Бунтът на забрадките
Забрадените жени на арабския свят отново привличат вниманието на света. Но по различен начин отпреди, когато бяха представяни и възприемани като символ на национална и религиозна идентичност. Идентичност, която се опълчва срещу стремежа на мощния Запад радикално да промени нещата. Забраждащите се на Запад мюсюлманки бяха мишена на редица обществени кампании. Във Франция и Дания се подкрепя забраната да се носят забрадки (хиджаб) в училищата или на работните места. Целта е модернизиране на мюсюлманките с идеята да бъдат пресечени корените на фундаментализма.
Оказва се обаче, че е
доста преувеличено
да се смята, че всички мюсюлманки възприемат религията си като окови, наложени им от бащи, братя и съпрузи. Книгите на Фаузия Афзал-Хан „Разчупване на стереотипите: мюсюлманките говорят“ и на Наима Робъртс „На устните на сестра ми“ горещо защитават исляма.
Има обаче и творби от другата крайност. „Проблем с исляма“ на Иршад Манджи обвинява исляма, че не е достатъчно гъвкав и трябва да бъде реформиран.
Между тези два непримирими полюса писателско поприще намират други дами, които предпочитат да не се съсредоточават върху темата за религията и жените, а върху ежедневието на мюсюлманския нежен пол и по-специално на тези от арабски произход. Такива гласове звучат в редактирания от Далия Коен-Мор сборник „Арабски писателки“, които са обединени от една червена нишка. Всички те търсят ново тълкуване на условията, в които са родени и израснали. Искат да изяснят изцяло въпроса за правата и задълженията им като жени мюсюлманки. Но и да направят това
без посредничеството на мъжете
и извън пристрастието на смятаните за „политически коректни“ подходи.
Колекцията от есета, поезия и разкази на Афзал-Кан цели да защити исляма. Да докаже, че не ислямът е причината за потисничеството и липсата на развитие и напредък за жените. Според авторката тази причина е капиталистическата система, която използва религията като риторика, за да прикрива „глобалната несправедливост“. В предговора Афзал-Хан описва „света на ескалиращата власт, хегемонията и несправедливостта“. Според нея религиозният фундаментализъм е „симптом на тежко и дълбоко заболяване вследствие неравноправното разпределение на властта и небалансирания достъп до световните ресурси“.
Друга авторка, Наима Робърт, е чернокожа жена, живееща в Южна Африка. Тя е родена в Лийдс, но е израснала в Зимбабве. Приела е исляма като възрастна. Интересът й към него се пробужда при пътуване до Египет. Там среща забулена жена, с която обсъжда традицията на забраждането. Забрадената
била много хубава
жена. Робърт я попитала защо си закрива лицето, след като е толкова красива. „Защото искам да бъда оценявана по това, което казвам, а не заради външния ми вид“, бил отговорът. Робърт разглежда исляма не толкова като религия, колкото като идеология и начин на живот. Според нея той се противопоставя на потребителската „култура на известността“, ревностно и пламенно обслужвана от западните медии.
„Нашето общество – пише Робърт – ни учи да се впечатляваме от външността. Щом някой е красив, строен, богат, с чувство за хумор и талант, ние сме готови да го приемем само заради вида му. Дори не си помисляме какво всъщност се крие зад повърхността на тази опаковка.“ Според чернокожата авторка ислямът е нов вид женска сила. А забрадката не е признак на потисничество, а
освобождение от предразсъдъка
че имиджът е всичко. Робърт обяснява, че първият ефект от забрадката е насърчаване на умереността. Това се отнася както за облеклото, така и за поведението. Авторката забелязва, че това води до промяна в отношението на мъжете към нея и сестрите й, които също се забраждат и цялостно покриват телата си. „Сега мъжете вече не наблюдават нашите движения, не ни гледат как ходим, не ни измерват с поглед и не ни сравняват с други жени. Старото отношение към женското тяло вече не намира приложение, когато телата ни не са на показ.“
Сборникът на Коен-Мор е в различен регистър. Нейната антология разкази, написани през последните 25 години, има бунтовната цел да покаже, че жените са равни по значимост на мъжете. Те контрастират с идеалистичния свят на Робъртс. В разказа „В миналото“ Забия Хамис пише: „Преди властите не се бояха от жените. Сега страхът ги кара да извършват арести, да обискират и
даже да измъчват
жени. Те дори забраниха на много девойки да следват в чужбина.“ Темата за предбрачното целомъдрие и женската девственост, която може да доведе до „убийства на честта“, се разглежда в разказа „Разпит“ от Бахраини Фаузия Рашид.
Бестселърът на Иршад Манджи „Проблем с исляма“ разкрива детайлно с покъртителни случки агресията към жените. Книгата разказва за драмата на нигерийска девойка, която е наказана със 180 камшика, след като е била изнасилена от трима мъже. В много арабски страни мюсюлманките нямат право да се омъжват за мъже с друго вероизповедание. В Пакистан ежедневно се регистрират „убийства на честта“ на момичета, които имат приятели преди брака. В Мали, Мавритания и Судан все още се среща женското робство. Манжди прониква дълбоко и в отношението на мюсюлманите към евреите. Едва 14-годишна, тя задава въпрос на учителя си може ли да даде доказателства за „конспирацията на евреите“ срещу исляма. А също и защо, след като пророкът Мохамед е приел Корана като послание на мира, е дал заповед на армията си да изтреби цялото еврейско племе? Тези въпроси
сложили край на обучението
й в едно от ислямските училища в Канада. Но поставили началото на интелектуалното развитие и свободното обсъждане на Корана. Манджи, чието име по ирония на съдбата на арабски означава „ръководство“, отказва да се присъедини към армията от роботи в името на Аллах. Тя стига дори дотам, да задава въпроса: „Как може да се осъждат на смърт хомосексуалистите, след като Коранът казва, че всичко, направено от Бога, е „чудесно“?“
Истинският империализъм за Манджи не е западният, а империализмът на племенната култура. Тя се учудва на какво основание арабският е законният език на исляма, след като 80% от мюсюлманите не са араби. Или
защо при молитва
те трябва да са с лице към Мека, след като „Бог е навсякъде“?
За „убийствата на честта“ Манджи отбелязва, че те са феномен, тясно свързан с арабските обичаи, а не с исляма. Явно авторката се стреми да освободи исляма от арабската му традиция, т.е. от „пустинния ислям“, както го нарича. А и да постави под въпрос свещените текстове и техния смисъл в съвременните условия. Манджи обаче вижда тази мисия не като битка между исляма и секуларизма, а като нужда на ислямския свят от един Мартин Лутър. От лидер, който да оглави едно „протестантско“ движение за връщане на исляма към неговата първичност.
Дебатът на мнения, повдигнат от арабските писателки и техните книги, няма победители и победени и със сигурност няма да спре дотук.
Защото не е възможно да се пренебрегват проблемите на жените по света. „Убийството на честа“ не е престъпление, което се случва само някъде в далечни земи. То става и в сърцето на Запада – в Германия, Франция, Швеция и Дания.
Свободният дебат по такива въпроси между хората от Изтока и Запада ще бъде истински кошмар за Усама бин Ладен. За него няма географски граници. Чрез него ще се търсят решения за актуалните предизвикателства, проблеми и дилеми.