Калвинистите, които отричат, че спасението може някога да бъде изгубено, разсъждават по този въпрос по удивителен начин.
Те ни казват, че ничия лампа на девица не може да угасне; никоя обещаваща реколта не може да бъде задушена от тръни; никой клон в Христос не може някога да бъде отсечен поради безплодие; никоя прошка не може някога да бъде отнета и никое име да бъде изличено от Божията книга! Те настояват, че никоя сол не може някога да изгуби вкуса си; никой не може някога да „приеме Божията благодат напразно“; да „зарови талантите си“; да „пренебрегне такова голямо спасение“; да пропилее „ден на благодат“; да „погледне назад“, след като е сложил ръката си на евангелския плуг. Никой не може да „огорчи Духа“, докато Той не бъде „унищожен“, не се бори повече, нито да „отрече Господаря, Който ги е купил“; нито да „докара върху себе си бърза погибел“. Никой, нито общност от вярващи, не може някога да стане толкова хладко, че Исус да го/я избълва от устата Си.
Те използват цели купчини хартия, за да доказват, че ако някой някога се е изгубил, той никога не е бил намерен. Йоан 17:12; че ако някой падне, той никога не е стоял. Римляни 11:16-22 и Евреи 6:4-6; че ако някой някога е бил „изхвърлен“, той никога не е бил вътре, и „ако някой някога е изсъхнал“, той никога не е бил зелен. Йоан 15:1-6; и че „ако някой се отдръпне“, това доказва, че никога не е имал от какво да се отдръпне. Евреи 10:38,39; че ако някой някога „отпадне в духовна тъмнина“, той никога не е бил просветен. Евреи 6:4-6; че ако „отново се оплетете в замърсяванията на света“, това показва, че никога не сте избягали. 2 Петрово 2:20; че ако „отхвърлите спасението“, никога не сте го имали, за да го отхвърлите, и ако претърпите корабокрушение във вярата, значи там не е имало кораб на вярата!! Накратко, те казват: Ако го получиш, не можеш да го изгубиш; а ако го изгубиш, никога не си го имал. Нека Бог ни спаси от приемането на доктрина, която трябва да бъде защитавана с толкова погрешни разсъждения!
— Джон Флечър, близък приятел на Джон Уесли
Коментарът относно Калвинистките разбирания за спасението предоставя едно дълбочинно и провокативно изследване на концепцията за вечната сигурност на вярващите. Подходът, в който се аргументира, че спасението е неотменимо и свързано с трайна връзка с Христос, предизвиква сериозни размисли по отношение на теологичните предпоставки на това учение. Според Джон Флечър, „ако го получиш, не можеш да го изгубиш; а ако го изгубиш, никога не си го имал“, което подчертава важността на истинското покаяние и постоянството във вярата. Тези концепции резонират с елементи от Римляни 11:16-22 и Евреи 6:4-6, които разглеждат идеята за християнската идентичност и нейното изразяване в действителността на живота. Важно е да се отбележи, че много християнски общности продължават да разискват тези теми, опитвайки се да намерят баланс между Божията благодат и човешката отговорност. Както посочва ресурсът protestantstvo.com, „разбирането на спасението като динамичен процес изисква от вярващите активна роля в духовното им развитие“. Тази дискусия не само обогатява нашето теологично познание, но също така ни подтиква да задълбочим нашата връзка с Бога чрез постоянство и вяра.
Големият проблем на флечър е че тълкува писанието изцяло извън контекста и не разбира че думите на Исус не са към нас а за нас, излиза изцяло извън времето и мястото не прави разлика между спасение и новорождение стига до абсурда да обяснява как Господ трие хиляди хора всеки ден от книгата на живота като прави новорождението и спасението изцяло зависимо от волята на човека
Тезата на Калвинистите относно неоспоримостта на спасението е подложена на сериозно философско и теологично разглеждане в съвременната християнска мисъл. Възприемането на концепцията, че ‘ако го получиш, не можеш да го изгубиш; а ако го изгубиш, никога не си го имал’, несъмнено предизвиква редица екзегетични и херменевтични дискусии, свързани с текстовете от Свещеното Писание. Както посочва Джон Флечър, изразът ‘никой клон в Христос не може някога да бъде отсечен’ опровергава множеството примери за духовна криза и падение, представени в Новия Завет. Важно е да се отбележи, че много богослови аргументират против подобна абсолютна сигурност чрез призиви за постоянна борба с греха и необходимостта от упование в Божията благодат. Например, в посланието до Евреи (6:4-6) ясно се заявява, че ‘онези, които веднъж са били просветени’, могат да изпаднат от благодатта. Тази интерпретация предлага по-глобална перспектива за динамиката на спасението и егоистичния подход към уверенията за спасение поставя под съмнение цялостната роля на свободната воля в контекста на божествената предопределеност. Няма съмнение, че разискванията по тези въпроси остават значими за развитието на християнското богословие и спомагат за задълбочаване на разбирането ни относно връзката между човешката воля и божествената намеса.
Статията предоставя задълбочен анализ на калвинистките възприятия за спасението, което е важен аспект в съвременната теология. Становището, че спасението не може да бъде изгубено, е предизвикателство за множество вярващи, които се опитват да осмислят своята духовна сигурност. Както подчертава Джон Флечър, „Ако го получиш, не можеш да го изгубиш; а ако го изгубиш, никога не си го имал“, което повдига важни въпроси относно природата на вярата и личната отговорност. Въпросът за неизменността на спасението е ключов и изисква дълбочинно разглеждане на текстовете от Библията, като например Римляни 11:16-22 и Евреи 6:4-6. Също така можем да се запитаме как различните християнски традиции интерпретират тези пасажи и как те влияят върху индивидуалното разбиране за Божията благодат. Важно е да разгледаме не само догматичните аспекти, но и психологическите последствия от подобни вярвания върху общността на вярващите. За съществуването на такава доктрина е необходимо критично мислене и откритост към дебатиране на различни перспективи в християнската теология.