За да се потвърди призванието на един човек, след известно прилагане на дарбите му, той трябва да види плод от работата си, иначе ще заключи, че е направил грешка и следователно трябва да се откаже. Не може да се очаква, че след първото или даже двадесетото усилие, ще бъдем увенчани с успех в обществото. Човек може да проповядва цял живот, ако чувства, че има призвание, но ми се струва, че ако човек е отделен за тази служба, акредитивите му са без покритие, докато няма спечелени души за Христа от неговата работа.
Като Божий служител, човек трябва да работи независимо дали успява или не, но като проповедник не може да бъде сигурен за призванието си, докато резултатите не са явни. Как туптеше сърцето ми от радост, когато научих за първия обърнат човек. Никога не можех да бъда доволен от една пълна църква и от любезните изрази на приятели; желаех да чуя, че е имало сломени сърца и че от очите на каещите се са текли сълзи. Чудно ми е как могат хората да проповядват спокойно години наред, без да има новорождения. Безполезни са дарбите им, философията и реториката им и даже тяхната правоверност, ако не последват белезите. Как могат те да са изпратени от Бога, когато не довеждат човеци при Бога. Пророци, чиито думи са безсилни, сеячи, чиито семена са изсъхнали, ловци на души, които не улавят никого, войници без рани – това ли са Божиите мъже? Сигурно би било по-добре да чистиш кал или комини, отколкото да застанеш на амвона като съвсем безплодно дърво. Най-ниското занимание дава на човека полза, но окаяният човек, който заема амвон и никога не прославя своя Бог с новородени хора, е празнота, петно, ужас, беда.
Необходимо е да кажем и още нещо. Господната воля относно пастирите се открива и чрез молитвено отсъждане на Неговата църква. Нужно е като доказателство на вашето призвание проповядването ви да бъде одобрено от Божия народ. Обикновено Бог отваря врата за благовестието на онези, които Той призовава да говорят в Негово име. В нетърпението си човек може да блъсне вратата или да я счупи, но с вяра той ще чака Господа и в надлежното време ще бъде възнаграден. Когато дойде благоприятният момент, тогава ще бъде и нашият изпит. Когато заставаме да проповядваме, нашият дух се съди от събранието и ако е осъден, или изобщо ако църквата не е назидана, нашето призвание ще бъде оспорвано. Ако вашето призвание от Бога е истинско, няма дълго да мълчите, както е вярно, че човек е винаги по-скъп отколкото златото на Офир. „Обикновените“ служители нямат и гладуват, но помазаните от Господа не остават в нужда от работа, защото имат остри уши, които ще ги познаят от словото им и готови сърца ще ги посрещнат на определеното им място. Бъдете подготвени за работата си и вие никога няма да сте лишени от нея. Нe тичайте да правите предложения тук и там. Бъдете повече загрижени за вашата способност, отколкото за възможността и повече загрижени да ходите с Бога отколкото всичко друго. Овците ще познаят изпратения от Бога пастир; вратаря на кошарата ще ви отвори и стадото ще познае гласа ви.
Когато за пръв път коментирах тази тема, не бях чел чудесното писмо на Джон Нютон до един негов приятел върху този предмет. То почти съвпада с моите собствени мисли. С риск да бъда смятан за преписвач, въпреки че не съм, ще ви прочета писмото:
„Освен това силно желание и готовност за проповядване, трябва след известно време да има достатъчно умение, що се отнася до дарби, знание и дар слово. Сигурно, ако Господ изпраща човек да учи другите, Той ще му даде способностите. Вярвам, че мнозина са имали добро намерение, когато са се представяли за проповедници и все пак са предварили или избързали призванието си.
Главната разлика между проповедника и обикновения християнин изглежда се състои в тези дарби, които са дадени за служение не заради самия него, но за назидание на другите. Казвам ви, че ще се появят на своето време; те не трябва да се очакват веднага, но постепенно. Те са необходими за изпълнение на служението, но не като условие да потвърдят нашите желания за това служение.
Вие сте млади и времето е пред вас; затова мисля, че няма защо да се безпокоите дали имате вече тези дарби. Достатъчно е, ако желанието ви е непоколебимо и сте готови с молитва и старание да чакате Господа; сега нямате нужда от тях.
Никога не мога от сърце да насърча да станат пастири мъже, които след новорождението си са показали много слаб интелект и лесно се присъединяват към странни учения или попадат в лоши компании и извършват груб грях. Нека, ако наистина се покайват да стоят в последните редици. Нестабилни като водата, те няма да се издигнат. Същото се отнася и за онези, които не могат да издържат на трудностите, но са деликатни, меки. Ние искаме войници, не контета, сериозни работници, не благородници празноскитащи. На хора, които не са вършили нищо до времето на записването си в колежа, казваме да си спечелят отличие чрез добра служба преди да бъдат публично посветени в рицарско звание. Ревностните хора за човешки души не чакат докато получат подготовката си; те желаят веднага да служат на своя Господ.
Някои добри хора ми харесват. Те се отличават с голяма ревност, но очевидно им липсва разсъдък. Такива братя говорят безкрайно за нищо, удрят по Библията, сочат я, но не изваждат нищо от нея. Ревностни, страшно ревностни, те се мъчат, напъват се, но от всичко това нищо не излиза.
Има фанатици, които не са в състояние да изразят или изговорят пет последователни мисли, чиято способност е толкова малка и самомнението им толкова голямо, че те могат да набиват, да викат и говорят запалено, да се разкъсат и да беснеят, но шумът иде от кухината на барабана. Смятам, че тези братя могат и без образование и затова, обикновено отхвърлям техните молби.
Физическите недъзи поставят под въпрос призванието на някои прекрасни мъже. Не бих искал да съдя хората както по външността им, но цялостната им физика не е малък критерий. Тесните гърди не показват, че човек е пригоден за публична реч. Може да ви изглежда странно, но аз съм сигурен, че когато един човек има тесни гърди, без ширина между рамената, премьдрият Създател не е възнамерявал той да бъде проповедник. Ако е имал такова намерение, Той щеше да му даде известна ширина на гърдите, достатъчна, за да има силни дробове. Когато Господ възнамерява едно творение да тича, Той му дава пъргави крака и ако възнамерява друго творение да проповядва, Той ще му даде подходящи дробове. Братя, който трябва да си почине по средата на изречението и да си поеме дъх, би трябвало сам да се запита дали няма друго занимание, за което е по-добре приспособен. Човек, който изговаря едно изречение с мъка, едва ли може да бъде призван да „Извика силно и да не се щади„. Може да има изключения, но не е ли вярно това като общо правило? Братя с дефектни уста и неясно говорене обикновено не са призвани да проповядват евангелието. Същото се отнася и за тези, които заекват.
Човек, който може да успее като проповедник, вероятно би вършил добре и друга работа като търговец, адвокат или друго нещо. Един наистина ценен проповедник би се отличил и в други неща. Няма почти нищо невъзможно за човек, който може да води единна една църква с години. Ако стотици последователни недели служи за назидание на хората, той сигурно притежава някои способности и съвсем не е глупав. Исус Христос заслужава най-добрите мъже да проповядват Неговия кръст, а не празноглави и некадърни човеци.
В края на краищата, ще трябва да докажем нашето призвание с практични доказателства в служението си – и затова не трябва да започваме нашето поприще без предварително изпитване, защото иначе може да го напуснем с позор. Общо взето, опитността е най-сигурния изпит и ако Бог ни крепи година след година и ни дава Своето благословение, нямаме нужда от други доказателства за нашето призвание. Нашата морална и духовна издръжливост ще бъдат изпитани чрез труда в служението ни и това е най-сигурният от всички изпити.
Веднъж чух как Матю Уилкс изпитва един младеж, който иска да стане мисионер. Младият човек желаел да отиде в Индия като мисионер към Лондонското Мисионерско дружество. Уилкс бил натоварен да проучи неговата способност за този пост. Той писал на младежа и му казал да го потърси на следващата сутрин в 6 часа. Братът живеел много далеч, но пристигнал в къщата точно в 6 часа. Уилкс обаче влязъл в стаята няколко часа по-късно. Младежът чакал с учудване, но търпеливо. Най-после Уилкс пристигнал и попитал кандидата с обикновения си носов говор: „И така, момче, ти искаш да станеш мисионер.“ „Да, господине“. „Обичаш ли Господ Исус Христос.“ „Да, господине“. „Е добре, сега ще те изпитам. Можеш ли да изречеш думата котка, буква по буква?“ Младият човек бил смутен и просто не знаел как да отговори на такъв абсурден въпрос. Вероятно той се колебаел между възмущение и подчинение, но след миг отговорил твърдо, „к-о-т-к-а, котка“.
„Мнoro добре“, казал Уилкс. „Сега можеш ли да изречеш „куче?“. Младият ученик се двоумил, но Уилкс казал спокойно: „О, нищо, можеш да го кажеш, без да се срамуваш“. Младият Йов отговорил: „к-у-ч-е, куче“. „Е добре, виждам, че можеш да изговаряш думите по букви. Сега да проверим аритметиката. Колко прави две по две?“ Търпеливото момче дало правилния отговор и било освободено.
На събранието на комисията Уилкс казал;: „Иснрено препоръчвам този младеж. Аз прегледах неговата препоръка, проучих го и освен това го подложих на един необичаен изпит такъв, какъвто малцина биха издържали – изпитах неговото себеотрицание – той беше дошъл рано сутринта. Изпитах характера му и неговото смирение. Той може да изрича буква по буква „котка“ и „куче“ и може да смята, че „две по две прави четири.“ Той може да стане извънредно добър мисионер“.
Разбира се, старият Уилкс е използвал доста безобразен подход, но ние можем да пристъпим с по-голямо благоприличие. Трябва да проверим дали можем да изтърпим тероризиране, досада, клевета, подигравка и изпитания и дали можем да станем измет за всички и да бъдем смятани за нищо заради Христа. Ако можем да понесем всичко това, тогава имаме някои от характерните белези, които показват, че притежаваме редки качества, отговарящи за един истински слуга на Господ Исус Христос.