Библията на всички езици с изкуствен интелект

Библията вече е най-превежданата книга в историята на човечеството: тя е достъпна на повече от 750 езика. Въпреки това в света има около 7000 живи езика, а за хиляди от тях не съществуват дори фрагменти от Свещеното писание. Днес религиозните организации залагат на технологии, които според сп. „Иконъмист“ са в състояние да ускорят радикално този процес – преди всичко на големи езикови модели и инструменти за изкуствен интелект.

Защо преводът на Библията е лингвистично и богословско предизвикателство

Преводът на библейски текстове не е просто техническа работа. Старият завет наброява около 600 000 думи, според преданието, за превода му през III век пр. Хр са били необходими около 70 учени. Новият завет е написан на неравен, разговорен гръцки език, далеч от класическата норма, което само усложнява задачата на преводачите.

Много от формулировките в текста остават двусмислени. Един от най-известните примери е думата ἐπιούσιον (epiousion) в молитвата „Отче наш“. Фразата „дай ни днес хляба наш epiousion“ съдържа термин, който се среща само в този контекст, и точното му значение до днес остава предмет на спорове. Едни изследователи смятат, че става дума за „насъщния“ или „ежедневния“ хляб, други свързват думата с „идния ден“, а трети – с духовната или евхаристичната храна. Въпреки това повечето преводачи са били принудени да направят избор и в крайна сметка са се спрели на варианта „хлябът насъщен“.

Подобни решения имат далечни богословски последствия. Класически пример е описанието на Мария: в един превод тя е наречена млада жена, в друг – девица. Тази разлика засяга фундаментални елементи на християнското вероучение и показва, че преводът на Библията е неизбежно свързан с интерпретация.

От кладите на инквизицията до дългогодишни проекти

Исторически преводът на Библията е бил не само сложно, но и опасно занимание. През Средновековието преводачите, които са работили върху текста на народните езици, са могли да бъдат обявени за еретици и екзекутирани. След Реформацията рискът за живота е изчезнал, но трудоемкостта е останала. През 1999 г. мисионерската организация Wycliffe изчисли, че при традиционния подход – с изпращане на мисионери в чужбина, изучаване на езика от нулата и ръчен превод – за стартирането на проекти за всички останали езици биха били необходими около 150 години. По-късно към работата започват да се привличат местни лингвисти, но дори и в този случай преводът на цялата Библия обикновено е отнемал около 15 години.

Как изкуственият интелект променя мащаба на задачата

С появата на големи езикови модели ситуацията започна да се променя. Според оценки на специалистите, с използването на ИИ преводът на Новия завет може да отнеме около две години, а на Стария – около шест. Това радикално съкращава сроковете и позволява да се говори за глобални цели.

Мисионерските организации сега се стремят към това поне част от Библията да бъде преведена на всеки жив език до 2033 г. Коалицията IllumiNations, обединяваща преводачески агенции, твърди, че проектът вече е реализиран повече от половината. През последното десетилетие за тези цели са привлечени почти 500 милиона долара.

Технологичният пробив до голяма степен стана възможен, след като през 2022 г. компанията Meta отвори достъп до своя модел за машинен превод. Първоначално тя е била създадена за подобряване на цифровите услуги на около 200 езика, предимно в страните от Африка и Азия. Религиозните организации обаче са адаптирали тази разработка за превод на библейски текстове, като на практика са приспособили светската технология към сакралната задача.

Проблемът с „малките езици“ и границите на машината превод

Изкуственият интелект обаче не е универсално решение. Много езици се отнасят към категорията на така наречените „нискоресурсни“: за тях почти няма писмени източници, което означава, че езиковите модели просто нямат на какво да се обучават. В такива случаи преводачите трябва първо ръчно да създадат паралелни текстове – често превеждайки фрагменти от Библията без помощта на ИИ.

Както отбелязват специалистите, ключовият въпрос днес е какъв е минималният обем данни, необходим, за да започне моделът да дава приемливи резултати. Търсенето на този баланс остава една от основните технически задачи на проекта.

Култура, метафори и съмнения на вярващите

Използването на ИИ предизвиква и богословски спорове. Някои християни се опасяват, че технологиите заместват духовното вдъхновение и ролята на Светия Дух. Привържениците на цифровия подход отговарят, че ИИ изпълнява само спомагателна функция: всички преводи преминават през многоетапна проверка от хора – от лингвисти до богослови.

Въпреки това остават културни сложности. ИИ работи зле с метафори и абстрактни понятия. Ако в езика няма дума „таран“, преводачите трябва да използват описателни формули като „оръжие за война“ или „дълъг дървен прът за разбиване на порти“.

Освен това, различните култури възприемат образите по различен начин. Например, изразът „да приемеш Исус в сърцето си“ не е разбираем навсякъде: при някои народи в Папуа-Нова Гвинея за център на чувствата се счита черния дроб или стомахът. В такива случаи преводът изисква адаптиране на образите, за да се запази смисълът, без да се изкривява посланието.

Между очакването на края на времената и практическата полза

За част от християните спешността на превода на Библията има есхатологично значение: съществува вяра, че завръщането на Христос е възможно едва след като Писанието стане достъпно за всички народи. За други това е преди всичко мисионерски дълг.

Този проект има и напълно земни последствия. Работата върху редките езици помага да се запазят от изчезване, формира нови лингвистични бази данни и допринася за развитието на преводаческите технологии като цяло. Така древен религиозен текст се превръща в катализатор на съвременни технологични процеси — с ефект, който излиза далеч извън границите на религиозния свят.