http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv14404
Самопоканвам се на поредната конференция, подготвена от Центъра за проучване на новите религиозни движения (НРД), защото е организирана в условия на почти пълна нелегалност. Темата е: “Механизми за превенция на деструктивни прояви на вероизповеданията и религиозните общности”. Съобщението в Интернет е непълно, липсва часът и други важни подробности, а програмата на мероприятието се разпространява апокрифно, от ръка на ръка, между приятели. Това ако не е сектантска проява, здраве му кажи!
Този филм съм го гледал.
Много пъти съм слушал Фредерик Грийс, предсе-дател на FECRIS (организация за религиозна свобода) и другите обичайни участници. Знам тезите им. Според Грийс, сектите са опасни и трябва да бъдат забранени по примера на Австрия и други страни от западна Европа с челен опит в тази област. Хората от Центъра се опитват без резултат да покажат модерно мислене и приемане на демократичните ценности, като зачитане на личната свобода и правото на избор на религия, но и самите те, и ораторите, поканени от тях, демонстрират крайна нетолерантност и дискриминационно отношение. Изказванията им са фокусирани около няколко основни тези, в пълно противоречие с декларираните от самите тях ценности, и в очевиден разрез със законите и международните норми в сферата на правата на човека.
Основните им идеи са няколко: въвеждане на религия (разбирай катехизис) в училищата, за което имат толкова много подготвени специалисти, завършващи богословския факултет; въвеждане на прагова граница за минимален брой членове пред новите, желаещи регистрация религиозни общности (без да се дава достатъчно задоволително обяснение на предложението им, от гледна точка на принципа за недискриминация на религиозна основа), създаване на механизми за контрол над т. нар. секти, с презумпцията за виновност. И тук искам да отворя една скоба и да попитам защо в основното ни висше учебно заведение трябва да има факултет, посветен на една от религиите в държавата, било то и “традиционната”. В крайна сметка това не е автоматична функция на самото вероизповедание – то би следвало да има достатъчно ресурси да поддържа собствени средни и висши учебни заведения, отделено от държавата. Нима мюсюлманите са по-добре организирани, та имат своя ислямски духовен институт? Засега не съм чул задоволителен отговор на въпроса.
И този път каймакът на тортата бе г-н Грийс. На всяка конференция, на която той участва, истински се забавлявам на думите му и задължително научавам по някой нов шедьовър. Сега например, той обясни на аудиторията, колко “лош” бил “американският модел” в сферата на свободата на религията.
Европейският бил “свобода да избереш едно или друго вероизповедание”, докато американският, според него, бил “свобода на религиозните общности да направят с последователите си каквото пожелаят”. За да се противодейства на това, естествено, нужно е да се поучим, според него, от челния австрийски, френски, и пр. опит. Изказването му бе изпълнено с поредната доза негативизъм, често, подкрепяна с неточни твърдения. Ще ги спестя на уважаемия читател – не виждам смисъл да ги тиражирам. Преводът не бе на висота, а тезите му, надявам се, останаха неразбрани за повечето присъстващи.
Другите участници в конференцията варират в съответствие със сезона, политическата обстановка или просто посоката на вятъра. В предишната серия на филма имаше любопитни изказвания, сравняващи “сектите” с организации от “фашистки тип” и пр. Този път, сред поканените бе небезизвестният народен представител Павел Чернев, който трябваше да сподели някои свои съображения и идеи за законодателни промени (пак в духа на написаното по-горе). Не дойде. Дали се уплаши от охраната на Буш, блокирала града, или просто се успа в съботното утро, не знам, но така или иначе не успяхме да се обогатим информационно с неговите възгледи по въпроса. И по-добре. Серията бе достатъчно скучна и без него.
Опит да повдигне летвата направи директорката на Центъра, Ралица Костадинова, която сподели с малобройната публика своите изследвания “в сферата на европейското законодателство за превенция на сектите и НРД”. Отново стана ясно, че всичко изговорено в тази област е подчинено на субективна преценка и лично отношение. Липсваше конкретика във всяко едно отношение, а изведените от изследването заключения можеха да бъдат оборени с елементарни аргументи. За какво говоря: сектите имали млади, харизматични, неженени лидери. И какво от това? Нима България е секта, щом нейният премиер е млад, неженен и харизматичен? Сектите проповядвали самоубийство. За това обаче, не бе приложен нито един цитат от устав или друг основен документ на регистрирана или нерегистрирана религиозна общност. Просто думи… Сектите вещаели края на света. И учените казват, че слънцето един ден ще спре да грее. А други религии говорят за Страшния съд. Все апокалиптични картини, но щом някоя малка, нова или непопулярна религиозна общност заговори за това, лепва й се етикетът “деструктивна секта” и почват конференциите… Имаше и други характеристики на “сектите”, но не виждам смисъл, да увеличавам обема на този текст безкрайно, коментирайки недотам стройните обвинения в притежание на оръжие или принуда за въздържание от лечение например… Нима охранителните фирми не са организации със стриктна дисциплина, чиито членове носят оръжие? Какво да кажем за привържениците на радиестезията, хомеопатията или просто лечението с глад? Нима те не се обявяват за алтернатива на “ортодоксалната” медицина? С две думи, въпросът с новите религиозни движения не е толкова еднозначен и лесен за разрешаване, колкото на главните герои в този филм им се иска. Не съм чул солиден аргумент срещу простите тези, които се уморих да повтарям:
1. СПЕЦИАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В СФЕРАТА НА РЕЛИГИИТЕ, ПО-РЕСТРИКТИВНО ОТ СЪЩЕСТВУВАЩОТО НЕ Е НЕОБХОДИМО И БИ БИЛО ДИСКРИМИНАЦИОННО. ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ, НА КОЯТО И ДА БИЛО РЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ, АКО БЪДАТ ДОКАЗАНИ, СЛЕДВА ДА СЕ ТРЕТИРАТ ОТ ОБЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. Престъпникът е престъпник, независимо от неговата хранителна диета, политически възгледи, религиозни и други идеи или музиката, която предпочита.
2. СВОБОДАТА ДА СЕ СДРУЖАВАШ НА ОСНОВАТА НА ВЯРАТА Е НЕНАКЪРНИМА И НЕОТМЕНИМА. РЕГИСТРАЦИЯТА НЕ Е ЗАДЬЛЖЕНИЕ И ПРИВИЛЕГИЯ, А ОБЛЕКЧЕНИЕ. Ограничения в тази сфера са разрешени от Закона, само ако изпълняват хипотезите на разпоредбите на Конституцията, преписани и в Закона за вероизповеданията. Другото е апел към религиозна дискриминация.
3. ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ Е СВЕТСКО. ТО НЕ Е ОБВЪРЗАНО С НИТО ЕДНА РЕЛИГИОЗНА ДОКТРИНА, А НА УЧЕНИЦИТЕ, ПО ЗАКОН, НЕ МОЖЕ ДА БЪДАТ НАЛАГНИ НИКАКВИ РЕЛИГИОЗНИ ВЪЗГЛЕДИ. Религиозните общности са отделени от държавата. Те имат правото да организират и поддържат собствени учебни заведения, но въвеждането на едно или друго вероучение като предмет в държавните учебни заведения би било незаконно или най-малкото дискриминационно.
Водещият на конференцията, г-н К. Нушев, от една страна се опитва да модерира, смекчавайки напрежението, създадено от по-радикалните изказвания, от друга страна обаче, не успява (вече две серии от филма) да заеме наистина неутрална позиция и да внесе баланс в подобни дискусии. Според него липсата на регистрация прави дейността и принадлежността към някоя религиозна общност незаконна. Отново стана ясно, че той е радетел за приемане на праг на минималния брой членове на дадено вероизповедание, преди то да може да получи регистрация. За пореден път той говори за необходимостта от орган, който да “контролира” различните религиозни общности, попадащи в групата на “деструктивни секти”. Религиозна полиция, с други думи…
Конференцията бе придружена и със скандал. В предварителната програма бяха записани като участници личности, които никога не са изявявали съгласие да участват във форума. Намесена бе и Дирекция “Вероизповедания”, която нито бе сред организаторите, нито бе представена официално на конференцията.
Така и тази серия от скучния филм свърши. За пореден път се уверих, че участниците и организаторите на подобни форуми имат за цел да прокарат възгледите си на всяка цена, дори ако е необходимо да се промени законовата уредба в страната, без значение дали се спазват основни демократични принципи и фундаментални човешки права.
Конференцията не тръгна в посоката, очертана от един от първите оратори, негово високо преосвещенство митрополит Неофит, който призова за съвместна работа за “усилване на толерантността между религиите и за запазване на ценностите и стойностите на всяко вероизповедание”. Участниците в конференцията не се вслушаха и в думите на доцент Николчев, който след като прочете приветствие от декана на богословския факултет, зададе въпроса дали точно тази проява не е деструктивна, коментирайки начина, по който конференцията е организирана и проведена.
Все по-силно се потвърждава впечатлението, че сме свидетели на разгръщащ се широк научно-преподавателски фронт, чиято цел е да се въведе на всяка цена (православно) вероучение в училищата и да се създадат ограничения пред “новите” и “нетрадиционните” вероизповедания. Хубавото е, че Дирекция “Вероизповедания” не участва в този филм. Със сигурност ще се намерят и общественици интелектуалци, които ще се застъпят за запазване на светския характер на българското училище. Развръзката в този иначе скучен сериал предстои.