п-р Божидар Симеонов
Равносметка на една двадесетгодишна служба
През далечната 1991г. една група от вярващи от гара Каспичан имаше нужда от пастор. През далечната 1991г. университетът в Сините планини в Австралия чакаха стипендианта си от България. През далечната 1991г. едно младо семейство изгаряше от желание да посвети живота си на Спасителя. С решението да станат семейство, бяха решили и да служат на Христос и църквата Му като пастори. Имаха две възможности – Каспичан и Австралия. Чрез обстоятелства, личности и емоции, аз и моята съпруга Тони избрахме да започнем служба за Христа в гара Каспичан. Годините се затъркаляха – неделя след неделя, сватби, погребения, чудеса, кризи, радост, огорчения, успехи. През всичките тези години сме били водени от чувството си за отговорност пред Създателя да свършим работата.
Днес, двадесет години след началото, съм предизвикан да направя равносметка. След Каспичан беше Ямбол, след Ямбол – Шумен, след Шумен – Пловдив. Никога не сме позволявали трудностите да кажат „не” на порива ни за служение. Дали заради характер или заради това, че така и не ми остана време да завърша библейски институт, или може би поради някаква друга причина, съм правил и много грешки, но благодаря на Бога за спасените души, изградените вярващи, построените църковни сгради, както в местата, където сме били, така и тук, в Пловдив. Църква от 700 човека има нужда от зала за 700 човека. Построихме я с Божия помощ и за Негова слава. Решихме, че можем да запалим един светилник сред проблемите на здравеопазването, които обществото ни има, и с Божия помощ и за Негова слава създадохме Медицински център „Християнска грижа”. Образованието в България е един от най-сериозните проблеми в нашето общество. Тази страна няма бъдеще без ефективни промени в тази област. Хвърлихме всичките си усилия и ресурси, работим неуморно, за да можем да изградим колкото се може по-скоро християнско училище от първи до осми клас в Пловдив. В нашите евангелски църкви много малко се говори за култура. Разбира се, че имаме нужда от възпитание в тази област. Затова учредихме Народно читалище „Петко Р. Славейков – 2008”, което се опитва да бъде мост между вярата и обществото ни.
Като служител в СЕПЦ от дълги години чувствах, че има нужда от промяна и на миналия събор осъзнах, че работата трябва да се свърши от някой, за да може тази промяна да се случи. Положих много усилия, за да накарам всички в Съюза да повярват, че може да има промяна. Промяната се случи, но процесът не трябва да спира. Въпреки че понякога се отчайвам, че криво дърво трудно се изправя, продължавам да вярвам, че компромисите с властта на единици, не са убили вярата и убежденията, първоначалното действие на Святия Дух, чрез Когото петдесятните църкви са се развивали, растели и са били място на чудеса. Вярвам, че чудесата могат да продължат да се случват в живота на тези църкви и служители, които имат смелостта да кажат след грешката: „Прости ми” и имат достойнството да носят последствията за собствените си компромиси.
За всичко онова, което Бог вложи в сърцата ни през последните двадесет години, използвахме всичките си таланти, за да осигурим ресурси. Когато започнехме някой проект, не се отказвахме, защото нямаше пари. Търсехме начини и се молихме за снабдяване. Създадохме един модел, за който не претендирам, че е най-правилният, но който работи за нас. Наред със всеотдайността на вярващите в църква „Светлина на света”, реализирахме бизнес-идеи, печалбите от които отиваха за царството. Вярвам в даването за църквата с разположено сърце.
Днес нямаме никакви авоари в банковите си сметки – дадохме всичко, което сме спечелили през годините, за църквата и благовестието и изплащаме огромен кредит, взет за да закупим сградата на християнското училище, но можем да благодарим на Бога за десетки младежки лагери със стотици спасени младежи, успешно функционираща църква, където хората намират утеха и спасение, материална база достатъчна за деситилетия напред развитие. Това са местата където сме сеели не десятъка си, а всичко което сме успели да изработим през годините.
Не съжалявам, че съм инвестирал всичките си таланти, за да екипирам църквата духовно и материално. Спокоен съм, че ако днес бъда извикан при Спасителя или просто трябва да спра със служението си, има наследство, което да оставя; има основа, върху която да градят следващите поколения; има база, върху която да стъпят. След снощната проповед получих писмо. Един човек казваше за църквата: „Благодаря на Бога, че я има.” Предната неделя след богослужението една жена, дошла за втори път с невръстното си дете, сподели: „Тук има любов, оставам.” Аз знам какво ще правя през следващите двадесет години. Ако Бог се смили за мен и въпреки грешките ми ме остави в службата, ще обръщам повече внимание на любовта, ще се ангажирам повече с хората, въпреки огорчението, което идва от тях, ще живея с убеждението, че хората са важни повече от всичко друго, което ни заобикаля. Може би няма да се променят така, както искаме, нито ще пишат точно това, което ние желаем. Може изказванията на някои от тях да граничат със злоба или да изглеждат омразни, но аз ще продължавам да вярвам, че е по-добре да разпознаеш човека в църквата до теб като приятел, а не като враг. И въпреки че понякога имаме диаметрално противоположни разбирания, тялото Христово ще бъде по-силно, ако хората, които се наричат с Неговото име, се приемат един друг и впрегнат различията си в служба на промянта в това общество чрез вяра, действаща с любов!
Здравейте,
Обръщам се към Божидар Симеонов с молба да остави Спасителя да определя кой е спасен и кой не, това не е в нашата власт.
Г-н Симеонов, наистина ли си вярвате, че осъществените бизнес идеи са начинът, по който трябва една църква да работи? Вашите писание еднозначно кореспондират със статията „Мамонският аспект на десятъка“ като един показателен контраст. Не забравяйте, че ако някой иска да бъде богат или други хора да го следват, той няма нужда от Христос за тази цел. Достатъчно е да погледнете най-богатите хора или големи организации, живеещи в заблуда и ще се убедите в това.
Нямам намерение да превръщам коментарите в този форум в трибуна на спорове, но се надявам все някога лично да мога да говоря с Вас и ръководството на СЕПЦ. Типично за хора във Вашето положение Вие идея си нямате какво мисли обикновения, искрен християнин за организацията, която се опитвате да ръководите.
Красимир Методиев
ЕПЦ Перник
Нека оставим Бог да отсъжда за делата и вярата ни! В многото говорене грехът е неизбежен, няма да говоря повече по тези въпроси.
Относно СЕПЦ може да задавате въпросите си към председателя.
Бог да ви пази!
Странно как има още хора,които се пишат за вярващи,да са с толкова закостеняло мислене и още не могат да разберат,че живеят в едно общество с най-различни хора.И още са с изостаналото мислене,че да си богат е грях,а да си беден-е голямо смирение.Има толкова много богати хора по света,които са християни и благодарение на тях Божието Слово се печата и разпостранява безплатно в много страни.Много християни -милионери финансират различни християнски прояви-концерти,евангелизации,мисионери и т.н.Преди години например кампанията за филма „Исус“ беше финансирана точно от един такъв милионер,само че господина от Перник въобще замислял ли се е кой плати рекламата по телевизията,кой плати за отпечатването на брошурите и рекламите,кой плати на киносалоните да излъчват филма-а това струваше милиони долари!Още от времето на Исус имаше богаташи,които служеха по този начин-чрез финансите си-Лука 8: 3 , и много други, които им услужваха с имота си…Бог ни е дал най-доброто,а когато ние от своя страна се задоволяваме да му отдаваме трето и четвърто качество неща-си е направо грях.Затова и има църкви ,които се самофинансираха и си построиха бази и църкви,които се използват.А има и такива,които си стоят в старите си вече сгради и само хленчат,когато се появи някой чужденец за пари и да им купи нова китара за хвалението.Именно в новите църкви се проведоха различни мероприятия-от младежкото движение „Нова Вълна“,до гостуването на Небесния Мъж.А Медицинският център се използва както от вярващи,така и от невярващи.Но за да функционира един такъв съвременен медицински център един закостенял човек не може да си представи,че трябва да се закупят скенери,компютри,кушетки,медицинско оборудване,персонала да получава заплата и т.н. и т.н.И за всичко това са необходими пари.Странно как не може да се направят такива елементарни изводи.Само че парите не идват от Америка,те са си тук у нас-в България.На някой-Господ благославя труда на ръцете му.На друг-без акъл,какво да благослови Бог?Такъв човек може само да бъде като шопа,отишъл за първи път в зоопарк и видял там жираф-гледал го умно,па накрая изцъкал-тцъ,такова животно нема!Ако това не е начина да се работи според г-н Методиев,на мен ще ми е много интересно да науча и разбера начина,по който той работи.И ще се радвам,ако има плодове.Всъщност-ако имаше плодове-то те щяха да са видни и ясни за Тялото в цяла България.Но-въпреки това-може да сме пропуснали и да не сме разбрали.Въпреки,че когато Исус работеше и впоследствие неговите ученици,всеки един чуваше и научаваше,всеки град и село разбираше и виждаше проявленията.За Перник след Нова година обаче научаваме за убийства,за побоища и т.н.Как влияе Църквата там на Обществото,какво прави?
Божидаре, вие с Антоанета оставате едни от най-плодоносните служители в съвременна България. Направили сте своя избор и той работи. Служението ви се разраства, присъединяват се нови и нови хора, а вече присъединените се утвърждават. Ти се променяш към добро, винаги си готов да признаеш грешките си, да обърнеш курса когато видиш че едно решение е погрешно. Можеш да започнеш от нула и да направиш нещо голямо. Едва ли има по-критикуван от тебе служител, но едва ли има и по-променящ се и растящ във вярата.
Дерзай брате, а на завистливият човек всички аспекти му се виждат завистливи, включително и десятъка. Поздрави!
Разбирам, че предизборната кампания за поста Председател на СЕПЦ вече е започнала. Не е ли твърде рано? Следващият събор е след две години!
„Преди две години един пастор от Южна България, който примираше да стане председател на своята деноминация, разпрати десетки имейли (един, от които стигна и до мен), в които се хвалеше колко голям бизнесмен бил. Участвал в повече от десетина търговски дружества и имал авоари над два милиона! В състояние на всеобща финансова криза, която е засегнала огромното мнозинство редови вярващи, подобна хвалба бе още по-мамонска от мамонската хвалба на горепосочения папа. С цялата си безочливост този южно-български пастор приканваше останалите пастори и редови вярващи да му гласуват доверие и онези, които го избраха за член на своето ръководство (без мен обаче!), сега се сблъскват с абсолютизирането на мамонския проблем.“
до п-р Божидар Симеонов
Г-н Симеонов,
Определено Ви бива в хвалбите и себевъзвеличаването(вижда се ясно от написаното от Вас по-горе).
Но нека другите да Ви оценят – колко струвате като човек,бизнесмен, Божий служител и т.н.
Имам два въпроса към Вас.
1. Вие ли сте авторът на този имейл, който споменава Д-р В.Пеев в статията си?
(Изпращали ли сте имейл с подобно съдържание до Д-р В.Пеев някога?)
2. Бихте ли публикували пълният текст на този Ваш имейл в публичното пространство?
(Това е единственият начин да се установи дали Д-р В.Пеев казва истината(без да преувеличава), или разпространява клевети по Ваш адрес).
Моля, не се опитвайте да се измъкнете с аргумента, че този имейл съдържа някаква лична (конфиденциална) информация, чието изнасяне в публичното пространство би навредило на вас или на други лица.
Щом сте имали смелостта да го изпратите до толкова в много хора(в това число и Д-р В.Пеев), то това означава, че информацията не е толкова лична (конфиденциална).
Матей 7:18-20
„Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете.“
Нещо повече, г-н Максимов, п-р Симеонов беше писал, че аз съм бил „негов духовен баща“, нареждайки ме сред други имена. Аз реагирах остро, посочвайки, че на човек като него не мога да бъда „духовен баща“. Бих искал обаче да уточня, че имейлът, в който п-р Симеонов агитираше да бъде номиниран за председател, което бе в явно противоречие с Устава на СЕПЦ, ми бе препратен, а не адресиран лично до мен. Когато прочетох тази глупост, че съм бил от „духовните му бащи“, му писах лично и разменихме с него два имейла. Той се опита да ми обясни, отговаряйки също остро, че бил имал предвид … баща ми. Естествено, не бях съгласен и с това, да го имам за „духовен брат“ по бащина линия. Въобще използването на имена на нашата фамилия бе много странно и необяснимо за мен явление…
Д-р Вениамин Пеев
По плодовете,ще ги познаем!
„Ний стоим на свято място и аз знам,че ангелите са тук сега!…“Пяли ли сте тази песен?Ако да,със сигурност са ви овлажнявали очите.Ами как не?Това е един текст,който се забива в сърцето.Навсякъде където се запее тази песен,хора стават прави, издигайки ръце нагоре и каточели сълзите бликат направо от сърцето…Милиони християни са се чувсвали по-близо до Бога,от този чудесен текст.Един прекрасен ПЛОД,за Исусова прослава!Да,ама градинаря(можеби вече позабогатял,с не липсваща слава)се препъва и пада.Хващат го с проститутка.Налага му се да се извинява по теливизията на съпругата си и да иска прошка.Прощават му,също тези,които пеят неговите песни.Е да ама,отново го хващат с проститутка…
Преди години във евангелските среди (САЩ),много се говорише за този синдром:ГОЛД,ГЛОРИ,ГЪРЛС…За съжаление,наред със новите доктрини и „стилове“ на служения,след 1990г.този ВИРУС беше пренесен и в България.Спомнете си,колко изявени служители след като позабогатяха,потърсиха славата и вече смениха по две жени…
Сребролюбието е брат на Славата,а те водят до всякакви пороци!
ГОСПОД БОГ ЖЕЛАЕ,ДА СЕ ПОКЛАНЯМЕ С ДУХ И ИСТИНА!
Който милее за Божито дело в България,нека да се моли Бог да опази служителите от „примките“ на лукавия!
Г-н Любенов, Вашата многозначителна и напълно удачна карикатура за дискусията ни ми припомни една мисъл на английския евангелски богослов, който е много добре познат в евангелските среди у нас: „Християнинът трябва да напомня на плодно дръвче, а не на коледна елха!“ Ясно е, че първият случай е новозаветен, а вторият предупреждава срещу съвременния евангелски кич…