Връзка към книжарница CLC – София
Живот и служение на Иван Воронаев
Издател: ИК Игъл
Размери: 135 x 202 x 7 mm
Тегло: 0,152kg
Брой страници: 128
Български
Тази книга е разказ за живота и служението на семейството, което донася посланието на Петдесятница до източна Европа и Русия. Изследването й отне повече от десетилетие, започвайки с една кратка статия за началото на петдесятното движение в България, където повечето архивни материали за петдесятното движение са унищожени безследно. Впоследствие, изследването ни заведе от Южнобаптистката историческа библиотека и архив в Нашвил, до главния архив на Асамблеи на Бога в Спрингфийлд и Богословската семинария в университета Бъркли.
Благодарни сме на Петдесятния изследователски център „Флауър“ за служебния архив на преп. Иван E. Воронаев, който се пази при документите на ръкоположените служители на деноминацията. Огромна бе помощта и на д-р Албърт Уардийн, който осигури достъп за изследването в Нашвил и Бъркли, където се намира архивът за ранното служение на Воронаев като баптистки проповедник. Олег Борноволоков от Украинската евангелска богословска семинария в Киев предостави многобройни документи за делото на Воронаев в Русия.
Трите части на книгата бяха представени по време на годишните форуми на Дружеството за петдесятни изследвания в Минеаполис (2010 г.), Мемфис (2011 г.) и Сиатъл (2013 г.). Първата част бе представена в ревизиран вид в том 30 (2010 г.) на сп. „Неп1а§е“, издавано от Асамблеи на Бога под заглавието „Иван Воронаев: Славянски петдесятен пионер и мъченик“. Така някои от историческите извори в изследването бяха публикувани за първи път, а други бяха препечатани в редакторската колона на декемврийския брой на сп. , „Heritage“ (2010 п). Българските сп. „Благовестител“ и „Евангелски вестник“ също поместиха преводи на Кореспонденцията на Иван Воронаев в последните си печатни издания.
През 2011г. Владимир Франчук преведе части от книгата на руски за юбилейното издание „Пробуждение: от центра Одессьi до окраин Руссии“ по случай 90-та годишнина от началото на петдесятното служение на Иван Воронаев в Русия. Някои от новопосочените източници в книгата бяха използвани за нови изследвания на петдесятното движение в Европа и служението на преп. Дионисий Заплишни. Впоследствие, първите две части от книгата бяха публикувани и в Годишника на Висшия евангелски богословски институт История и съвременност (том 6-7, 2013-14). За съжаление, при всичкия този интерес малко внимание бе обърнато до момента на втората част в книгата, разказваща съдбата на децата на сем. Воронаеви. Третата част, относно първите петдесятни в България, се публикува по случай празнуването на 95-та годишнина от петдесятното движение в България.
Д-р теол. Доний К. Донев
Разве плохо что такое сильное свидетельство услышат и украинцы и русскоговорящие по всему лицу земли？Или вы хотите, чтобы слышали только украинцы？
Этот бред о языке придумали в стенах ФСБ , чтобы развязать внутри нашей страны рознь и споры!!!
Эти трагедии очень важно освежать в памяти, чтобы не заиграться в Евангелие процветания и жизнь: мне моя обо мне.
Roman Savochka В каждое время есть свои люди и свои вызовы, поэтому я думаю неуместно сравнивать эти моменты
Таня Костюк а для багатьох це якийсь маркер духовності й служіння Богу, коли людина страждала чи була жорстко вбита. Для багатьох це приклад сильної віри людини тощо
Таня Костюк напевно комусь то потрібно – не знаю. Може Роман в курсі
Через него мои родители пришли к Богу. Слава Богу за Ивана Воронаева который положил жизнь свою чтобы спасти многих в том числе и моих родителей.
Я из Молдовы и очень люблю слушать Романа. И я знаю что много молдован его слушают.
Рома, невже тобі так тяжко перейти на рідну мову, тиж українець…
Олексій Панасюк не вам решать кому каяться это точно, своё бревно уберите сначала из глаза….
Нехай російськомовні теж каються, що ви тут цирк зробили всі? Господь кожному Суддя.
Национализм это или Росизм – тебе Роман решать!
https://youtu.be/sSrQtC8H7vc
Один українець попросив іншого українця, записувати контент українською мовою. І тут почалося, налетіли захисники та поціновувачі руськаґа язіка. Та розмовляйте хоч на китайській, я ще раз переконався, мова має значення. Я УКРАЇНЕЦЬ, ХРИСТИЯНИН і цим пишаюся. А кому соромно що він українець, то не признавайтесь
Плохо что памятник этому великому человеку только один в Одессе, и только одна памятная табличка в России на молитвенном доме в Калуге. Как так случилось что мы не чтим тех кто принес нам веру евангельскую?
Тем грустнее видеть как сейчас в 21 веке в Украине одна из самых больших церквей подвергается гонениям со стороны горе президента и компашки.
Червоні завжди були прокляттям
Внимание!- эта тема актуальна в XXI столетии! Ибо под тезисом: „мы повторим“-“ азиатский оккупационный террористический Р(ф)ашиZм“ объявил деНацификацию( геноцид) над украинским народом! Но на этот раз геноцид „кремлёвский режим“ устроил на Юго-Востоке Украины над русскоговорящими украинцами!