Агентурната драма в Българската православна църква (БПЦ) като че ли е на път да утихне. Нищо по-добро за онази част от клира и миряните, които, навикнали на раболепие, смятат себе си за смирени. Но това затихване не е добро нито за Църквата, нито за обществото, въпреки явната му непричастност към същината на православието.
Бившите агенти в расо един през друг се надпреварваха да извиняват участието си в тайните служби с аргумента, че „времената са били такива“ и че „всяка власт е от Бога“ – ерго, нямало нищо смущаващо да се служи на държава, която е тоталитарна и проповядва атеизъм. Те обаче забравят, че годините дори на най-свирепия социализъм не могат да се сравнят по жестокост с гоненията на Римската империя срещу християните. Ако тогавашните духовни пастири и вярващите бяха разсъждавали като нашите агенти-владици, в календара на всички християнски църкви нямаше да има нито един мъченик за вярата. Просто всички преследвани заради Христа щяха да са колаборирали със своите гонители – езическите императори на Рим, намирайки извинението, че щом всяка власт е божествена, то трябва да й се подчиняват, независимо дали отрича Светата Троица или Бог изобщо. Но на християните от онези времена не им е и идвало на ум подобно разсъждение и затова Църквата има своите свидетели на вярата – мъчениците, които бяха хвърляни на лъвове, горени на клади, разпъвани на кръстове, посичани, защото не се отрекоха от вярата си в Спасителя. В социалистическа България също е имало такива мъченици – може и да не са много, но ги е имало. Не ги знаем обаче, защото техните имена и подвизи трябва да бъдат издирени от митрополитите на Светия синод – а те в голямата си част се оказаха сътрудници на същата власт, която е преследвала тези хора заради смелостта им да бъдат християни. Нека не си правим илюзии, че ръководство на БПЦ, което в голямата си степен е било свързано с бившата Държавна сигурност, ще предприеме стъпки да издигне като мъченици на вярата избитите от комунистическия режим епископи, свещеници, монаси и миряни. Някак си твърде смутително е за съвестта ти да канонизираш жертвите на режим, на когото самият ти си служил – и то не за благото на Църквата, а заради лични облаги като софийско жителство, квартира за брат ти, пътуване в чужбина и най-вече – сигурна кариера.
Съвсем не е вярно, че всеки духовник, който се е изкушил да стане сътрудник на ДС, не е имал избор. Човек винаги има избор и техният е бил много прост – да избират между Мамона и Христа – да бъдат слуги на една безбожна власт или да останат верни на Бога, спасявайки се в пущинаците, както някога св. Йоан Рилски бе избягал от поквареното общество – и тези, които имаха нужда, пак го откриха, дори в планинските дебри. Представяте ли си, ако това се бе случило, сега нашата Църква нямаше да има 11 митрополити-агенти, а 11 духовни старци – онези богоозарени монаси, които макар да живеят уединено, помагат на хората със своите съвети. Историята на православието неведнъж е показвала, че стабилността на Църквата винаги се е крепила на такива харизматици – които са били опора на обществото в най-тежките моменти. Представяте ли си, каква стаена, но силна опозиция би имал социалистическият строй в България, ако при вербовките си ДС беше срещнала макар и минимална съпротива сред хората в Светия синод и Духовната академия?! Самата Църква, обаче, не се е противопоставила на натиска и е заела една компромисна спрямо атеистичния режим позиция – затова и набирането на агенти и сътрудници в самото сърце на Църквата се е оказало толкова успешно. Затова и в началото на прехода през 1989-90-та ние нямахме една здрава Църква, която да стане духовен стожер и обединител на нацията, способна да я води из лабиринтите на прехода, без да се изгуби. А също и да се самоуправлява, без да зависи от капризите на новия държавно-политически елит. Това несъмнено би се случило, ако под прикритието на сътрудничество с ДС владиците-агенти наистина са работили за Църквата и са пазели паството Божие, вместо да го разпиляват. Но това, както знаем, не е истина. Истината е, че преди 22 години Църквата се оказа поредната постсоциалистическа институция, която бе обхваната от котерийни борби за власт, но не и за идеи – като например как да си върне полагащото й се място в обществото. Клирът стана заложник на своите някогашни „покровители“ с пагон. Носейки бремето на своята обвързаност с тоталитарната власт Църквата не намери сили да се пребори дори за въвеждането на „Вероучение“ като редовна дисциплина в българското училище. Вместо това, не много след началото на прехода, започнаха да се проявяват първите симптоми на един опасен алианс между клира и съмнителния бизнес – дирижиран от хора на бившите тайни служби. Така се стигна и до появата на Международната ортодоксална банка „Св. Николай“ – основана от бивши офицери на Първо главно управление на ДС с парите на БПЦ. Банката вече я няма, а на Светия синод му е много изгодно да мълчи къде потънаха всичките му авоари…
Разбирате ли сега защо осветляването на агентите в Църквата породи такъв неистов интерес, какъвто не предизвика нито една друга институция. Обществото имаше нужда да разбере коя е причината 22 години след прехода БПЦ да е все още е немощна, раздирана от интриги и безобразия и най-вече – далеч от хората. Но вместо отговор на въпроси, които ги терзаят, българите чуха синодалния упрек, че всеки привърженик на разсекретяването на досиетата всъщност… руши Църквата. Стигна се и до там, че хора, които преди 89-та не можеше да ги видиш в храма, сега издигнаха глас в защита на клира. Бог ли им отвори духовните сетива, както някога преобрази гонителя Савел в апостола Павел или своите бранят своите?! И така Църквата стана причина да се породи ново разделение сред хората – ако до вчера те бяха от двете страни на барикадата като „Максимовисти“ и „разколници“ – то сега тези, които искат да знаят цялата Истина, която по думите на Христос ни прави свободни, са ругани от онези, които искат да я заличат…
Следвайки логиката на разсекретените агенти в расо, че „всяка власт е от Бога“, би трябвало да оправдаем и Юда. Предавайки Христос на фарисеите, той също е служил на власт, поставена от Бога – и за Пилат, и за Каяфа, Спасителят е бил смутител на обществения ред, т.е. на властта, която е богоустановена. Значи, като е посочил къде се крие Христос, Юда е изпълнил своя граждански дълг и не е предател, а е патриот, герой и т.н. – все човек, който е служил на обществото и не е направил нищо лошо на Църквата. Така де, ако не беше предал Христос, Него нямаше да го разпънат, после да Възкръсне и накрая – нямаше да се създаде Църквата. Ето това следва от логиката на нашите митрополити, че те видиш ли никого не са клеветили и са служили на България. Само че и децата знаят, защо Юда е предателят – та нали Този, когото предаде, ни учи, че никой не може да служи на двама господари – защото единия ще обикне, а другия ще намрази. И тук навлизаме в сфера, която засяга самата същност на Църквата. Иде реч за голямата съблазън, която владиците предлагат на вярващите, спекулирайки със словото Божие, че може да се примиряваме и да служим на всяка власт, защото всяка власт е от Него. Християните вярват, че рано или късно ще дойде и царството на Антихриста – неговата власт също ще е допусната от Бога. Следвайки оправданията на нашите агенти-владици, излиза, че тогава Църквата ще трябва да се подчини и на Дявола, както се е подчинявала на тоталитарния режим и тайните му служби?! Да се служи едновременно и на Бога, и на Антихриста… Това е невъзможно.
Проблемът с разсекретяването на архиерейските досиета, с прикриването на други такива, и с мълчанието на Светия синод е проблем преди всичко морален. Да се мисли, че 73% от ръководството на Църквата едновременно може да си подаде оставките и да бъде заменено с нови митрополити е несериозно и противоканонично. Висшият клир трябва да намери сили и да изговори истината за своето социалистическо минало, за обвързаността си с тоталитарната власт. И да се покае – искрено и пред всички чада на Църквата. Не се ли случи това Църквата ще бъде все така немощна да поведе нацията към предизвикателствата на ХХI век и ще продължава да бъде раздирана от вътрешни противоречия. Всевъзможни клики и групировки вече изпълзяват от дупките, изкушавайки православните българи с призиви, че те са „истинската Църква“, че трябва да се върнем към стария календар, защото новият бил натрапен от комунистите и т.н., и т.н.
Осветляването на агентите в Църквата не е проблем на миналото – той засяга настоящето и е отговорност към бъдещето. Неговото преодоляване ще покаже силата на Църквата да преживее травмите и да се очисти от зависимостите, наследени от тоталитарното време. Иначе мълчанието и забравата ще отворят нови въпросителни и нови проблеми. И те вече няма да засягат само целостта на Българската православна църква, а самата вяра. Защото миряните с основание ще се питат, могат ли да ни водят към Бога пастири, които са предавали и предават вярата? И ще отидат да ги търсят другаде – а това не е добро нито за Църквата, нито за обществото, което в преобладаващата си част продължава да се люшка между атеизма и суеверието.
Горан Благоев, автор и водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ-1. /БГНЕС
Толкова обиди (но не теологически изобличения) съм чувал и чел от православни към християни които не са православни, стоящи на основата на „наследствеността от апостолите на българската православна църква“, и сега изведнъж православните се оказва, че са с митрополити клеветили християни и донасяли други. И свестните православни търсещи Истината но заблудени от фанатизма им, сега се оказаха в положението на протестантите спрямо римо-католицизма.Което сигурно ще им подейства смиряващо и ще се замислят преди епитетите „сектант“ и „еретик“.
Ако Юда беше се покаял(!?)
Има мнения,дори на утвърдени проповедници относно този въпрос:Да,Исус щеше да му прости!
Кои са били,тяхните преподаватели по Нов Завет в Библейските институти?А и самите „пастори“защо не четат внимателно Новия Завет?В Матея 26:24,(Исус Христос празнувайки Псхата със своите ученици)
Човешкият Син отива,както е писано за Него,
но горко на онзи човек,чрез когото Човешкият Син
ще бъде предаден!Добре щеше да бъде за онзи човек,
ако не беше се родил.
За последователите на Юда Искариот, наистина има шанс!Стига да желаят да се възполват.Не само да се разкаят(като него),но дълбоко да се покаят със „съкрушен дух“ и“разбито сърце“!
По времето на комунизма служителите на ДС ни наричаха „сектанти“ и „шпиони на Запада“-нас евангелистите.Когато дойде демокрацията,те разбраха кои и какви сме и престанаха да ни наричат така и започнаха да се отнасят с респект и уважение към нас.Но техните колеги-агенти и доносници от православната църква,продължават да използват тези термини.Защо ли ???
Чест прави на Горан Благоев, че бие камбаната за заспалата гузна съвест на митрополитите-агенти и за всички, които ги поддържат в това им качество. Обществото трябва да има нетърпипост спрямо тях, защото те са срам и позор за Църквата и не заслужават да бъдат ръководители в нея. Нека Бог да им даде мъдростта, която им липсва, за да се покаят и смирено да се оттеглят от позицията на водачи.
“ Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата- по страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целият наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници…
смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят- душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не може да се освободим от страха, от лицемерието и от двуличието си.
И дано не заразим с това своите потомци…“
Стефан Цанев в Български хроники том 4
П-р Симеонов (предполагам, че това сте Вие!), поздравявам Ви за хубавия цитат на големия наш писател, поет, драматург и общественик Стефан Цанев, който ни припомняте! Тези думи са знакови, но те са на един БЕЗСТРАШЕН, НЕЛИЦЕМЕРЕН И НЕДВУЛИЧЕН ЧОВЕК.
Бих искал обаче да ми кажете – с оглед на края на цитата: „ние още не можем да се освободим от страха, лицемерието и от двуличието си“ – как се вписва тази безспорна истина в живота на пасторското съсловие, към което принадлежите и Вие? Защо Вашите колеги мълчат, когато ние – простосмъртните и погрешими евангелски вярващи – дискутираме темата за пасторите-агенти в Ръководството на СЕПЦ? Защо сериозността на проблема бе замазан във Велико Търново с онова „лицемерно“ и „двулично“ няколко минутно съжаление за многолетното им агентурно минало? Това „страх“ ли е? „Двуличие“ ли е? Какво е? Пояснете, моля. Бих искал да чуя Вашето лично мнение на достоен читател на Стефан Цанев.
Д-р Вениамин Пеев
„… Живи са правоимащите- живи са правонямащите;
Живи са гонените- живи са гонителите;
Живи са палачите- живи са част от техните жертви.
И което е още по- опасно: живи са техните наследници, а те са склонни да преувеличават.
Истината за едните не е истина за другите“
Стефан Цанев в Български хроники том 4
„Истината за едните не е истина за другите”
до Божидар Симеонов
Г-н Симеонов,
Коя е ИСТИНАТА за Вас и Вашите колеги от СЕПЦ?
Вие и Вашите колеги от СЕПЦ(с няколко изключения) определено не обичате ИСТИНАТА и няма да я приемете, колкото и пъти да я чуете (прочетете).
А тази ИСТИНА е следната:
„Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.“
(Лука 16:13-15)
„Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;
но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“
(Йоан 3:20,21)
„Удивително и ужасно нещо стана в тази земя:
Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И Моят народ обича това; А КАКВО ЩЕ ПРАВИТЕ НАКРАЯ?“
(Еремия 5:30,31)
А КАКВО ЩЕ ПРАВИТЕ НАКРАЯ, г-н Симеонов?
А КАКВО ЩЕ ПРАВИТЕ НАКРАЯ, г-да от СЕПЦ?
Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците- Деян. 24:16-
Не участвам и не коментирам чужди грехове и отговорности- Всичко хубаво братя използвайте безценните си мигове живот и за нещо красиво, назидателно, изграждащо. Пожелавам ви много радости и божествена свобода в живота.
П-р Симеонов! За Бога, не ни цитирайте и четирите тома на Стефан Цанев, защото най-малкото нарушавате правата на издателството за копирайт!
И аз, и г-н Максимов, и десетки хиляди евангелски вярващи се интересуваме от ВАШЕТО ЛИЧНО МНЕНИЕ! Щом влизате сам в една гореща дискусия, трябва да имате „безстрашие“, „нелицемерие“ и „недвуличие“ да хванете горещите въглени със собствени ръце. Готов ли сте?
Уважаеми приятели,
Желая да ви припомня една стара поговорка:“Кучетата си лаят,кервана си върви…“Двадесет години,по-късно ролите на действащите „лица“ се смениха(!?).
„Кучетата си вървят,кервана си лае…“
Д-р Пеев и п-р Симеонов
Вижда се, че сте от една и съща страна на барикадата и лоялната критика към деноминацията е вероятно оправдано. Единият е избрал да седи на ръководното място в СЕПЦ за да може да развива църковен бизнес и така да влияе на църквата – другият е избрал да стои извън църковна политика за да може с чиста съвест да пише богословие и да реформира църквата отвън. И двете са валидни и по вашему оправдани позиции.
Но вместо да си говорите помежду си, защо не предизвикате ръководството да дискутира проблемите с вас открито. Само така, ще дадете пример как да се достигне до промените, които биха помогнали не само на нас да бъдем по-добри християни, а и на църквата да възрасти едно ново петдесятно поколение в България, което в момента ви гледа и се чуди дали въобще да остане в църквата, която представяте тук.
Това няма да стане с приказки по форумите а с действия, конкретни действия отвън и отвътре, които водят до променим, не само в ръководството и устава, а в самата структура и стратегия на организацията. В противен случай рискувате разделението от преди сто години пак да се случи и отново да потвърди пророчеството „не е съюз туй що наричате съюз”.
до Marinov Luben
Г-н Маринов,
Господ Исус Христос е ВЕРЕН и ИСТИНЕН, и съди и воюва праведно.(Откровение 19:11)
И ако пасторите-наемници от СЕПЦ (ББЦ, ОБЦ и т.н) не ги е грижа за овцете, то Той със сигурност ще се погрижи за стадо Си в България. (Йоан 10:11-16)
Вярвам, че ще доживеем и ще видим как Бог издига в България истински апостоли, пророци, евангелизатори, пастири и учители. (Ефесяни 4:11,12)
Ще бъдат основани и много нови църкви.
Но също така ще станем свидетели на Божият справедлив съд върху структури (организации) и личности, които са отстъпили от Него!
Важно е да продължим да израстваме в Господа, придобивайки Неговото благоволение, а също така и благоволението на човеците (около нас). Да останем верни на Него и Неговото дело.
А Бог е силен да ни издигне и благослови в Своето време!
Ще завърша с мотото на един от петдесятните пионери на вярата – Хауърд Картър:
„Let me never lose the all-important truth that to be in Thy will is better than success, and grant that I may ever love Thyself more than Thy service.“ Howard Carter (1891-1971)
Това е моето пожелание към Д-р Вениамин Пеев и към всички онези Божии служители в България, за които ИСТИНАТА и СЛЕДВАНЕТО НА БОЖИЯТА ВОЛЯ са по-важни от всичко останало.
А за пасторите-отстъпници от СЕПЦ(ББЦ, ОБЦ и т.н)- 1 Царе 2:27-36.
Нека добре да си припомнят това пророчество към дома на Илия, защото това е, което ги очаква – ще бъдат отхвърлени!
до Максим Максимов
Г-н Максимов,
Съгласен съм със всяка „буква“!Колко би било добре,думите Ви да достигнат до всички евангелски вярващи в България!
Със сигурност в момента има много разочаровани,съблазнени и наранени.Добрите и честни служители са уморени от безхаберието и бюрократичният нихилизъм.Светиите в България не бива по-вече да „тъпчат“ кал със слама,заради фараонски грандомании!Господ Исус Христос ги е направил свободни!
И сега,признавам:На вярата ми,прибавихте вяра!Отдавна имах тази мечта и се радвам,че има и други такива,които я споделят!Дано Бог да даде благовремие и думите Ви да са пророчески!
„Истината е, че преди 22 години Църквата се показа поредната пост-социалистическа институция, която бе обхваната от котерийни борби за власт, но не и за идеи – като например, как да си върне полагащото й се място в обществото“ (Горан Благоев, „Досието на Юда“)
П-р Симеонов от гр. Пловдив! Да разбирам ли, че „голямото четене“ на Стефан Цанев приключва? С двата негови цитата обаче Вие ни казахте много и достатъчно за своята изповед и проповед на Вашето „християнство“. Поставям в кавички това свято име, защото Вие изповядахте ЕРЕТИЧНО УЧЕНИЕ по въпроса за ИСТИНАТА чрез цитатите на нашия именит писател. Ние него няма за какво да го виним, защото той разкрива относителното си разбиране за истината в социалния й смисъл, пък и той няма никакви претенции за евангелски идеолог, разнасящ „светлина“ на учение и проповедническо служение.
Вие, п-р Симеонов, обаче, ако бяхте ХРИСТИЯНСКИ ПРОПОВЕДНИК, щяхте да изповядвате и проповядвате само ЕДНА, АБСОЛЮТНА ИСТИНА! Явно не сте проумели какво казва Христос: „Аз съм … ИСТИНАТА“ (Йоан 14:6). Както тук, така и в пасажите, които Ви цитираха г-н Максимов и други участници във форума, личи АБСОЛЮТНОСТТА на Библейската истина! Никъде няма дори и намек, че „за едни вярно е едно“, пък “ за други -друго“. Христос дори не намеква, че за едни Христос може да е истината, пък за други – Мамон, ламтежът по богатството, служението на атеистични политически партии и режими. В християнството, п-р Симеонов, има едно страшно ИЛИ – ИЛИ, няма и двете едновременно! Човек ПРАВИ ИЗБОР!
Изповядването и проповядването на РЕЛАТИВИСТИЧНА, ОТНОСИТЕЛНА, ДВОЙСТВЕНА „ИСТИНА“, което демонстрират в служението си такива пастори като Вас, е за съжаление – ЕРЕС! Дори твърдението Ви, че не желаете „да се занимавате с греховете на другите“, е показателно за еретизма на онези, които с мълчанието си не само ОДОБРЯВАТ ГРЕХОВЕТЕ, но и на драго сърце СЕДЯТ В СЪБРАНИЕТО НА ГРЕШНИЦИТЕ, без да ги изобличават! Християнството, п-р Симеонов, ТРЪБИ ЗА ГРЯХ, ПОКАЯНИЕ, ПОПРАВЛЕНИЕ И СМИРЕНИЕ!
Ето защо, п-р Симеонов, Ви призовавам да се съгласите или оборите това, което току-що отправих като послание към Вас! Знам, че п-р Иван Врачев и компания НЯМА ДА МЕ ПОКАНЯТ НИКОГА за разискване на своите „потайни събрания“, затова този ОТКРИТ форум е най-удачната възможност за ЯВНА ДИСКУСИЯ!
От Христова страна – д-р Вениамин Пеев
Мисля, коментарите под тази достойна статията не са най- подходящото място да продължим тази дискусия за СЕПЦ. Цитирах Стефан Цанев, защото смятам, че той е един от най-добрите анализатори на това време и на българщината .
Вие д-р Пеев имате ли проверка за агентурно минало? Ще продължа дискусията с вас на тема: Агенти в църквата, когато публикувате чисто удостоверение, както го направиха и други колеги започнали работа преди 10.ноември.
Гледах проповедите ви в ЕПЦ-Русе от лятото на 2011г.с пастор зам. Председателя на СЕПЦ Пламен Ганчев.
Сигурен съм, че както той, така и старият ви сподвижник в СЕПЦ неговият сегашен секретар п-р Димитър Митев, няма да имат нищо напротив да бъдем заедно на някое от заседанията. Аз също подкрепям идеята да бъдете наш гост и да поговорим заедно цялото ръководство на СЕПЦ и Вие. Готов ли сте за такава стъпка? Наемам се след заявено от вас желание да направя всичко възможно такава среща да се осъществи.
Бог да ви пази
Г-н Симеонов, вие защо така уж индиректно намесвате имената на Пламен Ганчев и Димитър Митев?
Да не би да твърдите, че и те са сред агентите в съюзното ръководство?
До момент нито един от колегите ви във върховия съвет на СЕПЦ не е публикувал „публично” досието си.
„Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие“ (Исус Христос в Мат. 5:14).
Колеги във форума! Препращам този адрес по-долу, където става явно, че п-р Асен Райков – един от настоящите членове на Ръководството на СЕПЦ – е „секретен сътрудник“ и „доносник на ДС“. По всяка вероятност идентични са случаите и с останалите трима с АГЕНТУРНО МИНАЛО ЧЛЕНОВЕ НА РЪКОВОДСТВОТО, с чиито „грехове“ п-р Симеонов отказа по-горе „да се занимава“: п-р Илко (Бургас), п-р Божидар (Казанлък) и п-р Димитър (Велико Търново). Сериозният въпрос, който възниква от декември месец и на който няма отговор до ден днешен, е: „Защо те имат такава пълна подкрепа от п-р Иван Врачев и компания (включително и п-р Симеонов). Има ли нещо, което п-р Врачев и останалите пастори „без досиета“, все пак крият от миналото и настоящето си?
П-р Симеонов, благодаря за готовността Ви да подкрепите идеята ми да присъствам на открит диспут на някое от вашите – винаги тайни! – заседания. Тъй като съм открит човек обаче, Ви заявявам, че ще дойда с журналисти и видеокамера. Разбирате ли какво имам предвид?
Отговорете ми, моля, на твърдението ми, че Вие НЕ ИЗПОВЯДВАТЕ християнското разбиране за АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА! Чакам Вашия ЛИЧЕН отговор – без цитати от който и да било автор извън християнството!
Моля останалите читатели да посетят този адрес.
http://www.vasilpetrov.org/index.php?id=4199
Това са стари приятели на д-р Пеев и те със сигурност ще искат среща с него.Досиетата на всички колеги в СЕПЦ ще се отворят до месец от комисията- имайте още малко търпение.Не се опитвайте да клепате всички и всичко, освен ако не ви е това целта на коментара. Твърдението Ви “ нито един“ не е вярно. Аз съм проверен преди години, може да видите това в сайта на комисията.Ще се радвам да се видя с всички събеседници лице в лице за да продължим дискусията. Всичко хубаво братя използвайте безценните си мигове живот и за нещо красиво, назидателно, изграждащо. Пожелавам ви много радости и божествена свобода в живота.
Бог с вас
Повече от жалко звучи предложението на г-н Симеонов за някакво вътрешно споразумение на фона на една такава широка дискусия. И колко подобно е то на предложението за тихо и вътрешно, някак дори симбиозно, споразумение между агенти и ръководство, което даде тексаския пастор след вербовка от старото съюзно ръководство. Язък дето си цитира толкова много Стефан Цанев и Августин и Сенека. И господ Бог да цитирате, фарисейският квас на СЕПЦ ви е заквасил и не пуска. Да се надяваме, че мозъчният багаж на доктора е малко по-тежък от този на южнобългарския пастор, за да се хване в тази плитка клопка, заложена типично по агентурно.
Благодаря Ви, г-н Методиев за доверието! Бъдете сигурен, че на „агентурната клопка“, предложена от п-р Симеонов, няма да се хвана! Именно по причина на прозрението ми за онова, което ще се случи в СЕПЦ, го напуснах преди двайсетина години, за да се отдам само на богословие, в което няма КВАС, защото е християнско!
А за поведението на п-р Симеонов, който се отказва от по-нататъшна дискусия, понеже обича нашите класици, ще го изпратя с думите на дядо Вазов, подходящи за такива като него: „идат като тигри“, но „бягат като овци“…
Хубаво ни съветва пастир Божидар да сме търпеливи, но защо не казва нищо за пастирите на СЕПЦ зад граница в Хюстон, Далас, Чикаго и Лос Анжелис?