Сергий Корсунский, бивш Извънреден и Пълномощен Посланик на Украйна в Република Турция
Енергетиката в ръцете на авторитарните режими се превръща оръжие. Светът научи тази истина още през 1973, когато арабските страни въведоха за първи път петролното ембарго срещу Израел. В реалността на съвременната геополитика петролът вече не е проблем, но сътрудничеството с други държави в областта на енергетиката остава ключов елемент от политическото и икономическото разрастване на Русия, както на регионално, така и на глобално равнище. Изглеждаше, че след високопрофилните корупционни скандали с „Газпром“, две украинско-руски „газови войни“, скорошното замърсяване на руското масло в петролния газопровод „Дружба“, редица аварии в РУСКИТЕ ядрени съоръжения и в контекста на режима на санкциите срещу Москва в резултат на агресията й срещу Украйна и други престъпления, извършени от сегашния руски режим, в страните от региона ще се внимава повече
за „залъгалките“ на Кремъл
Но realpolitik свидетелства друго нещо – те с готовност продължават да разработват съвместни проекти с Русия в областта на ядрената енергетика. Някои от тези проекти са причина за притеснения по отношение на спазването на строителните технологии и съдържат очевидни характеристики на съмнителни сделки. А това е много по-опасно от съвместният с Русия добив и транспортиране на нефта и газа. В ядрената енергетика преодоляване на монополизма е почти невъзможно.
Например, изграждането на атомна станция „Aккую“ в Турция. Проектът струва 22 милиарда долара, което се извършва от руснаци вече десета година, най-накрая достигна фазата на изливане на бетонна основа на бъдещата АЕЦ. За пръв път пукнатините в този фундамент са били открити през юли миналата година. Турският регулатор TAEK предяви претенцията си към „Росатом“ и бетонът беше презалят наново. Въпреки това, един месец по-късно, пукнатината се появи на друго място. След това беше направена неочаквана замяна на изпълнителя –от руската страна той беше сменен с печално известният „Концерн Титан -2“. Специалистите отбелязват, че проектът „Аккую“ не е адаптиран към специфичните геоложки и климатични условия на провинция Мерсин, а и самото решение за изграждане на атомна електроцентрала в този район на Турция беше погрешно. Работата е там, че водата, която ще се използва за охлаждане на реакторите, ще отива в морето, при това тя ще бъде обогатена с химикали, които са вредни за морската фауна. Турските инженери, при условие на анонимност твърдят, че специалистите, които управляват строителството са некомпетентни, което води до постоянни проблеми със строителството. Все още не е известно как ще се доставя самото ядрено гориво до централата (вероятно по морето, през Босфора) и
какво турците ще правят с радиоактивните отпадъци,
които неминуемо ще се появят по време на експлоатацията на станцията.
Като че ли не бе достатъчно, че Русия не е изпълнила обещанието си да финансира изцяло проекта „Аккую“, тя е поискала и данъчни облекчения за участниците в този проект и всъщност е принудила правителството на Република Турция да подпише договор за изкупуване на електроенергията на цената, която е почти два пъти по-висока от цената на подобната ядрена електроцентрала в Египет, така че сега в случая се появиха имената на компаниите и на хората, които дори в Русия имат много специфична репутация, като това на семейството на милиардера Григорий Нагинский, което, де факто контролира „Концерн Титан-2“.
Според руските медии, корените на г-н Нагински са в Санкт Петербург, на времето той е работил в Чернобил, бил е заместник на скандалният министър на отбраната на Руската федерация Сердюков, както и руски сенатор. Името на Григорий Нагинский също свързват с лицата, приближени към Кремъл. Въпреки това много по-опасно е това, че „Концерн Титан-2“ има история на скандалните строежи на АЕЦ, като например в Калининград (така наречената Балтийска АЕЦ, която днес е замразена след „усвояването“ на 70 милиарда рубли) и в Сосновый бор, близо до Санкт Петербург (Ленинградска АЕЦ, която е известна с няколко инцидента с изтичане на радиоактивните пари). Такива факти поставят под съмнение не само своевременно завършване на строителството на „Аккую“ по повод стогодишнината на Турската република през 2023 година, но също така предизвикват загриженост на специалистите и съседите на Турция в Средиземноморието по отношение на сигурността и експлоатацията й.
Не по-малко интересно е и това, че през 2015 (!) година, въпреки наложените срещу Русия санкции, „Концерн Титан-2“ стана генерален изпълнител в изграждането на атомната електроцентрала „Ханхикиви -1“ на стойност 6,5 милиарда долара във Финландия. От този момент насам вече в продължение на четири години около този проект възникват различни скандали. От началото руската страна отказа да предостави данни за крайните бенефициенти на изпълнителя на дружеството (а това се прави задължително съгласно финландското законодателство), след това се появиха свидетелства на експерти за ниското качество на подготвителните работи, както и забавянето с предоставянето на документацията за получаване на необходимия лиценз за строеж. В случая става въпрос за издаване на лиценз през 2021 година, във връзка с което началото на експлоатацията се измества към 2028 година. Трябва да се отбележи, че Финландия и сега почти на 100% зависи от руския газ, а след изграждането на АЕЦ зависимостта на нейната икономика от Руска федерация, всъщност, ще стане непреодолима. С оглед на този факт става все по-ясно защо Финландия без никакви проблеми е предоставила разрешение за изграждането на „Северен поток -2“ и действа повече от предпазливо на политическата сцена, когато става въпрос за интересите на Русия.
Същото се случва и в Южна Европа. На 19 август тази година „Росатом“ формално подаде заявка за участие в търг за строителство на АЕЦ в България в град Белене, който се намира на границата с Румъния и при това на брега на река Дунав. Този проект стартира още през 1987 година, но е замразен през 1990 година под натиска на ЕС и САЩ. От тогава няколко пъти българското правителство се опитва да възобнови проекта, но без успех. Въпреки това, през май миналата година, след срещата на министър-председателя на България Бойко Борисова с Путин, този проект бе обявен като приоритетен за България.
Стойността му се оценява на 11 милиарда долара (почти със сигурност става въпрос за поредният „заем“ от руската страна). Седем компании, сред които има китайски, френски и южнокорейски консорциуми, участват в търга. Интересното в случая е, че понастоящем няма ясна визия по отношение на търговската страна на проекта – участниците сами трябва да предложат или придобиване на част в бъдеща компания за експлоатация на АЕЦ, или договори за доставка на електроенергия. На времето, през 2009 година, почти подобен търг се проведе в Турция, когато само една фирма – руската компания „Росатом“, успя да предложи условията за 100% финансиране срещу определена тарифа за електроенергия. Впоследствие тези условия бяха коренно променени в посока намаляване на задълженията на руската страна, но беше счетено за нецелесъобразно да се преразглеждат условията на търга.
През последните няколко години Русия постоянно извършва
„атомна“ експанзия дори в Африка
С цел установяване на „партньорските“ отношения делегации на „Росатом“ са посетили повече от 12 държави от континента (сред тях са: Уганда, Руанда, Гана, Южна Африка, Судан, Етиопия, Конго, Ангола, Замбия и др.), откривайки свои офиси и прелъстявайки африканските лидери, сред които има много възпитаници на съветските висши учебни заведения, с грандиозни проекти за десетки милиарди долари. Например, само на отстраненият от властта по обвинения в корупция президентът на Южна Африка Якоб Зума бе обещано изграждане на редица обекти от енергийна инфраструктура с капацитет от 9,6 гигавата на стойност 75 милиарда долара. Изграждане на АЕЦ в Египет се извършва при условията на руското кредитиране в размер на 85% от стойността на проекта в размер на 29 милиарда долара.
„Росатом“ дори започна да обучава специалисти в областта на ядрената енергетика за няколко африкански страни и отвори своите представителства там, надявайки се да получи поръчка за изграждането на АЕЦ. За момента, обаче, те успяха да постигнат целта си само в Египет и Нигерия, но руснаците не оставят усилията си, които, според експертите, демонстрират твърдото им намерение да засилят присъствието си на континента, който вече е станал арена за борба между Китай, САЩ, отчасти Турция и Русия. Ядрените електростанции, които са и оръжия, са по-скоро политика отколкото икономика, а това е за дълго време, ако не и завинаги.
Всички горепосочени проекти имат общи черти. На първо място, това е лобиране на държавно равнище, което, от друга страна, е придружено от предложения за предоставяне на многомилиардни заеми при много благоприятни условия. При това се използват фактори от политическа и икономическа зависимост, с елементи на
държавна корупция
Тяхната очевидна цел е да укрепят политическото влияние на Руската федерация в други региони на света, преди всичко, в стратегически важни (ЕС) и обещаващи по отношение на овладяването на ресурси (Африка) региони. За Украйна е важно да разбере, че „атомната“ експанзия на Русия е еднакво заплашителен фактор за увеличаване на руското влияние върху най-близкото й обкръжение , както „Северен поток -2“ и „Турски поток“, и да вземе в предвид това обстоятелство при разработване на собствените си политики и стратегии на националната сигурност.