Двамата царе
Библията ни открива, че в тъмните части на вселената има прин-
цове и царе. В сатанинския свят няма хаос. Демоничните сили в не-
бесни места са разпределени над области и региони, имат тронове и
администрация, Както и свои представители на земята. Един от тях
е наречен царя на Содом. Той е превзел правителствата и общества-
та в някои държави и се стреми да влезе в Църквата и да доминира
нейната доктрина. Този цар се е запътил и към България.
Другият цар, представител на вечното Божие царство на светли-
ната, е царят на Ерусалим. Той винаги е бил на земята и никога не
си е тръгвал. Пред всеки един човек на нашата планета земя стои
отговорността да направи важния и съдбоносен избор на кого от
двамата царе ще служи.
Знаете какво се случи в Содом в библейските времена. Една вечер
Лот, който беше от семейството на Авраам, бе посетен от двама анге-
ла и ги покани у дома. Те отказваха, искаха да останат през нощта на
улицата, но Лот им каза: „Не правете това, не прекарвайте нощта
навън, защото не знаете какво зло ще ви се случи.“ (Битие 19:2,3).
Същата вечер домът на Лот бе обграден от жителите на града. Бе
нещо ужасно. Чукаха на вратата. Опитваха се да влязат, заплашвай-
ки Лот. Библейският текст не може да бъде променен, а той гласи,
че градските мъже казаха: „Изведи ни мъжете, за да ги познаем (да
правим секс с тях)!“ (Битие 19:5)
Преди това вражески царе бяха нападнали Содом и взели Лот като
пленник. Нататък историята разказва, че един човек успя да избяга
и да отиде при Аврам. В книга Битие, глава 14, стих 14, се казва:
„Когато чу Авраам, че братовчед му бил пленен, изведе своите
триста и осемнадесет родени и обучени в родния му дом мъже и
гони неприятелите.“ Авраам мобилизира своята армия от мъже и
ги въоръжи. Битката беше за семейството му и той се посвети в нея.
Днес ние трябва
да изберем между
царя на Содом
и царя на Ерусалим,
точно както Авраам стоеше
между тях и трябваше
да направи своя избор.
Това, което предстои и на вас, е битка за семейството ви. Изходът
й до голяма степен зависи от това дали следваме библейския обра-
зец за ръководене на семейството или се поддаваме на влиянието
на Содом? Ако се поддадем на това влияние, младите хора ще бъдат
съсипани. Няма да има войници, нито възможност за съпротива.
Новите царе, които идват, не са червени. Те са черни и целят да из-
олират семействата. Аврам не преброи мъжете си, той направо ги по-
веде към битката, като сам ги предвождаше. Дори да бяха със сто или
двеста души по-малко, той пак щеше да тръгне в атака срещу врага.
Пътувал съм из цяла Европа и съм посещавал малки християнски
групи, които се събират по домовете, но имат голяма духовна сила.
Няма значение колко души сме на брой. Единствено важно е дали
Господ Исус Христос е сред нас.
„Там, където двама или трима са събрани в Мое име, Аз съм по-
сред тях“ – казва Исус. (Матея 18:20)
Авраам напълно разгроми враговете. Когато се връщаше от битка-
та, Содомският цар излезе да го посрещне. Също така Салимският
цар Мелхиседек, свещеникът на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино.
Той благослови Авраам с думите: „Благословен да бъде Авраам от
Всевишния Бог, създател на небето и земята. Благословен да е
Всевишния Бог, който предаде неприятеля в твоята ръка“, а
Авраам му даде десятък от всичко.“ (Битие 14:15-20)
В Новия Завет (Евреи, 7 глава) за салимския цар пише: „Защото
тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който
срещна Авраама, Когато се връщаше от поражението на царете
и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката
плячка – тоя, който е първо, по значението на името му, цар на
правда, а после и салимски цар, цар на мир, без баща, без майка,
без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот,
но оприличен на Божия син, остава за винаги свещеник. А помис-
лете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде
и десятък от най-добрата плячка.“
Името Мелхиседек означава „цар на правдата“ и „цар на мир“.
„А содомския цар рече на Аврам: Дай ми човеците, а имота за-
дръж за себе си. Но Авраам му отговори: „Аз вдигнах ръката си
пред Господа, Всевишния Бог, създател на небето и земята, и се
заклех, че няма да взема нищо от твоето. Нито конец, ни ремък
за обуща, за да не можеш никога да кажеш: Аз обогатих Авраам. “
(Битие 14:21-23)
Днес ние трябва да изберем един от двамата царе, точно както
Авраам стоеше между тях и трябваше да направи своя избор. Пред-
ложението на царя на Содом към Авраам звучеше по следния начин:
„Можеш да задържиш за свое притежание златото, но ми дай семей-
ството си!“
Царят на Содом ще ти обещае пари, известност, просперитет, най-
хубавата лека кола, помощ, за да успееш в дадено начинание, но ще
ти постави условието да му отдадеш семейството си – съпругата, де-
цата и внуците си. Царят на Содом алчно настъпва:
„Искам да вляза във вашите детски градини, в училищата и уни-
верситетите ви. Ето ви пари!“
Можеш да бъдеш материално богат и преуспял в обществото, но
най-скъпоценното, което имаме, е нашето семейство!
Авраам познаваше Бога и знаеше колко сериозно е да направиш
завет с Него. Ти също избери Царя на Ерусалим, Царя на праведност
и се противопостави на всичко, което е от дявола!
Авраам каза на царя на Содом: „Нищо няма да приема от тебе!“
Това означава всеки от нас да има куража да каже: „Сега, след като
съм прозрял истината, ако се окаже, че в дома си имам книги или
чета нещо, което е грешно, бих ги изхвърлил, без да се замислям. Ако
слушам музика, която е от дявола – ще престана и ще унищожа дис-
ковете и касетите. Ако има нещо друго в моя живот от теб, Сата-
на, сега го изхвърлям и заявявам, че нямам нищо общо с теб. “
Когато царят на Содом дойде с всичкото си злато, прекрасни биз-
неси и велики илюзии за бъдещето, ние ще му кажем, както Авраам:
„Никога няма да можеш да кажеш, че ти ме обогати!“
Има само Един, Който може да направи България богата. Това е
Господ, Исус Христос.
Джони Ноер е роден на 27 февруари 1936 година в Копенхаген, Дания. Завършва журналистика и през ноември 1958 година бил изпратен да вземе интервю от френско-еврейски писател. Докато разговаряли, събеседникът неочаквано казал:
“Трябва да ти кажа нещо. То не е за вестника, но лично за теб!“. Джони бил удивен,
Когато чул французинът да казва: “Исус е жив и днес!“ Той казал това по начин, сякаш само преди минути е говорил с Исус.
Джони Ноер разказва: „Наблюдавах го внимателно, а той продължи да ми обяснява. Изпитателно погледнах към неговата съпруга Марта и швейцарския преводач и разбрах, че говори истината. Вълни от надежда изпълниха сърцето ми. “Ако е истина, че Исус е възкръснал от мъртвите
и е жив днес, тогава има надежда в този живот!“
През 1975 година Джони се оженва повторно за Жизел. Четирите му по-големи деца: Джон, Шарлот, Филип и Томас загубват своята майка една година преди това. Малкото братле Питър умира през 1968 година на двегодишна възраст. Флоренс, следващото и най-голямото от дванадесетте деца от Жизел, се ражда в Дания. След това, според Божието призвание и водителство, семейството започва своето дълго пътешествие към Ерусалим.
На 15 март 1977 година първите каравани на по-късно наречения “Конвой на поклонниците” (“Pilgrim Convoy”) пресичат датско-германската граница на път към Израел. “Звездната палатка” за евангелизации бива разпъвана от град на град в продължение на повече от 25 години и е използвана за прогласяване на Благата вест в сътрудничество с местните църкви. В Нюрнберг, Германия, Джони получава ясно пророческо видение за Последните времена.
През 1989 г. Джони Ноер идва в България с послание от Бога, което проповядва от Кричим и Меричлери, през Ямбол и Сливен, чак до Варна, където на неделното богослужение се събират 8000 души. На 9 април, от покрива на Евангелската църква на булевард Ленин във Варна, заграден от плътен кордон милиционери, пред вярващи от цялата страна, Джони проповядва послание, което разтърсва духовните основи в България: „ПУСНИ ЛЮДЕТЕ МИ!”
Това били точно думите, които комунистите забранили на Джони Ноер да изрича. След събранието Джони Ноер бил арестуван и вкаран в затвора. Бил освободен след личната намеса на министър-председателя на Дания. Конвоят бил изгонен от комунистическа България, но седем месеца по-късно, точно както Джони Ноер пророкувал, комунизмът в България пада завинаги.
Държавна сигурност срещу неформалните организации в България (1987-1989)
№ 133 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Рег. № 254. Екз. № 2 4.4.1989 г. ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (27 март – 2 април 1989 г.) София
2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ.
През последните дни постъпиха данни за насочване вниманието на „активистите” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България към подготовка за предстоящия конгрес на културата. ….
Взети са мерки за осуетяване на намерения на вярващи от петдесятната и конгрешанската църкви и на нерегистрираната секта „тинчевисти” да посетят на 7, 8 и 9 април т. г. Варна, където Джони Ноер, ръководител на Датската мисионерска група „Поклонници на Ерусалим”, временно пребиваващи в страната ни, имал намерение да проведе религиозни служби в Двореца на културата и спорта, а при отказ щял да събере вярващите на площада пред морската градина.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
Отп. в 3 екз., № 1 – М. Балев, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: М. Радичков, Нап.: Цинигарова – 509, 06.04.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 27-31. Копие. Втори машинописен екземпляр.
№ 135 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Рег. № 263. Екз. № 2 11.4.1989 год.
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (3 – 9 април 1989 г.) София
На 7, 8 и 9 април в евангелистката петдесятна църква в гр. Варна бяха изнесени проповеди от датския пастор Джони Ноер.
На службите се събраха около 1000 вярващи от цялата страна. В проповедите от датския пастор многократно бяха направени опити да се злепоставят административните органи, които се опитали да го ограничат и възпрепятствали събирането да стане в Двореца на културата и спорта във Варна. Отправил подстрекателски призиви „българската църква и вярващите да правят това, което иска Бог, а не да се допитват до властите”.
В резултат на взетите охранителни и превантивни мерки не бяха допуснати инциденти и нарушения на обществения ред, както и провеждане на масови демонстративни и нелоялни прояви. Получени са данни, че преобладаващата част от присъстващите вярващи били разочаровани, тъй като са доловили тенденциозен и подстрекателски подтекст в проповедите на Ноер.
Ще бъдат взети мерки за осигуряване на обществения ред при предстоящите на 15 и 16 април т. г. проповеди на Ноер в гр. Шумен.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (24 април – 2 май 1989 г.) София
В резултат на осъществените мерки от страната е екстрадиран в СФРЮ пастор Джони Ноер заедно със семейството си. Вземат се мерки за екстрадиране на останалите членове на групата.
Координирано с комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове при МВнР, се провеждат мероприятия за осуетяване провеждането на масова религиозна служба в столицата на вярващи от нерегистрираната „Църква божия – тинчевисти”, замисляна по инициатива на Павел Игнатов. Има данни, че той подготвял събор за вземане решение за регистрацията на сектата, в противен случай щял да организира 7-дневен пост в цялата страна, който да прераснел в щафетна гладна стачка.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
МИНИСТЪР: (Без подпис)
Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова, Савова – 658, 03.05.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939., л. 107-119 (л. 108-114 за извадката) Копие. Втори екземпляр.
На 9 април 1989 във Варна, Джони НОЕР пророкува падането на комунизма
Никога няма да забравя как, преди да застана пред старата града на Εвангелската църква на булевард Ленин във Варна, трябваше да се изправя пред съдия и офицери от милицията. Те ми казаха
– Ние те следваме и слушаме твоите проповеди. Не ти е позволено да проповядваш тук, но ако все пак проповядваш, едно изречение повече не казвай! Никога не казвай тези думи отново! Ако ги кажеш дори само още веднъж, не знаеш какво ще ти се случи.
Те бяха доста умели в заплахите, стараеха се да изпълнят сърцето ти със страх, който да те парализира.
За момент замълчаха. Аз ги погледнах и попитах:
– Кои са думите, които не бива да казвам?
Съдията ме погледна гневно и отговори:
– Никога не казвай: „Пусни людете ми на свобода!“.
– Но това са думи записани в Библията! Аз просто ги цитирам. Намират се в книгата Изход, 5-та глава, 1-ви стих: „След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на фараона: „Така говори Йеова, Израилевия Бог: „Пусни людете Ми, за да пазят празника в пустинята.“
Съдията и милиционерите ме изгледаха недоволно и казаха:
– Ние не сме деца от неделното училище, знаем точно какво имаш предвид. Така че, никога повече не изричай „Пусни людете Ми!“
Защо се бояха комунистите толкова много от тези думи? В очите на съдията и офицерите виждах страх, понеже Божието Слово като двуостър меч пробива и разделя духа, от душата и плътта.
Качих се на равния покрив на църквата. Това беше единственото подходящо място, от което можех да проповядвам на събралите се около осем хиляди души. Не знам как бяха дошли, защото навсякъде по пътищата имаше милиционерски барикади и проверки. Те бяха преминали през градини, стени, прозорци и врати… с копнеж да се намерят в Божието присъствие и да чуят Неговото Слово.
Прииждаха отвсякъде и с песни хвалеха Бога. На събранието ни присъстваха и около 400 милиционера. Някои от тях водеха огромни кучета и караха големи водни оръдия. Започнах да проповядвам. Цялата ми проповед беше на тема „Пусни людете Ми на свобода!“. Адът беше разтърсен…
Когато цялата ни служба и подписването на свитъците за посвещение към Господа завърши ме арестуваха, заедно с останалите от нашата група. Не знаех колко време ще остана затворен, но Бог ни помогна по чудесен начин. Шест месеца преди моето пристигане в България, нашият датски министър-председател подготвял съглашение за икономическа взаимопомощ с Тодор Живков. Министър-председателят пристигнал в България точно, когато ме арестуваха и затвориха. Имах приятели журналисти, които присъствали на официалната вечеря на двамата държавни глави. Те ми разказаха, че по време на вечерята дошло съобщение от датското посолство до нашия министър-председател, в което се казвало, че аз и голяма група датчани сме били арестувани. Министър-председателят подал писмото на Тодор Живков и му казал, че в тази ситуация не могат да подпишат никакъв договор. Той го прочел и издал заповед веднага да ме освободят от затвора. Представителите на властта дойдоха, освободиха ни, поръчаха ни чудесна вечеря и ме попитаха: „Доволен ли сте от престоя си в България?“. Отговорих: „Да, разбира се“. Върнаха ни обратно при колите ни. Веднага след като датският министър-председател напусна България, милицията ни обгради отново и бяхме депортирани.
Ако тъмните сили бяха уплашени от Божиите пророчески думи по онова време, те са по-уплашени днес. Много по-уплашени.
Автор: Джони Ноер
Джони Ноер на 88 години
Израства в Норебро – гангстерския квратак на Копенхаген. Джони Ноер става студент и по-късно журналист в Kolding Folkeblad. На 21-годишна възраст той интервюира френско-еврейски писател, който му казва, че „е истина, че Исус е жив и че той е Месията на евреите“. Тези думи преобразват Джони и той започна – за ужас на колегите си журналисти – да проповядва Евангелието, където и да отиде.
Свещеник в Париж
Джони е бил свещеник в Апостолическата църква в Лингби и по-късно за малка евангелска църква близо до Монмартър в Париж. Тук той среща своята Жизел и се женят през 1975. Години по-късно Жизел написа своя бестселър „Капки роса“, в която разказва за изпълнения със събития живот и техните деца.
Младите християни през 70-те години
През 70-те години Джони Ноер работи заедно с редица известни личности от онова време: Джос. Фациус (международни ходатай), Рене Хартцнер (Мисия Изток), Йорген Виум Олесен (Форлагет Скандинавия, Предизвикателството), Етап Ове (Свободно движение в училище), Хр. Неерсков (учител по Библията и контрабандист на Библията по време на Студената война) и Рино Ланге (Операция Исус Навиев). В една студена нощ на 70-те години, движението „Млади християни“ облепя порно витрините на цялата страна с християнски плакати на които пише: „любовта е чиста.“ Закупуват и реновират къща в Копенхаген от където развиват мисионерска дейност.
През България за Израел
През 1977 г. семейство Ноер напуска Дания. С четиримачтова мисионерска палатка за 400 души, Джони и семейството пътуват из Европа с конвой от теглени от трактори и камиони. След като е арестуван в България през 1989, той се установява в Израел през 1995 г. И там в амфитеатъра на Йерусалим, изпълнява своя мюзикъл: „Храмът ще бъде построен отново“ (композитор: Сигне Уолсьое). А няколко години по-късно в пустинния амфитеатър край Мъртво море, мюзикъла „Масада“ (композитор: Бо Нилсен).
Заедно със своите синове и дъщери, говорещи иврит, водени от Бенджамин и Лий, той участва в редовни „Пустинни мирни експедиции“ с еврейски и арабски тийнейджъри в „ужасната пустиня Зин“. След двугодишен съдебен процес, се налага да напуснат Израел през 2014 г. Причината е пустинното местоположение на неговия Конвой на поклонници, на Стария кервански път по границата с Йордания. Това бележи и неговото завръщане в България точно 25 години след пророчеството за падането на комунизма там.
Помощ за бежанци
Около 10 години Новер живее в Коринт в Гърция, откъдето ръководи работата „Ecclesia Refugium“. Това е опит да се съберат християнски сирийски и иракски бежанци от милионните палаткови лагери в Йордания под един покрив.
Той е автор на книгите: „Тези млади християни“, „Den lille Hvide“, „Когато жените разчупват хляба“, „Конвой на поклонниците“ и най-скоро: „Folkekirken og vielse af homosexualelle“ и „Prisgivet“. Последната му книга „Съдебен протокол“, разказва за манипулациите и злоупотребите на държавата във връзка със закона за хомосексуалните покръствания в националната църква на Дания.
Дело срещу държавата
Джони стои и зад сдружението „Med Grundlov Skal Land Bygges“. Тази асоциация, заедно с някои членове на национална църква на Дания, осъди държавата за нарушение на конституцията във връзка със закона за хомосексуалните обръщания в национална църква. Случаят бе представен и пред Върховния съд на Дания в Копенхаген.