Ето колко получават Мюсюлманското вероизповедание и Католическата църква у нас. 61 млн. лева от държавния бюджет са предвидени за Българската православна църква, става ясно от проектобюджета, който Министерството на финансите публикува снощи. Рилският манастир получава най-много пари- 600 хиляди лева. Троянският манастир и Бачковският манастир получават по 200 хиляди лева.
- За Мюсюлманското вероизповедание държавният бюджет отделя 12,7 млн. лева.
- Католическата църква у нас получава 774 хиляди лева
- Най-много ще получат протестантите ще получат 1,4 млн. лева.
- 93 хиляди лева ще бъдат дадени на Религиозната общност на евреите.
- 100 хиляди лева получава Арменската православна църква.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я – Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г.
12 (4) Одобрява разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва:
№ Наименование Сума (хил. лв.)
1. За източноправославното вероизповедание – на Българската православна
църква – Българска патриаршия, в т. ч.: 36 000,0
1.1. Рилски манастир 600,0
1.2. Троянски манастир 200,0
1.3. Бачковски манастир 200,0
2. За мюсюлманското вероизповедание – на Мюсюлманското изповедание 9 580,6
3. За задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на
Българската православна църква – Българска патриаршия – на Българската
източноправославна епархия в Западна и Средна Европа 710,0
4. За Българските православни църковни общини в чужбина 690,0
5. За Католическата църква в България 580,7
6. За протестантските вероизповедания в България 1 047,8
7. За Религиозната общност на евреите в България 70,0
8. За Арменската Апостолическа православна света църква 75,0
Всичко: 48 754,100 лв.
Още 1 милион за протестантите от Бюджет 2025
В настоящата статия, разглеждаща разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията в България, е необходимо да се изтъкне недопустимостта на икономическите приоритети, отразяващи се в бюджетните разпределения. Параметрите, посочени в проектобюджета, подчертават нездравословната йерархия между различните религиозни общности, където Българската православна църква получава 61 млн. лева – сума, която е значително надвишаваща тези на мюсюлманското вероизповедание (12,7 млн. лева) и Католическата църква (774 хиляди лева).
Тази явна неравнопоставеност поставя под съмнение принципите на секуларизация и равенство пред закона. Както посочва ресурсът „Държавата не трябва да бъде част от религиозните конфликти и предразсъдъци“. Още повече, ако проанализираме социално-икономическия контекст и нуждите на различните религиозни общности в страната, става ясно, че значителната финансова подкрепа за едно вероизповедание е дискриминационна спрямо другите и противоречи на принципите на демократичното управление и правовата държава.
Статията предлага значителен поглед върху финансовото подпомагане на различните Религиозни общности в България, което повдига важни въпроси относно дистрибуцията на публични средства и тяхното влияние върху Социалната структура. Съществуващият баланс между Българската православна църква и другите Религиозни институции е не само икономически, но и културно предизвикателство, особено с оглед на историческите контексти и текущата социокултурна динамика в страната.
Както е посочено в анализа на протестантството, „финансите играят ключова роля за устойчивостта и развитието на религиозните общности“. Подобен анализ би могъл да подтикне към по-задълбочено изследване на въздействието на държавното финансиране върху религиозната активност и идентичност.
Нарастващото финансирование за Мюсюлманското вероизповедание (12,7 млн. лева) в контекста на текущите геополитически обстановки също поставя въпрос за интеграцията и мултикултурността в българското общество.
За Католическата църква, получаваща 774 хиляди лева, можем да се запитаме какви мерки трябва да бъдат предприети за насърчаване на диалога между различните религии в страната, особено следвайки принципите, изложени от harta.bg/news относно ролята на религията в изграждането на мирно общество. Всичко това подчертава необходимостта от по-добра регулация и ясно формулирани политики за подпомагане, които да осигурят равнопоставеност сред всички вероизповедания.