ДЕКЛАРАЦИЯ
на свещенството на Ловчанска епархия
към вярващия народ и общество
Ние, свещенослужителите от Ловчанска епархия на Българската православна църква – Българска Патриаршия, се обръщаме с пастирска загриженост към всички православни християни и към цялото общество.
В последните години ставаме свидетели на засилено разпространение на различни лъжеучения (руский мир, православен шахидизъм), псевдохристиянски движения и секти (“Сорок сороков”, “нощни вълци”), които привидно говорят за Бога, но отклоняват човека от истината на Църквата. Те често използват страх (от НАТО и масоните), крайни, неправилни тълкувания на Свещеното Писание (“само стария стил е угоден на Бога”), внушения за „избраност“ и противопоставяне на останалите хора (“православните славяни ще спасят света”, “Русия е държава-катехон”). Така се създават затворени групи (в Ротондата, в Руската църква, в Челопеч), в които личността губи свободата си и здравия духовен ориентир.
Господ Иисус Христос ни предупреждава: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:15-16). (А плодовете им са – благославят войната и освещават оръжия за масово поразяване). А свети апостол Павел пише: „ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.“ (2 Тим. 4:3). (басните за “предпоследните времена” и “масоно-юдейския заговор”).Тези думи звучат особено актуално днес.
Трагедията в Петрохан (и празните православни храмове в неделя) е болезнено напомняне докъде може да доведе духовната заблуда, когато човек се откъсне от трезвото църковно ръководство (на Вселенската патриаршия), отхвърли истината и се довери на самозвани „учители“ (разни адвокатчета, неуспели художници и фанатични монаси). Когато вярата бъде подменена с фанатизъм (борба за левчето), а послушанието към Църквата – с подчинение на харизматични личности (стареца Рафаил Берестов, Гаврил Карейски и др.), последствията са разрушителни както за отделния човек, така и за неговото семейство.
Православната църква не предлага сензации (Антихриста няма да дойде утре!), не подхранва страхове (краят на света не е близо)и не изолира човека от света (ЕС е нашият общ дом с останалите европейски народи). Тя предлага път на покаяние, разумна и осъзната вяра, живот в общение (с Христос чрез честото по възможност причастяване), живот на любов (вкл. към украинските бежанци в България) и свобода в Христа (каноните са създадени за човека, а не човек – за каноните). Свети апостол Павел казва: „Дето е Духът Господен, там има свобода“ (2 Кор. 3:17). Именно тази свобода липсва в сектантските структури (като там, където изтриват видеа и свалят интервюта).
На фона на тези тревожни тенденции, отново и отново изпъква огромната нужда от православното вероучение в живота на децата.
Православното вероучение:
• изгражда устойчива нравствена основа;
• учи на уважение към родителите и отговорност към обществото;
• възпитава милосърдие, състрадание и самоконтрол;
• развива способност за различаване между истина и заблуда, добро и зло (а не към релативизация и уравняване на жертвата и агресора) ;
• предпазва от манипулации, фанатизъм и духовна зависимост (към ДС и Кремъл).
• учи на любов към Бога и хората (вкл. тези с нетрадиционна сексуална ориентация),
с две думи, възпитава децата във вечните светини на нашата Църква и народ (18% от българите се идентифицират с православието), чиито извор е светата Православна вяра (запазена в чист вид на Фенер).
Дете, което познава вярата на Църквата, не става лесна жертва на агресивни идеологии и псевдорелигиозни движения (старостилци, евразийци, соцносталгици). То израства с чувство за принадлежност, духовна сигурност и вътрешен мир. Свети Йоан Златоуст напомня, че възпитанието във вярата от ранна възраст е най-сигурната защита срещу бъдещи заблуди: „Възпитай детето си в учение и наставление Господне, – говори великият учител на Църквата ¬– не търси да го направиш богат, а добродетелен“.
Обръщаме се към родителите – не оставяйте духовното възпитание на децата си на случайността (и на кремълските пропагандатори).
Обръщаме се към учителите – подкрепяйте усилията за въвеждане и развитие на православното вероучение.
Обръщаме се към държавните институции – съдействието за системно и достъпно религиозно образование в православните християнски ценности и вяра не е въпрос на формалност, а на обществена отговорност (включително чрез отчетност и прозрачност при изразходване на бюджетните средства).
Църквата не търси противопоставяне (вече няма да благославя “анти-шествия”!), а просвещение (няма да иска промяна на учебниците по естествена история). Не налагане, а свидетелство (ще се откажем от гоненията срещу фотиевците). Истинската вяра не разделя, а изцелява и съгражда (общия ни европейски дом).
Молим Бога да предпази нашия народ от духовна заблуда (на чуждопоклонничеството) и да укрепи семействата в православната вяра, за да израстват децата ни в истина, свобода и любов.
† Свещенството на Ловчанска епархия
Българска православна църква – Българска Патриаршия