Проф. Николай Овчаров обяви нови разкрития
Крепостта била резиденцията на кръстителя на траките
Библията е била преведена на езика на тракийското племе беси в самия край на 4 век от новата ера. Това е станало по време на мисията на митрополит Никета от Ремесиана в Родопите с цел покръстването на траките. Неговата резиденция е била крепостта Перперикон. До това заключение водят резултатите от тазгодишните археологически разкопки, съобщи на пресконференция ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров.
Археологическото лято поднесло сензационната изненада, защото разкритията извели на преден план версия, която не фигурирала в първоначалните хипотези.
В разкопките тази година е открита уникална църква от края на 4 век. Много точната датировка била възможна, благодарение на намерена в каменния зид монета от времето на император Хонорий, последния владетел на Западната Римска империя. Известно е, че той е заемал трона от 393 до 425 година. Втората засечка е чрез времето на мисията на епископ Никета от Ремесиана. Ремесиана е било селище до Бела Паланка. Висшият духовник обаче бил преди родопската си мисия митрополит на Трианупул /близо до днешния град Фере/. Той бил изпратен с мисия в Родопите през 393-398 г., за да покръсти планинските беси/тракийско племе/. Тази мисия е описана в житието на митрополит Никета, съставено от епископът на Ноа /Италия/ Павлин Ноански, посочи проф. Овчаров.
Същата мисия на митрополит Никета за покръстването на бесите е описана и от византийския историк от 5 век Евсевий Хиероним. Хроникьорът твърди, че мисията е превела библията на езика на бесите, за да им се проповядва християнството и че в храмовете богослуженията се извършвали на езика на бесите, каза още проф. Овчаров.
За тракийския превод са били използвани гръцките букви. Подобен компромис с превод на библията бил правен само за готите. Не вярна хипотезата на проф Божидар Димитров, че преводът на библията за траките е бил направен край Ниш, заяви проф. Овчаров.
Друг съществен белег на новооткрития храм в крепостта Перперикон е, че той е от архирейски стил. В църквата се е съхранил т.нар. „синтрон“ – каменна пейка за архиепископа. Това отличавало обикновените църкви от епископските. Следователно тук е била епископската катедрала, а в Родопите по онова време е имало само един епископ – Никета, прави заключение проф. Овчаров.