Сблъсъкът между плътта и Духа
„И така, Когато Господ узна, че фарисеите чули, че Исус придобивал
и кръщавал повече ученици от Йоан – не че Сам Исус кръщаваше, а уче-
ниците Му – напусна Юдея и отиде пак в Галилея. Но трябваше да мине
през Самария. И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар,
близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. Там беше Яко-
вовият кладенец. И така, Исус, изморен от пътуване, седеше така на
кладенеца. Беше около шестият час по пладне. Дойде една самарянка
да си извади вода. Исус й каза: Дай Ми да пия, защото учениците Му
бяха отишли в града да купят храна. Тогава самарянката Му каза: Как
Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото
юдеите не общуват със самаряните. Исус в отговор й каза: Ако знаеше
Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала
от Него и Той би ти дал жива вода. Жената Му каза: Господине, нямаш
почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?
Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам
той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му? Исус в отговор
й каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от
водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която
ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да
не извървявам толкова път дотук, за да изваждам. Исус й каза: Иди,
повикай мъжа си и ела тук. В отговор жената Му каза: Нямам мъж.
Исус й каза: Добре каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си имала
и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза. Жената Му
каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.“
(Евангелието от Йоан 4:1 -19)
Посланието за жената при кладенеца ни разкрива истината за го-
лямата война между плътта и духа, която съвсем скоро ще се раз-
рази, ако междувременно Исус не се върне за Своите Си на земята.
Тази война чука на вратата на България, както никога преди.
В сърцата на фарисеите се породи завист, защото хората масово се
събираха около Йоан и Исус, а не около тях самите. Исус веднага раз-
позна тази проява на плътта, напусна Юдея и се запъти към Галилея.
Когато започне войната между плътта и Божия дух, Който е в нас,
Бог може да ни изведе от мястото, където се намираме, на друго, по-
добро за нас място, за да ни предпази. Сигурно знаете това от личен
опит. Когато сте преминавали през проблеми, произлизащи от плът-
та-в семейството, в работата си и в други сфери на живота, – Бог ви
е водил и ви е помагал за тяхното разрешаване. По-късно, Когато сте
се обръщали назад във времето, сте установявали чудния факт, че
Бог ви е завел в правилното време при правилните хора, които са ви
помогнали по правилния начин.
Това се е случвало и в България в последния четвърт век, Когато е
имало съживление, последвано от завист и разочарование за много
хора. Въпреки всичко, Бог ви е водил в правилната посока!
Исус трябваше да мине през Самария, защото там имаше една
търсеща Бога жена. Срещата при кладенеца е първото място в Но-
вия завет, където Исус открито заявява, че Той е Месията.
Исус бе седнал, уморен от пътуването. Някой би казал: „Уморен?
Но Божият син не е ли супермен, от когото да очакваме чудеса и
зрелища? Ние Го търсим точно за това.“
По-лесно ни е да приемем, че Бог работи, Когато виждаме велики
чудеса. В горната история обаче виждаме човек, уморен от пътува-
нето и гладен. При това Той каза: „Аз Съм Месията“. Този факт сочи
много ясно начина, по който работи съживлението. Не отивайте на
богослужения и евангелизации в очакване на големи спектакли, а
заради истините в Библията, защото фалшиви пророци ще се опи-
тат да ви заблудят. Всички, които не изповядват, че Исус Христос
дойде на земята в плът, не са от Бога.
В Корана е записана история как врагове замеряли Мохамед с ка-
мъни. Камъните обаче падали пред него като цветя. Исус никога не
е бил замерян с камъни, които да падат като цветя пред Него! Гвоз-
деите бяха истински, бичът бе истински, преследването, горестите и
неразбирането, които Той срещаше, също бяха истински.
Когато се молиш за ново съживление в България, какво очакваш –
велики неща от небето или битка между духа и плътта? Сблъсъците,
с които е свързано съживлението, не са цветя!
Веднъж, Когато проповядваше, апостол Павел бе замерян с камъ-
ни и падна като мъртъв. Божията сила го възкреси и той продължи
по пътя си, но първо трябваше да премине през проблемите.
Да, ти ще имаш ново съживление, но то ще бъде съпроводено с
проблеми, породени от демонични Сили, насочени срещу теб. Ще го
имаш заедно с всички Фараони и Иродовци за твои врагове и с изку-
шения, идващи от ада. Ще бъдеш бит, няма да бъдеш пощаден.
Когато преминеш през всичко това, ти ще си като мъртъв и не ще
можеш да продължиш. Тогава Святият Дух ще дойде и ще те изпра-
ви, за да продължиш с нова сила напред. Ти ще продължиш по пътя
си с мира, който Бог ти дава в най-мрачния период от твоя живот, за
да предадеш същия мир и на други хора. В тези последни дни Бог се
нуждае от мъже и жени, които не търсят лесния начин на сантимен-
тално проповядване и които не си играят на църква, а се изпълват
със силата на Исус Христос и се противопоставят на врага.
Сатанинската атака ще дойде върху теб от изток и от запад, и ти ще
трябва да се бориш и да устояваш, но Господ ще бъде с теб. Той ще ти
даде силата да бъдеш част от Божия народ в идващото съживление.
Исус помоли самарянката за вода и й каза:
„Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да
пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода.“
Когато Исус приближи към Ерусалим, Той се разплака и смисълът
на думите, които Той каза бяха: „Ако само знаехте, че бяхте посете-
ни от Господа…, но това сега е скрито от очите ви.“(Лука 19:42)
Ако трябва да интерпретирам тези стихове с обикновени думи за
днешна България, смирено и с поклон пред Бога бих казал: „Ако само
знаехте кой ви говори сега и кой ви говори преди 25 години!.. “ Греши-
те, ако мислите, че един проповедник е дошъл, за да ви наставлява.
Грешите, ако очаквате да ви разказвам само спомени отпреди 25 го-
дини. Ако само знаехте кой ви говори чрез тези редове, вие бихте
Го помолили и Той би ви дал жива вода. Тогава няма да бъде вече
нужно да правите религиозни ритуали, защото живата вода ще из-
вира вътре във вас. Тя идва от вечността и отива във вечността. Бог
е готов да ви даде живата вода, единствено ако приемете условията,
посочени в този пасаж на Писанията.
Ако присъствах на разговора между Исус и самарянката, Когато тя
каза: „Бих искала тази вода“, аз радостно бих се обърнал към Исус с
думите: „Сега е моментът, Господи! Ето, самарянката иска от жи-
вата вода! Сърцето й е отворено. Моля те, дай й водата сега!“
За изненада обаче, вместо да й даде водата, която тя искаше, Исус
обърна гръб на жената и каза: „Иди и доведи съпруга си!“ Той засег-
на най-чувствителното за самарянката място – разрушената част от
живота й. Докосна се до онова, което трябваше да бъде променено.
Това не е само едно далечно събитие от историята. Точно в този
момент на твоето собствено сърце говори Един, Който те познава
и знае всичките ти лични проблеми. Господ знае с какво се бориш,
какви са твоите амбиции и дали си използвал живота си само за
плътски неща. Сега Той чука на вратата на твоя живот. Може би те
намира неподготвен или в неудобна ситуация, но понеже ти Го тър-
сиш и искаш живата вода, Господ ти казва: „Кое е това, за което си
използвал цялата си жизнена енергия? Нека го видя, покажи ми го!“
Или казано с други думи: „Иди и доведи съпруга си!“
На тази покана самарянката отговори по начин, по който и мно-
зина от нас биха признали: „Нямам съпруг, никого си нямам, нямам
вече нищо стойностно! Толкова много опити правих, толкова често
идвах до кладенеца и толкова още много пъти ще трябва да идвам.“
Жаден си, нали? Исус иска да ти даде живата вода, иска да донесе
съживление в твоя живот. Преди да се случи това обаче, Бог иска да
изповядаш цялата истина. Кажи Му какво точно се случва в живота
ти! Твоята искреност с Бога ще ти донесе голямо благословение!
Жената попита Исус: „Ти по-голям ли си от баща ни Яков?“ На това
аз веднага бих отговорил: „О, да! Исус е по-велик от всичко, което
сме опитали до днес!“
Съживлението в България от 1989 година е велико събитие от ис-
торията, но Бог е приготвил за България нещо, което е още по-вели-
ко. Исус каза на Натанаил: „Смяташ ли наистина, че е забележител-
но, дето те видях под дървото? По-големи неща ще видиш.“ Господ
ни обещава по-голямо съживление. Ние не живеем със спомените
си. В изобилното изливане на Святия Дух много мъже и жени бяха
духовно новородени, много хора бяха изцелени, много страдащи
бяха освободени от демонично подтисничество. Това беше чудес-
но и ще остане незабравимо, но ние се простираме към бъдещето
с вяра и копнеж да видим още по-велики неща в нашата Родина!
Искаме ново изливане на Духа, затова с дръзновение и съкровено
очакване казваме на Исус: „Дай ни живата вода!“
Исус ще отговори, няма да остави нашия копнеж без благослове-
ние, но със сигурност първо ще ни попита за досегашния ни живот
и ще иска да види изповядване на греха и оставянето му.
Въпросът стои ребром. Интимен въпрос, касаещ единствено теб и
Бог. Друг човек няма правото да се намесва. Ти лично трябва да ка-
жеш на Исус какви са плодовете от досегашния ти живот. Не става
дума за твоите възможности, нито за резултатите, които си постиг-
нал. Има голяма разлика от резултати до плодове.
Господ ти казва: „Искам да видя с какви плодове е пълна кош-
ницата ти и дали идваш със смирен дух при Мен.“
На самарянката не й беше никак лесно да каже: „Нямам съпруг“,
защото бе живяла с петима мъже и този, с когото живееше в момен-
та, не й бе истински съпруг. Да изповяда „Нямам съпруг“ означава-
ше да признае краха на целия си досегашен живот в плътта и греха.
Самарянката трябваше да признае пълния си неуспех, но Когато ис-
крено изля сърцето си пред Бога, тя Му позволи да донесе изцеление
в него. Това важи с пълна сила за нас самите. Когато бъдем напъл-
но готови да изповядаме на Господа цялата истина за своя живота,
може би с изненада ще установим, че вместо да ни осъди, Господ
започва да ни съдейства и да ни помага.
Исус каза на жената: „Вярно е това, което Ми каза, защото с пе-
тима мъже си живяла и този, с когото сега живееш, не ти е съпруг!“
Жената беше изумена, че някой, който не я познава и я вижда за
пръв път, знае всичко за живота й: „Господине, виждам, че си про-
рок.“ Това бе първото нещо, което самарянката установи, но то не
беше всичко. Исус е повече от пророк. По-късно Той й се откри: „Аз
Съм обещаният от Бога Месия!“ Тя Му каза цялата истина за себе си
и Той в отговор й разкри цялата истина за Него самия!
Един странник разговаря с бедна, грешна жена, стояща при кладе-
неца на Яков. От този кладенец синовете на Яков, много години пре-
ди това, са черпили вода. Те хвърлили в кладенеца брат си Йосиф,
а после го извадили и го продали на египтяни. По-късно Йосиф се
озовал в къщата на Потифер, чиято съпруга искала да го изкуши, но
той избягал и постъпил правилно. Изкушенията ще дойдат към вас
като потоп не само от Изток, те ще дойдат особено от Запад.
ТИ ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ НЕЩО
Ще ви разкажа едно много важно лично свидетелство.
Двадесет години живях със съпругата си в пустинята, която Мой-
сей нарече „ужасната пустиня Цин“. През лятото там температурите
достигат до 53 градуса по Целзий при 250 метра под морското рав-
нище. Просто е като кипящ котел. Понякога, изтощен, питах Госпо-
да: „Какво толкова съм направил, че ме доведе точно тук?“
Един ден по залез слънце вървях из пустинята. Беше се смрачило,
но все още се забелязваше маранята над пясъка. Не гледах към хори-
зонта, а следях кучетата, с които бях излязъл. Фактът, че ме следва-
ха, означаваше, че температурите са безопасни за движение.
Неочаквано чух тихия Божи глас да шепне на моето сърце: „Трябва
да направиш нещо по този въпрос!“ Имайки опитност от моето вър-
вене с Бога през всичките тези десетки години, нямах никакво съм-
нение, че това беше Неговият глас. Нямах представа за какво става
въпрос, но бях убеден, че нещо трябваше да бъде направено.
Беше 15 април 2010 година. По-късно разбрах, че на този ден ми-
нистърът по религиозните въпроси в моята страна, Дания, сфор-
мирал комитет от богослови, професори, епископи, свещеници и
учени и им дал срок от 150 дни, за да решат един въпрос, който се
отнасяше до това, заради което Бог ми говори в пустинята.
Какво трябваше да реши комитетът за пет месеца? – дали е позво-
лено да се сключват еднополови бракове в църквата.
Нужни ли са ви цели 150 дни, за да отговорите на този въпрос?
Вярвам, че всеки от вас би отговорил: „Никога!“ Необходими са ни
не повече от десет секунди, за да кажем, че такава мерзост никога не
трябва да бъде допускана в църквата.
Всичко това е свързано с един глобален въпрос. За Украйна на-
пример се говори, че може би ще бъде приета в Европейския съюз.
Не знам подробностите, но слушам новините и мога да ви кажа, че
Украйна би била приета в Европейския съюз единствено ако при-
знае браковете между двойки от един и същи пол за легитимни.
Святият Дух ще дойде и ще
те изправи, за да продължиш
с нова сила напред.
Ти ще продължиш по пътя си
с мира, който ти дава Бог
в най-мрачния период от
живота ти, за да предадеш
същия мир и на други хора.
Да се върнем малко назад в историята. Авраам имаше роднина на
име Лот, който живееше в град Содом. Една вечер, преди да си легне,
той видя двама високи мъже да влизат в града и излезе да ги по-
срещне с думите: “Трябва да отседнете в моя дом. “
Мъжете му отговориха много провокиращо: „Няма да влезем в
дома ти, ще спим на площада.“ Когато чу това, Лот каза: „Не праве-
те това безумие, не бива да оставате цяла нощ на площада. Трябва
да дойдете у дома.“ Библията казва, че той ги принудил да влязат в
дома му. Не изминало много време и мъжете от града заобиколили
къщата. Заплашвали, че ще разбият вратата и викали: „Изведи мъ-
жете!“ Никой не може да смекчи изказа на еврейския текст, който е
кристално ясен и съгласно който мъжете всъщност са казали: „Из-
веди ги, за да ги познаем, да лежим с тях!“
Днес мъже с мъже и жени с жени се бракосъчетават навсякъде в
Дания. Трябва да ви кажа, че ако искате да имате съживление, ще
трябва да се противопоставите на тези неща. Съживлението не идва
просто, за да те благослови. Съживлението идва, за да изгради ар-
мия, която да противостои на греха.
Какво правим ние в Дания? Обединихме се в група от триста души
и наехме добър адвокат, християнин. В нашата конституци^има чу-
десен параграф, който гласи, че държавата има задължение да опази
църквата. През месец октомври 2014 г. започна нашето съдебно дело
срещу осем епископа и един министър, заради това, че са нарушили
датската конституция, разрешавайки сключването на хомосексуал-
ни бракове.
Мнозина са ми казвали: „Не бива да правиш това, църквата не
бива да завежда дела. Тя трябва да се моли и да пости, но не бива да
предприема активни действия.“ Кого да слушам аз – хората или Бога?
Сега имаме възможността по телевизията и радиото да проклами-
раме на целия народ Божието слово, точно както е записано в посла-
нието към римляните (9:17): „Писанието казва на фараона: „Аз, Бог,
те въздигнах, за да покажа силата си чрез теб, за да може Моето
слово да бъде прокламирано по цялата земя.“
Ние решително сме застанали срещу греха.
Всички ние се нуждаем от това Господ да отвори очите ни и да ни
даде дара за разпознаване на духовете и откровение чрез Духа на
истината. Бог ще ни помогне да живеем по начин, който е достоен за
царството Божие и за величието на църквата Христова.
Джони Ноер е роден на 27 февруари 1936 година в Копенхаген, Дания. Завършва журналистика и през ноември 1958 година бил изпратен да вземе интервю от френско-еврейски писател. Докато разговаряли, събеседникът неочаквано казал:
“Трябва да ти кажа нещо. То не е за вестника, но лично за теб!“. Джони бил удивен,
Когато чул французинът да казва: “Исус е жив и днес!“ Той казал това по начин, сякаш само преди минути е говорил с Исус.
Джони Ноер разказва: „Наблюдавах го внимателно, а той продължи да ми обяснява. Изпитателно погледнах към неговата съпруга Марта и швейцарския преводач и разбрах, че говори истината. Вълни от надежда изпълниха сърцето ми. “Ако е истина, че Исус е възкръснал от мъртвите
и е жив днес, тогава има надежда в този живот!“
През 1975 година Джони се оженва повторно за Жизел. Четирите му по-големи деца: Джон, Шарлот, Филип и Томас загубват своята майка една година преди това. Малкото братле Питър умира през 1968 година на двегодишна възраст. Флоренс, следващото и най-голямото от дванадесетте деца от Жизел, се ражда в Дания. След това, според Божието призвание и водителство, семейството започва своето дълго пътешествие към Ерусалим.
На 15 март 1977 година първите каравани на по-късно наречения “Конвой на поклонниците” (“Pilgrim Convoy”) пресичат датско-германската граница на път към Израел. “Звездната палатка” за евангелизации бива разпъвана от град на град в продължение на повече от 25 години и е използвана за прогласяване на Благата вест в сътрудничество с местните църкви. В Нюрнберг, Германия, Джони получава ясно пророческо видение за Последните времена.
През 1989 г. Джони Ноер идва в България с послание от Бога, което проповядва от Кричим и Меричлери, през Ямбол и Сливен, чак до Варна, където на неделното богослужение се събират 8000 души. На 9 април, от покрива на Евангелската църква на булевард Ленин във Варна, заграден от плътен кордон милиционери, пред вярващи от цялата страна, Джони проповядва послание, което разтърсва духовните основи в България: „ПУСНИ ЛЮДЕТЕ МИ!”
Това били точно думите, които комунистите забранили на Джони Ноер да изрича. След събранието Джони Ноер бил арестуван и вкаран в затвора. Бил освободен след личната намеса на министър-председателя на Дания. Конвоят бил изгонен от комунистическа България, но седем месеца по-късно, точно както Джони Ноер пророкувал, комунизмът в България пада завинаги.
Държавна сигурност срещу неформалните организации в България (1987-1989)
№ 133 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Рег. № 254. Екз. № 2 4.4.1989 г. ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (27 март – 2 април 1989 г.) София
2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ.
През последните дни постъпиха данни за насочване вниманието на „активистите” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България към подготовка за предстоящия конгрес на културата. ….
Взети са мерки за осуетяване на намерения на вярващи от петдесятната и конгрешанската църкви и на нерегистрираната секта „тинчевисти” да посетят на 7, 8 и 9 април т. г. Варна, където Джони Ноер, ръководител на Датската мисионерска група „Поклонници на Ерусалим”, временно пребиваващи в страната ни, имал намерение да проведе религиозни служби в Двореца на културата и спорта, а при отказ щял да събере вярващите на площада пред морската градина.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
Отп. в 3 екз., № 1 – М. Балев, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: М. Радичков, Нап.: Цинигарова – 509, 06.04.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 27-31. Копие. Втори машинописен екземпляр.
№ 135 ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО! МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Рег. № 263. Екз. № 2 11.4.1989 год.
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (3 – 9 април 1989 г.) София
На 7, 8 и 9 април в евангелистката петдесятна църква в гр. Варна бяха изнесени проповеди от датския пастор Джони Ноер.
На службите се събраха около 1000 вярващи от цялата страна. В проповедите от датския пастор многократно бяха направени опити да се злепоставят административните органи, които се опитали да го ограничат и възпрепятствали събирането да стане в Двореца на културата и спорта във Варна. Отправил подстрекателски призиви „българската църква и вярващите да правят това, което иска Бог, а не да се допитват до властите”.
В резултат на взетите охранителни и превантивни мерки не бяха допуснати инциденти и нарушения на обществения ред, както и провеждане на масови демонстративни и нелоялни прояви. Получени са данни, че преобладаващата част от присъстващите вярващи били разочаровани, тъй като са доловили тенденциозен и подстрекателски подтекст в проповедите на Ноер.
Ще бъдат взети мерки за осигуряване на обществения ред при предстоящите на 15 и 16 април т. г. проповеди на Ноер в гр. Шумен.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА (24 април – 2 май 1989 г.) София
В резултат на осъществените мерки от страната е екстрадиран в СФРЮ пастор Джони Ноер заедно със семейството си. Вземат се мерки за екстрадиране на останалите членове на групата.
Координирано с комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове при МВнР, се провеждат мероприятия за осуетяване провеждането на масова религиозна служба в столицата на вярващи от нерегистрираната „Църква божия – тинчевисти”, замисляна по инициатива на Павел Игнатов. Има данни, че той подготвял събор за вземане решение за регистрацията на сектата, в противен случай щял да организира 7-дневен пост в цялата страна, който да прераснел в щафетна гладна стачка.
3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]
4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
МИНИСТЪР: (Без подпис)
Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова, Савова – 658, 03.05.1989 г. АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939., л. 107-119 (л. 108-114 за извадката) Копие. Втори екземпляр.
На 9 април 1989 във Варна, Джони НОЕР пророкува падането на комунизма
Никога няма да забравя как, преди да застана пред старата града на Εвангелската църква на булевард Ленин във Варна, трябваше да се изправя пред съдия и офицери от милицията. Те ми казаха
– Ние те следваме и слушаме твоите проповеди. Не ти е позволено да проповядваш тук, но ако все пак проповядваш, едно изречение повече не казвай! Никога не казвай тези думи отново! Ако ги кажеш дори само още веднъж, не знаеш какво ще ти се случи.
Те бяха доста умели в заплахите, стараеха се да изпълнят сърцето ти със страх, който да те парализира.
За момент замълчаха. Аз ги погледнах и попитах:
– Кои са думите, които не бива да казвам?
Съдията ме погледна гневно и отговори:
– Никога не казвай: „Пусни людете ми на свобода!“.
– Но това са думи записани в Библията! Аз просто ги цитирам. Намират се в книгата Изход, 5-та глава, 1-ви стих: „След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на фараона: „Така говори Йеова, Израилевия Бог: „Пусни людете Ми, за да пазят празника в пустинята.“
Съдията и милиционерите ме изгледаха недоволно и казаха:
– Ние не сме деца от неделното училище, знаем точно какво имаш предвид. Така че, никога повече не изричай „Пусни людете Ми!“
Защо се бояха комунистите толкова много от тези думи? В очите на съдията и офицерите виждах страх, понеже Божието Слово като двуостър меч пробива и разделя духа, от душата и плътта.
Качих се на равния покрив на църквата. Това беше единственото подходящо място, от което можех да проповядвам на събралите се около осем хиляди души. Не знам как бяха дошли, защото навсякъде по пътищата имаше милиционерски барикади и проверки. Те бяха преминали през градини, стени, прозорци и врати… с копнеж да се намерят в Божието присъствие и да чуят Неговото Слово.
Прииждаха отвсякъде и с песни хвалеха Бога. На събранието ни присъстваха и около 400 милиционера. Някои от тях водеха огромни кучета и караха големи водни оръдия. Започнах да проповядвам. Цялата ми проповед беше на тема „Пусни людете Ми на свобода!“. Адът беше разтърсен…
Когато цялата ни служба и подписването на свитъците за посвещение към Господа завърши ме арестуваха, заедно с останалите от нашата група. Не знаех колко време ще остана затворен, но Бог ни помогна по чудесен начин. Шест месеца преди моето пристигане в България, нашият датски министър-председател подготвял съглашение за икономическа взаимопомощ с Тодор Живков. Министър-председателят пристигнал в България точно, когато ме арестуваха и затвориха. Имах приятели журналисти, които присъствали на официалната вечеря на двамата държавни глави. Те ми разказаха, че по време на вечерята дошло съобщение от датското посолство до нашия министър-председател, в което се казвало, че аз и голяма група датчани сме били арестувани. Министър-председателят подал писмото на Тодор Живков и му казал, че в тази ситуация не могат да подпишат никакъв договор. Той го прочел и издал заповед веднага да ме освободят от затвора. Представителите на властта дойдоха, освободиха ни, поръчаха ни чудесна вечеря и ме попитаха: „Доволен ли сте от престоя си в България?“. Отговорих: „Да, разбира се“. Върнаха ни обратно при колите ни. Веднага след като датският министър-председател напусна България, милицията ни обгради отново и бяхме депортирани.
Ако тъмните сили бяха уплашени от Божиите пророчески думи по онова време, те са по-уплашени днес. Много по-уплашени.
Автор: Джони Ноер
Джони Ноер на 88 години
Израства в Норебро – гангстерския квратак на Копенхаген. Джони Ноер става студент и по-късно журналист в Kolding Folkeblad. На 21-годишна възраст той интервюира френско-еврейски писател, който му казва, че „е истина, че Исус е жив и че той е Месията на евреите“. Тези думи преобразват Джони и той започна – за ужас на колегите си журналисти – да проповядва Евангелието, където и да отиде.
Свещеник в Париж
Джони е бил свещеник в Апостолическата църква в Лингби и по-късно за малка евангелска църква близо до Монмартър в Париж. Тук той среща своята Жизел и се женят през 1975. Години по-късно Жизел написа своя бестселър „Капки роса“, в която разказва за изпълнения със събития живот и техните деца.
Младите християни през 70-те години
През 70-те години Джони Ноер работи заедно с редица известни личности от онова време: Джос. Фациус (международни ходатай), Рене Хартцнер (Мисия Изток), Йорген Виум Олесен (Форлагет Скандинавия, Предизвикателството), Етап Ове (Свободно движение в училище), Хр. Неерсков (учител по Библията и контрабандист на Библията по време на Студената война) и Рино Ланге (Операция Исус Навиев). В една студена нощ на 70-те години, движението „Млади християни“ облепя порно витрините на цялата страна с християнски плакати на които пише: „любовта е чиста.“ Закупуват и реновират къща в Копенхаген от където развиват мисионерска дейност.
През България за Израел
През 1977 г. семейство Ноер напуска Дания. С четиримачтова мисионерска палатка за 400 души, Джони и семейството пътуват из Европа с конвой от теглени от трактори и камиони. След като е арестуван в България през 1989, той се установява в Израел през 1995 г. И там в амфитеатъра на Йерусалим, изпълнява своя мюзикъл: „Храмът ще бъде построен отново“ (композитор: Сигне Уолсьое). А няколко години по-късно в пустинния амфитеатър край Мъртво море, мюзикъла „Масада“ (композитор: Бо Нилсен).
Заедно със своите синове и дъщери, говорещи иврит, водени от Бенджамин и Лий, той участва в редовни „Пустинни мирни експедиции“ с еврейски и арабски тийнейджъри в „ужасната пустиня Зин“. След двугодишен съдебен процес, се налага да напуснат Израел през 2014 г. Причината е пустинното местоположение на неговия Конвой на поклонници, на Стария кервански път по границата с Йордания. Това бележи и неговото завръщане в България точно 25 години след пророчеството за падането на комунизма там.
Помощ за бежанци
Около 10 години Новер живее в Коринт в Гърция, откъдето ръководи работата „Ecclesia Refugium“. Това е опит да се съберат християнски сирийски и иракски бежанци от милионните палаткови лагери в Йордания под един покрив.
Той е автор на книгите: „Тези млади християни“, „Den lille Hvide“, „Когато жените разчупват хляба“, „Конвой на поклонниците“ и най-скоро: „Folkekirken og vielse af homosexualelle“ и „Prisgivet“. Последната му книга „Съдебен протокол“, разказва за манипулациите и злоупотребите на държавата във връзка със закона за хомосексуалните покръствания в националната църква на Дания.
Дело срещу държавата
Джони стои и зад сдружението „Med Grundlov Skal Land Bygges“. Тази асоциация, заедно с някои членове на национална църква на Дания, осъди държавата за нарушение на конституцията във връзка със закона за хомосексуалните обръщания в национална църква. Случаят бе представен и пред Върховния съд на Дания в Копенхаген.