Мястото на Европа в западния ред рядко е изглеждало толкова несигурно. Континенталната сигурност е изправена пред въпроси, които доскоро изглеждаха затворени. Трансатлантическият алианс, с Доналд Тръмп отново начело на Съединените щати, сега е по-нестабилен от всеки друг момент от края на Студената война, пише Люк Макгий, носител на награда „Еми“ за журналистика в американското списание Foreign Policy.
Това направи отново актуален някога мъртвия въпрос за задължителната наборна военна служба. „За първи път, откакто работя тук, съюзниците говорят за това как този модел може отново да работи, как да намаляваме бариерите и кои са най-добрите практики за набиране на персонал, включително задължителната военна служба“, е заявил високопоставен дипломат от НАТО.
Някога наборната повинност е била норма в почти всички европейски нации. Но в хода на Студената война и последиците от нея, тя започна да се омаловажава в полза на по-малки, професионални армии. Обединеното кралство пое лидерството, когато сложи край на общонационалната наборна военна служба през 1960 г. Много други страни, като Франция и Нидерландия, изоставиха или радикално промениха своите програми през 90-те години. Само няколко държави се придържаха към военната повинност, като Финландия и Швейцария.
Днес Европа е заобиколена от заплахи. Русия, макар и затънала в инвазията си в Украйна, има амбиции да си върне бившите имперски владения. Близкият изток е в хаос. Старите идеи са поставени отново на масата.
Откритото презрение на Тръмп към Европа не е стихнало. В момента той размахва заплахата си за търговска война със Стария континент, като същевременно държи служителите на НАТО нащрек с хладната си ангажираност към Алианса.
Посланието на Тръмп към Европа е съвсем ясно: Трябва да сте по-благодарни и да започнете да се грижите повече за себе си. За европейците единствената приемлива интерпретация на това послание е като „строга любов“. Той все още не е казал директно „Оставени сте сами на себе си“. Но американската гаранция за европейската сигурност изглежда по-колеблива от всякога. А най-добрият начин да задържат Тръмп на своя страна, ако това изобщо е възможно, е Европа да стане по-самостоятелна.
„Винаги е имало кавги и нека бъдем честни: европейците не са вземали собствената си защита достатъчно сериозно“, каза Уолтър Ландграф, старши сътрудник в програмата за Евразия на Изследователския институт за външна политика, който е служил в американската армия в продължение на 20 години.
„Но преди Тръмп нямаше реална перспектива Америка да изостави Европа или НАТО. Искрено се опасявам, че това вече не е така, освен ако европейците не покажат ясно, че харчат повече и правят повече. Набирането на войници е видим начин да се направи това, така че Тръмп да може ясно да го разбере.
Възможността за връщане на задължителната военна служба не е просто отговор на Тръмп. Въпреки че точната картина варира в отделните държави, общото мнение е, че както стоят нещата, въоръжените сили на европейските съюзници не са в състояние лесно да отблъснат атака без подкрепата на САЩ. След края на Студената война много държави са намалили значително разходите за отбрана, военен персонал и закупуване на оръжия и оборудване.
Политиките за сигурност на много европейски държави също са обвити в други икономически съображения, като например колко ‚агресивни“ трябва да бъдат спрямо Русия и Китай, в контекста на икономическото партньорство или достъпа до енергийни ресурси. НАТО е до известна степен толкова силен, колкото и най-слабото му звено, а някои от тези звена са станали изключително слаби.
Ето го парадоксът: Особено в Западна Европа, демонстрацията на сила изисква принуждаване на младите граждани да вършат опасна работа, която не е толкова добре платена, колкото в частния сектор, и в много случаи предлага сравнително ниско качество на живот. Това може да означава ниско заплащане, лоши жилищни условия и ограничени перспективи за семейството, например.
Военната служба не е чужда нито на европейците, нито на НАТО. Някои северни страни, като Финландия, Норвегия и Дания, запазват някакъв вид военна повинност, както и Естония. Други съюзници, като Латвия, въведоха временни модели след нахлуването в Украйна.