Великият магистър на Суверенния военен орден на Малта принц Фра Ендрю Бърти пристига на официално посещение в България на 12 март по покана на президента Георги Първанов, съобщиха в сряда от прессекретариата на президенството. В програмата на визитата са включени среща на „четири очи“ на Първанов и принц Фра Ендрю Бърти и разговори на Великия магистър с премиера Сергей Станишев и с патриарх Максим.
Принцът ще посети Рилския манастир и Дневния медицински център „Йоан Павел Втори“, където ще открие паметна плоча на Малтийския орден.
Малтийският орден има дипломатически отношения с 93 държави, 25 от които европейски. Орденът има представителства в Съвета на Европа, ЮНЕСКО, програмата на ООН по прехраната и други международни организации. В ООН има статут на постоянен наблюдател.
България е в дипломатически отношения с Малтийския орден от 1994 г., а през 1995 г. първият български посланик към Светия престол е акредитиран и към Малтийския орден. Миналата година новоназначеният посланик на ордена Умберто ди Капуа връчи акредитивните си писма на президента Първанов. През май 2005 г. държавният глава се срещна с принц Фра Ендрю Бърти в Рим, се посочва в справката на президентския прессекретариат.
Историята на ордена – между фактите и мистиката
Историята на Малтийския орден е изградена от факти и митове. Официалното му име е Суверенен военен хоспиталиерски орден на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (The Sovereign Military Hospitaller Order of St. John of Jerusalem of Rhodes and of Malta), е основан през 1048 година, за да се грижи за бедните и болни поклонници в Светите земи. От 1099 година насетне след началото на кръстоносните походи ролята му се трансформира в защитаване на християнството.
Това е един от най-старите религиозни ордени в християнския свят, предшестван от византийския Орден на свети Василий и от ордените на августинците и бенедиктинците. Основателят му е Преподобният Джерард, който го кръщава на свети Йоан и започнал да го управлява като монашеско братство на йоанитите.
С була от 15 февруари 1113 г. папа Паскал Втори одобрява създадената от ордена болнична институция и го поставя под закрилата на Светия престол. Към 1126 йоанити претърпяват коренна трансформация и се превръщат във воини. Нуждата от въоръжена закрила за поклонниците, а по-късно и от защита на християнските държави в Източното Средиземноморие, изтласква на заден план религиозно-хоспиталиерската дейност и залага на рицарско-военните функции.
Орденът започва да строи собствени крепости в най-уязвимите точки на Йерусалимското кралство и предприема собствени военни кампании срещу нашествията на мюсюлманите.
Редом с тамплиерите рицарите йоанити са първата армия на западния свят, която се опитва да защити отвоюваните земи. След като през 1312 г. орденът на тамплиерите е разформирован, по-голямата част от неговото имущество е предадено на хоспиталиерите, където постъпват и оцелели от гоненията тамплиери.
През 1291 след повече от 200 години в Светите земи йоанитите са принудени да ги напуснат. Конвентът, или централата на ордена, се пренася на остров Кипър, където рицарите разполагали с големи поземлени владения.
През 1310 година орденът става суверен на друг средиземноморски остров – Родос, който откупил от генуезците. Набързо целият остров – най-източното владение на християнския Запад в Средиземно море, бил превърнат в мощна крепост, която да устои на атаките на мюсюлманите, които следват непрекъснато през петнайсети век. Накрая османският султан Сюлейман Великолепни решил веднъж завинаги да се разправи с непокорните рицари, като през 1522 г. обсадил Родос, разбил рицарите и по условията на капитулацията позволил на 600-те оцелели да напуснат острова.
В продължение на 7 години членовете на ордена се скитат по пристанищата и едва през 1530 г. владетелят на Свещената римска империя Карл Пети им дарява остров Малта и съседните Гозо и Комино. Там те заварват около 12 хил. местни жители, но бързо се съвземат и започват да строят крепости срещу османците. Трийсет години по-късно прехвърлилият 70-те години султан Сюлейман се опитва отново да унищожи ордена, като превземе Малта, но след ожесточена съпротива и с помощта на войска на вицекраля на Сицилия дългата обсада и атаките биват отблъснати.
Следващите десетилетия рицарите посветили на укрепването на острова, но едновременно с крепостите издигнали великолепни църкви и дворци, училища и библиотеки.
През 1761 г. във Валета отворила врати обществена библиотека, през 1768 – университет, 1786 – школа по математика и морски науки. С течение на времето рицарите загърбили военните си задължения, бойната им готовност паднала до такава степен, че през 1798 г. Наполеон превзел Малта за 2 дни, без защитниците на острова да дадат нито един изстрел. Рицарите капитулирали, островът бил анексиран от Франция, а Наполеон конфискувал всичките богатства на ордена.
Малтийските рицари отново останали без дом. Чак през 1834 се установили в Рим, където остават и до днес. Именно от тази дата започва съвременната история на ордена. Военната му роля отстъпва място на хоспиталиерство, благотворителна дейност и хуманитарни мисии.