Според книгата „Изход“ от Стария завет, когато фараонът отказал на Мойсей да поведе поробените евреи извън границите на Египет, за наказание Бог изпратил на египтяните поредица от бедствия: над земята се спуснал мрак; Нил се превърнал в огромно корито, пълно с кръв; последвали страхотни градушки и бури; добитъкът измрял; водата започнала да ври; страната била нападната от нашествия от жаби, въшки, мухи и скакалци. За съвременното мислене всичко това звучи като митове и легенди. Обаче такива събития наистина могат да настъпят в резултат от някое природно бедствие, например от гигантско вулканично изригване.
Преди всичко нека се спрем на бедствието, свързано с повсеместното притъмняване и заменянето на деня с нощ. Подобно явление би могло да бъде последствие от огромен облак от сипещата се над земята вулканична пепел. Едно от последните изригвания беше това в планината Сейнт Хелън в щата Вашингтон, САЩ, през 1980 г. След изригването слънцето се скри над района с радиус 800 км около кратера на вулкана. А след още по-силното изригване на остров Кракатау, край остров Суматра, през 1883 г. небето е останало мрачно на много по-голямо разстояние – всъщност денят наистина отстъпил пред нощта и така било на разстояние от хиляди километри. Според „Изход“ 10:21-23:
„И тогава рече Господ на Мойсея: Изправи ръката си към небето, за да настане тъмнина по египетската земя, тъмнина, която може да се пипа. И Мойсей изправи ръката си към небето и настана гъста тъмнина по цялата египетска земя за три дни: хората не се виждаха един друг и никой не помръдна от мястото си за три дни; но в жилищата на всички израилтяни беше видело.“
Ако само едно от десетте бедствия съвпадаше по описание с ефектите от вулканичните изригвания, дори това би представлявало доста интригуващо съвпадение. Но на практика съвпадения има при всичките десет бедствия, изпратени от Бог на египтяните. От „Изход“ 9:23-26 научаваме, че Египет е засегнат от страхотна буря и невиждана дотогава градушка:
„И Мойсей вдигна жезъла си към небето и Господ изпрати гръм и градушка, и огън , размесен с градушката, и цял Египет бе засипан с градушка от Господа. Градушка небивала, толкова силна, каквато никой не помнел, откакто заживели хора в египетската земя. В цялата египетската земя градушката изпоби всичко, що имаше по нивите, всичката трева, хора, добитък, изпочупи всичките дървета по полето.“ Това прилича на достоверно и точно описание на страхотното страдание, на което е било подложено населението на остров Суматра след изригването на вулкана Кракатау – като смъртоносна градушка са се сипели отломки от вулканични скали с размери на сачми; залятата с гореща лава пемза подпалвала безчет пожари по земята; във вътрешността на огромния вулканичен облак бушували страхотни светкавици заради изключително силните турбулентни вихри в атмосферата. Дори след по-слабото изригване на вулкана в планината Сейнт Хелън вулканичните отломки се сипели като градушка, унищожавайки всички растения на стотици километри наоколо.
Описаните в библейската книга „Изход“ други бедствия лесно могат да бъдат представени като свидетелства на жителите на Вашингтон, Айдахо и Монтана, защото именно в небето над тези щати се разпрострял огромният облак след вулканичното изригване в планината Сейнт Хелън през 1980 г.:
„И пепел ще се посипе връз цялата египетска земя, и ще причини възпаления на човеците и на добитъка с гнойни циреи…“ („Изход“ 9:9)
Фина пепел, причиняваща циреи и възпаления! Стотици от жителите на гореспоменатите щати бяха отведени в болниците с кожни възпаления и обриви след изригването в планината Сейнт Хелън, тъй като са били изложени на падащата вулканична пепел с високо киселинно съдържание и заради продължителното вдишване на вулканичната прах. Също както в „Изход“ 9:6: „И ще изгине всичкият добитък в Египет.“
След изригването на вулкана в планината Сейнт Хелън измряла и рибата. Плаващи мъртви риби били намерени на стотици километри надолу по теченията на реките. Острата миризма на пемза прониквала навсякъде. Всички връзки към водоизточниците били прекъснати, за да не проникнат замърсявания във водоемите. Да си припомним написаното в „Изход“ 7:21:
„И рибите, които бяха в реката, измряха; и водата се усмърдя тъй, че египтяните не можеха да пият водата от реката; и кръвта се намираше по цялата египетска земя.“
При повечето вулкани като Кракатау в небето се изхвърля не само сива пепел от вулканична пемза, но и друга, още по-токсична съставка – железен окис. (Това е същият червеникав материал, който покрива повърхността на планетата Марс.) При изригването на Кракатау се разпръснали хиляди тонове железен окис, който умъртвил рибата на стотици километри наоколо. Може би това е обяснението за споменаваното в книгата „Изход“ загадъчно превръщане на водите на Нил в кръв, защото железният окис причинява почервеняването на водите в реките, или както е казано:
„И цялата вода в реката ще се превърне в кръв.“ („Изход“ 7:20)
Останалите бедствия на пръв поглед като че ли нямат нищо общо с вулканичните изригвания – жаби, въшки, мухи и скакалци. Обаче тези нашествия от жаби и насекоми – също както издигането на огромни изключително гъсти облаци в атмосферата – могат да бъдат причинени от рязкото активизиране на вулканичната дейност. Онези от нас, които никога не са пострадали от смъртоносните последици от събуждането на някой вулкан, може би си въобразяват, че след като изригването стихне, мъртвите ще бъдат погребани, на ранените ще бъде оказана помощ, след което ще започнат най-неотложните ремонтни работи и оцелелите ще могат да се заемат с връщането на живота към нормите, ако вече няма заплаха от нови вулканични кошмари. Обаче доста често не става така в действителност, защото цялата екосистема е засегната. Повечето форми на живот ще пострадат от едно опустошително вулканично изригване, ала колкото и да звучи невероятно, някои от тях дори ще се размножават по-бързо от нормалното.
След като цялата земя е засипана с вулканичната пепел, пълзящите безгръбначни и насекоми, намиращи се в ранните стадии на размножение като ларви, какавиди или яйца, ще се окажат в безопасност под слоя от пепел (също като спящите змии и гризачи). Това се отнася и до яйцата на жабите, защитени сред подводните камъни. Следователно след подобен катаклизъм те ще разполагат с достатъчно време за размножаване, изпреварвайки най-опасните си съперници – хищниците, които се хранят с тях и така поддържат биологичното равновесие. Освен това те се възпроизвеждат в огромни количества – за разлика от по-големите животни. Поради тази причина една от най-често наблюдаваните последици от силните вулканични изригвания е появата на рояци от такива насекоми. След като са оцелели от катастрофата, те се заемат да търсят нови убежища и храна, така че наистина Бог да му е на помощ на онзи, който се изпречи на пътя на тази жива напаст.
Много убедителен пример е една от най-смъртоносните последици от изригването на вулкана на планината Пеле на остров Мартиника, в Западните Индии, през 1902 г. Вулканичната пепел и дребни камъни засипали близкото пристанище Сен Пиер, убили около тридесет хиляди души, обаче кошмарът не се ограничил само с това. Оцелелите трябвало да изтърпят още един ужас – когато огромни вълни от насекоми се надигнали от захарните плантации и връхлетели върху работниците. Хората побягнали, изплашени за живота си, но освирепелите насекоми продължавали да пробождат телата им със смъртоносно отровните си жила. Не е било случайно това надигане на насекомите непосредствено след вулканичното изригване – същото се случило при предишното събуждане на този вулкан през 1851 г., но тогава насекомите се нахвърлили не само върху работниците по полето, не само че опустошили цели плантации, но прониквали и в домовете на хората, където убивали беззащитните бебета, докато спели в детските креватчета. Да си припомним, че според легендата за Изхода в Библията три вида насекоми нападнали Египет – въшки, мухи и скакалци.