Всички в рода Дарвин-Уеджууд, включително Чарлз, били членове на Унитарната „църква“ – една необикновено устойчива организация, която никога не е била признавана за християнска църква, защото отрича божествената природа на Исус Христос. Някои от нейните разклонения го признават за пророк. Други, като универсалисткото движение, го смятат за „добър и мъдър човек, който учел хората как да живеят по-добре“.
Сред най-известните унитаристи са Исак Нютон, Ралф Уалдо Емерсън, Чарлз Дикенс, Курт Вонегът, Том Бърнар-Лий (един от основателите на уърлд уайд уеб). През 1995 г. Унитарната и Универсалистката „църкви“ се обединиха със „Свидетели на Йехова“, „Божията църква“ и други подобни организации в общ „Международен съвет на унитаристите и универсалистите.“
След като се отказал от медицината, защото не понасял кръв, на младини Чарлз Дарвин опитал да учи теология. В крайна сметка обаче се заловил с това, което най-силно го теглело – науката за природата. Започнал да се занимава със зоология под ръководството на проф. Грант, ученик на дядо му Еразъм. Грант изучавал хомологията – теория, според която всички животни имат общ прародител и се различават само по степента на сложност. На 21 години Чарлз Дарвин успял да си уреди пътуване по света като компаньон на капитана на „Бигъл“ Робърт Фицрой, който бил и любител-биолог, притежател на ценна колекция от образци. Корабът картографирал крайбрежието на Южна Америка.
…
През 1856 г. обаче става нещо неочаквано. Неговият покровител Лайл прочел ръкопис на младия естествоизпитател Алфред Ръсел Уолъс за произхода на видовете, почиваща на проучванията му на о-в Борнео. В нея Уолъс описал механизма на еволюцията чрез мутации, предизвикани от адаптацията към средата и увековечаването на новопридобитите характеристики чрез естествен подбор. Лайл посъветвал Дарвин да публикува по-бързо тази теория, за да спечели приоритет пред неизвестния Уолъс.
Две години по-късно статията, която така и не видяла бял свят дотогава, била на бюрото на Дарвин. Двамата с Лайл решили да я публикуват като съвместен труд. Така, на 1 юли 1858 г. пред обществото „Карл Линей“ в Лондон бил представен трудът „За тенденцията на видовете да формират разновидности и увековечаването на видовете и разновидностите чрез естествените способи на селекцията“ с автори Чарлз Дарвин и Алфред Уолъс. Факт е, че бедният и лишен от академично покровителство Уолъс, който изпитвал респект към умните глави в кралските академични дружества и в частност към Дарвин, се съгласил на съвместна публикация.