Искането за предоставяне на политическо убежище е поредната манипулация на все още пребиваващите в разкол духовници. За съжаление водачите на разкола, които най-много загубиха от действията на прокуратурата, се опитват сега да излязат чисти от беззаконията, които досега вършиха. Иначе мнозинството от поддръжниците на Инокентий вече се завърнаха в лоното на БПЦ и служат в своите храмове. Не се учудвам, че отец Анатолий Балачев например не се е подписал под заявлението. Сигурен съм, че той също вече преосмисля своето място в църквата. Що се отнася до епископ Йаков, мисля, че той просто е подведен, защото се държи изключително лоялно и добронамерено към свещениците на БПЦ в Самоков. Доказателство за принципно правилната позиция на изпълнителната власт в прилагането на Закона за вероизповеданията се вижда и от резолюцията на заседанието на Постоянния комитет на ПАСЕ в Осло от 7 септември т.г. Там наистина се взеха предвид оплакванията на разколниците и на правозащитните организации, които ги подкрепят, но в крайна сметка решението на проблема се предоставя на българското правителство. Тези хора не са ограничавани в религиозните си права. Но след като са се отделили от БПЦ, не могат да ползват нейното име, храмове и имоти. Никой не ги ограничава да се регистрират като отделно вероизповедание и да развиват духовна дейност. Така че искането за политическо убежище е просто смешно. Както и тяхната претенция, че 85% от населението на България, т.е. православните българи, са с потъпкани религиозни права.