Мисията – сърцето на Библията
Мисията е сърцето на Библията, центърът на спасението и началото и средството на Църквата. Това е видно както в месианския, така и в мисионерския подход, възприет от Исус чрез въплъщението. Също така, Великото поръчение, което Той остави, е съсредоточено върху мисията. Следвайки Неговите думи и пример, ранната църква е мисионерска църква, започнала своето дело от Йерусалим и разширила се до краищата на земята.
Независимо от мотивите, мисията винаги е била главната цел на църквата през всички векове. Този интерес произтича от необходимостта, с която Библията акцентира върху мисионерството. Макар че думите „мисия“, „мисии“ или „мисионер“ не се срещат в Писанията, Новият Завет ясно очертава ролята, структурата и резултатите от мисионерската дейност. Те често са представени в рамките на апостолското служение, но се срещат и в други форми на служение.
Евангелията, например, се фокусират върху бъдещето на мисиите. Останалата част от Новия Завет, особено писанията на апостол Павел, разглеждат мисионерския въпрос в неговата актуалност, наблягайки върху различни проблеми и практически дилеми.
Тъй като в нашия петдесятен богословски и исторически контекст приемаме, че служенията на ранната църква са налични и активни и в Църквата на XXI век, можем също така да утвърдим, че мисията остава основната църковна цел. Следователно, основните принципи, изложени в писанията на Павел, са напълно приложими в съвременния мисионерски контекст. В този смисъл, написването на миссиологията на Павел, включваща произхода, развитието и методологията на неговата мисионерска стратегия, е историческа, теоретична и практическа необходимост.
Предхристиянско влияние върху мисиологията на Павел
Мисиологията на Павел започва с неговия ранен религиозен опит, включително обучението му и последвалото благочестиво участие. Поради това е от съществено значение да се включат неговите предхристиянски религиозни активности като начална точка на интереса му към мисиите. Самият Павел разглежда този опит като фундаментален за по-късното си служение, и често го описва частично или изцяло в своите писания. От такива пасажи научаваме за неговия юдейски произход, както и за ранното му обучение „при нозете на Гамалиил“ (Деяния 22:3). Можем с основание да заключим, че в този период Павел се формира като фарисей с ясно изразени и силно защитавани убеждения.¹
Това, съчетано с разпространението на прозелитизма, оформя разбирането на Павел за юдейската мисия в три аспекта: представяне, обръщение и организация. Тези три елемента ще бъдат съществени за неговото бъдещо апостолско служение – представянето ще се трансформира в проповядване на Евангелието, обръщението – в учението за оправдание чрез вяра (sola fide), а организацията – в изграждането на църковна структура.
Съществена за оформянето на мисиологията на Павел е и гръко-римската историческа, културна и етническа среда, в която той живее. Това влияние не остава незабелязано в библейския разказ, където то се посочва като неделима част от неговото служение. Примери за това са множеството му препратки към гръцката литература и религия (Деяния 17), както и осезаемото въздействие на икономическите структури и политическите класи, особено по отношение на гражданството и робството (Деяния 21:29; Еф. 6:5–6).²
Мисиологията на Павел обаче не се формира единствено от традиционните нехристиянски влияния. Водеща роля в изграждането на неговите християнски богословски убеждения играе обръщението му по пътя за Дамаск и по-конкретно видението на възкръсналия Христос (1 Кор. 15:8; Деяния 9:17; 26:16). За Павел това е опитът, идентичен с този на първоначалните апостоли (1 Кор. 15:5–11).³ Този христофаничен опит не само отбелязва повратната точка в живота на Павел, но и се явява източник на неговия апостолски авторитет. Хан пише, че този опит е не само централен за служението на Павел, но без съмнение е и преобразяващо лично преживяване.⁴
Именно този опит преобразява ревностното преследване на християните от страна на Павел в отдаденост към мисиите и църковната работа. По-късно в своето служение Павел използва същия опит на възкръсналия Христос като аргумент срещу различни сектантски и еретически движения като гностицизма и „любопитния култ“.⁵
Друг важен момент в развитието на мисиологията на Павел е неговото четиринадесетгодишно обучение в района на Мала Азия (Гал. 2:1). Макар да не разполагаме с много информация за този ранен период, не можем да отречем същественото му значение за формирането на Евангелието и мисионерската стратегия на Павел. Вероятно активни апостоли като Прискила и Акила, споменати като негови сътрудници (1 Кор. 16:1), също са изиграли важна роля в този процес.
Самият Павел признава този период като значим фактор за оформянето на неговите лични убеждения и апостолски авторитет, който не е бил оспорен дори когато се представя пред апостолите в Йерусалим (Гал. 2:6–10).
Призванието и формирането на мисионера Павел
От горепосочената среща става ясно, че общата цел на мисионерското дело на Павел е да проповядва Евангелието на възкръсналия Христос на всички народи.⁶ Макар това служение да е паралелно със стратегиите на Петър и Яков сред юдеите, то е в радикален контраст с техните етнически обекти.⁷ Павел насочва своето служение към езичниците – мисионерско поле, което до този момент остава непокътнато.⁸ Той също така е дълбоко убеден, че християнството трябва да излезе извън рамките на юдейската традиция, в която е възникнало.⁹ Това противоречи на някои от неговите ранни мисионерски декларации, но тази новаторска идея предполага разчупване на етнически норми и религиозни бариери, както и устойчивост срещу традиционни структури. В този смисъл, мисионерската цел на Павел е революционна. Той не просто разширява границите на мисията, а универсализира спасението за всички. Неговият мисионерски план не спира до Юдея и Самария, а в съответствие с Великото поръчение се простира „до краищата на земята“.¹⁰
Павел черпи апостолски авторитет и квалификация за глобална мисия от своето лично христофанично преживяване и призива, който Христос поставя върху живота му (Гал. 1:15–16). Често той се позовава и на своето ранно християнско обучение и задълбочено юдейско образование, към които можем да добавим неговите междукултурни дарби и отвореност към другите религии.¹¹
Павел често подчертава като авторитетен фактът, че е приел Евангелието не от „плът и кръв“ (Гал. 1:16), а директно от Христос. Той е изключително самосъзнателен относно своя апостолат.¹² Целта на проповядваното Евангелие е довеждането на хората до „послушание на вярата“, и в този смисъл Евангелието на Павел е неотделимо от мисията.¹³
Посланието, което Павел проповядва, носи мистиката на неговото обръщение, изразена в три свързани доктринални учения: Синът Божий, оправдание чрез вяра (Sola Fide) и универсалната Църква – това са крайъгълните камъни на мисиологията на Павел.¹⁴
Освен апостолския авторитет, Павел често говори и за отговорността на мисията. Той описва духовните дарби и служения като средства, чрез които Бог изгражда Своята Църква (Еф. 4:11; 1 Кор. 12:1–2). Все пак, тези дарби не са най-важни за Павел, защото в неговото богословие любовта има първенство пред всичко (1 Кор. 13). Поради тази причина във всички свои писания и действия Павел демонстрира милост и любов, а не гняв и отмъщение. Макар апостолският му авторитет да му позволява строгост, той винаги търси пътя на мира. Именно това е основата, върху която Павел изгражда своите мисионерски методи.
Цели и стратегии на мисията
Мисионерската стратегия на Павел включва пет оперативни метода: (1) проповядване, (2) организация, (3) ръкополагане, (4) повторно посещение и (5) послания. Първият метод се отнася до представянето на Евангелието пред невярващите по начин, разбираем за тях. Такова представяне трябва да бъде автентично, лишено от човешка мъдрост и свободно от културни, религиозни или лични скрити мотиви. Благодарение на присъствието и помазанието на Светия Дух, проповедта на Павел често е придружавана от знамения, чудеса, свръхестествена проява на духовни дарби и многобройни обръщения (1 Кор. 1:4–5). Желанието на Павел е всеки християнин да има лично преживяване с Христос, както това, което той сам е имал на пътя за Дамаск.¹⁵
Важно е да се отбележи, че мисионерската дейност на Павел започва там, където приключва дейността на съществуващите църковни структури. Той търси да служи в нови райони – места, където никой преди него не е работил (Римл. 15:23).¹⁶ Въпреки това, неговата работа често започва в синагоги или други религиозни общности (Деяния 16:13,16; 17:16).¹⁷
Вторият фактор е организацията на църковната инфраструктура като единно тяло. Павел нарича тази структура „тайнството на Христос“ (Рим. 16:24; Еф. 3:4; Кол. 4:3). За него основаването на църкви е от решаващо значение за разширяването на вече-но-не-напълно осъщественото Божие царство. Църквата е мястото, където се преосмисля корпоративната идентичност – тя е освободена от култове, харизматична и Христоподобна.¹⁸
Църквата е християнска общност,¹⁹ основана върху принципите на любов и грижа.²⁰ Въпреки това, дисциплината и авторитетът също са съществени елементи от нейната структура.²¹ Единството на църквата не трябва да се създава, а да се разпознава и поддържа.²²
Ръкополагане и лидерство в мисиологията на Павел
Основополагащ елемент в служението на Павел е ръкополагането на презвитери. В случая с ефеската църква виждаме как той се сбогува с ръководния екип, който сам е обучил (Деяния 20:28–31). По-късно той изпраща Тимотей при тях, за да се справи с проблемите, породени от лъжливи учители (1 Тим. 1:3–7), нещо, което Павел е предвидил още при раздялата им (Деяния 20:29–30). Същата цел има и изпращането на Тит в Крит (Тит 1:5). Самият Павел демонстрира подчинение на висшето църковно ръководство, а не следване на личен дневен ред (Деяния 13:3).
Авторитетът в църквата е двуизмерен. Първо, тя има власт над Сатана, демоните и цялото царство на тъмнината – власт, упражнявана от всички вярващи. Второ, църквата притежава структурен авторитет, упражняван от вярващи, които са призовани от Бога и потвърдени от местната общност. Освен това, ръкоположените лидери се избират внимателно въз основа на личните си качества, за да се предотврати всяка възможна ерес, злоупотреба с власт или неправомерно поведение.
Не съществува заместител на местното лидерство при основаването на нови църкви. Целта на църковното ръководство е двояка: защита и подготовка. Лидерът трябва да защитава вярващите от всички врагове – духовни и физически. Той е длъжен да разпознава и отговаря на нуждите на общността. Лидерът е добрият пастир на Божието стадо.
Втората отговорност на лидера е да подготвя вярващите. Павел ясно осъзнава преходния характер на индивидуалното служение и необходимостта то да бъде свързано с повече от едно поколение (2 Тим. 2:2). На множество места в своите послания Павел действа като наставник, учител и дори духовен баща. Подобно на юдейската традиция, Павел търси приемственост в апостолското служение, осъзнавайки неговото значение за църквата и Божието царство.²³
Повторно посещение и писма като мисионерски метод
Четвъртият етап от мисионерската методология на Павел е повторното посещение. Новият Завет често описва как Павел посещава църквите и местата, в които вече е служил. Тези посещения отразяват не само неговото лично познаване на хората и проблемите в дадената църковна общност (напр. Римл. 16), но и неговата стратегия да се фокусира върху ключови търговски и културни центрове. Павел е наясно, че такива градове имат широко въздействие върху околните селища. Това не означава, че той пренебрегва селата, напротив – свързването на градовете с околните села е трайна комуникационна линия.²⁴
Усилията на Павел за поддържане на контакт не спират дотук. Макар да е писано малко по темата, посланията на Павел също са важен мисионерски инструмент. Те съставляват значителна част от Новия Завет и съдържат богато съдържание по въпроси, свързани с християнския живот, здравото учение и църковното управление. Повечето от писанията му са циркулярни писма, използвани в ранната църква не само за конкретни общности и проблеми, но и като основа за доктриналното и практическо изграждане на Църквата като цяло.
Към горепосочената методология трябва да добавим и постоянните пътувания, които Павел предприема. Животът му сякаш е непрестанно пътуване – преди обръщението, към Дамаск, където среща Спасителя, а след това – от град на град, от църква на църква, до самия край, когато пише: „Защото аз вече се принасям в жертва, и времето на моето отшествие настана“ (2 Тим. 4:6).²⁵
Но мисиологията на Павел не е просто поетапна програма, която трябва да бъде изпълнена в рамките на 2, 5 или 10 години. Мисията не е просто църковно задължение, а по-скоро начин на живот и средство за съществуване. Да стане „езичник за езичниците“ и „юдеин за юдеите“ не е прищявка на Павел, а необходимост, произтичаща от призванието, което Христос му е дал. Всичко това изисква огромна сила, дисциплина и емоционална устойчивост.
Епилог
Следващите заключителни размишления са вдъхновени от глава в книгата на Бърнард Т. Смит Paul: Mystic and Missionary. Глава, посветена на молитвения живот на апостол Павел, която може да бъде обобщена с един новозаветен стих: „Ето, той се моли“ (Деяния 9:11).
Макар този текст да се отнася конкретно за периода непосредствено след христофаничното преживяване и обръщението на Павел, е очевидно, че молитвата остава постоянна характеристика на целия му живот. В Библията се срещат многобройни случаи, в които той се моли – при всякакви обстоятелства и по всяко време. Павел търси местата, където хората по обичай се събират за обща молитва (Деяния 16:12). Когато е в затвора заедно със Сила, отново се моли (Деяния 16:25). Павел се моли и в Милет, където всички, които се молят заедно с него, започват да плачат (Деяния 20:20, 36–38). Какъв тип молитва и какво необикновено присъствие и сила биха могли да предизвикат подобна реакция? Отговорът е изненадващо прост: това е именно обикновената, но искрена молитва, в която Павел участва още от самото начало на своя християнски живот до последния си дъх: „Аз се подвизах в доброто воинстване… опазих вярата…“
Единствената причина мисиологията и мисионерската стратегия на Павел да бъдат толкова успешни се крие в това, че той непрестанно пребъдва в молитва. Единствената причина мисиологията на Църквата през XXI век да успее ще бъде именно нашето желание да познаем Христос „и силата на Неговото възкресение“. А това е възможно само чрез молитва.
Allen, Roland. Missionary Methods. St. Paiul’s or ours? Grand Rapids: Wm. B.
Eerdmans Co., 1962
Baker, J. Christiaan. Paul the Apostle. Philadelphia: Fortpress Press, 1980.
Doohan, Helen. Paul’s Vision of Church. Wiimington: Michael Glazer, 1989.
Dunn, James. The Theology of Paul the Apostle. Grand Rapids: William B. Eerdmans
Publishing Company, 1988.
Ellis, Early E. Pauline Theology. Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing
Company, 1989.
Gilliland, Dean S. Pauline Theology and Mission Practice. Grand Rapids: Baker Book
House, 1983
Han, Young Chul. Apostle’ Paul’s Theology of Mission. Cleveland: Pathway Press, 1997.
Kim, Seyoon. The Origin of Paul’s Gospel. Grand Rapids: William B. Eerdmans
Publishing Company, 1981.
O’Brien, P.T. Gospel and Mission in the Writings of Paul. Grand Rapids: Baker Books,
Riesner, Rainer. Paul’s Early Period. Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing
Company, 1998.
Smyth, Benrad T. Paul. Mystic and Missionary. Maryknoll: Orbis Books, 1980.