Премиерът в оставка Росен Желязков подписва в Давос, където се провежда Световният икономически форум, българското участие в Съвета за мира, иницииран от американския президент Доналд Тръмп, съобщиха от пресцентъра на МС.
„Днес България се присъедини към Борда за мира под патронажа на Съединените американски щати и лично на президента Тръмп. За нас е изключителна чест и гордост, че върховен представител за Газа е Николай Младенов“, коментира Желязков след официалната церемония. От МС уточняват, че на 21 януари правителството е взело решение България да се присъедини към Съвета за мир в Газа, като предстои ратификация от българския парламент.
Господин Желязков се нареди до Доналд Тръмп, Виктор Орбан и компания и включи България в Съвета за мир, без да обясни на нацията защо и как. България пропусна да декларира подкрепа за Дания и Гренландия , но не пропусна безропотно да преклони глава пред поредния силен на деня. Без позиция, без гръбнак, без самочувствие. Но какво можем да очакваме от политик, за когото се твърди, че не обича да го наричат „господин премиер“ в присъствието на Бойко Борисов? Илюстративен завършек на премиерството на Росен Желязков . Илюстративен и за българската външна политика в последните години, която в един момент беше водена от служебния премиер, по професия счетоводител, тъй като нямаше от кого другиго да бъде водена. Държава с толкова ниско самочувствие, че дори не смята за важно да включва международните предизвикателства и конфликти в политическия си, обществен и медиен дневен ред. Докато други държави, сходни по население и територия, но далеч не на толкова ключово място като разположение, се превръщат в катализатори на световни процеси.
Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев отправи остри критики към подписването от България на Хартата за т.нар. „Съвет за мир“ в коментар пред Bloomberg. По думите му официалното изявление на Министерския съвет по темата е „силно манипулативно“ и създава внушения, които не отговарят на съдържанието на подписания документ. Според него Резолюция 2803 (2025) на Съвет за сигурност на ООН действително предвижда „Съвет за мир“ като преходна администрация за координация на финансирането и възстановяването на Газа под егидата на Организация на обединените нации. Подписаната от България харта обаче не споменава Газа и няма връзка с тази резолюция. В този контекст той подчерта, че Николай Младенов участва като „върховен представител“ в лично качество, а не като представител на българската държава. Бившият министър заяви, че документът има амбицията да създаде структура за предотвратяване и разрешаване на международни конфликти, алтернативна на ООН, като председателството ѝ е концентрирано в ръцете на Доналд Тръмп в лично качество. По думите му, макар държавите членки формално да могат да предлагат и обсъждат действия, крайните решения се взимат от председателя, което на практика означава отказ на България от самостоятелен суверенен глас по въпроси на международната сигурност.
Подписването на Хартата за „Съвета за мир“ от страна на България в контекста на Световния икономически форум в Давос под ръководството на Росен Желязков е демонстрация на сложната динамика между суверенитета и международните отношения. Както посочва бившият министър Тодор Тагарев, манипулативността на официалното изявление от Министерския съвет е тревожна, особено когато се вземе предвид, че документът не е свързан с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, което поставя под въпрос легитимността и правните основания за участие в такава структура. Възможността България да бъде представена от Николай Младенов в личен капацитет, а не като официален представител на държавата, поставя акцент върху необходимостта от ясни и прозрачни позиции по отношение на международната политика. В контекста на българската външна политика е необходимо да се анализират механизмите за интеграция и взаимодействие с глобалните актьори, тъй като страните с подобно население и географска позиция успяват да играят активна роля в международната арена. Държавата трябва да развие собствена стратегическа визия, която да включва адекватно реагиране на глобалните предизвикателства и конфликти, вместо да се адаптира пасивно към волята на мощни държави.