Тази сесия е предназначена да ни помогне да разберем концепцията за демонизацията от библейска гледна точка. В съвременните богословски изследвания има множество въпроси, неясноти и погрешни разбирания относно демонското обладаване, обитаване, контрол и влияние. В рамките на тази дискусия ще разгледаме някои от тези аспекти, като представим основни библейски разбирания относно демоничното влияние и обладаване.
В началото е важно да се обърне внимание на термина, който в повечето библейски преводи е предаден като „обладан от демон“.
В гръцкия оригинал този термин е „δαιμονίζομαι“ (daimonizomai).
Въпреки че традиционно се превежда като „обладан от демон“, много съвременни изследователи смятат, че този превод не е съвсем точен.
В гръцкия език съществуват и други свързани термини като „ἔχειν δαιμόνιον“ (ехеин даймонион – „има демон“) и „ἔχειν πνεῦμα“ (ехеин пнеўма – „има дух“), които се използват като синоними.
Новозаветният учен Клинтън Арнолд, който е направил задълбочени изследвания в тази област, посочва, че в гръцкия текст няма думи, обозначаващи „притежание“ в смисъл на собственост по отношение на демоните. Затова е по-коректно терминът да се предава като „демонизиран“ (демонизация), а не като „обладан от демон“. По аналогия с начина, по който думата „баптизо“ е транслитерирана в „баптизирам“, така и „δαιμονίζομαι“ (daimonizomai) би следвало да се разбира като „демонизиран“. Това разграничение е важно, тъй като не всяка проява на демонично влияние може да се определи като пълно обладаване.
Може ли вярващ да бъде „обладан“ от демон?
Често срещан въпрос е дали вярващ човек може да бъде обладан от демон. Важно е да се уточни, че терминът „демонско обладаване“ традиционно е бил използван през цялата история на Църквата без ясно разграничение между вярващи и невярващи. В раннохристиянските текстове терминологията не винаги отразява съвременното разбиране за духовното влияние на демоните.
Ключовият въпрос е как дефинираме „обладан“. Означава ли това пълен контрол? Включва ли идеята за собственост? Някои смятат, че ако демон обитава човек, той го притежава напълно, но това не е задължително вярно.
За по-ясно разбиране може да използваме аналогия. Например, ако хлебарки са навлезли в една къща, те може да я заразят и да ѝ нанесат вреда, но това не означава, че притежават къщата. По същия начин демоните могат да окажат влияние върху даден човек, без непременно да го „притежават“ в смисъл на абсолютен контрол.
Следователно, вярващ може да бъде под демонично влияние или контрол в определени аспекти на живота си, но не може да бъде притежаван от демон, тъй като принадлежи на Исус Христос.
Аргументи за възможността вярващ да бъде демонизиран
Съществува широко разпространено схващане, че след като всеки християнин е обитаван от Светия Дух, демоните не могат да съжителстват с Него. Въпреки че това твърдение изглежда логично, няма конкретен библейски текст, който да подкрепя тази теза.
Например, ако приемем като основа аргумента, че „Светият Дух не може да съжителства с демон“, то би трябвало да стигнем до извода, че „Светият Дух не може да съжителства с грях“. Това обаче би означавало, че вярващите не могат да съгрешават, което противоречи на 1 Йоан 1:8 – „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си“.
В Писанието намираме примери за вярващи хора, които са били под демонично влияние:
- Цар Саул (1 Царе 9:31) – изпълнен със Светия Дух, но по-късно демонизиран.
- Дъщерята на Авраам (Лука 13:10–17) – въпреки че е част от Божия завет, е била обвързана от Сатана.
- Апостол Петър (Матей 16:23) – изрича сатанинско вдъхновено твърдение, веднага след като е получил божествено откровение.
- Анания и Сапфира (Деяния 5) – вярващи, но под сатанинско влияние.
- Галатяните (Галатяни 3:1) – наречени „омаяни“ (възможно демонично влияние).
- Коринтяните (1 Коринтяни 5) – Павел предава вярващ на Сатана за наказание.
Тези примери показват, че дори вярващи могат да изпаднат под различни степени на демонично влияние.
Духовни врати към демонично влияние
Ефесяни 4:27 ни предупреждава: „Не давайте място на дявола.“ Гръцката дума „τόπος“ (topos) означава „място“ или „територия“. Това показва, че е възможно вярващ да отвори „врата“ за демонично влияние в живота си.
Сред факторите, които могат да доведат до демонично влияние, са:
- Непростителност и горчивина
- Депресия, страх, вина
- Физически атаки, окултни практики
- Навици на греха, зависимости
- Лъжливо духовно ръководство (фалшиви откровения, сънища, пророчества)
- Пасивност в духовния живот
- Травматични преживявания (насилие, сексуални злоупотреби)
- Проклятия и окултни връзки
Степени на демонично влияние
Демоничното влияние не се проявява внезапно, а следва прогресивен модел:
- Погрешни мисли – водят до…
- Погрешни въображения →
- Погрешни действия →
- Навици на греха →
- Загуба на чувствителност към Светия Дух →
- Опасност от демонична заблуда →
- Опасност от обсебване →
- Демоничен контрол.
Това не означава, че всяко влияние води до обладаване. По-голямата част от случаите изискват освобождение чрез покаяние и възстановяване на духовния живот, а не непременно „изгонване на демон“.
Заключение
Разграничаването между демонично влияние и обладаване е от съществено значение. Вярващите не могат да бъдат притежавани от демони, но могат да бъдат под тяхно влияние. Библейският отговор е покаяние, освещение и духовна бдителност.