ЗА БОЖИЕТО ПРОВИДЕНИЕ

от Джон Уесли

“На вас и космите на главите ви са преброени” (Лука 12:7)

1. Учението за Божието провидение е било приемано от мъдрите хора през всички епохи. В него са вярвали мнозина от известните езичници, не само от философите, но също така оратори и поети. Безбройни са свидетелствата за него, пръснати из техните писания, които са в съгласие с известното изказване на Цицерон Deorum moderamine cuncta geri “Всички неща, всички събития в този свят се ръководят от Бога.” Можем да приведем облаци от свидетелства, за да потвърдим това и би ни било безкрайно трудно да го отречем.

2. Същата истина се признава и днес в повечето части на света; да, дори от тези народи, които са толкова варварски, че не познават буквите. Така, когато Постуби, един индиански вожд от чикасите в Северна Америка бил запитан: “Защо смяташ, че Възлюбеният (така те наричат Бога) се грижи за теб?”, той отговорил без колебание: “Аз воювах с французите; летяха кършуми и умираха хора; но аз все още съм жив и поради това зная, че Възлюбеният се грижи за мен.”

3. Но, въпреки че древните и съвременните езичници са имали някакво разбиране за Божието провидение, все пак повечето от техните определения са неясни, объркани и несъвършени. Да, свидетелствата, които най-просветените от тях дават, обикновено си противоречат едно на друго. Добавете към това и факта, че те по никакъв начин не са били сигурни в тези неща; те едва дръзват да твърдят нещо и говорят с предпазливост и неувереност; до такава степен, че самият Цицерон, авторът на това велико изказване, хладнокръвно завършва в края на своя дълъг диспут по предмета с едно несигурно и слабо заключение: Mihi verisimilior videbatur Cotta oratin “Какво можем кажем” (човекът, който спори в защита на съществуването и провидението на Бога), “на мен това ми изглежда по-верятно, отколкото това, което моите опоненти ми противопоставят”

4. И не е за учудване: Защото само Бог може да даде ясно, вярно, съвършено знание (т.е. толкова съвъшено, колкото нашето слабо разбиране може да понесе в това невръстно състояние на съществуване; или поне доколкото съвпада с Неговия план за управление) за начина, по който Той управлява света. Това е, което имаме в писмена форма: Всички Божии пророци, цялото Писание – както Старият завет, така и Новият, описват много сцени, свързани с Божието провидение. Един прекрасен писател прави чудесна забележка: “Тези, които възразяват, че СЗ като цяло не е една свързана история на народите, а само куп несвързани събития, не разбират естеството и плана на това Писание. Те не виждат, че Писанието е Божията история.” Тези, които носят това в ума си, лесно ще приемат, че вдъхновените автори никога не са губели това от погледа си, но виждат една непрекъсната, свързана верига от началото до края. Навсякъде в тази прекрасна книга, малко по малко става ясно, че вечният живот е Емануил, Бог с нас и Неговото царство владее над всичко.

5. В стиховете, предшестващи текста, нашият Бог въоръжава своите ученици срещу страха от човеци: “Не се страхувайте”, казва Той (ст.4), “от този, който може да убие тялото и след това не може да направи нищо”. Той ги въоръжава срещу този страх, първо, напомняйки им какво е безкрайно по-страшно от всичко, което хората могат да направят: “Но бойте се от Този, който след като е убил, има силата да хвърли в ада.” По-нататък Той ги въоръжава срещу това, посочвайки им управляващото провидение: “Не продават ли се пет врабчета за два асария и ни едно от тях не е забравено от Бога?” Или както думите са повторени от св. Матей с незабележима разлика (10:29-30), “Нито едно не пада на земята без волята на Отца. Но на Вас и космите на главата Ви са преброени.”

6. Трябва наистина да уточним, че това силно изказване, макар да е повторено от двамата евангелисти, не е нужно да означава (и ако някой смята, че трябва, той вярва това много наивно), че Бог буквално брои космите по главите на всички Свои творения. Но това е казано метафорично, в смисъл, че няма нищо, колкото и малко или незначително да е в очите на човеците, което да не е обект на грижата и провидението на Бога, пред Когото нищо, което касае щастието на всяко от творенията, не е малко.

7. Едва ли има друго учение в цялото откровение, което да е по-важно от това. И в същото време, едва ли има друго, което да е повече пренебрегвано и може би толкова малко разбирано. Нека тогава да се осмелим, с Божията помощ, да го разгледаме подробно; да видим, на какви основи стои то и какво точно включва.

8. Вечният, премъдър, благодатен към всички Бог е Творецът на небето и земята. Той е извикал от нищото чрез Своето всемогъщо Слово цялата вселена, всичко, което е. “Така станаха небето и земята, и цялото тяхно войнство.” И след като е подредил всичко в ред, растенията според техния вид, рибите и птиците, животните и влечугите, според видивете им, “Той създаде човека по Своя образ.” И Бог видя, че всяка отделна част от вселената беше добра. Но след като видя всичко, което беше създал, всичко във връзка едно с друго, “ето всичко беше твърде добро.”

9. И както това премъдро и всебалагодатно Същество е създало всички неща, така то поддържа и всички хора. Той е Вседържител така, както и Създател на всичко, което съществува. “Държи всичко според Своето могъщо слово.” Сега, Той трябва да знае всичко, което е направил и всичко, което поддържа миг след миг, иначе не би могъл да го поддържа според съществуването, което му е дал. И никак не е странно, че Този, Който е всеприсъстващ, Който “изпълва небето и земята”, е близо. Ако човешкото око различава нещата на близко растояние, окото на орела това, което е по-далеч, окото на ангела това, което е хиляди пъти по-отдалечено (може би обхващащо лицето на земята само с един поглед), как няма окото на Бога да вижда всичко в цялата широта на творението? Особено, ако вземем предвид, че нищо не е отдалчиено от Този, в Когото “всички живеем, движим се и съществуваме.”

10. Вярно е, че нашето ограничено разбиране схваща това несъвършено. Но независимо, дали го схващаме или не, ние сме сигурни, че това е така, толкова сигурно, колкото, че Той присъства по всяко време на всяко място, че Той е над и до; че “Той ни обкръжава отпред и отзад”, и че е “положил ръката Си върху нас”. Ние признаваме, че “това знание е твърде високо” и пречудно за нас, ние “не можем да го стигнем.” Начина на Неговото присъствие никой човек не може да обясни и, вероятно, никой ангел в небето. Може би това, което древните философи са казали за душата по отношение на нейното отделяне от тялото, т.е., че tota in toto, et, tota in qualibet parte, може в някакъв смисъл да се каже за всеприсъстващия Дух по отношение на вселената. Той не е само “всичко във всичко,” но и “всичко във всяка част,” и не може да има съмнение, че Той вижда всеки атом от Своето творение и то хиляди пъти по-ясно, отколкото ние виждаме нещата, които са близо до нас. Дори и тогава, ние виждаме единствено повърхността, докато Той вижда най-вътрешното естество на всяко нещо.

11. Всеприсътващият Бог вижда и знае всички характеристики на това, което е създал. Той знае всички връзки, зависимости и отношения, и всички начини, по които едното може да повлияе на другото. Конкретно, Той вижда всички неодушевени части на творението, както небето отгоре, така и земята долу. Той знае как звездите, кометите или планетите горе влияят на обитателите на земята долу; какво влияние оказват долните небеса с техните складове от огън, град, сняг и мъгла, ветрове и бури на нашата планета; и какво може да бъде предизвикано във вътрешността на земята чрез огън, въздух или вода; какво изпарение може да се издигне и какви промени ще последват; как влияе всяко число или растение на човешките синове. Всички тези лежат голи и открити пред очите на Създателя и Вседържителя на вселената.

12. Той познава всички животни на земния свят, всички зверове, птици, риби, влечуги или насекоми. Той знае всички способности и сили, които им е дал от най-голямата до най-малката. Той знае всеки добър ангел и всеки зъл ангел във всяка част на владението Си, и гледа от небето към човешките синове по цялото лице на земята. Той познава сърцата на всички човешки синове и разбира всичките им помисли: Той вижда какво всеки ангел, всеки дявол, всеки човек мисли, говори или върши; да, и всички техни чувства. Той вижда тяхното страдание във всяка ситуация.

13. И дали Създателят и Вседържителят на света е незаинтересован от това, което вижда? Дали гледа на тези неща със зли или безразлични очи? Дали Той е Богът на Епикур? Дали стои спокойно на небето, без да дава внимание на нещастните обитатели на земята? Това не е възможно. Той ни е направил, а не ние себе си и Той не може да презре делото на ръцете Си. Ние сме негови деца. И може ли майка да забрави децата на утробата си? Да, тя може да забрави, но Бог няма да ни забрави! Точно обратното, Той категорично е заявил, че “очите Му са върху цялата земя,” така че Той “обича всеки човек и милостта Му е върху всичките Му творения”. Следователно, Той е загрижен във всеки момент за това, какво се случва с всяко от Неговите творения по земята; и по-специално за всичко, което се случва с всеки от човешките синове. Трудно е наистина да проумеем това, не, трудно е да го повярваме, вземайки предвид голямата слабост и окаяност, която ни заобикаля от всяка страна. Но ние трябва да вярваме, освен, ако не искаме да направим Бога лъжец. Въпреки това, сигурно е, че никой човек не може да разбере това. Тогава на нас подобава да се смирим пред Бога и да признаем своето невежество. Наистина, как можем да мислим, че човек би могъл да разбере червея? Колко по-малко можем да смятаме, че човек може да разбере Бога! Защото как ограниченото може да разбере безкрайното?

14. Той е безкраен в мъдрост, както и в сила. И цялата Му мъдрост постоянно е употребявана за управлението на всичко, свързано с Неговото творение и за доброто на всичките Му творения. Защото Неговата мъдрост и доброта вървят ръка за ръка. Те са неразривно свързани и последователно действат в хармония с всемогъщата сила за доброто на Неговите творения. Неговата сила, която е равна на Неговата мъдрост и доброта, съработи с тях. И за Него всички неща са възможни. Той прави каквото Му е угодно на небето и на земята, и в морето, и в най-големите дълбочини; и ние не може да се съмняваме във възможностите на Неговата сила, както в поддържането, така и в управлението на всичко, което Той е направил.

15. Този, Който е направил всички неща, не може единствено да се отрече от Себе Си. Той не може да Си противостои или да противоречи на Собственото Си дело. Ако не беше така, Той би унищожил всеки грях с придружаващата го болка в един миг. Той би отнел греха от цялото Си творение и страданието не би продължило. Но правейки това, Той би противостоял на Себе Си; Той би съборил Собственото Си дело и би отрекъл всичко, което е направил, откакто е създал човека на земята. Защото Той е създал човека по Собствения Си образ; Дух като Себе Си, дух надарен с разбиране, с воля или желния и свобода, без която нито неговото разбиране, нито неговите желания биха били от някаква полза, нито пък той би бил способен както на порок, така и на добродетел. Той не би могъл да бъде морален агент, повече отколкото едно дърво или камък. Следователно, ако Бог беше така използвал силата Си, със сигурност не би имало повеч порок; но е еднакво сигурно, че не би имало повече и добродетел в света. Ако човешката свобода бъде отнета, хората биха били толкова неспособни на добродетел колкото и камъните. Следователно, (по отношение на това, което беше казано) Самият Всемогъщ не би могъл да направи това. Той не би могъл така да противоречи на Себе Си или да отмени това, което е направил. Той не може да унищожи в душата на човека този Свой образ, според който го е направил. И без да прави това Той не би могъл да прекрати греха и страданието в света. Но, ако беше направил това, Той не би изявил никаква мъдрост, а единствено всемогъществото Си. Но сега многообразната мъдрост на Бога, за която споменахме (така, като и цялата Му доброта и сила), е употребена в съхранението на човека като човек; не като стока или камък, но като интелигентен и свободен дух, способен да избира доброто и злото. Дълбочината на Божията мъдрост се открива в Неговото похвално провидение; в управлението на хората, така че да не бъдат унищожени тяхното разбиране, воля или свобода. Той заповядва на всички неща, както на небето, така и на земята, да помагат на човека да запази своето съществуване до рая, за да достигне до спасение, доколкото това може да бъде постигнато без принуда, без да се заповядва над неговата свобода. Лесно можем да кажем, че цялото Божие провидение действа така, че да предлага на човека всяка възможна помощ, за да може да върши доброто и да избягва злото, което може да бъде направено, без човека да бъде променен в машина; без да бъде направен неспособен на порок или добродетел, награда или наказание.

16. Междувременно, един богобоязлив писател е отбелязал, че има, както той се изразява, троен кръг на Божието провидение над и отвъд това, което ръководи цялата вселена. Сега, ние няма да говорим за тази всеуправляваща ръка, която управлява неудушевеното творение, за което знаем, че всяка част е под управлението на Този, “Който дава храна на животните и на гарвановите пилета, когато викат към Него.” Но тук ние говорим за това контролиращо провидение по отношение на човешките синове. Едното може лесно да бъде различено от другото от тези, които наистина наблюдават Божиите пътища. Най-външния кръг всключва цялата човевшка раса, всички потомци на Адам, всички човешки същества, пръснати по лицето на земята. То включва не само християнския свят, тези, които се наричат с името на Христос, но също така и мохамеданите, които значително превъзхождат по брой дори номиналните християни; да, по подобен начин и езичниците, които многократно надвишават християните и мохамеданите взети заедно. “Или Бог е Бог само на евреите” пита Павел, “а не и на езичниците?” И така ние можем да кажем, Той само на християните ли е Бог, а не и на мохамеданите и на езичниците? Да, без съмнение и на мохамеданите и на езичниците. Неговата любов не е ограничена. “Благ е Господ към всички и благите Му милости са върху всичките Му творения.”. Той се грижи дори за изгнанниците между хората и с право може да се каже:

Свободна като въздуха тече Твоята щедрост

Милостите Ти блестят във всичките Твои дела

Така, както слънцето огрява

17. Все пак, може да се допусне, че Той показва по-голяма грижа към тези, които представляват втория, по-малък кръг; който включва всички, които се наричат християни, всички, които изповядват вяра в Христос. Ние можем с основание да мислим, че тези, в някаква степен, Го прославят, поне повече, отколкото езичниците правят това. Следователно, Бог в някаква степен прославя тях и има по-голяма загриженост за тях. От много източници изглежда, че князът на този свят няма толкова голяма власт над тези, колкото над езичниците. Богът, на Когото те поне изповядват, че служат в известна степен поддържа Своята Собствена кауза, така че духът на мрака не царува толкова неконтролирано, колкто над езическия свят.

18. В третия и най-вътрешен кръг са включени единствено истинските християни, тези които се покланят на Бога не само формално, но с дух и истина. Тук се включват всички, които обичат Бога, или поне, които истински се страхуват от Него и изработват своята праведност; всички, в които има Христов ум, които ходят както е ходил сам Христос. Думите на нашия Господ, цитирани по-горе, ясно показват това, особено следните: “А на Вас дори и космите на главата са преброени.” Той вижда техните тела и души; Той има специално знание за техните нрави, желания и мисли, за всички техни думи и действия. Той брои всички техни страдания, вътрешни и външни, и причините, от които произлизат; така че, можем да кажем:

Ти познаваш болките на слугите Си,

чуваш вика на децата Си.

И Твоята милост винаги

е готова да снабди нуждите им.

Нищо не е твърде голямо, сравнено с това, нищо не е твърде малко за Неговото внимание. Неговите очи постоянно са както върху всеки един член на Неговото семейство, така и върху всяко събитие, което има отношение към техните тела и души; към тяхното вътрешно и външно състояние. По този начин Той се грижи както за тяхното временно, така и за вечното им щастие.

19. Но какво ще каже мъдрия на този свят човек за това? Той отговаря с готовност: “Кой се съмнява в това? Ние не сме атеисти. Ние признаваме провидението. Това е общото провидение; защото наистина, ние не знаем какво да правим със специалното провидение, за което някои говорят. Наистина малките дела на човеците са далеч от вниманито на великия Създател и Управител на вселената! Следователно,

И както тук героят страда

така и там врабчето пада

Еднакво гледа Бог на всички

Така ли е наистина? Аз не съм в състояние да мисля така, защото (каквото и да казва този прекрасен поет или неговият герой, когото той така дълбоко презира и в същото време така превъзнася) аз вярвам на Библията; където Създателят и Управителят на вселената Сам ми казва точно обратното, че Той е добър към животните. Той с мярка “се грижи за воловете”, Той “дава храна на добитъка”, както и “растения за хората.” “Лъвовете реват за плячката си, търсейки храна от Бога”, “Той отваря ръката си и насища творенията изобилно”.

Общи са нуждите на обитателите на морето и земята,

Всички очакват Твоята снабдяваща ръка и получават

ежедневната си милостиня от Теб.

Те събират това, което е разпръснато от Твоя склад,

Не е тяхна грижа да снабдяват,

Ти държиш вселената в ръката Си

Гладуващият свят е нахранен. Нашият небесен Баща храни птиците във въздуха. Но забележете! “Не сте ли Вие много по-ценни от тях?”. Няма ли тогава Той “да храни много повече” Вас, които сте толкова по-скъпи? В този смисъл Той не гледа на Вас и на тях “по еднакъв начин,” поставяйки Ви на едно ниво с тях. Най-малко Той Ви поставя на едно ниво с животните по отношение на живота и смъртта. “Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му.”. Наистина ли мислите, че смъртта на едно врабче е със същата стойност в очите Му? Наистина, Той ни казва, че “нито едно врабче не пада на земята без волята на Отца,” но в същото време пита “Не сте ли вие много по-скъпи от врабчетата?”

20. Но, за да докаже общото, противопоставяйки го на специалното, провидение, същият елегантен поет излага като несъмнена максима:

Универсалната причина

Не действа чрез частични, а чрез общи закони

Което явно значи, че Той никога не се отклонява от тези основни закони, поради някой отделен човек. Това е общо предположение, но то е изцяло в противоречие с общото звучене на Писанието. Защото, ако Бог никога не се отклонява от тези общи закони, тогава не би имало и едно чудо в света; разглеждайки чудесата като отклонения от основните закони на природата. Дали, когато е разделял Червеното море, Всемогъщият се е ограничил с тези общи закони? Когато е заповядал на водата да застане накуп и да направи за изкупените му път, по който да преминат? Дали е работел според общите закони, когато е спрял слънцето на небето за цял един ден? Не, нито за едно от чудесата, които са записани както в СЗ, така и в НЗ.

21. Но се предполга, че Управителят на света никога не се отклонява от тези общи закони и г-н Поуп добавя следните прекрасни стихове на пълен триумф, защото сега наистина е постигнал каквото иска:

Ще забрави ли горящата Етна, ако пожелае мъдрецът

Да гърми и ще възпре ли своите пламъци?

На въздуха и морето ще бъдат ли дадени нови заповеди

О, непорочни Ветил! За да бъдат облекчени твоите мъки!

Когато освободената планина трепери цялата,

Ще престане ли да действа гравитацията?

Или ще забрави ли да падне някой стар храм?

Защо главата на Картрес да държи една окачена стена? Ние отговаряме, ако е волята на Бога да продължи живота на някое от Неговите създания, Той ще промени този или всеки друг закон на природата. Камъкът няма да пада, огънят няма да изгаря; дървото няма да плува; или Той ще заповяда на ангелите Си и те ще го пренесат на ръце през всички опасности!

22. Признайте тогава, че макар в нормалния ход на природата Бог да действа чрез обичайните закони, Той никога не е ограничил Себе Си да не прави изключения от тях, когато пожелае или да не прекрати този закон заради тези, които Го обичат или да не използва Своите могъщи ангели. Чрез всяко от тези средства Той може да спаси от всяка опасност тези, които му се доверяват.

“Какво! Тогава ти очакваш чудеса?”. Разбира се, ако вярвам в Библията: защото Библията ме учи, че Бог чува и отговаря на молитвите. Но всеки отговор на молитва е именно едно чудо. Защото, ако естествените закони следваха своя курс, ако нещата ставаха по естествения начин, това изобщо не е отговор. Следователно, гравитацията ще спре, т.е. ще престане да действа, когато това е угодно на нейния Автор. Не могат ли светските хора да проумеят това? Не е чудно: Това е било отбелязано много отдавна “Простият не може да схване това и глупакът не го разбира”.

23. Но аз все още не съм приключил с общото провидение. С Божията благодат аз ще пресея прблема. И аз ще се опитам да го пратя на дъното. И аз се надявам да покажа, че това е такава огромна глупост, че всеки човек със здрав разум ще се засрами от нея.

Вие казвате: “Ти признаваш общото провидение, но отхвърляш специалното.” И какво е общо от какъвто и да е вид, което да не включва конкретното? Не е ли всяка обща необходимост съставена от няколко индивидулни? Можете ли да посочите някоя, която не е? Посочете ми, ако можете, само един род, който не съдържа видове? Кое прави вида, ако не много видове събрани заедно? Какво, моля Ви, е това общо, което не съдържа части? Просто глупост и противоречие! Всяко цяло трябва, по естеството на нещата, да бъде съставено от няколко части; иначе, ако то няма части, не би могло да бъде цяло.

24. Ако това е точката от най-голямо значение, можем да я развием и малко по-нататък. Какво имате предвид под общо провидение, разграничено от една частица? Дали имате предвид провидението, което надзирава само най-големите част от вселената? Да предположим слънцето, луната и звездите. Не се ли отнася това също и за земята? Вие признавате, че се отнася. Но не се ли отнася и до нейните обитатели? Иначе, какво прави значима земята, една неодушевена частица кална материя? Не е ли един дух, едно наследство на безсмъртие, по-значимо от цялата земя? Да, не смятате ли, че можем да добавим към това и слънцето, луната и звездите. Не, дори цялото неодушевено творение? Можем ли да не кажем “Те ще преминат,” но онези “ще пребъдат. Те ще се разтопят като восък, като стара дреха ще ги свиеш,” но онези (това макар и в по-малка степен може да бъде казано дори и за творението) са “същите и техните години няма да се свършат.”.

25. Или когато защитавате общото провидение като нещо отделно от специалното, смятате, че Бог управлява само една част от света, но не и другите? Коя част от него управлява Той? Тази отвън или тази отвътре слънчевата система? Или Той управлява само една част от земята, но не и другата? Кои части? Само тези в умерената зона? Кои части тогава са под грижата на провидението? Къде да теглим линията? Изключвате ли от нея тези, които живеят в тропическата зона? Или тези, които обитават арктическия кръг? Не, по-добре да кажем “Бог обича всеки човек” и грижата Му е “върху всичките Му творения.”.

26. Дали мислите (защото ние трябва да открием какво мислите, ако изобщо мислите нещо), че Божието провидение наистина същестува във всички части на света по отношение на големите и единствени събития, като например издигането и падането на империи, но малко се интересува от този или онзи човек, който не заслужава вниманието на Всемогъщия? Тогава Вие не вземате предвид, че понятията голям и малък са относителни и се използват единствено от човека. По отношение на Всевишния човекът и всички негови грижи са нищо, по-малко от нищо пред Него. И пред очите Му не е малко нищо, което в някаква степен засяга щастието на някой, който се бои от Бога и живее праведно. Какво става тогава с Вашето общо провидение, изключващо отделни части? Нека да бъде завинаги отхвърлено от всеки мислещ човек като абсурдна, противоречаща си глупст. Ние можем да обобщим цялото библейско учение в прекрасното изказване на св. Августин Ita praesidet singulis sicut universis, et universis sicut singulis!

Отче, колко нашироко сияе Твоята слава

Господи на вселената и мой Господ

Твоята доброта се грижи за всичко

Като че целият свят е само една душа

Все пак Ти пазиш всеки мой косъм

Като че ли аз съм Твоята единствена грижа!

27. От това кратко представяне на Божието провидение ние можем да се научим да поставяме цялото си доверие в Този, Който никога няма да остави да падне онзи, който Го търси. Нашият благословен Господ Сам ни показа как да използваме тази велика истина. “Не бойте се.” Ако наистина се боите от Бога, няма да има нужда да се страхувате от нищо друго. Той ще бъде яка кула за всички, които се надяват на Него пред лицето на неприятелите им. Какво има на небето или на земята, което да може да Ви повреди, когато сте под закрилата на Създателя и Управителя на небето и земята! Нека цялата земя и целият ад да се обединят срещу вас; да, цялото одушевено или неудушевено творение; те не могат да Ви повредят, когато Бог е на ваша страна; Неговата благосклонна милост Ви покрива като щит.

28. Почти еднаква с тази увереност в Бога е и благодарността, която ние изразяваме към Неговата щедра закрила. Нека да дадат слава на Бога тези, които Бог така е избавил от ръцете на неприятелите им. Какво неизразимо благословение е личната Му грижа, която включва всяка сила на небето и на земята! Как можем да го прославм достаъчно ние, които сме под Неговите криле; и Неговата вярност и истина са наш щит и закрила!

29. Но междувременно ние трябва да се стараем най-внимателно да ходим смирено и близко с нашия Бог. Да ходим смирено: Защото ако ти по някакъв начин ограбваш от Бога Неговата слава, ако приписваш нещо на себе си, нещата, които трябва да ти донесат успех, ще станат за теб “повод за препъване.”. И да ходим “близо.”. Вижте, дали имате чиста съвест по отношение на Бога и хората. От толкова време ти изпитваш личната грижа на товя Отец, Който е на небето. Но нека съзнанието за тази грижа да не те направи безгрижен, ленив или мързелив. Напротив, когато си проникнат от тази дълбока истина “Помощта, която е на земята, е от Самия Него”, бъди така сериозен и прилежен в използването на всички тези средства, както ако ти самият си защитник на себе си.

Последно: В какво окаяно положение са онези, които не вярват, че има каквото и да е провидение или, които достигат пак до същото, които не вярват, че има специално провидение! На каквато и позиция да се намират, колкото и дълго да са в света, те са изложени на много опасности, които никаква човешка мъдрост не може да предвиди и никава човешка сила не може да отблъсне. И няма помощ! Ако вярват на човеци, те откриват, че са “леки на везните.” В много случаи те не могат да помогнат; в други няма да помогнат. Но дори и да желаят, те ще умрат; Напразна е помощта от човеци и Бог е много далеч, извън погледа им. Те не очакват помощ от Него. Тези модерни (както и древни) епикурейци са научили, че:

Универсалната причина

Не действа чрез частични, но чрез общи закони

Той се грижи единствено за земята, но не и за нейните хилави обитатели. Той не се интересува как тези

Капризни същества пълзят

Произволно по окаченото във въздуха кълбо

Колко лоша е ситуацията на тези хора, които нямат друга надежда, освен тази! Но от друга страна, колко неизразимо “щастлив е този, който се надява на Бога, чието упование е в Господа неговия Бог!”, който може да каже: “Винаги слагам Господа пред себе си. Понеже Той е отдясно ми, няма да се поклатя!”. Следователно, “Дори и в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло. Твоят тояга и Твоят жезъл те ме утешават.”

Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев. Авторски права © www.bibliata.com 1996-2012. Всички права са запазени.