ГЕОРГИ АРНАУДОВ: Непоклатимият служител

Ирина Иванова
очерк за живота на един от най-големите служители на Петдесятния съюз

Годината е 1925. В семейството на Христо и Стефанка Арнаудови от Ямбол се ражда син, когото кръщават Георги. Едва в невръстна възраст, само на няколко месеца, той се разболява тежко.Родителите са отчаяни, лекарствата не помагат. В този момент до тях стига вестта за Божия Син и Неговата всемогъща сила да изцелява. Родителите се доверяват на Бога и така живота на детето бива спасен, за да стане един ден верен последовател и дръзновен служител, чрез когото много хора намират своето спасение.

В ранна възраст, на 13 години, Георги вече има водно и духовно кръщение. По нататък, като зрял юноша, на 17 години се включва в служение като учител в неделно детско училище, като учи децата от най-малката възрастова група на Божиите истини. След това му е поверената отговорната задача да бъде ръководител на младежката група. Учейки младите хора, помагайки им да познаят Бога, сам той се обучава като завършва Библейски курс в гр. Варна. Бог подготвя младия Георги Арнаудов за още по-сериозна работа. През 1944-45 г. Той ходи по селата със своя вуйчо, Еньо Илиев, и трупа опит. В последствие започва самостоятелно да служи на Бога. Назначен е в канцеларията на Съюза на Евангелските Петдесятни църкви като администратор по разпространение на християнска литература. Там участва в издаването на сп. Благовестител. Завършва тримесечен библейски курс при п-р Харалан Попов.

През почивните дни, заедно с други ентусиасти, ходи по благовестителски акции. Но започват гонения. Георги е арестуван и обвинен в прозападен шпионаж. Благовестителската дейност на групата е преустановена. Посреща с радост вестта че се връща отново в своя роден край, където служи като благовестител в ямболските села. Но по това време започва съдебен процес срещу 13 арестувани евангелски пастори, между които и Харалан Попов, и на Георги се налага да преустанови работата си по селата. За страданията, прекарани в комунистическите затвори, Харалан Попов, който след 13 тежки затворнически години успява да се освободи и да избяга в Канада, написва книга, озаглавена „Тринадесет години в преизподнята”, издадена в България след падането на комунизма със заглавието „Изтезаван заради вярата”.

Независимо от утеснението, причинено от комунистическия режим, Георги продължава да служи на Бога. Той отива в бургаското село Рудник, където работи в строителна бригада. Там той сформира християнска група, в която хората с интерес слушат Божието Слово. Но тежка болест – туберколоза – го поваля на легло и той е принуден да напусне работа. А и в сърцето му отдавна вече гори парещото желание да се посвети изцяло в служението си. Дълги му се струват шестте месеца, през времето на които се лекува в гр. Исперих. Лекарите не дават добри прогнози за възстановяване на здравето. Независимо от това, той оздравява и се възстановява напълно. Тогава поема ръководството на църквата в с. Ханово, Ямболско.

През същата тази, 1951 година, сключва брак със своята избраница Катя, която не по-малко от него се е посветила в служение на Бога. И така, те заедно, ръка за ръка, започват да служат на Божията нива. Бог ги дарява с две прекрасни дъщери, които също предават сърцата си на Спасителя и се включват в служение. Не след дълго Георги напуска Ханово за да поеме ръководството на църквата в гр. Кърджали. Там Георги и Катя се трудят всеотдайно 11 години.

Идва 1969 година. Георги бива преместен в Бургас, където става пастор на църква, състояща се от 700-800 члена. Работата е отогворна и трудна, а и не липсват изпитания. Управата на града заплашва да го изгони поради липса на местожителство. В същото време сградата на църквата бива подпалена. Взето е решение Георги отново да се върне в Ямбол, където да поеме ръководството на църквата, а ръководителят на ямболската църква да заеме неговото място.

Но и тук нещата не са леки. Управата на Ямбол издава заповед да бъде съборен сградата на църквата под предтекст, че на това място ще се строи жилищен блок. Такъв така и не е построен, но много по-късно там е построена ритуална зала. Георги Арнаудов издейства разрешително за строеж на друго място. За кратко време, под неговото ръководство, вярващите започват строеж на нова сграда. В тази дейност се включват много хора, всеки помага с каквото може. След денонощен труд, за около месец, пред смаяните погледи на ямболии, се издига нова църковна сграда. Георги си спомня как във все още непокритата сграда бива проведено първото богослужение. Но радостта не трае дъкго. Хората от града недоволстват от близостта на църквата до съседно училище (днешната руска гимназия). Отново управата на града издава заповед за събаряне. Макар загубата да е голяма, вярващите не се отчайват. С продадените строителни материали те отново издигат църква на друго място, дадено от общината. Новата сграда не е така голяма и е павилионен тип, но до ден днешен там се събира една от най-големите църкви в България.

През 1988 г. Георги Арнаудов е пенсиониран по възраст, но не и по служение. Напуска Ямбол и отива в Айтос, където ръководи църквата, която в това време минава през тежък период. По молба на председателя на СЕПЦ п-р Виктор Вирчев той се премества в гр. Брезник, Пернишка област, за да поеме ръководството на църквата. След три години престой там, през 1997 г. той отново се връща в родния си град.

Годините отлитат, тялото изнемощява, но не и желанието му да бъде полесен на Своя Спасител. Благодарен е на Бог за това, че му дава сили да Му служи въпреки 79-те си години. Днес, освен в селата Коневец и Маломир, Георги Арнаудов служи в Старческия дом в Ямбол. Каква е тайната на нестихващото му желание все още да е в служение – със сигурност това е любовта му към Бога. А съвета му към нас е: НЕ ОСТАВЯЙТЕ ПЪРВАТА СИ ЛЮБОВ!

––––––––

Катя Арнаудова служи в с. Маленово до дълбока старост. Напуска служението си там през 2001 г. През 2009 г. Преминава във Вечността за да получи награда си от Бога. До пределна възраст в Маленово служи и Еньо Илиев. На 93 години той изминаваше пеш разстояноето от Стралджа до Маленово. Напуска тази земя през 2009 г. На 101 годишна възраст. Георги Арнаудов сега е на 85 години, предал е на други служението в селата Коневец и Маломир, но продължава да служи в Старческия дом.