Здравейте, току-що се върнах от дълго пътуване до Египет, където посетих места, свързани с библейското събитие Изход. Археологията изучава древните народи чрез техните материални останки, а един от най-впечатляващите артефакти, оставени от фараоните, са техните мумифицирани тела. Когато влезете в музея в стаята с царските мумии, пред вас се разкриват самите фараони от древността. Обикновено съм свикнал да разглеждам керамика от времето на царете, но е изключително вълнуващо да видиш самите царе в тези мумии. Една от тях е фараонът от Изхода – въпрос, който и до днес е обект на оживени спорове. Важното обаче е следното: ако се придържате към библейските текстове и следвате доказателствата, отговорът е ясен и недвусмислен.Моля, не забравяйте да натиснете бутона за абонамент. Искам да благодаря на всички, които оставят коментари под видеата относно моята книга. Оценявам това изключително много и ще оставя линк в описанието, откъдето можете да поръчате копие от книгата ми, в която разглеждам археологическите доказателства, свързани с Божието присъствие.Когато говорим за Изхода, трябва да споменем историка Мането, защото той е важен допълнителен източник за това събитие. Писанията на Мането са изгубени, но са запазени чрез цитати от по-късни автори, най-ранният от които е еврейският историк от I век Йосиф Флавий. В своите съчинения Йосиф Флавий отбелязва, че Мането, египтянин по рождение, е написал история на Египет на гръцки език, основана на свещените египетски записи. Йосиф Флавий заявява за Мането: „Ще цитирам собствените му думи, сякаш го представям като свидетел в съда.“ Това означава, че Йосиф Флавий, историк от I век, директно цитира Мането, историк от III век пр.н.е., който е имал достъп до много по-ранни египетски документи.Няма съмнение, че Мането е писал за израилтяните, тъй като описва народ, воден от Моисей, който е бил пленник в Египет. След като напуснали страната, те построили град в Юдея, наречен Йерусалим. Според Мането това се случило по време на управлението на фараон Амена, гръцката форма на египетското име Аменхотеп. Йосиф Флавий цитира Мането, посочвайки името на фараона от Изхода – това е ключов момент. Йосиф Флавий знае името Аменхотеп само защото цитира Мането, а Мането го знае, защото е имал достъп до ранни египетски записи. Така името Аменхотеп, фараонът от Изхода, идва от тези древни документи, записани от Мането през III век пр.н.е. и цитирани от Йосиф Флавий през I век сл.н.е. Това е изключителен източник, който ни позволява да установим името на фараона от Изхода.По време на пътуването си се срещнах с моя добър приятел и колега, археолога д-р Титус Кенеди. Едно от местата, които посетихме, беше свещеното място Хелиополис, където Мането е служил като жрец и написал своята история на Египет. Хелиополис, известен като „градът на слънцето“, е важен по много причини, но една от тях е, че там е живял Мането през IV и III век пр.н.е. – един от най-видните историци на древен Египет. В своите писания той посочва, че фараонът на Изхода е бил Аменхотеп от XVIII династия. Но кой от фараоните с това име – Аменхотеп I, II или III – е имал предвид Мането?Най-добрият начин да определим това е чрез библейската дата на Изхода, отбелязана в 3 Царе 6:1. Този стих гласи, че 480 години след излизането на израилтяните от Египет, в четвъртата година от царуването на Соломон, през месец Зив (втория месец), той започнал да строи Храма на Господа. Четвъртата година от царуването на Соломон е установена като 966 г. пр.н.е. Като добавим 480 години към тази дата, получаваме 1446 г. пр.н.е. – библейската дата на Изхода.Сега можем да се обърнем към египетската хронология и да зададем въпроса: имало ли е фараон на име Аменхотеп, който е царувал през 1446 г. пр.н.е.? Аменхотеп I царува от 1546 до 1526 г. пр.н.е. – твърде рано. Аменхотеп III царува от 1414 до 1377 г. пр.н.е. – твърде късно. Аменхотеп II обаче царува от 1450 до 1423 г. пр.н.е., което включва 1446 г. пр.н.е. Следователно Аменхотеп II е фараонът, за когото Мането говори, тъй като датите на неговото царуване съвпадат с библейската хронология.Допълнителни библейски стихове подкрепят тази хипотеза. В книгата Изход се споменава фараонът преди този от Изхода, наричан „фараонът на потисничеството“. Според текста той се опитал да убие Моисей, но Моисей избягал и заживял в Мадиам. През това време египетският цар умира, преди Бог да призове Моисей да се върне в Египет. В Деяния 7 от Новия завет Стивън разказва, че Моисей избягал в Мадиам и се върнал след 40 години. Предшественикът на Аменхотеп II, Тутмос III, царувал 54 години – единственият фараон от XVIII династия, управлявал повече от 40 години, което отговаря на библейския разказ.Освен това в Изход 11:5 се казва, че при десетата чума ще умре всеки първороден син в Египет, включително първородният син на фараона. Ако Аменхотеп II е фараонът от Изхода, неговият първороден син би трябвало да е починал. Наследникът на Аменхотеп II е Тутмос IV, който не е негов първороден син. Египетските записи, като надписа „Сънят на Сфинкса“ при Великия сфинкс в Гиза, разказват как Тутмос IV, който не бил престолонаследник, получил божествено обещание да стане фараон след мистериозната смърт на по-големия му брат. Това подкрепя идеята, че първородният син на Аменхотеп II е починал, както е описано в Библията.Посетихме и древния обект Аварис в делтата на Нил, където австрийският археолог Манфред Битак е разкопал дворец от XVIII династия, свързан с Аменхотеп II. Разкопките показват, че този дворец е бил обитаван по времето на Тутмос III и Аменхотеп II, но е изоставен внезапно и мистериозно, което съответства на събитията от Изхода.Често се предполага, че Рамзес II, един от най-великите фараони, е свързан с Изхода, заради името на града Рамзес, споменат в Изход 1:11. Обаче Рамзес II царува от 1279 г. пр.н.е., което е 167 години след библейската дата 1446 г. пр.н.е. Освен това неговият предшественик, Сети I, управлява само 11 години, а не над 40, както изисква библейският разказ. Наследникът на Рамзес II, Мернептах, е негов първороден син, което противоречи на десетата чума, при която първородният син на фараона умира. Следователно Рамзес II не отговаря на библейските критерии.Дебатът между ранната (XV в. пр.н.е.) и късната (XIII в. пр.н.е.) дата за Изхода често се фокусира върху Изход 1:11, където се споменава градът Рамзес. Някои смятат, че това сочи към Рамзес II, но името Рамзес може да е по-късна редакция от писари, както е случаят с други библейски имена, например град Дан в Съдии 18 и Битие 14:14. Основният стих за ранната дата е 3 Царе 6:1, който ясно посочва 480 години между Изхода и царуването на Соломон. Поддръжниците на късната дата твърдят, че тези 480 години са символични (12 поколения по 25 години, или 300 години), но това е спекулативно тълкуване, което не се основава на текста.Друг важен стих е Съдии 11:26, където Йефтай казва, че Израел е владеел земите на изток от Йордан 300 години, което сочи към около 1400 г. пр.н.е. за Изхода, когато се добавят 40-те години в пустинята. Това подкрепя ранната дата. Някои учени отхвърлят Йефтай, твърдейки, че е ненадежден, защото споменава амонитския бог Хемош вместо Милком, но това не е убедителен аргумент, тъй като народите често сменяли боговете си, както показват примери от Вавилон и Египет.Мането също е проблем за късната дата, тъй като посочва Аменхотеп, а не Рамзес, като фараон на Изхода. Някои учени го отхвърлят като ненадежден, но неговата хронология на 30-те династии остава основа за египетската история. Археологическите находки от Аварис допълнително подкрепят Аменхотеп II, тъй като дворецът от XVIII династия е изоставен по негово време, за разлика от този от XIX династия, свързан с Рамзес II.В заключение, доказателствата сочат, че Аменхотеп II е фараонът на Изхода. Неговата мумия, изложена в музея, е свидетелство за човека, който се противопоставил на Моисей и преживял десетте бедствия. Това е фараонът, от когото Бог избавил народа си.
В Библията е записано, че фараона заедно с войската му са удавени в Червено море, тогава как се е запазила мумията му?
В Библията, в Изход 14:28, се казва, че „водата се върна и покри колесниците, конниците и цялата войска на фараона, които бяха влезли подир тях в морето; нито един от тях не остана.“ . В този стих не се споменава изрично, че самият фараон е бил удавен. Няма никакви египетски или археологически доказателства, които да подкрепят идеята, че някой от фараоните, за които се предполага, че са управлявали по времето на Изхода (напр. Рамзес II или Аменхотеп II), е загинал в битка или чрез удавяне. Всички известни фараони от тази епоха са починали от естествена смърт и техните мумии са открити и запазени.