Дерек Принс, бивш преподавател в Кеймбридж и международно признат библейски учител, е автор на повече от 30 книги. Ежедневните му радио-предавания, достигат целия свят на девет езика.
Преди около 4000 години Бог направи избор, който повлия на цялата по- нататъшна история. Той търсеше човек, който да удовлетвори условията Му, така че да може да стане в крайна сметка канал на Божието благословение за всички народи. Човекът, който Той избра се казваше Аврам (по-късно преименуван на Авраам).
Божията цел при избирането на Авраам е разкрита в Битие 12:2-3. Характерно е, че благословението и проклятието са близко свързани. Бог произнася четири обещания за благословение върху Авраам:
„Ще те благословя“;
„Ще бъдеш за благословение“;
„Ще благословя ония, които те благославят“;
„В тебе ще се благославят всичките земни племена“.
Всред тези благословения обаче, е вмъкнато едно проклятие:
„Ще прокълна всеки, който те кълне. Глаголът преведен като „кълне“ също
означава „ругая“, „говоря лошо за“.
Добавянето на това проклятие има една важна практична цел. Всеки човек,
върху когото Бог произнесе Своето благословение автоматично се излага на омразата и съпротивата на големия враг на Бог и Божиите хора – Сатана. Може да изглежда парадоксално, но Божието благословение предизвиква сатанинско проклятие, което излиза от устните на тия, които Сатана контролира. Поради тази причина, когато Бог благослови Авраам, Той добави Своето проклятие върху всички, които щяха да прокълнат Авраам. Това означаваше, че никой не може да прокълне Авраам, без да си навлече Божието проклятие.
Когато благославяше сина си Яков, в Битие 27:29, Исаак произнесе върху него същата защита, която Бог първоначално бе промислил за Авраам:
Проклет всеки, който те кълне.
По-късно, намирайки се под Божествено принуждение, Валаам изговори
пророческо откровение за съдбата на Израел, което бе точно обратното на
39
първоначалното му намерение да прокълне Израел. Част от това откровение, записано в Числа 24:9, повтаря като ехо вече изговорените думи отнасящи се за Авраам и Яков:
Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!
Взети заедно» тези стихове изясняват, че както благословението, така и проклятието, произнесени първоначално над Авраам, се разпростряха над потомците му Исаак и Яков, и след това над следващите поколения, които днес общо са известни като еврейския народ.
Бог не осуети възможността враговете Му да прокълнат Авраам, Исаак, Яков и потомците им, но Той бе промислил никой да не може да направи това безнаказано. Оттогава нататък, никой не е проклинал еврейския народ, без сам да си навлече далеч по-страшно проклятие – проклятието на Всемогъщия Бог. Казано на съвременен език, отношението, което предизвиква това Божие проклятие се обобщава с една единствена дума: антисемитизъм.
Ще е необходима цяла книга, за да се проследи действието на това проклятие в историята, както върху отделни личности, така и върху цели народи, от времето на патриарсите до ден днешен. Достатъчно е да се каже, че в продължение на почти 4000 години, никой отделен човек и никой народ не е проклинал еврейския народ без след това да си навлече съсипващото Божие проклятие.
Историята на Набил Хадад ни дава жива, актуална,илюстрация на двете страни на Божието обещание към Авраам: от една страна проклятието върху тия, които хулят евреите; и от друга благословението, което е резултат от благославянето им. Набил е арабин, палестинец, роден в Хайфа, в добре известно арабско семейство. Впоследствие, емигрира в Съединените щати, където преуспява като бизнесмен. Той преживява силна лична среща с Господ Исус Христос. Ето неговия разказ:
„Казвам се Набил Хадат. Аз съм палестински арабин, роден в Хайфа през 1938 в християнско арабско семейство. Спомням си, че от най-ранно детство винаги си лягах подтиснат. Реших непременно да намеря начин да бъда щастлив. Знаех, че родителите ми ме обичаха, но това не променяше нищо и аз продължавах да съм нещастен. Постепенно се убедих, че ако стана богат и имам успех, тогава ще бъда щастлив. Това стана моя цел.
През 1948 година започна войната между арабите и евреите. Цялото ми семейство се премести в Ливан. В края на 50- те години дойдох В Съединените Щати, за да уча в колеж. И така, чрез образованието и бизнеса в Америка, аз се подготвих да постигна целта си, да стана богат и да имам успех. През следващите няколко години се ожених, станах американски гражданин, създадох семейство и станах собственик на верига ресторанти Мак Доналд. На тридесетгодишна възраст бях вече милионер. Унинието обаче, не ме напусна. Започнах да търся материални неща – коли, пътешествия, забавления, всичко, което можеше да се купи с пари. Мислех, че това ще ме направи щастлив. Нищо не подейства. Накрая започнах да си задавам въпроси: Кой е този Човек Исус? Кой е Този, за Когото хората
40
все още говорят 2000 години след смъртта Му? Кой е Този, на Когото някои дори се покланят?
Отворих Библията като исках да разбера какво казва Този Исус за Себе си и в този момент някакво Присъствие изпълни стаята. Някак си знаех, че Исус е Божият Син. По-голямата част от следващата година прекарах в четене на Библията като непрекъснато говорех на приятелите си за Исус. Обаче, все още бях подтиснат. По това време продадох деветте си ресторанта Мак Доналд за няколко милиона и започнах нов бизнес. Нещата започнаха да се влошават. Станах още по-подтиснат. Отново започнах да задавам въпроси на Бога.
„Защо Господи? Преди да науча, че Исус е Твоят Син, нещата вървяха добре. Сега всичко е тръгнало на зле!“
Бог отговори: „Какво направи с откровението, че Исус е Моят Син? Нищо в живота ти не се е променило. Дори Сатана знае, че Исус е Моят Син“.
„Какво искаш да направя. Господи?“
„Покай се и Го приеми в живота си“.
Намерих някой, който да ми покаже как да се моля.
Покаях се и поканих Исус в сърцето си. Няколко месеца по-късно бях кръстен в Святия Дух. Сега имах отговора.
Вече не си лягах подтиснат. Животът ми обаче, все още не беше наред – бизнесът ми продължи да пропада. Отново застанах срещу Господа.
„Господи! – казах, – Ти ме измами. Преди да знам каквото и да било за Твоя Син Исус, се справях добре. След това, Ти ми показа, че Той е Твоят Син и нещата почнаха да Вървят зле. След това Го приех в живота си и сега губя всичко!“
„Аз съм Бог ревнив – отговори Той, – Твоят бизнес е твоят бог, твоят Ролс Ройс ти е бог, твоята позиция ти е бог. Ще ти отнема всички тия фалшиви богове, за да ти покажа Кой е истинският жив Бог. Но Аз ще те възстановя“.
През следващите десет месеца банкрутирах.
Малко по-късно отидох във форт Лодърдейл на семинар на
тема Проклятията: Причина и Лек, воден от Дерек Принс. Научих, че много области в живота ми са били проклятие – финансови, здравословни, невъзможност да се радвам на децата си и т.н. Спомних си, че същите проблеми съществуваха в живота на баща ми и в живота на други членове от семейството ми.
На третия ден, когато Дерек поведе няколкото стотин човека в молитва, за да бъдат освободени от проклятия, станах и аз. Хората пред мен, до мен и зад мен имаха физическо проявление на освобождението. Но моето освобождение не стана на събранието. На следващия ден, в продължение на цели осем часа, аз се освобождавах от проклятията с болезнено повръщане на неща, които са били полепнали дълбоко вътре в тялото ми. Когато попитах Господ от какво съм бил освободен. Той ми разкри чародейство и много други специфични проблеми.
Месеци наред, Господ продължи да ми разкрива допълнителни области под проклятия. Всеки път се покайвах и изисквах освобождението си въз основа на това, че Исус стана проклятие заради мен.
Един ден, докато бях в поклонение, казах „Колко Си велик! Ти сътвори вселената и всичко в нея!“ Тогава Господ ме попита дали наистина го вярвам. Казах: „Да, Господи“.
Той продължи: „Ами еврейския народ? Ти все още държиш в сърцето си негодувание срещу тях“.
Спомних си, че цялото ми семейство винаги бе проклинало евреите. От най-ранните си години бях обучен да ги мразя. Сега, в присъствието на Господа, казах „Отричам се от всяка неприязън, която имам в сърцето си към еврейския народ. Аз им прощавам!“ Незабавно нещо се промени вътре в мен.
Скоро след това видях, че Бог в Словото си е казал на Авраам, бащата на евреите:
Ще благословя ония, които те благославят и ще прокълна всеки, който те кълне.
(Битие 12:3)
Тогава си дадох сметка, че финансите ми не са били под благословение, а под проклятие – проклятие за недостатъчност. Никога не можех да изработя достатъчно пари, за да посрещна нуждите си. Даже ако изработех 250 000 долара, аз се нуждаех от 300 000 долара, за да покрия разходите си. По-късно, когато изработвах 500 000, вече се нуждаех от 700 000 долара. Така парите все не достигаха.
От 1982 година, когато бях освободен от проклятието на антисемитизма и от проклятието за недостатъчност, което вървеше заедно с него, доходът ми винаги надвишава разходите за нуждите ми. И сега съм свободен да давам щедро за делото на Божието Царство.
Бог също така изцели тялото и емоциите ми. Напълно съм свободен от потиснатостта. Наистина мога да кажа, че ходя в пълна победа над всичко това. Свидетелството ми е помогнало на много хора да бъдат освободени от проклятието и да живеят под Божието благословение.
Урокът от живота на Набил е ясен: Никой не може да си позволи да мрази или да проклина еврейския народ. Този урок никога не е бил толкова належащ както в днешни дни. Както социално, така и политически, антисемитизмът е една от най-мощните действащи сили в съвременния свят. Обаче, той неминуемо води до разруха на всички, които позволят да бъдат управлявани от него.
За нещастие, в продължение на много векове, християнската Църква често пъти е била виновна за пропагандирането на очевиден антисемитизъм. Независимо от всичко. Църквата дължи всяко духовно благословение, за което претендира, на тези, които са били нейна жертва – еврейския народ. Без евреите. Църквата не би имала нито апостоли, нито Библия, нито Спасител.
Това е една от главните причини за сегашното хладно, безсилно състояние на толкова голяма част от християнството – особено в Европа и Средния Изток, където антисемитизмът е най-здраво установен. Историята на Набил Хадад ни посочва разрешението – открито признаване на антисемитизма като грях, покаяние и отричане от него. Това ще произведе дълбока вътрешна промяна на сърцето спрямо евреите и признаване на неизмеримите духовни благословения, които християнската Църква е получила чрез тях.
На тази основа, можем да помолим Бог да отмахне тъмната сянка на проклятието, което в сегашно време почива върху голяма част от Църквата и да го замени със Своето благословение.