ръцете й били изцелени единствено в резултат на молитвата за освобождение от проклятие.
Това доказва, че проклятието може да бъде бариера, която пречи на хората да приемат изцелението си.
Същото се отнася и за момичето със счупения крак. От друга страна, в моя случай проклятието ми е пречело да достигна нивото на благоуспяване, което Бог бе промислил за мен.
Ако проклятието може да бъде пречка за получаване на благословения като изцеление и благоуспяване, не е ли възможно или вероятно, много различни благословения да са възпирани именно поради тази причина? Имайки предвид това, аз реших да търся отговор на три свързани помежду си въпроса:
Първо, как можем да разберем дали в живота ни действа проклятие?
Второ, какво можем да направим, за да разчупим проклятието и да се
освободим от последствията му?
Трето, как можем да влезем в Божието благословение?
Резултатите от моето изследване са представени на следващите страници.