БУРГАСКИТЕ ЕВАНГЕЛИСТИ-КОНГРЕШАНИ ЧЕСТВАХА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО НАЙ ПОСЛЕ В РОДНОТО СИ ОГНИЩЕ
„…Разположена на подходящо място
до Морската градина, тя има голямо
поле за работа, но има нужда също така
от един напълно посветен на Бога работник,
който да излага право Словото на Истината.”
(Из кн. „Вестители на истината” от п-р Хр. Куличев)
Отминаха почти 12 лета, откакто вярващите от Първата Евангелска Съборна Църква в Бургас очакваха с неимоверно желание да си възвърнат своята църковна сграда. Конфискуваната от „народната власт” през 60-те години на миналия век тяхна светиня бе използвана първоначално за танцувален салон, а по-късно – предоставена на пчеларското дружество. Нейният пастор по онова време – Иван Станков бе интерниран заради проповядване на Христовата вяра. Останали без пастор и дом – вярващите се разпръснали като пилци в други църкви (петдесятната и адвентната).
През 1998г. (малко след падането на комунизма) с трудната задача да ги събере отново се нагърбва младият пастор Радослав Киряков. През 2001г. се събират група вярващи и започнали богослужения в дома на сем.Величка и Русчо Димитрови. Нарастналият брой богомолци започнали да митарстват, провеждайки богослуженията си в различни сгради, по клубове, като заплащали наем за часовете на службите…
За конфискуваната им църковна сграда се завеждат дела след дела. Стига се до много инстанции на Съдебната власт, докато най-сетне правдата възтържествува и Върховният Съд върна заграбеното.
Настъпиха дни на упорит труд за ремонт на занемарената обител. За целта бяха използвани средствата, спестени през годините от верните миряни. В благородното дело ентусиазираният пастор Киряков и неговата съпруга Бойка не бяха сами. Те увличаха с постоянството и предаността си млади и стари, дори чаровната си дъщеря – невръстната Стефани.
И дойде денят, в който богомолците посрещнаха тазгодишния Великден в своя Дом. С възторжени лица те пяха Божиите песни!… Църковната органистка – сестра Благовеста Белева (гост от Петдесятната църква) изпя със съпровод песента „Исус назова моето име”. Християнската поетеса и майка на пастора – сестра Снежинка Попова – рецитира две свои стихотворения: „Спасителят” и „Честито”. След вдъхновената Великденска проповед на пастора богомолците посрещнаха възторжено и приветственото послание на Съюза на Евангелските Съборни Църкви в България по случай Възкресение Христово. Възрастни евангелисти изразиха дълбока признателност към Всевишния, че доживяха деня, в който да бъдат в своя Божий Дом. Една от тях бе сестра Величка, която въпреки че преди две години изпрати своя съпруг във Вечността, отпразнува в този знаменателен ден със сълзи на очи от радост – имен ден и осемдесетгодишен юбилей. „Пожелание към новия Господен дом” (в стихотворна форма) бе отправено и от името на дългогодишната учителка Герова.
На този Великден Господ утвърди молитвеното желание на ямболския евангелист от 19в. – Желязко Воденичаров, който в първите години след Освобождението на България от Османско робство се отбил един неделен ден в Бургас на път за Цариград. Застанал на морския бряг, той обърнал поглед към небето и прошепнал молитвено: „Господи, промисли за евангелска църква в този град!”.
Янчо ЛАЗАРОВ
Бургас, 04 април 2010г. – Великден