Милост искам
Вчера поне 244 човека са умрели, заради други, които са мислели, че вършат Божията воля. Имам предвид онези 244 мюсюлмани, които са били стъпкани от тълпата в Мека, когато е трябвало да хвърлят камъни по един стълб, който е символ на дявола. Най-лесно е да заключим: фалшива религия, заблудени хора, непознаване на Библията и т.н, и т.н. Аз, обаче си мисля за всички онези, които биват „стъпкани“ от християни, които си мислят, че вършат Божията воля. Не ми казвайте, че това не се случва. В Йоан 8:3-11 е описана една интересна история, която ни разказва как пред Исус бе доведена една жена, хваната в сексуален грях. Моисеевия закон изискваше смъртно наказание. Исус знаеше това, но не я осъди. Напротив! Той се отнесе с внимание към жената. Погрижи се за нея по един много обикновен начин – показа и милост. Любовта към Бога не се изразява чрез следването на буквата на закона – моисеев или човешки, а с показването на Христовата милост и състрадание. А това е трудно. Трудно е защото, за да покажеш Христовата милост, първо трябва да свалиш маската си и да признаеш, че и ти си грешен, че и ти има за какво да бъдеш упрекнат, че не си по-добър. Когато камъка е в ръката ти, когато някой е в краката ти, забравяш за своята слабост. Трудно е да покажеш милост. Но както много пъти в живота с Христос, ние трябва да изберем трудното, за да отразяваме Неговата любов. Трябва да изберем малко популярното, за да сме верни на Него и за да не се превърнем в тълпа, която тъпче с вярата, че върши Божията воля. Всеки може да сочи с пръст и да съди, но Христос не го прави! Всеки може да сочи с пръст и да съди, не го прави и ти! Ти и аз трябва да показваме милост! „Защото милост искам, а не жертва и познаване на Бога повече от всеизгаряния“ Осия 6:6