ИЗТОЧНАТА ПОРТА

От книгата на Пери Стоун: 14 Библейски пророчества сбъднали се след 1967г.

Тогава Той ме върна по пътя на външната порта на светилището, която гледа към изток; и тя бе затворена. И Господ ми каза: Тази порта ще бъде ЗАТВОРЕНА, няма да се отвори и никой човек да не влезе през нея; защото Господ, Израелевият Бог, е влязъл през нея; затова тя ще бъде затворена. А КНЯЗЪТ, който като княз ще седне в нея, за да яде хляб пред Господа, той ще влезе през пътя на преддверието на тази порта и през същия път ще излезе. „Езекил“ 44:1-3

По време на това пророчество Езекил е бил пленник в Ирак. Той е имал видение на пълното възстановяване на Йеросалим и на Свещиния храм, който е бил разрушен. Видението в 44-та глава се отнася до второто пришествие хилядолетното царство на Христос на Земята, така както е споменато в „Откровение на Йоана“, глава20. В своето видение той съзира една необикновена сцена свързана с портата на Йеросалим, която гледа на изток. По времето на Данаил Йеросалим е бил заобиколен със стени снабдени с врати, през които се е влизало и излизало от града. Тези врати са съществували и по времето на Христос. Днес в Йеросалим има осем различни прохода за влизане в града – Яфенската порта, Ционската порта, Дунгенската порта, Лъвската порта, Портата на Дамск, Портата на св.Стефан и Портата на цветята. Има само една порта, която гледа на изток и тя е точно срещу Елеонския хълм. Тази порта е затворена от 16-ти век насам. Това е „Златната порта“, наричана още „Порта на мислоста“, но позната най-вече като Източната порта.

През Христово време източната порта е била отворена и се е ползвала за влизане в Светия храм. Според еврейски изследователи Христос вероятно използвал двойните и тройните врати в южната част на хълма с храмовете, за да влиза в свещеното място . Бедните хора в Йеросалим са използвали тези входове и Христос вероятно е използвал тях. Библията посочва само един единствен случай, в който Христос е влязъл през Източната порта и това е когато той е отивал в храма и хората са го приветствали като „Син на Давид“ /Лука 19:40/

Около 40 г по-късно Йеросалим е бил разрушен от имперетор Тит. През 16-ти век турците възстановили голяма част от града , като умишлено затворили Източната порта за да попречат на Еврейския Месия да влезе през нея. / Според Езекил Князът ще влезе през портата, гледаща на изток/. Портата остава затворена и затрупана с високи камъни.

Обърнете внимание на последователността в която пророка предсказва събитията. Източната порта е била отворена по времето на Христос и поне веднъж той е минал през нея. Портата е била затворена през 16-ти век и остава единствената затворена порта в Йеросалим. Портата може да бъде отворена само когато КНЯЗЪТ дойде и Той ще влезе през нея.

1917г. Британските войски под командването на генерал Аленби напредват успешно в Синайската пустиня и се насочват към Йеросалим. Турският губернатор е залостил всички порти, за да попречи на танковете на Аленби да влязат в града. Пред Източната порта се спуска стръмен наклон – за британските танкове е щяло да бъде трудно, а може би невъзможно да изкачат този наклон. Ето защо губернаторът решава , че ако затвори всички порти и отвори само затворената Източна порта , турците ще могат успешно да противостоят на британците.

Губернаторът наредил да се отвори Източната порта. Един ден преди да започнат да отместват големите камъни, Аленби изпратил разизнавателни самолети, които разпръснали листовки над Йеросалим. В тях на турски език Аленби призовавал турците да се предадат или нещо подобно. Когато хората прочели върху хартийките името на Аленби, те помислили, че пише „Син на Бога“, което всъщност значело името на турски. Изплашени, турците предали Йеросалим без нито един изстрел и градът след 400 години турско управление преминал в ръцете на англичаните. Източната порта останала затворена – един ден преди датата опредлена за отварянето и.

Втория път, когато било предотвратено ненавремненното и отваряне е 50 години по-късно, през 1967г. По това време Йеросалим е разделен на две части – еврейски сектор и арабски. Хълмът с храмовете, Източната порта и други свети места са в арабския сектор под контрола на Йордания. Кралят на Йордания Хюсеин контролирал арабския сектор. Неговите планове са да построи красив арабски хотел в западната на района с храмовете. Западната стена/сената на плача/ трябвало да се използва като източна стена на голямата бална зала . Арабите изселват еврейските бежанци от стария град и ги преместват в Йерихон. Събарят няколко сгради за подготвят терена за новото здание.

Пневматични чукове и строително оборудване е докарано в района на 4 юни 1967г. Огромен кран поставя пневматичните чукове до Източната порта за да отместят камъните , сложени там от турците. Отварянето на Източната порта щяло да осигури достъп на хората от района с храмовете до новия хотел. На следващия ден -5 юни 1967г. започва шестдневната война и това блокира всички планове за отваряне на Източната порта. За по-малко от 6 дни цял Йеросалим е под еврейски контрол и отварянето на Източната порта е предотвратено. За втори път в едно столетие остава един ден до отварянето на портата и през двете исторически обстоятелства градът преминава от едни ръце в други.

Съдбата на Йерусалим

Докато израелският народ е в изгнание две хиляди години, съдбата и историята на Йерусалим също са белязани от “времената на езичниците”. След разгрома на еврейските въстаници, на мястото на разрушения Йерусалим римляните основават през 138 г. град с името Санта Капитолия, където поддържат военен гарнизон.

По времето на византийския император Константин – 324 г., градът възвръща старото си име – Йерусалим.

През 613 г. градът е превзет от персийския цар Хосрив. В 627 г. Византия си го възвръща.

През 637 г., след 4-месечна обсада, е превзет от Халиф Омар, багдадски халиф.

В 868 г. го превзема Ахмед, турски владетел на Египет. В продължение на 220 години е владян от турци и сарацини.

През 1099 г. кръстоносците, под командуването на Гофрей Буйон, го превземат.

В 1187 г. Саладин, източен султан, изгонва кръстоносците.

В 1242 г. Салих Исмаил – емирът на Дамаск, не успява да го задържи под напора на латинските князе.

В началото на 1260 г. в Палестина нахлуват монголци, които владеят града за кратко. През септември с.г. са разбити от мамелюците.

После пак идват кръстоносците, принудени да го напуснат през 1291 г., когато е превзет от египетския султан.

Турският султан Селим, който завоюва Египет, превзема Йерусалим през 1517 г. Оттогава градът е владян от Турция.

До 1917 г., когато англичаните, под командуването на генерал Алънби, го завземат.

Те пък го напускат през 1948 г.

Следва период на владение от Йордания.

И “Шестдневна”-та война от 1967 г. След нея – град и народ отново са заедно!

През 1980 г. израелският Кнесет (Парламент) приема закон, с който обявява Йерусалим “за вечна и неделима столица на Израел”!

Така ерата, която Исус нарече “времена на езичниците” или на “народите”, приключи. Ала пророческите думи на Исус не свършват тук. Те продължават така:

“И ще станат знамения в Слънцето, в Луната и в звездите, а по Земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване нещата, които ще постигнат Вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава” (Лука 21:25-27).

След “времената на езичниците” ще настъпят събития, свързани със Слънцето, Луната, звездите, предизвикващи бедствие на “народите” по Земята. Събития, които завършват със Завръщането на Исуса Христа на Земята, т.е. установяване на Небесното Царство и тук, свързано с разрушаването и премахването на настоящата световна система…

Да разгледаме цитирания текст на пророчеството. Евангелието от Лука е писано на старогръцки. И в пасажа “Човеците ще примират от страх и от очакване нещата, които ще постигнат Вселената, защото небесните сили ще се разклатят”, последните думи буквално се четат така:” защото силите на Уран ще се разклатят”. „Бог” Уран в древногръцката митология олицетворява “небето”. Оттук преводачите предават смисъла на “Уран” като “небеса”. Ами ако гръцкият лекар Лука е имал предвид буквалното значение на “уран”? Ако Исус, след като е говорил иврит или арамейски, е споменал не “шамаим” – еврейското понятие за “небеса”, а “Уран”, което Лука предава буквално, а преводачите го превеждат като “небеса”? Тогава ще трябва да очакваме, че след завръщането на народа Израел в родната му земя, ще настанат такива събития в света, в които “силите на Уран ще се разклатят”.

Историята на ХХ век е свидетел на “верижното разпадане на ядрото” или т. нар. “ядрен синтез” или “атомен” взрив, който става възможен въз основа на характеристиките на ядрото на елемента уран. Случайност ли е това съвпадение…?

XXI век разкри пред човечеството нерадостната картина как все повече държави в света разработват технологиите за обогатяване на уран. Иран, Северна Корея неведнъж официално са заявявали, че създали ядрено оръжие веднага ще се възползват от употребата му… Ами “черният” пазар за ядрени продукти и оръжия? Няма точни данни за “изчезването” или открадването на ядрени бойни глави от Украйна, от времето на разпадащия се СССР: десетки; стотици…?!

Дали краят на пророчеството на Лука 21:24-27 не говори за ядрени оръжия, използувани за “мега”-терористични атаки от радикални ислямски групировки? Или от “супер”държави ? Каквито бяха използувани от САЩ, за да сломят сръбската армия през 1999 г. – т. нар. бомби с “обеднен уран”, последствията от които са главоломно увеличаване на раково заболелите в района, странните дефекти (или израждания?) по селскостопанската реколта в западните покрайнини на България? Не бива да се излючва и онова, което се случи след аварията в Чернобил…

“А когато почне това да се сбъдва, изправете се и повдигнете главите си, защото се приближава избавлението ви” ( Лука 21:28).