В евангелията приблизително една трета от стиховете, които касаят действителното служение на Исус, говорят за това как Той изгонва демони. Много повече са стиховете, които говорят за освобождаване от демони, от тези, които говорят за спасение от греховете. Освобождаването от демони не е маловажно служение, а е в сърцевината на Исусовото служене на нуждите на хората

Псалм 96.5 Защото всичките богове на езичниците са идоли. Но Господ е направил небесата.

Голяма част от съдържанието на четирите евангелия се фокусира върху това как Исус служи на хората. В евангелията приблизително една трета от стиховете, които касаят действителното служение на Исус, говорят за това как Той изгонва демони. Има десет пъти повече стихове, посветени на служението на екзорсизъм, отколкото на възкресяването на мъртъвци. Има седем пъти повече стихове, които разказват как Исус гони демони, отколкото са стиховете, посветени на това как Той очиства прокажени. Много повече са стиховете, които говорят за освобождаване от демони, от тези, които говорят за спасение от греховете. Освобождаването от демони не е маловажно служение, а е в сърцевината на Исусовото служене на нуждите на хората.

В книгата „Деяния на Апостолите“ няма друга тема, на която да са посветени повече стихове, отколкото са посветени на това как ранната църква се справя с демоните.

Тъй като това е основен фокус в служението на Исус и на ранната църква, то би трябвало да бъде изключително важно и за църквата днес.

Някои от темите, разглеждани в книгата:
Акцентът върху демоните в Новия Завет
Как правилно да разбираме термините демон, нечист дух и зъл дух
Произходът на демоните
Учението за демоните в Еврейските Писания
Зли и нечисти духове в Еврейските Писания
Как Исус се справя с демоните
Как учениците и ранната църква се справят с демоните
Разликата между дявол и демони
Правилни Библейски термини за демоните и демоничното влияние
По какъв начин демоните се различават от Серафимите, Херувимите и Ангелите
Какво представляват демоните
Думи, които описват действията на демоните
Целта на демоните
Как демон може да влезе в един човек
Библейското отношение към служението на освобождение
Как да опазите своето освобождение

 

Съдържание

1. Въведение

 

Глава 1: Библейският акцент върху демоните

1. Акцент върху демоните в Новия завет
2. Термините – демон, нечист дух, зъл дух в Новия завет
3. Произход на демоните
4. Учение за демоните в Еврейската писания
5. Зли и нечисти духове в Еврейската писания
6. Заключение
7. Приложение: Употреба на думите „Tannim“ и „Tannin“

 

Глава 2: Гонене на демоните в Новия завет

1. Как Исус се справя с демоните
2. Как учениците и ранната църква се справят с демоните?
3. Заключение

 

Глава 3: Демоните, какво представляват те и какво причиняват

1. Разликата между дявола и демоните
2. Правилните библейски термини за демоните и демоничното влияние
3. По какво се различават демоните от серафимите, херувимите и ангелите?
4. Какво са демоните? (go to Глава трета ‘D’)
5. Думи, които описват действията на демоните
6. Целта на демоните
7. Заключение

 

Глава 4: Освобождаване на хората

1. Как един демон може да влезе в човек?
2. Библейското отношение към освободителното служение
3. Кой може да бъде освободен?
4. Как да запазите своето освобождение
5. Заключение
6. Приложение – Действията на демоните, споменати в Писанията

Глава 5: Заключение

Глава 6: Други заглавия от Стивън Хеджис

Глава 7: Библиография

 

 

Въведение:

Основната цел на тази книга е да научи средностатистическия вярващ как да разпознава и успешно да изгонва демони от него/нея и от другите вярващи. Ето защо е важно най-напред да стане ясно на читателя какво е учението за демоните както в Еврейската писания, така и в Новия завет. Съществуват множество популярни, но погрешни представи, които някои хора имат за дявола, демоните, ангелите и другите духовни същества и тези неправилни идеи трябва да бъдат коригирани единствено чрез истината от Писанията.

Най-тревожното за мен е когато чувам християни да описват дявола като едно много мощно същество, което е всеприсъстващо и всезнаещо. Ако обаче дяволът има способността да чете всяка наша мисъл, да вижда всичко, което правим и да бъде навсякъде по всяко време, то тогава той би бил истински бог. Истината е, че дяволът не е бог, а само едно сътворено същество. Следователно, той не може да бъде навсякъде по едно и също време и да притежава всичкото знание, защото той не е бог. Именно поради това вие не трябва да се страхувате от дявола.

Дяволът наистина съществува, както и падналите ангели и демоните. Те имат духовно царство, което обаче е само една фалшива имитация на Небесното Царство.

Тази книга ще се опита да ви предостави всичката библейска информация, от която се нуждаете, за да разпознавате и гоните демоните. Но за да бъдете успешни в освободителното служение е необходимо да чувате и да следвате водителството на Святия Дух. Тази книга не говори за вашето взаимоотношение със Святия Дух, защото приемам, че вече сте изпълнен с Духа вярващ.

Бележки: Употреба на думите:

Навсякъде в тази книга, терминът Еврейската писания е употребен вместо християнския термин Стар завет. Най-правилното име за Еврейската писания е TaNaK, 1 но много малко християни са запознати с тази дума (въпреки това в някои бележки под черта към написаното в тази книга, използвам TaNaK). Думата АДОНАЙ използвам, за да обознача името на Бог, изписвано с четирите букви YHVH, които обикновено се произнасят като Яхве или Йехова. Но тъй като никой не знае как точно е правилното произношение на името, за предпочитане е да се използва АДОНАЙ. Не е комплимент за някого, когато не произнасяте правилно името му, но винаги е приемливо да се обръщате към него с официалното му звание (титла).

Превод на Юдейските и Гръцки текстове:

Преводите на юдейските и гръцки текстове са направени от мен и не бива да бъдат считани за най-добрите преводи. Опитвам се да съм достоверен с оригиналните текстове и да дам максимално буквален превод, но понякога буквалният превод звучи почти невъзможен за четене. Когато думите в превода на Библейските текстове са свързани заедно с тире, това означава, че тези думи са превод на една единствена дума от оригиналния текст.

Всички цитати от Писанията са написани в Times New Roman наклонен шрифт. Цитатите от Еврейската писания, които се срещат в текста от новозаветния пасаж, са написани в наклонен Arial шрифт. В текста всяка дума, която не е в наклонен шрифт и е по-малък размер, е дума, която е добавена, за да поясни текст (но не се среща в оригиналния Юдейски или Гръцки текст).

На много места в Еврейската писания номерирането на главите и стиховете в TaNaK се различава от това в християнските библии. Освен това библиите, които са отпечатани на Запад, използват Католическото разделение на стихове и глави, докато библиите, отпечатани в Източна Европа, използват Православната система на номериране на главите и стиховете. Когато тези три системи на номериране се различават една от друга, аз използвам Юдейската система от Еврейската писания, а в бележка под черта отбелязвам главата и стиха на цитирания пасаж според разделението на Католиците и това на Православните.

Тъй като всички автори на Новия завет са юдеи, те като цяло използват гръцки думи в рамките на смисъла на Септуагинтата, която е стандартният гръцки превод на Еврейската писания по времето, в което те пишат Новия Завет. Септуагинтата е съставена почти три века преди написването на Новия Завет. Юдеите, които пишат Новия Завет, не са изучавали гръцките класици, затова не са били запознати с класическите гръцки значения на думите. Следователно, всички редки гръцки думи в Новия завет са тълкувани въз основа на начина, по който те са употребени в LXX (Септуагинтата) и според това какви юдейски думи означават те в LXX.

Проблеми с книгите в електронен формат:

Много често има важни юдейски или гръцки думи в текстовете в Писанията. Но понеже повечето формати на електронни книги не разпознават думи, които не са изписани на латиница, е трудно да се изпише оригиналната дума. Ето защо в бележките под черта съм употребявал версии на юдейските и гръцки думи, изписани на латиница. Ако четецът ви на електронни книги разпознава текстове, които не са на латиница, тогава можете да погледнете Бележките в края на книгата и там можете да откриете Юдейските и Гръцки текстове.

Бележките под черта понякога също създават проблем за тези, които четат книгата в електронен формат. Всяка бележка под черта се отваря като изберете горния индекс – число, поставен след съответната дума или фраза. Понеже повечето електронни четци нямат бутон ‘back’, бележките под черта са свързани с оригиналния текст, съответстващ на числото в началото на всяка бележка под черта.

Бележките, които са поместени най-отзад в книгата, се отварят по същия начин като бележките под черта, само че при избиране на горния индекс – буква (при някои думи бележките в края на книгата са подредени по азбучен ред).

 

Хипервръзки (препратки):

Всички заглавия на глави, подзаглавия, точки и подточки са свързани с хипервръзка от Съдържанието към съответното заглавие и обратно – от заглавието към съдържанието. Това също може да създаде някои проблеми, понеже случайното докосване на екрана на тази хипервръзка ще ви заведе на съвсем различно място от текста, който четете към момента. Но тъй като този ръкопис може да се използва като справочник, важно е да използвам тези хипервръзки (препратки), за да може читателят бързо да намира информацията, която търси.

<върнете се обратно>

 

 

Chapter 1

Глава 1: Библейски акцент върху демоните

1. Акцент върху демоните в Новия завет

Голяма част от съдържанието на евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан основно е съсредоточено върху това как Исус служи на хората. В тези четири евангелия приблизително една трета от стиховете, описващи Неговото действително служение, са фокусирани върху това как Исус гони демони. Има десет пъти повече стихове, които говорят за служението на Исус в сферата на екзорсизма, от стиховете, които говорят за Неговите чудеса на възкресяване от смъртта. Седем пъти повече стихове говорят за истории, в които Исус гони демони, отколкото са стиховете, които говорят за това как Той очиства прокажени. Много повече са стиховете в Евангелията, които говорят за освобождение от демони, отколкото са стиховете, които говорят за спасение от греховете. Всъщност, Исус прекарва повече време в гонене на демони от хората, отколкото в изцеляване на болни и във вършене на чудеса взети заедно 3. Разбира се, когато слушате какво се проповядва и поучава в повечето църкви днес, едва ли бихте осъзнали колко голям акцент поставят Евангелията върху освободителното служение.

Голяма част от книгата, наречена Деяния на апостолите, е свързана с това как ранната църква се е справяла с демоните. Всъщност в книгата Деяния няма някаква друга тема, за която да са изписани повече стихове, отколкото тези, които говорят как ранната църква се е справяла с демоните. И понеже това е основното нещо, върху което е съсредоточено служението на Исус и на ранната църква, то би трябвало да бъде изключително важна част от живота на църквата днес.

Освобождаването от демони не е маловажно служение. Освобождението от демони е в основата на Исусовото служене на нуждите на хората и всъщност е Неговото най-важно публично служение. Повечето християни знаят, че Исус е дошъл, за да донесе спасение, но си мисля, че повечето християни обикновено тълкуват спасението в смисъла „ще идем в небето, когато умрем“. Истината е, че по-голямата част от спасението, което Исус ни подсигури, се отнася за „тук и сега“, а не за бъдещето. Спасение от болест, спасение от проказа 4 и спасение от демони са три части от спасението, които се отнасят за живота ни сега, а не след като умрем. Докато пътува из Израел, основното спасение (избавление), което Исус подсигурява за юдеите, е спасението от демони. Повечето от хората, на които Исус служи, са юдеи, хора в заветно взаимоотношение с Бог. Всъщност има само два случая, в които Исус гони демони от езичници (невярващи). Освен това, тези, от които Исус гони демони, не са „луди“ или дисфункционални хора. В повечето ситуации хората, на които виждаме Исус да служи с освобождение от демони, са хора, които посещават синагогата, редовно се покланят на Бог и външно по всичко изглеждат съвсем нормални.

Еврейската Писания (Старият Завет) говорят много за демоните. Поради познанието си върху Еврейската писания, хората, на които проповядва и служи Исус, добре знаят и разбират Библейското учение за демоните. Повечето от това знание е изгубено за християните, защото те много рядко четат всичко от Писанията и не могат да разберат повечето от нещата, които четат.

Преди да започнем да изучаваме темата за освобождаването от демони в Новия завет, трябва да разберем библейската концепция за демоните, която всъщност започва още от Еврейската писания, така че да имаме същото предварително разбиране за демоните и за освобождението, което са имали и самите юдеите по времето, в което служи Исус.

1. Термините демон, нечист дух и зъл дух в Новия завет

В Новия завет откриваме три отделни термина, които се използват като взаимнозаменяеми синоними – демони, зли духове и нечисти духове.

Очевидни примери затова как тези три думи са свързани, можем да видим в следните пасажи в Евангелията, започвайки от Матей.

Матей 10.1 И като повика дванадесетте Си ученика, Той им даде власт над нечистите духове 5 (че да ги изгонват), и да изцеляват всяка болест и всяка слабост (немощ).

Матей. 10.8 “Немощни – изцелявайте, мъртви – възкресявайте, прокажени – очиствайте, демони 6 – изгонвайте; даром сте получили, даром давайте.”

В повечето преводи на Библията Исус говори за нечистите духове в първия стих, но в осми стих ги нарича демони. Виждаме, че сам Исус използва думите демони и нечисти духове взаимнозаменяемо като синоними. Важно е да отбележим, че в стих първи, преди да спомене изцелението на болни и на всякакви болести, Исус наставлява учениците си да изгонват демони. Това е така, защото често виждаме в Новия завет как освобождаването от демони е предпоставка за изцеление.

Марко 6.7 И Той повика дванадесетте. И започна да ги разпраща двама по двама. И им даде власт над духовете, нечистите. 7

Марко 6.13 И много демони 8 изгониха те. И помазаха с миро много немощни и ги излекуваха.

Глава 6 от евангелието на Марко съдържа същата история, която четем и в Матей 10. Въпреки, че в Марко 6.7 Исус дава на учениците Си власт над духовете, които са нечисти, в стих 13 Марко записва, че учениците изгонват демони. Следователно виждаме, че Марко също използва думите взаимнозаменяемо, точно както прави и Матей. Исус дава на учениците Си власт над нечистите духове и след това те изгонват демони. Следователно и Матей и Марко считат термините „нечисти духове“ и „демони“ за синоними.

Когато разглеждаме историята за Мария Магдалена в Лука 8, виждаме, че Лука замества думите демони със зли духове.

Лука 8.2 И някои жени, които бяха изцелени от зли духове 9 и немощи, Мария, която е наречена Магдалена, от която седем демона 10 бяха излезли…

Най-напред прави впечатление, че Лука казва, че тези жени са били изцелени от зли духове, но след това Лука казва, че Мария Магдалена е освободена от седем демона. Следователно Лука е съгласен с Матей и Марко, че термините „зли духове“ и „демони“ са синоними. Всъщност, когато четете всичките паралелни истории в Евангелията за злите духове, демоните и нечистите духове, ще видите, че навсякъде в Евангелията тези думи се използват напълно взаимнозаменяемо.

1. Произходът на демоните

Всъщност Библията не ни казва откъде произлизат демоните. Целта на Библията не е да ни информира за всичко, което някога се е случвало или някога предстои да се случи; в противен случай трябва да имаме многотомна библия, по-голяма и от най-големите енциклопедии. Целта на Библията е да ни покаже какво Бог е снабдил за нас в този живот. Затова и тя не ни казва почти нищо за преди-адамовото време, а за пост-милениума ни разкрива съвсем малко. Вероятно е приемливо това, че хората спекулират с тези теми, стига това да бъде приемано като чиста спекулация, а не като достоверна истина. Факт е, че подобни спекулации никога не могат да бъдат полезни за нашата вяра, нито за способността ни да се покоряваме на целите на Бог за живота ни.

Битие 1.2 съдържа много важно изявление. „И тъмнина беше по лицето на дълбокото.“ Бог е съществувал от вечността, преди този споменат момент и онова, което четем в Битие първа глава съвсем не е Неговото първо дело. Но Битие глава първа не ни разказва нищо за вечните, предшестващи дела на Бога. Не можем да твърдим, че Бог е съществувал вечно, но никога не е правил нищо, до момента, в който Той сътворява небесата и земята. Бог не е Бог на вечната пасивност. За да го кажа още по-директно, Бог съществува неизброими милиарди години и съвсем не е прекарал цялата праистория в бездействие, но на нас не ни е разкрито какво е правил Той.

Казва ни се, че тъмнината е била по лицето на дълбокото, но тъмнината не е материя; тя не е нещо, по-скоро тъмнината е липсата на нещо. Тъмнината е липсата на светлина. Тъмнината всъщност не притежава сила (макар че християните често си мислят, че тъмнината е противоположна сила на светлината). Обратно на това, светлината е субстанция и е могъща сила. Това е вярно както от Библейска гледна точка, така и от научна. Например, ако йоносферата можеше да бъде покрита с някакъв вид огромно дебело одеяло, така че да се отнеме всичката светлина, за да не достига тя повече до земята, и ако всички източници на светлина на земята бъдат изключени, тогава бихме могли да кажем, че „тъмнина покрива земята“. Ако тогава отидете до края на един кей на брега и запалите една единствена свещ, то светлината от тази свещ ще може да бъде видяна чак до края на хоризонта. Единствено, ако нещо се препречи на гледката към кея, тогава ще бъде ограничена видимостта към светлината. Светлината на една свещ има повече сила отколкото всичката тъмнина, защото тъмнината не е материя, а е липсата на светлина.

Самият факт, че Битие първата глава посочва, че мракът е покривал земята, означава, че нещо е изпълнявало ролята именно на такова одеяло над земята по онова време. Съвсем уверено можем да заявим, че Бог не е съществувал в мрак до този момент, защото където е Бог, там е светлина. Въпреки това Библията не ни казва почти нищо за този период от време, макар този период да е доста по-дълъг от времето от създаването на Адам до края на тази епоха.

Сега сме изправени пред интересен факт. Онова, което сме свикнали да възприемаме като свръхестествения свят, е съществувал преди Битие първа глава, но на нас не ни се казва кога Бог е създал този свръхестествен свят, нито ни се казва кога е създал света, в който живеем сега. В Битие 1.1 небесата и земята са описани като съществуващи преди времената, а после в някакъв момент от Своето вечно съществуване, Бог покрива земята с тази пелена и мрак е паднал върху повърхността на земята. Започвайки от Битие, хронологията на Библията сякаш проследява един период от около 6000 години. Но ние знаем, че земята е на много повече от тези 6000 години и че светлината, която виждаме да идва от звездите, пътува към нас поне десетки хиляди години. Следователно тези елементи не са сътворени преди шест хиляди години. Тъй като сътворяването на земята и сътворяването на другите небесни тела не са от значение за нашето спасение, Библията не коментира тяхната история.

Можем да спекулираме, че злите духове са отделените от плътта (телата) духове на съществата от пред-адамовото време. Това си остава само спекулация. Теологичното предположение е че в даден момент преди сътворяването на Адам, ангелът Луцифер се е разбунтувал срещу Бог и е взел със себе си 1/3 от серафимите и тези духове от преди-адамовото творение. След това в Битие 1.2 срещаме думите tohu v bohu, 11 които недвусмислено показват, че върху тази пред-адамова раса се е изляло осъждение, след което Бог поставя началото на ново творение в лицето на Адам. Духовете съществуват вечно. Всъщност, един дух може да бъде оприличен на алгебричен числов лъч. Лъчът има начална точка, която е времето, в което е създаден, но той няма крайна точка. Това е напълно различно от Бога, който в математически термини е една постоянна права линия. Правата линията няма нито начална точка, нито крайна точка. Линията продължава до безкрай в миналото и до безкрай в бъдещето.

Понеже тези бунтовни (т.е. зли) духове на пред-адамовото творение са безсмъртни, те продължават да съществуват и в наше време, търсейки физически тела, които да обитават. Причината, поради която търсят да окупират тела, е понеже тези същества са много ограничени в своето духовно състояние. Творението е незавършено без физическото състояние. Ние сме склонни да мислим за физическия свят негативно, а духовната сфера приемаме като по-важна. Но всъщност Библията ни казва, че в бъдеще Бог ще живее с нас вечно във физическата сфера, след като Той създаде новото небе и новата земя. 12

Фактът, че духовният свят е вечен, се потвърждава на много места в Писанията и няма да отделяме много време, за да изследваме тази тема. Факт е, че дори науката потвърждава, че духовният свят е вечен. Тъй като и в юдейския и в гръцкия език има само по една дума, която означава както вятър, така и дух и дъх (вдъхвам, вдишвам), можем да приемем, че за Бог няма разлика между тези три концепции. Научно твърдение е, че материята не може да престане да съществува. В резултат на това, всеки път когато вдишвате (тоест всеки път когато си поемете дъх – вятър или дух), вие вдишвате молекули, които са били издишани от Исус при творението. Всеки дъх, който си поемате, ви позволява да поемете от Духа на Исус.

 

1. Учение за демоните в Еврейската писания

Нека започнем, като разгледаме концепцията за демоните в Еврейската писания (Стария завет). Това изучаване няма да бъде много лесно, защото думата демон не съществува в Юдейския език. Това е Гръцка дума, която се среща в Септуагинтата. Когато Еврейската писания са преведени на Гръцки (Септуагинтата – LXX) има няколко места, на които Равините 13 избират да използват гръцката дума „демон“, с която да преведат различни Юдейски думи. Гръцката дума „демон“ е заимствана буквално в английския език, а и в много други езици. За да можем да разберем смисъла на думата „демон“ в Еврейската писания, ние трябва да използваме именно Септуагинтата за свой водач.

Септуагинтата е най-добрият начин, по който можем да проумеем какво е разбирането на равините за демоните преди времето на Исус. От изучаването на Септуагинтата можем да видим също как хората, които са слушали Исус, са разбирали начина, по който Той е употребявал думата „демон“. Исус не е проповядвал на гръцки език. Проповядвал е на иврит и това, което ще разберем, е как юдейското мислене е свързано с гръцкия език на Новия завет. С други думи, гръцкият текст на Новия завет е основан на начина, по който Септуагинтата използва гръцките думи, за да преведе юдейски мисли.

Текстът в LXX: Второзаконие 32.17 Те жертваха на демони, 14 а не на Бог! На божества, които не познаваха. Нови, скорошни се появиха, които техните бащи не познаваха.

Еврейската писания: Второзаконие 32.17 Те жертваха на управници, 15 не на богове. 16 Богове, 17 които не познаваха. Скорошни, дошли отблизо. Техните бащи не се бояха от тях.

Това е част от Песента на Мойсей. В стих 15 до 18 Мойсей казва на Израел какво ще се случи в бъдеще, когато те ще забравят както Бог (Елохим) така и Канарата на Неговото спасение. Ние знаем, че това слово на знание се е изпълнило във времето на късните пророци (в периода на Исая до Еремия), когато Израел започват да се покланят на божествата на народите, живеещи около тях. Павел ни казва (І Коринтяните 8.1-5), че божествата (идолите) на народите са нищо в света. Тези идоли само представляват демони, които всъщност не са богове, а безполезни демони. Демоните не са могъщи под-божества, те са само евтини фалшификати. Но онова, от което се страхувате, то ще владее над вас, ето защо по-голямата част от силата на демоните идва от страха, които хората изпитват към тях.

Много от преводачите на Библията всъщност имат по-големи предпочитания към гръцкия, а не Юдейския текст от Второзаконие 32.17. Това е така, защото терминът управители в Юдейския текст не предава напълно смисъла на текста. Но в гръцкия се казва, че те жертвали на демони. Съществата, които са наречени управители в Юдейския текст, всъщност не са били същества, точно както индианските или африкански божества не представляват реални същества. Те управляват единствено в такъв смисъл, че хората са им се покорявали в поклонение, иначе те не притежават собствена сила. Тези управители са били само изображения на онова, което техните човешки създатели са си представяли, че изглеждат тези божества. Техните описания не са по-точни отколкото би бил един човешки опит да се нарисува Бог. Ние си създаваме представи и образи не на действителни същества, но на странни или на прекрасни версии на самите себе си. Ние си правим идоли (и образи на демони) по свой собствен образ и представи.

 

Текстът на LXX: Псалм 90.5-6 18

5 Да не се страхуваш от ужаса на нощта, от стрелата, която лети през деня,

6 от онова, което ходи в мрака или от демона 19 по пладне.

Еврейската писания: Псалм 91.5-6

5 Да не се страхуваш от ужаса на нощта, от стрелата, която лети през деня,

6 от мрачната напаст (чума), ходеща в тъмнината, нито от жилото, което унищожава по пладне.

В Юдейския текст този пасаж е един паралел от две синонимни изказвания, където първата и последната част от всеки стих се допълват или са еднакви една с друга. Така стрелата, 20 която лети през деня, (стих 5) е съпоставена с жилото, което унищожава по пладне (в стих 6). В гръцкия текст първият стих е идентичен на този в юдейския превод, но в шести стих те превеждат жилото, което унищожава по пладне като демона по пладне. Равините превеждат този стих на гръцки като демона по пладне, защото те разбират, че един демон може да проникне във вас като нещо, което забива жилото си. Ако някога ви е жилило насекомо, тогава знаете, че понякога докато усетите ужилването, насекомото вече е отлетяло, но е оставило нещо вътре във вас, което причинява раздразнение на засегнатото място. Равините искат да кажат, че естеството на един демон е точно такова.

В първата част от стих 6 (на иврит) е употребена думата напаст (чума). Преводите на английски използват думата неправилно тук. Българските преводи обикновено използват правилната дума. Юдейската дума, употребена тук в смисъла на напаст (язва), не е същата дума като думата, означаваща язвите в книгата Изход (където буквалният превод означава докосване, докосвам). Думата, която е употребена в Псалм 91.6 е думата qatab, 21 която се среща само три пъти в Библията (другите две места са във Второзаконие 32.24 и Исая 28.2). Съществува и производна на тази дума, която се пише по същия начин, но се произнася qotab и е употребена само един път в Осия 13.14. Във всеки един от тези случаи юдейската дума се използва в смисъла на отсичане. Следователно демонът е нещо, което може по някакъв начин да ви покоси или отсече. Така юдейското подреждане на думите в смисъл, който буквално казва отсичането, което унищожава в мрака е заменено на Гръцки с думите онова, което ходи в мрака.

Следователно, трябва да разбираме от текста, че равините са смятали, че демоните имат силата да плашат хората (особено през нощта) и да ги карат да ходят в мрак. Влиянието на един демон върху човек е подобно на ужилването от насекомо. Жилото на насекомото може да причини дискомфорт на жертвата, а при някои да доведе дори до частична парализа. Ужилването на някои насекоми може да остави човек в кататонично състояние (шизофренично). В повечето случаи ужилването от един и същи вид насекомо може драстично да засегне хората по най-различен начин.

Текстът на LXX: Псалм 95.5 22 Защото всички божества на езичниците са демони. 23 А Господ е направил небесата.

Еврейските текст: Псалм 96.5 Защото всички божества 24 на народите са идоли, 25 но АДОНАЙ е направил небесата.

Някои библейски преводи на този еврейски текст казват, че боговете на езичниците са безполезни или са нищо 26. Други преводи казват, че божествата на хората са идоли. Това е една интересна комбинация и двата превода са правилни. Спомняте си, че Павел също заявява, че идолите са нищо 27. И така, имаме един превод, който говори за идолите и друг превод, който говори, че те са нищо – т.е. нещо, което е незначително и маловажно. Но гръцкият превод казва, че божествата на езичниците са демони.

Псалм 96.5 казва, че всички богове (освен Бога на Израел) в действителност са демони. Това включва боговете на хората в Индия, Африка и т.н. Всяко нещо, на което хората се покланят (освен Бога на Израел), е демон, независимо дали то е представено от изображение на идол или не. Трябва да помним, че хората придават форма на идолите според собственото си въображение. Демоните в действителност нямат физически тела; просто много езически народи имат потребност да разполагат с действителни физически образи, на които да се покланят. Дори и в ситуациите, когато тяхното божество не е представено от някакъв действителен образ, то пак е демон, защото всички божества на езичниците са демони. Това включва бога на мюсюлманите, защото те не се покланят на Бога на Авраам, Исаак и Яков.

Текстът на LXX: Псалм 105.37 28 И те жертваха синовете и дъщерите си на демони. 29

Еврейският текст: Псалм 106.37 И те жертваха синовете и дъщерите си на унищожителите. 30

В текста на иврит е употребена думата shadim, която обикновено се превежда като унищожители. Но в съвременния иврит shadim е нормалната дума за нечист дух или за демон. На иврит тази дума е свързана с думата за Сатана, понеже той се смята за унищожителя. Когато юдейският текст е преведен на гръцки, равините избират да преведат shadim като демони. От тук разбираме, че съвременният смисъл на иврит на думата shadim е използван и във времето на Исус. Следователно става ясно, че демоните са агенти на унищожението, въпреки че в този текст не ни се казва какво точно унищожават те.

В много случай юдеите са се поддавали на това да принасят новородените си деца в жертва на Молох, 31 амонско божество, което изисквало жертването на бебета. Въпреки че това ни звучи ужасяващо, подобна практика в известна степен привличала хората. В онези времена жената не е имала безопасен начин, по който да абортира нежеланото дете. Но тя можела да използва този религиозен претекст, че жертва детето си на божество. Всъщност, поклонението на Молох оправдавало убиването на бебета уж поради духовни причини. Въпреки че днес ни се струва изключително странно това, че хората жертват децата си на някакво божество, това е много разпространена форма на поклонение и в съвременния свят, но днес тя носи друго име – аборт. Жените, които правят аборти, жертват децата си на бога на хуманизма. С други думи те казват: „Моят живот е по-важен за мен, отколкото да получа това благословение от Бог.“ (Защото децата са благословение от Бога.) Жените, които правят аборти, се покланят на демони.

На иврит думата Молох се изписва със същите съгласни като думите за цар и посланик или пратеник (последната дума е думата, която повечето английски библии превеждат като ангел). Следователно, поклонението на Молох е свързано с поклонението на посланици от небето (и съответно с поклонението на ангели). Сред езичниците съществува непосредствената вяра, че ангелите и демоните са свързани същества, които са агенти на божествата и съответно те самите богоподобни и поради тази причина трябва да бъдат обожествявани. Няма доказателство юдеите някога да са бъркали ангелите с демони. Всъщност в библейски времена би било изключително трудно за един юдеин да обърка двете същества, понеже те не са имали дума, която пряко да се отнася към езическата идея за ангелите. 32

Писанията недвусмислено показват, че всякакво поклонение, отправено към което и да било същество, освен към Бога на Израел, е поклонение на демони. Затова всеки човек, който идва от която и да било религия и е повярвал в Бога на Израел, е бил в контакт с демони и следователно се нуждае от освобождение от демони. Това е факт и днес, точно колкото е било факт и в древни времена. Ранната църква е била много внимателна винаги да служи с освобождение от демони на всички езичници, които са се обръщали към вярата в Бога.

От Псалм 106.37 можем да видим, че чрез тази система на жертвоприношения, демоните (унищожители – shadim) са били унищожители на бебетата, което ги е превръщало автоматично и в унищожители на благословенията от Бог, защото децата са благословение от Бог. Следователно демоните директно се противопоставят на благословенията от Бог. Демоните често пъти правят това като карат едно Божие благословение да прилича на проклятие, и обратно – правят проклятие да изглежда като благословение.

Текстът на LXX: Исая 65.3 Това е народ, който непрекъснато ме провокира в присъствието ми. Те принасят жертви по градините и кадят тамян върху тухли, (издигнати) на демони, 33 които не съществуват.

Еврейските текст: Исая 65.3 Това е народ, който постоянно ме провокира в лицето ми, непрекъснато принасят по градините и кадят тамян върху тухлите. 34

Повечето преводи на библията сякаш следват гръцкия текст. Исая ни казва, че хората принасят жертви в градините си и кадят тамян върху тухлени олтари. Гръцкият текст казва, че те принасят жертви на олтара за кадене на демони. А после добавя, че тези демони не съществуват. Демоните не са съществували, но хората са им принасяли жертви. Но Еврейският текст казва нещо съвсем различно. В Еврейскитя текст не се говори за жертви, а само че хората са принасяли тамян върху тухли. Въпреки това равините разбират какво точно се казва тук. Тухлите не са реални тухли, но когато хората принасят (кадят) тамян върху тях, те всъщност кадят на чужди божества. Има обаче само един Бог. Следователно хората са принасяли тамян на божества, които не съществуват. Всички божества на различните народи са демони. Ето защо текстът е преведен на гръцки като „принасяха на демони, които не съществуват.“

Има демони, които реално съществуват, но хората, които са подмамени да не се покланят на истинския Бог, също си измислят демони според собственото си въображение, на които след това се покланят. Такива хора са все още въвлечени в духовно прелюбодейство, защото те са отхвърлили истинския Бог. Във времето веднага след потопа всички хора са се покланяли на истинския Бог (Ной и семейството му са били поклонници на истинския Бог) и можем да видим, че всякаква форма на поклонение, различна от определената в Писанията (и следвана от Ной), е поклонение на демони, независимо дали това са реални демони, или демони, които хората сами са си измислили. Подобно на това, което виждаме в Индия, където те са стигнали до крайност в тази си практика. Твърди се, че има 2 400 000 божества в Индия. Индийците непрекъснато измислят божества (демони), на които да се покланят.

Думата на иврит lavanim, 35 която обикновено се превежда като тухли, не е лесна за разбиране, нито за превод. В зависимост от ситуацията, в която се употребява, тя може да означава бели петна, тухли или строя. В съвременния иврит коренът на думата lavan 36 се използва, за да означи мъжа в Библията, наречен Лаван или в смисъла на: правя тухли, избелвам, побелявам, прояснявам, очиствам, пречиствам, бял, бялата част на окото, сребърна монета, празнота или кисело мляко. Същият този корен на думата, но в женски род, е levanah, 37 което може да се преведе като: луна, тухла, плочка или бреза.

В съвременния иврит думата/името Лаван (мъжът от Библията) се използва в смисъла на мошеник или измамник. Поради начина, по който Лаван се държи със своя зет Яков, се развива юдейската концепция, която обрисува Лаван като типичен заклет слуга на Сатана. Всяка година по време на Пасхата, ние юдеите казваме: „Излезте и се допитайте какво е възнамерявал да стори арамеецът Лаван на нашия баща Яков. Фараон е постановил унищожението само на момчетата, но Лаван се е опитал да изкорени всички, както се казва във Второзаконие 26.5 ‘Арамеец почти причини смъртта на баща ми.’“ 38

От древни времена Юдеите казват, че във всяко поколение ще има по един Лаван (т.е. един, който ще се опитва да ги унищожи). За Юдеите, хора като Фараон или Хитлер са само имитатори на Лаван, който е бил най-ужасният враг на Юдеите. Причината за това е, че в своя опит да убие Яков, Лаван е щял да убие 100% или всички Юдеи, докато Фараон и Хитлер унищожават само 25% от Юдеите. Затова и в Исая 65.3 препратката към labanim (преведена на български като кирпичени, на английски като тухли) е била разбирана от древните да говори за тези, които са като Лаван (т.е. тези, които са били унищожители).

Следователно, демонът е субект, който се опитва да ви унищожи. Само че, кого се опитва да унищожи Лаван? Той не се мъчи да унищожи езичниците. Той прави опит да унищожи човек, който е бил в завет с Бог. Това е важно. Защото от този текст разбираме, че целта на демоните е да се опитват да унищожават Божиите хора. Ние често мислим, че демоните е по-вероятно да атакуват невярващите. Но демоните се занимават много повече с атакуване на хората, които са в заветни взаимоотношения с Бог. Спомнете си, че Исус казва „дом, разделен против себе си, не може да устои“ (Матей 12.25) Освен това, всеки човек, който прави опит да унищожи Божия народ, действа под демонично влияние. Смятам, че повечето хора ще се съгласят, че действията на Хитлер са били вдъхновени от демони, но от Библейска гледна точка, всеки, който се опитва да унищожи хора в завет с Бога, е демонично вдъхновен (или действа като слуга на царството на Сатана).

Трябва да разгледаме два текста, които може да ви изглеждат странни, но съдържат важна информация за естеството на демоните. Ще се опитам да ви покажа как Юдеите разбират тези думи. Всеки, на който е служил Исус, е имал разбиране за демоните и вяра в съществуването им. Поради това, че хората са познавали Писанията, на Исус не се е налагало да им обяснява какво е естеството на демоните. Проблемът с повечето християни е, че те не познават Писанията.

Всяка година трябва да изчитате Библията си от начало до край, всяка дума в нея. Ако не четете Библията си от край до край, няма как да знаете за какво говори Библията.

 

 

Текстът LXX: Исая 13.21-22

21 И диви зверове ще стоят там, а къщите им ще се напълнят с виене. И сирени 39 ще почиват там, а демони 40 ще танцуват.

22 И дюдюкащи бухали ще живеят там, а дракони (nossopoiesousin) 41 ще свиват гнезда в къщите ми. Скоро ще се случи, няма да се бави.

Еврейската писания: Исая 13.21-22

21 И пустинни (пусти) 42 ще приседнат там и къщите им ще се напълнят с вой (рев, врява). 43 И ще се настанят там дъщери на щрауси. 44 И космати същества 45 ще танцуват там. 22 А чакалите 46 ще отговарят от укрепленията и чудовища 47 от изтънчените дворци. И нейната ера почти наближава. Дните й няма да се проточат.

 

Исус сякаш говори именно за този стих от Исая, когато казва (Матей 12.43): „Но когато нечистият дух излезе от човек, той преминава през пусти места, търсейки успокоение, но не намира.“ Все едно Исус взима първите два реда от Еврейската писания и ги комбинира с последните два реда от гръцкия превод.Този пасаж е изключително труден за разбиране на иврит, а още по-труден на гръцки. Всъщност, има една дума в гръцкия превод в стих 22, която сякаш въобще не съществува. Изглежда единственото място в писмената литература, където се среща тази дума, е именно този стих. Много е важно да разгледаме всяка фраза от Еврейската писания и да я обясним, а след това да я сравним с гръцкия превод. Ще започнем с думите на иврит, понеже гръцкият превод се основава върху онова, което равините са разбирали като смисъл в Еврейската писания.

Първата дума, която трябва да разгледаме, е думата tzi’im. 48 На съвременен иврит думата означава военноморски флот или флота от кораби. Думата tzi 49 произлиза от корен, който означава суша (сухота). И понеже един кораб е сухо място посред водите, тази дума обикновено се използва за обозначаване на кораб. Трудно е да разберем как някой може да говори за суша (което е буквалният превод на тази дума от Исая 13.21). Същата дума се среща и в Даниил 11.30 (тази част от книгата на пророк Даниил е написана на иврит, а не на арамейски) и там тя е преведена като кораби. В числа 24.24 имаме малко по-различна версия на тази дума, където е изписана като tzim 50 и там също е преведена като кораби. Но поради смисъла на Исая, глава 13, знаем, че тази дума не може да говори за кораби, тъй като пасажът говори за Вавилон (вижте стихове 19 и 20). Там се казва, че Вавилон ще стане като Содом и Гомор и че нито един човек няма повече да живее там. Следователно, трябва да разбираме употребата на думата tzi’im в смисъла на някакъв вид нечовешко същество, което може да живее на много пусти и сухи места. Ето защо в Септуагинтата думата е преведена като диви зверове (пустинни зверове). 51 Тази гръцка дума срещаме неколкократно в Новия завет, особено в книгата Откровение, където тя е преведена като Звяр. 52 Септуагинтата превежда думата на иврит tzi’im като звяр, а Йоан поема начина, по който Септуагинтата използва тази дума и така Звярът става заклетият враг на Вярващите в последните времена.

Следващият ред на иврит казва: къщите им ще се напълнят с вой (рев, врява). 53 Ако си спомняте, Юдейската поезия е написана в дублети, наречени паралелни изявления. Това конкретно двойно изявление е паралелно, синонимно изявление, затова думата пустинни 54 от първия ред, е сравнена с думата вой (рев) 55 от втората част. И двете думи се отнасят за едно и също същество. Вой (рев, врява) 56 е всъщност множественото число на думата ach, 57 която означава брат или бухал. И понеже в текста ни се казва, че Вавилон ще бъде като Содом и Гомор и никога няма да се насели отново, можем да заключим, че в този контекст achim 58 не може да се отнася за братя. Следователно трябва да се превежда като бухали. Тази дума се използва в смисъла на бухал, понеже в най-простата си форма ach означава вой (рев, врява) (явно поради звука, който издават бухалите). Ако някога сте чували как си играят братя заедно, ще разберете защо използваме думата вой със значението на брат. 59

Книгата Йов съдържа най-старата форма на иврит в Библията и в Йов 30.29 виждаме употребена думата ach 60, която показва връзката между брат и вой (врява). В този стих четем: Брат съм на ревльовците (превод на български – чакалите). Йов прави една игра на думи с вой или рев (братя) и с виенето (реването). В Исая 13.21 в Септуагинтата е употребена гръцката дума ехо 61 (нещо, което отеква) като добър превод на смисъла, който ach носи на иврит.

Текстът продължава – И ще се настанят там дъщери на щрауси. 62 Коренът на думата на иврит (ya-en), 63 носи смисъла на алчен или лаком и ненаситен; превежда се като щраус, защото неговата алчност е предмет на много арабски и юдейски поговорки. В много от тези поговорки за щрауса се казва, че има пословичен апетит, който никога не може да се насити. Затова и равините разбират от този стих, че един демон има мерак (апетит) за всичко и никога не може да се насити. В Юдейското мислене казваме за някой, който има сексуален апетит, който не може да се насити, че той е като щраус – такова е описанието на един демон.

Тази строфа е преведена на гръцки като: и сирени 64 ще почиват там. В по-късната гръцка митология сирените са описани като жени, които пеят красиви и примамливи песни. Но в този текст думата „сирени“ се отъждествява с по-стар смисъл на тази гръцка дума, според който тя означава подобно на птица същество, което пее красиви и примамливи песни. И в двете значения на тази дума сирените са описани като същества, които имат ненаситен глад за унищожаването на своите жертви.

След това в текста на иврит се казва, че космати 65 същества ще танцуват там. Обикновено думата „космат“ на иврит се отнася за яре, което е на повече от една година. В гръцкия превод думата „космати същества“ е заменена с „демони“.

След това в Еврейската писания се казва „А чакалите 66 ще отговарят от укрепленията.“. Думата на иврит ayyim 67 е множественото число на “i”, 68 която може да означава остров, обитаема земя, ревящ или къде. Думата се свързва с чакали, защото нощем те издават звуци, които приличат на плача или рева на новородените.

В гръцкия тази дума е преведена като дюдюкащи бухали именно поради тази причина. През нощта дюдюкането на бухалите звучи точно като плача на новородените.

В 22 стих са споменати други две странни животни. В много преводи на Библията първата дума най-вероятно е думата чакал, а втората е хиена. Интересно е, че в повечето преводи на Библията тези думи са употребени в обратния ред. Втората дума е много интересна в Библията. Това е една от тези думи, на които преводът зависи от контекста, в който е употребена. В гръцкия тази дума винаги се превежда като дракон. Така е и в много от английските преводи, особено по-старите. Някои от съвременните преводи използват думата чакал.

На иврит стих 22 продължава и чудовища 69 от (в) изтънчените дворци. Тази дума трудно може да бъде обяснена, защото съществуват две думи в Библията на иврит, които някои християнски коментатори вярват, че всъщност са различно изписване на една и съща дума, а други християнски коментатори смятат, че са две отделни напълно разграничени по смисъл думи. Тези две думи са tannim 70 и tannin. 71 Същата дума се среща и един път в женски род множествено число като tanot, 72 което може да бъде множественото число както на tannim така и на tannin. В приложението накрая на тази глава съм изброил всичките места, където се срещат тези думи в Еврейската писания, как са преведени те на гръцки в Септуагинтата и също как са преведени на английски език.

Равините приемат всяка една от тези три думи на иврит в смисъла основно на гръцката дума дракон. 73 Всъщност, английският превод на библията – Authorised Version 74, обикновено превежда всяка една от тези три думи на английски като дракон. Ясно е, че според древните равини думите tannim и tannin са една и съща дума, или поне имат едно и също определение. В повечето езици се срещат думи, които означават точно същото нещо, но се различават леко в начина си на изписване. 75 Различията в изписването и произнасянето обикновено са в резултат на географските различия между хората, които употребяват тези думи (например разликата в правописа на едни и същи думи в британския английски и американския английски).

И така, думите tannim и tannin на иврит са взаимнозаменяеми, но сега трябва да установим какво точно означават те. В Битие 1.21 тази дума е употребена във връзка със същества, свързани с морето (също и в Йов 7). В Изход 7 знаем, че съществото, в което се е превърнал прътът на Мойсей, е имало опашка. Във Второзаконие 32.33 думата е свързана със змиите. В много други пасажи думата се използва във връзка с друг тип животни, които се хранят с мърша. Ето защо оставаме с впечатление, че това е същество, което живее както на сушата, така и в морето, има опашка, храни се с мърша и напомня на хората на змия. Според мен единственото същество, което съвпада най-близко с всички тези описания, е от семейството на влечугите, в което влизат алигатори, крокодили, гущери, игуани, хила (вид огромен отровен гущер) и др.

Думите на иврит tannim и tannin са преведени на гръцки като дракон. 76 Поради огромния брой митове, които са сътворени за драконите и змейовете, трябва да обърнем внимание на смисъла, който всъщност има тази дума в гръцкия. Коренът на тази дума на гръцки е derkomai, 77 което означава да погледнете към нещо. Тоест, оригиналното значение на думата дракон (змей) 78 на гръцки е същество, което има много добро зрение.

В Новия завет думата дракон (змей) се среща само в книгата Откровение, 79 където се говори за същество, което е превзело една трета от небесните звезди. 80 Змеят воюва против Михайл и против ангелите, които са строени с Михайл. Тази битка се води в небесни места. Затова и общата идея, че тук става въпрос за Сатана (който сам е бил ангел на светлината, серафим) и поради това, че той е взел една трета от серафимите със себе си в тази война, се е развила теорията, че Сатана някога е бил равен на други двама серафими – Михайл и Гавриил. Това е добра теоретична теология, но все пак само теоретична.

В Септуагинтата думата „дракон“ (змей) обикновено е превод на думите tannim и tannin от иврит, но съществуват единадесет изключения на това общоприето тълкувание. Отбелязването на тези изключения ще ни даде възможност да определим какво имат предвид равините, когато използват гръцката дума „дракон“ (змей).

В Йов 4.10 и Йов 38.39 думата „дракон“ е превод на думата ke-fir’ 81 на иврит – млад лъв. Макар на иврит думата ke-fir’ 82 да е преведена в смисъл на млад лъв, тя всъщност няма нищо общо с думата за „лъв“. Всъщност думата ke-fir’ 83 произлиза директно от корена kippur, 84 който означава покривам или изкупление (като в Йом Кипур). Буквално думата ke-fir’ 85 означава покрит, запечатан. Именно в този смисъл равините разбират думата в Йов 4.10 и 38.39 и в това значение те избират за нас гръцката дума дракон, за да преведат ke-fir’. 86 Следователно, драконът е нещо, което или е запечатано и скрито, или притежава силата да запечатва и укрива нещо. В Йов 40.20; 87 Псалм 73.14; 88 Псалм 103.26; 89 Исая 27.1, с „дракон“ (змей) е преведена думата на иврит liv-ya-tan 90 левиатан.

Тази дума всъщност нито един път не е преведена на английски. Левиатан е просто транслитерация на думата на иврит. Описанието на левиатан в Йов 40.15-23 91 е много странно – от устата му излиза огън и лъчи от светлина от очите му (40.18-19). Гордостта му е щит (40.15) Това далеч не е описание на някакво земно същество. Но фактът, че тук се казва, че гордостта му е щит, най-вероятно говори за Сатана, който е съгрешил от гордост. Оставаме с впечатлението, че равините ни казват, че Сатана е драконът (змеят).

В Йов 26.13 и в Амос 9.3 дракон е превод на думата на иврит na-hkash, 92 която означава змия, змей, магия, гадаене, предположение, предсказание или преценявам.

Равините също превеждат и думата na-hkash 93 на иврит като дракон. Става ясно, че равините имат предвид змия или змей, когато превеждат na-hkash като дракон. Другите значения на тази дума (магия, гадаене, предположение, преценявам) имат явен демоничен характер, защото тези определения са свързани с поклонението на идоли. 94

В Еремия 27.8 95 дракон (змей) е преводът на думата atod 96 от иврит, която означава козел, пръч.

Думата от иврит atod 97 (козел, пръч) е преведена на гръцки с думата демон единствено в Еремия 50.8. 98 Последната част от този стих е много различна в гръцкия текст, защото там се казва „и излезте и бъдете като демони преди сън“, докато в Еврейската писания се казва: „и бъдете като козел, който се обръща с лице към стадото“. Аз лично не мога да разбера какво е мотивирало именно този превод, или какво точно са се опитали да кажат равините.

 

В Йов 20.16 с „дракон“ е преведена думата от иврит peten, 99 която означава усойница, пепелянка, кобра или мамба.

В Деяния на апостолите виждаме връзката между демоните и змиите, показана от историята, в която Павел изгонва дух на питон от една жена (Деяния 16.16). Демоните са оприличавани на змии поради факта, че змиите се смятат за същества, които се крият и могат да атакуват и да задушат и последната капка живот от човек. Змиите по принцип се възприемат негативно, особено поради широко известния образ на Сатана, който се явява като змия в Едемската градина.

На иврит това същество понякога е представяно като дракон (змей) или като чакал, а друг път като морско чудовище, крокодил или змия. Факт е, че вероятно такава твар не съществува, а е само концепция, символ на дявола. На практика думата от иврит е преведена на гръцки с точната дума, употребена за Звяра в Откровение. Разбираме, че тази твар представлява дявола и неговите действия. Дяволът има свои слуги (демоните), чиито желания никога не могат да бъдат наситени и удовлетворени.

1. Зли и нечисти духове в Еврейската писания

А сега трябва да разгледаме действията на демоните в Еврейската писания.

Числа 5.11-14

11 А АДОНАЙ говори на Мойсей, казвайки,

12 “Говори на Израилевите синове и им кажи: ‘Когато нечия съпруга се отклони и извърши против мъжа си прегрешение,

13 и мъж е лежал с нея и се е съвкупил с нея и е излял семето си, но това е било скрито от очите на съпруга й, и тайно е била опорочена, и няма свидетел против нея, и тя не бъде хваната,

14 и на него дойде дух на ревност и той започне да ревнува жена си и тя е била осквернена, или дух на ревност премине на него, и той започне да ревнува жена си, без тя да е била осквернена…’”

 

Този пасаж говори за две възможни ситуации. В едната жената е невярна на своя съпруг, но това остава скрито от него, няма свидетели и тя не е хваната. Само че, дух на ревност слиза върху съпруга (на иврит думата е ‘avar’ 100 и може да означава буквално преминава през). В тази ситуация злият дух знае нещо, което самият мъж няма как да разбере по естествен начин. Но във втората ситуация духът на ревност слиза върху мъжа, независимо че неговата жена не е извършила изневяра. Следователно духът на ревност може да знае неща, които се случват в естествената сфера, но не ги научава чрез естествени средства. На духът на ревност не може да се вярва, защото той може да излъже един мъж, за да се опита да унищожи брака му. Следователно духът на ревност оперира на своя глава и прави своите си неща. Ясно е, че тук не се говори за Святия Дух, защото Святият Дух никога не лъже, нито се опитва да унищожи брака. Не става въпрос обаче и за човешкия дух, защото духът на човека не може да знае какво се случва извън сферата на петте му сетива. Следователно тук е обрисуван дух, който обитава извън човека, но може да слезе върху него и да влезе вътре в него. Този дух има знание за събития, които са скрити от човека и този дух може да мами и да унищожи човек.

Съдии 9.22-24

22 А Авимелех беше принц на Израел в продължение на три години.

23 А Бог изпрати зъл дух 101 между Авимелех и между господарите на Сихем. И господарите на Сихем се отнесоха коварно към Авимелех.

24 За да донесат насилие заради седемдесетте синове на Ероваал и да стоварят кръвта им върху брат им Авимелех, който ги изкла и върху господарите на Сихем, които укрепиха ръцете му да убие братята си.

От този пасаж (а и от много други) разбираме, че макар демоните да са част от царството на Сатана, те не са му напълно лоялни. Това се отнася и за всеки разбунтувал се лидер и неговите последователи. Тези, които следват бунтовник, на практика имат бунтовно отношение към своя лидер и ще го предадат в мига, в който им изнася и това е от полза за техните лични цели. На практика, бунтовните последователи търсят единствено собствените си интереси. Колкото и странно да ви се струва, възможно е един зъл дух да бъде верен на Сатана в един момент, но в следващия момент да се промени и да изпълни волята на Бог (не защото е лоялен на Бог, а защото духът е бунтовен и търси собствените си интереси). Един демон е готов във всеки един момент да предаде Сатана, за да постигне личните си цели.

Друго откровение, което ни дава този пасаж, е че понякога Бог наистина изпраща зъл дух, който да изпълни Неговата повеля. Тази идея притеснява някои хора, а други кара да заявяват, че дяволът и демоните са агенти на Бог. Истината е, че ние знаем, че Бог е способен да подрежда и прави така, че всяко нещо да служи и да постига Неговите цели.

Един интересен аспект от играта на шах е че играч, който е много по-добър от опонента си, може да извърши местене на своя фигура, знаейки как ще реагира противникът му. В резултат на това, по-добрият играч може да накара опонента си да предприема действията, които по-добрият играч очаква. По-добрият играч не притежава власт над по-слабия играч, но може да надиграе по-слабия играч. До голяма степен именно тази тактика е илюстрирана в тези стихове. Бог съществува вечно и има неограничени познания. Сатана, който е само едно сътворено същество, е живял нищожно време в сравнение с Бог и знанието на Сатана е много ограничено, когато бъде сравнено със знанието на Бог. Ситуацията е равносилна на гросмайстор, който играе шах с две годишно детенце. Бог знае как да накара демоните да правят това, което Той иска от тях, но това не означава, че демоните работят за Бог. Въпреки това, Бог ще използва всичко и всеки, за да осъществи Своите цели. Мога да ви го докажа – Той може да използва вас, а вие сте грешник!

Понеже Авимелех се съюзява против седемдесетте синове на Ероваал, Бог изпраща зъл дух, който да подбуди насилие между Авимелех и господарите на Сихем. Убиването на невинни води до идването на мъчителен зъл дух (изпратен от Бог) в живота на хората, отговорни за това.

Има два отделни пасажа от І Царе, които илюстрират тази тема.

I Царе 15.9 102 Но Саул пощади хората (на Агаг и най-доброто от дребния добитък и говедата, угоените, агнетата и всичко, което е добро), и не беше готов да ги унищожи. А всички негодни, презрени и слаби – те бяха унищожени.

 

I Царе 16.14-23 103

14 И Духът на АДОНАЙ се оттегли от Саул и дойде от АДОНАЙ зъл дух, който да го мъчи.

15 И слугите на Саул му казаха, “Ето сега, зъл дух от Бог те измъчва.“

16 “Господарю, заповядай сега на слугите пред теб да намерят мъж, който свири на арфа и ще стане така, че когато злият дух от Бог е върху теб, той ще свири с ръката си и ще ти става добре”.

17 А Саул каза на слугите си, “Намерете ми мъж, който свири добре. И го доведете при мен”.

18 A един от слугите отговори и каза, “Ето, видях един от синовете на Есей – витлеемеца, който умее да свири и е силен и храбър мъж, мъж на воюване и мъдър в говорене, а и много красив на вид. И АДОНАЙ е с него”.

19 И Саул изпрати пратеници при Есей да кажат, “Изпрати ми Давид, сина си, който е със стадото”.

20 А Есей взе едно магаре, хляб и мех с вино, и едно яре и ги изпрати на Саул по сина си Давид.

21 И така, Давид дойде при Саул и му прислужваше, а той (Саул) го (Давид) обикна много. И той му стана оръженосец.

22 И Саул изпрати до Есей да кажат, “Нека Давид да остане пред мен, защото той е намерил благоволение в моите очи.”

23 И когато духът от Бог беше върху Саул, Давид взимаше арфата и свиреше с ръката си и освежаваше 104 Саул и му ставаше добре и злият дух се оттегляше от него.

 

Трябва да отбележим, че слугите на Саул имат необходимото разпознаване на духове, за да разберат, че проблемът е демоничен (зъл дух). Смятам, че повечето християни не биха разпознали източника на Сауловия проблем и може би щяха да предложат той да си почине или да потърси лекар. В този пасаж откриваме няколко интересни фактори.

Най-напред, Бог изпраща злия дух на Саул като наказание за неговите грехове на непокорство, което е изключително важно. Злият дух не идва върху Саул, когато той съгрешава първия път, но той продължава да упорства в греха си. Отново става ясно, че злият дух не е изпълнявал повеленията на Сатана. Следователно дяволът не винаги има контрол над демоните. Вторият важен фактор е, че Саул не е идолопоклонник. Той е вярващ, който е в заветни взаимоотношения с Бог (всъщност, той е помазаният-месия над Израел), но въпреки това е имал зъл дух. Третото интересно нещо е че злият дух реагира на музиката. Това е само временно облекчение, но ни показва, че музиката има влияние в духовното царство. По време на служението Си Исус не донася само временно облекчение от демоничното влияние в живота на хората. Той има абсолютната власт изцяло да гони демоните от живота им.

В 23 стих има едно интересно изявление. Трудно се намира добър начин да се преведе това изказване на английски. Текстът на иврит казва, че когато Давид свири, Саул получава дух, но той е добър към него. Има много начини, по които може да се тълкува този стих. Ако извършите бунтовно действие против Господ и не се покаете, Той ще ви предаде на мъчителите. Това има предвид Исус в Матей 18.34, когато казва „И предаде го на мъчителите.“ Следователно, Господ ви предава на мъчителите като изпрати демон, който да ви тормози. Демоничното действие може да дойде в нечий живот чрез нещо, извършено от самия човек. Няма доказателства, че някой, който живее праведен живот, трябва да се притеснява да не получи демон. Също така, фактът, че може да сте демонизирани по някакъв начин, не ви пречи да получите „добър дух“ (стих 23). Знаем това, защото Саул е получавал дух, докато Давид свири, който е бил противоположен на злия дух.

I Царе 18.8-10 105

8 И това е твърде неприятно за Саул, и това нещо е зло в очите му. И той каза, “На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен само хиляди, за него повече е само царството.“

9 И Саул гледаше подозрително Давид от този ден насетне.

10 Но на другия ден стана така, че злият дух от Бог дойде върху Саул и той предсказваше из къщата. А Давид свири с ръката си както всеки ден, а копието е в ръката на Саул.“

I Царе 19.9 106 И зъл дух от АДОНАЙ е на Саул, и той седи в къщата си, а неговото копие е в ръката му. А Давид свири с ръката си.

В 8 стих от първия текст разбираме, че Саул започва да ревнува и завижда на Давид, което е очевидната причина, поради която злият дух се връща върху него. После в 10 стих от Еврейската писания се казва, че злият дух от Бог е върху Саул и той предсказва в къщата. Това изказване със сигурност силно обърква теологичните разбирания на някои хора – как така Саул е имал зъл дух и е пророкувал. Това е един от тези стихове, които коментаторите на Библията се опитват да намерят начин да изключат от Библията, въпреки че той се среща както в превода на иврит, така и в гръцкия ръкопис. Библията обаче казва това, което казва и Библията абсолютно винаги е вярна. Объркващото за повечето хора е това, че Саул е пророкувал, когато зъл дух е бил върху него. Възможно е някой да пророкува и да има в същото време зъл дух. Важно е да разберете тези стихове от Писанията, защото това са стиховете, които юдеите познават, когато Исус идва при тях и изгонва демони. Това е нещото, което юдеите от времето на Исус разбират за демоните. Много хора, които пророкуват днес, имат демони.

По-голяма част от съвременните пророчества са фалшиви. Някои от така наречените пророчества, дадени от петдесятни и харизматици, са всъщност слово на знание или слово на мъдрост, а част от така наречените пророчески слова не са нищо друго, освен слово на насърчение. Повечето от техните пророчества произлизат от собственото им его, някои пророчества идват от зли духове и съвсем малко са тези, които наистина идват от Духа на Бога.

Писанията посочват още едно интересно нещо за Саул. Бог помазва Саул, за да управлява като цар над Израел. Саул получава Святия Дух, когато Самуил го помазва. Давид е изключително внимателен да не наранява или ощетява по някакъв начин Саул. В един момент Давид дори казва: „Няма да докосна Саул, защото той е Божият месия.“ 107 В повечето преводи на Библията обикновено се казва „Божият помазаник“, но на иврит се казва месия. Точно това означава в превод думата месия – помазан. Помислете какъв е смисълът на това. То означава, че Саул е получил Святия Дух. Той е бил Божият помазан мъж, толкова помазан, че Библията го нарича месия, а виждаме, че той има демон. Някои хора оспорват това, че християни могат да имат демони, щом имат Святия Дух. Саул също е имал Святия Дух, въпреки това е получил демон след като е бил помазан със Святия Дух. Давид и тогава продължава да е особено внимателен как се отнася към Саул и казва: „Този мъж е помазан от Бог и аз не бива да го докосвам.“ Така че е напълно възможно изпълнен с Духа вярващ да получи зъл дух поради съгрешаване.

III Царе 22.14-24 108 (II Летописи 18.18-27)

14 А Михей каза:, “АДОНАЙ живее! Със сигурност, каквото ми каже АДОНАЙ, това ще говоря и аз.“

15 И отиде при царя и царят му каза: “Михей, да отидем ли в Рамот-Галаад да се бием, или да спрем?“ А той му отговори: „Изкачи се и преуспей, защото АДОНАЙ го е предал в ръката на царя.“

16 Тогава царят му каза: “Колко пъти те заклевам да не ми говориш нищо друго, освен истината в името на АДОНАЙ?”

17 А той каза: “Видях целия Израел, пръснат по хълмовете като овце, които нямат овчар и АДОНАЙ каза: ‘Тези нямат господар. Те се връщат всеки в дома си с мир’.“

18 И царят на Израел каза на Йосафат: “Нали ти казах, ‘Той не пророкува добро за мен, а зло?’”

19 Тогава той му каза: “Чуй тогава слово от АДОНАЙ. Видях АДОНАЙ, седнал на Своя трон и цялото небесно войнство стоеше до Него – от дясната и от лявата Му страна.

20 И АДОНАЙ каза: ‘Кой ще подмами Ахав, че да се изкачи и да падне в Рамот-Галаад?’ И един каза едно, а друг каза друго.

21 “И духът излезе и застана пред АДОНАЙ и каза: ‘Аз, аз ще го подмамя.’ А АДОНАЙ му каза: ‘Чрез какво?’

22 И той каза: ‘Аз излизам, и ще бъда лъжлив дух 109 в устата на всичките негови пророци.’ А Той каза: ‘Ти примамвай, позволено ти е. Иди и го направи.’

23 “И ето, сега АДОНАЙ е поставил лъжлив дух 110 в устата на всички тези твой пророци и АДОНАЙ е говорил зло за теб.”

24 Тогава Седекия, синът на Ханаана се приближи и удари Михей по бузата и каза: “Кога точно духът на АДОНАЙ премина от мен, че да говори с теб?”

Има един интересен пасаж във Второзаконие, 13 глава, където АДОНАЙ обещава, че Той ще изпрати лъжливи пороци, които да изпитат Неговия народ. В горепосочения пасаж виждаме пример, в който АДОНАЙ изпраща лъжлив дух в устата на тези пророци.

Смятам, че подобни пасажи могат сериозно да разклатят теологичните разбирания на някои хора. Ако е така и с вас, откажете се от своите доктрини, защото Библията е винаги права. Спомняте ли си в книгата на Йов, когато Бог има небесна среща с някои от Своите ангели и се появява Сатана? Сатана може да се появява и да застава пред Бог в небесната сфера и той може да се явява и тук в земната сфера. Понякога си мислим, че демоните, падналите ангели и дяволът са само тук долу и ни тормозят.

И не е Святият Дух, който лъже цар Ахав, защото Святият дух никога не лъже. Бог не е човек, та да лъже 111. Святият Дух, който е Бог, винаги говори истината. И така, ако това не е бил Святият Дух, който да лъже всички тези пророци, кой тогава е бил той? Със сигурност е трябвало да бъде зъл дух. Тук са събрани всички пророци при цар Ахав. Фактът, че те са наричани пророци, означава, че в даден момент тези хора са пророкували верни неща. Никой не би се вслушал, още по-малко би платил на пророк, който казва неправилно нещо. Тези пророци са били назначени на заплата при царя, защото понякога са освобождавали верни пророчества. Но поради това, че не винаги са изговаряли истината, те са лъжливи пророци. Понякога тези пророци са употребявани, за да освободят слово от Господа, но понякога са освобождавали лъжовно слово. И тогава се появява Михей с неговото подправено пророчество, но по някакъв начин царят знае, че то е фалшиво. Ахав казва: „Не ти ли заповядах да ми казваш точните неща, които Бог казва.“ Царят очевидно има някакво разпознаване, когато чува фалшиво пророчество. Той знае повече, отколкото много от християните. Поради това, че той е цар, Ахав е бил помазан. Всъщност, Еврейската писания го наричат месия. Всеки цар на Израел и Юдея е наричан с термина месия. Понякога ние пренебрегваме факта, че тези мъже са били помазани, че Божият Свят Дух е бил върху тях, но това, че имате Святия Дух в себе си, не ви предпазва от това да бъдете подмамени от лъжливо пророчество. Цар Авах чува вярното пророчество, но така или иначе не се покорява на Бог. Точно затова Бог е бил готов да му изпрати лъжливо пророчество. Ако в сърцето си сте решени да направите неправилното нещо, Бог ще ви предаде на лъжа или на заблуда. Ако Бог позволи на злите духове да дойдат върху вас, те ще дойдат, а вие няма да можете да им се противопоставите.

Павел ни казва във ІІ Солунци (2.10-11), че ако не обичаме истината, Бог ще ни изпрати силна заблуда, за да бъдем подмамени. Ако Бог изпрати заблуда върху вас, няма да можете да й се противопоставите. Това е изключително важен урок. Бог работи с нас според отношението, което ние развиваме в сърцето си. Ако не обичаме истината (дори тогава, когато истината ни наранява), ние ще попаднем под властта на зъл дух, който ще ни мами. Заблудата и измамата не са само в резултат на обстоятелствата; те са сили на злото под формата на зли духове.

Исая 19.12-17

12 Къде са те сега, твоите мъдреци? Те нека ти кажат сега, а те знаят какво АДОНАЙ на Войнствата е намислил против Египет!

13 Безумни са били първенците (принцовете) на Танис. Надменни са били първенците на Мемфис. И те накараха Египет да се заблуди, водачът на племената му.

14 АДОНАЙ е смесил посред него (Египет) дух на объркване, 112 и те накараха Египет да се заблуди във всичките си дела, както пиян залита в повръщаното си.

15 И няма дело в Египет, което главата или опашката, клонът или тръстиката да могат да извършат.

16 В онзи ден Египет ще бъде като жени и ще трепери и е уплашен от замахването на ръката на АДОНАЙ на Войнствата, с която Той замахва върху него.

17 А земята на Юда е станала за Египет причина за смайване (потрес, зашеметяване), всеки който я споменава, ще се ужасява от намерението на АДОНАЙ на Войнствата, което Той е намислил против него.

Отново виждаме, че сам Бог е този, който предава тези египтяни на силата на зъл дух. В тази ситуация злият дух е определен като дух на объркване или смут. Сатана няма силата да нарани и увреди благочестивите Божии хора. Но когато хората съгрешават (дори когато благочестивите Божии хора съгрешават), Бог може да ги предаде на силата на зъл дух.

Нямаме причина да се страхуваме от дявола или от демоните. Бог е този, от когото трябва да се боим. Ако се боим от Него, ние ще Му се покоряваме и няма да се отклоняваме от пътя на правдата. Но ако не се боим от АДОНАЙ, тогава ние няма да Му се покоряваме и всеки ще си ходи по своя си път. Тогава АДОНАЙ ще ни предаде в ръката на мъчителите и ние ще бъдем тормозени.

Веднъж предадени в ръката на зъл дух, ние ще бъдем уплашени, объркани, ще залитаме от един проблем в друг, както тези египтяни.

Осия 5.1-5

1 Чуйте това, свещеници! Внимавайте, доме Израилев! Доме на царя, дайте ухо! Защото за вас има присъда, защото сте примка за Масфа и мрежа, разпростряна върху Тавор.

2 Поквара изровиха в Ситим, но аз дисциплинирам всички тях.

3 Аз, аз лично познавам Ефрем и Израел не е скрит от Мен. Защото сега Ефрем блудства, а Израел е осквернен.

4 Не се отказват от делата си, за да се върнат при своя Бог. Защото дух на блудство (проституиране) е вътре в тях. А АДОНАЙ те не познават.

5 И Той отвръща на гордостта на Израил в лицето му. А Израил и Ефрем се препъват в своето нечестие; Юда се препъва заедно с тях.

Северното царство на Израел от дълго време се двоуми, защото са служили на АДОНАЙ, но също така са били въвлечени и в лъжовни култове. Бог нееднократно изпраща пророци до народа, но те не се покайват. Затова Бог предава хората от северното царство на дух на прелюбодейство, за да продължават да практикуват своите злини. Обратното също е вярно. Ако вашето желание е да правите правилните неща, няма защо да се притеснявате от злите духове. Този стих ясно говори за духовното, а не за физическото прелюбодейство. Но онова, което е истина в духовния свят, е истина и във физическия. Бог също така казва, че духовното прелюбодейство е дух на скверност (опорочаване – края на стих 3). Злите духове могат да опорочават хората като ги карат да правят неща, които са противни на изявената Божия воля.

Михей 2.6-11

6 Не трябва да пелтечите това, което те пелтечат. Защото не пелтечат ли те така: “Бедствието няма да ни постигне”.

7 Но така ли се казва, доме Яковов? Нетърпелив ли е духът на АДОНАЙ? Такива ли са делата Му? Думите Ми не причиняват ли добро на онзи, който постъпва праведно?

8 Но вчера народът Ми се надигна като враг. Вие смъквате кожената мантия на мирните, на тези, които преминават доверчиво, на тези, които се противят на битката.

9 Съпругите на Моя народ прогонвате от приятните им домове, от неотбитите им деца. Отнемате честта Ми навеки.

10 Станете и вървете, защото това не е вашата почивка; заради нечистотата (оскверняването) вие ще бъдете унищожени, а унищожението е болезнено.

11 Ако един мъж се води от фалшив дух и лъже, казвайки: “Пелтеча (заеквам, мрънкам) за вино и спиртно питие.“ Дали става той пелтек за този народ?

 

Михей пророкува за идния съд над Юда. По времето на Михей има професионални пророци, които взимали такса за своите услуги. Тези пророци мърморели монотонно, когато говорели, за да звучат думите им по-важни, точно като некроманите, които твърдят, че разговарят с мъртъвците. Но докато един истински пророк говори под влиянието на Святия Дух, АДОНАЙ казва, че тези хора говорят под влиянието на фалшив дух. Думите, изречени от тези фалшиви пророци, са лъжи. А лъжлив дух, който освобождава лъжливо пророчество, е демон.

Захария 13.1-9

1 В онзи ден ще се отвори извор за Давидовия дом и за обитателите на Ерусалим, за грях и за нечистота. 113

2 И в онзи ден ще има (потвърждение от АДОНАЙ на Войнствата), Аз ще отсека оскърбителните (мъчителните) имена от земята и те няма да се помнят вече. А също и пророците и нечистият дух ще се махнат от земята.

3 И ако някой мъж още пророкува, тогава баща му и майка му (родителите му) ще му кажат: “Няма да живееш, защото говориш лъжа в името на АДОНАЙ.“ И баща му и майка му (родителите му) ще го промушат (прободат), когато пророкува.

4 И в онзи ден пророците ще се посрамят, всеки от своето видение, когато пророкува. И няма да обличат кожена дреха, за да заблуждават.

5 И той ще казва: “Аз не съм пророк! Аз съм мъж, който обработва земята, защото човек ме е притежавал от младостта ми.“ 114

6 И ако някой му каже: “Какви са тези рани между ръцете ти?” Той ще отговори: “Тук бях поразен в дома на моите любовници.“

7 Меч, събуди се против Моя пастир, и против героя, който Ми е съдружник (потвърждение от АДОНАЙ на Войнствата). Порази овчаря и стадото ще се разпръсне. А аз възстановявам ръката Си върху малките.

8 И ще се случи из цялата земя, (потвърждение от АДОНАЙ), две части ще бъдат отсечени – ще изчезнат, а третата ще остане.

9 И третата ще прекарам през огън. И ще ги пречистя както се пречиства сребро. И ще ги изпитам, както злато се изпитва. Ще призове името Ми и аз ще отговоря. Казах: “Мой народ е.” А те ще кажат: „ АДОНАЙ е мой БОГ!”

 

Текстът в LXX: Захария 13.2 “И в онзи ден ще стане така,“ – казва Господ на Войнствата. „Аз напълно ще унищожа имената на идолите им от земята. И те няма да ги помнят вече. И ще отсека лъжливите пророци и злите духове от земята.“

Във втория стих от гръцкия превод се казва: „Аз ще отсека идолите от земята.“ Но на иврит този текст звучи така: „Аз ще отсека оскърбителните имена.“ С други думи, фалшивите имена на тези идоли карат Бог да се отвращава. Ако си спомняте, когато народът на Израел тъкмо щеше да влезе в Обещаната земя, Бог им заповядва да унищожат всички идоли там. Бог дори не желае да чува имената на тези божества да бъдат изговаряни от израилтяните. 115 Очевидно, за Бог е отвратително дори само да чува имена на фалшиви божества. Затова се казва в Еврейската писания в книгата на Захария, че Бог ще отсече или премахне всички имена на фалшивите божества от Израел.

Също така виждаме, че във втори стих, където текстът на иврит използва фразата нечист дух, гръцкият превод казва зъл дух. Това е единственото място, където се среща фразата нечист дух в Еврейската Писания и също така е първото място, на което виждаме, че термините нечисти духове и зли духове са синонимни. Тук, както и на други места в Писанията, виждаме, че има пряка връзка между идолопоклонството и демоничната активност.

Вторият стих също така набляга на факта, че повечето пророци ще бъдат лъжливи пророци. В текста на иврит се казва, че пророците ще бъдат премахнати от земята. Но равините го превеждат на гръцки като „лъжливите пророци“. Става ясно, че лъжливото пророчество и демоничната активност са свързани. Ако сте попаднали под влиянието на лъжепророчество, то вие сте попаднали и под влиянието на демонична активност. Всяко изговорено пророчество, което не се сбъдне точно както е било изговорено, се счита за лъжепророчество, което носи със себе си демонично влияние. Повечето фалшиви пророчества са поне 90% верни. Ако бяха 100% фалшиви, никой нямаше да ги слуша.

Вторият стих за миналото ли се отнася или за бъдещето? Там се казва в онзи ден. Винаги, когато срещнете фразата „в онзи ден“ в Писанията, трябва да помните, че се отнася за Милениума. Следователно трябва да разбирате, че в бъдеще повечето пророчества, които ще се освобождават, ще бъдат фалшиви. Коя група християни са най-близко свързани с пророкуването? Дали са Баптистите, Методистите, Католиците или Петдесятните? Къде се срещат най-много пророци? Отговорът е – измежду Петдесятните и Харизматиците. Нека това бъде предупреждение към всички кръстени с Духа християни, че те са сред тези, който е най-вероятно да бъдат подлъгани от лъжливи пророчества.

В третия стих пасажът продължава като казва, че в последните дни фалшивото пророкуване ще е толкова често срещано, че хората автоматично ще предполагат, че ако някой пророкува, то той е лъжепророк. Истинските пророци ще бъдат толкова рядко срещани, че никой няма да иска да бъде познат като пророк.

Накрая ще погледнем един интересен пасаж от книгата на Йов, където Елифаз описва своята среща с един дух.

Йов 4.12-20

12 И до мен достигна дума с потайна хитрост. 116 А ушите ми дочуха шепот 117 от нея.

13 В тревожни мисли, 118 във видения на нощта, в дълбок сън, нападнал човека,

14 ужас ме посрещна и треперене. И всичките ми кости се уплашиха.

15 Тогава дух премина пред лицето ми. Космите на цялата ми плът се изправиха напълно.

16 И не разпознах изгледа му. Някаква форма (образ) е срещу очите ми, и тишина 119 а чувам глас:

17 “Смъртният човек по-праведен ли е от Бога? Нима човек е по-чист от Създателя си?

18 Ето, Той и на слугите си не се доверява, а посланиците Си обвинява в заблуда.

19 Колко повече тези заселници в глинени къщи, чиято основа е в пръстта. Смазват ги като молец.” 120

20 От изгрев до вечер те могат да бъдат смачквани до смърт. Без да знаят могат напълно да погинат.

Не е лесно да се определи дали това е бил зъл дух или Святият Дух, който е преминал пред лицето на Елифаз. Но е интересно да отбележим, че Елифаз казва, че когато духът е преминал край него, космите на цялото му тяло са се изправили напълно. Това не е естествената реакция на тялото към някакъв естествен феномен, а реакция, която се получава само при сблъсък със свръхестественото.

1. Заключение:

В тази глава изследвахме Еврейската писания, за да определим какво е било предварителното разбиране за демоните, което са имали юдеите във времето, когато Исус служи с освобождение сред тях. От Еврейската писания научаваме следното за демоните:

1. Демоните са описани като божествата, на които се покланят езичниците. Всеки човек, който се покланя на същество, различно от Бога на Израел, се покланя на демон.

 

2. Идолите са това, което хората си представят, че е изгледът на демоните.

 

3. Демоните са описани като способни да пронижат човек по същия начин, по който една стрела може да прониже човешкото сърце. Следователно, когато един демон хване човек, той може да упражнява влияние върху него.

 

4. Демоните имат влияние върху хората единствено чрез страх. Именно страхът в един човек дава власт на демона, а отнема силите на човека.

 

5. Демоните карат хората да объркват благословенията и проклятията на Бог. Онова, което е благословение, всъщност се възприема като проклятие, а онова, което е проклятие, се възприема като благословение. Това е особено вярно в такива области като болест спрямо здраве и бедност спрямо изобилие.

 

6. Можем да видим, че термините зъл дух, нечист дух и демон се използват взаимнозаменяемо в Еврейската писания.

 

7. Бог, а не дяволът, е този, който позволява на демоните да влязат в човек. Дяволът и демоните нямат власт над човек, освен ако такава не им бъде дадена от Бог.

 

8. Следователно, единственият начин да се избавите от властта на злите духове, е чрез намесата на Бог.

 

 

Приложение: Употребата на думите Tannim и Tannin

В този списък са поместени препратки към всички места, където се срещат тези думи. Посочвам думата на иврит, след това начина, по който е преведена в Септуагинтата, а накрая как звучи в английския AV (оторизиран) превод:

Йов 30.29 – – Иврит- tannim – Гръцки – сирена – AV дракони (змейове);

Псалм 44.19 121 – Иврит tannim – Гръцки скръб (покруса) – AV място на дракони;

Псалм 13.22 – – Иврит tannim – Гръцки nossopoiesousin – AV дракони, змейове;

Псалм 34.13 – -Иврит tannim – Гръцки сирени – AV дракони, змейове;

Псалм 35.7 – – Иврит tannim – Гръцки птици – AV дракони, змейове;

Псалм 43.20 – – Иврит tannim – Гръцки бухали – AV дракони, змейове;

Еремия 9.11 122 – Иврит tannim – Гръцки дракони – AV дракони, змейове;

Еремия 10.22 – – Иврит tannim – Гръцки щрауси – AV дракони, змейове;

Еремия 14.6 – – Иврит tannim – Гръцки дух – AV дракони, змейове;

Еремия 49.33 123 – Иврит tannim – Гръцки щраус – AV дракони, змейове;

Еремия 51.37 124 – Иврит tannim – Гръцки (няма дума) – AV дракони, змейове;

Езекиил 29.3 – – Иврит tannim – Гръцки дракон – AV голям змей;

Езекиил 32.2 – – Иврит tannim – Гръцки дракон – AV кит;

Михей 1.8 – – Иврит tannim – Гръцки дракон – AV дракони, змейове;

 

Битие 1.21 – – Иврит tannin – Гръцки морско чудовище – AV кит;

Изход 7.9 – – Иврит tannin – Гръцки дракон – AV змия;

Изход 7.10 – – Иврит tannin – Гръцки дракон – AV змия;

Изход 7.12 – – Hebrew tannin – Гръцки дракон – AV змия;

Второзаконие 32.33 – Иврит tannin – Гръцки дракони – AV дракони, змейове;

Йов 7.12 – – Иврит tannin – Гръцки дракони – AV кит;

Псалм 74.13 125 Иврит tannin – Гръцки дракони – AV дракони, змейове;

Псалм 91.13 126 Иврит tannin – Гръцки аспида – AV дракони, змейове;

Псалм 148.7 – – Иврит tannin – Гръцки дракони – AV дракони, змейове;

Псалм 27.1 – – Иврит tannin – Гръцки дракон – AV дракони, змейове;

Псалм 51.9 – – Иврит tannin – Гръцки щраус – AV дракони, змейове;

Еремия 51.34 127 Иврит tannin – Гръцки дракон – AV дракони, змейове;

Плачът на Еремия 4.3 – – Иврит tannin – Гръцки дракони – AV морско чудовище;

Малахия 1.3 – – Иврит tanot – Гръцки (няма дума) – AV дракони, змейове.

 

(Край на приложението – приложение едно)

 

Chapter 2

Глава 2: Гонене на демоните в Новия завет

 

1. Как Исус се справя с демоните

За да установим последователността на събитията в началото на Неговото служение, трябва да започнем с кръщението на Исус. Забележително е колко скоро след като Исус започва служението Си, Той се сблъсква с дявола и демоните. След това ще проследим служението на Исус до голяма степен в хронологична последователност и ще разгледаме всички истории, в които се разказва как Той служи на хора с демонични проблеми.

 

Марко 1.9-11

9 А в онези дни Исус дойде от Назарет в Галилея и беше кръстен от Йоан в Йордан.

10 И веднага щом излезе от водите, Той видя небесата да се разделят и Духът като гълъб слезе върху Него.

11 И от небесата излезе глас: “Ти си Моят Син (Възлюбеният), в когото се удоволствам.“

 

Кръщението на Исус, което е записано тук, не е заради покаяние за грехове. Има много причини, поради които един Юдеин да премине през кръщение. Преди който и да било човек да започне да служи на Бог, той е бил кръщаван във вода, за да се отмахне всяка нечистота от него и като акт на ръкополагане в длъжност. Затова, за Исус това е акт на ръкополагане в Неговото служение. Писанията казват, че веднага след Неговото кръщаване, Святият Дух слиза върху Исус във втори вид кръщение – кръщението, което е отгоре.

 

Резултатите от това двойно кръщение са записани в следващите стихове.

Марко 1.12-13

12 И веднага (незабавно) Духът Го отведе в пустошта.

13 И Той беше в пустошта четиридесет дни, изкушаван от Противника. И Той беше с дивите животни, 128 а посланиците Му служеха.

Веднага след Своето кръщение Исус се сблъсква със Сатана . Макар да е вярно, че кръщението във вода и в Святия Дух ви предпазва от стария ви живот, тези действия в същото време ви въвеждат в свръхестествената сфера. След вашето кръщение Бог започва процес на изпитване и съзряване. Тези изпитания налагат да се сблъсквате с духовна опозиция, точно както Исус, защото Той е нашият пример.

Преди много години един баптистки служител получава кръщението в Святия Дух и започва да говори на езици. Бащата на този служител също бил баптистки служител, но от по-старите и не вярвал в кръщението в Святия Дух, нито в говоренето на езици. Но бащата казал нещо много необикновено на сина си. Казал му: „Синко, сега вече влизаш в духовното царство, дяволът е там от хиляди години.“ 129 Мисля, че това е едно много мъдро твърдение.

 

Марко 1.14-15

14 И след като Йоан беше предаден, Исус дойде в Галилея, провъзгласявайки Божието Благовестие.

15 И казваше: “Времето се изпълни и Царството Божие е дошло, покайте се и повярвайте в благовестието.“

Още в първата си проповед Исус призовава заветния народ на Израел да се покае и да повярва в благата вест на Царството на Бог. Спомнете си, че Исус не проповядва тук на езичници идолопоклонници, а на хората, чиито предци са се покланяли на истинския Бог от хилядолетия. Както можем да видим от следващата история, когато започнете да проповядвате за Божието Царство, вие ядосвате дявола и се сблъсквате с царството на Сатана.

 

Марко 1.21-28

21 И те отидоха в Капернаум. А на Шавуот 130 (след като беше дошъл в синагогата) Той поучаваше.

22 И те бяха удивени от Неговото поучение, защото Той ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

23 И имаше в синагогата един мъж с нечист дух и той викаше,

24 като казваше: „Какво има между нас и теб, Исус от Назарет? Да не си дошъл да ни унищожиш? Аз знам кой си Ти – Святият на Бог.“

25 А Исус го смъмри, като каза: „Млъкни и излез от него.“

26 А нечистият дух го сгърчи и като извика със силен глас, излезе от него.

27 И всички те се удивиха и започнаха да разсъждават и да обсъждат помежду си, като казваха: „Какво е това? Какво ново учение е това? Защото с власт заповядва дори на нечистите духове и те Му се покоряват!“

28 И славата Му се разнесе незабавно по целия регион около Галилея.

 

Това е първото сведение за поучаване на Исус в синагога, след като е бил кръстен. Гръцкият текст ни казва, че историята се случва по време на Празника на Седмиците, който предшества Петдесятница. Следователно тази история се случва точно преди първата Петдесятница в служението на Исус. Тази изключително важна информация, която е посочена в гръцкия текст, някак си не се превежда в повечето Библии. По време на периода преди Петдесятница, юдеите се подготвят, за да се срещнат с Бог. Още на най-първата Петдесятница в Еврейската Писания, 131 Бог слиза, за да се срещне със Своя народ. Ето защо, всяка година по времето на Празника на Седмиците, ние юдеите се подготвяме за среща с Бог и много повече хора посещават синагогите през това време на годината, отколкото през останалото.

Такава е ситуацията и във времето на Исус. Също като останалите хора, събрани в синагогата, мъжът с демона е бил в заветно взаимоотношение с Бог и се е държал по нормален и почтителен начин. После обаче, демонът, който от години е стоял тихо в този мъж, изведнъж става много шумен. Причината, поради която този демон е бил подбуден, е защото сега там присъства Исус, който е авторитетният представител на Божието Царство. Обикновено демоните не желаят да разкриват присъствието си. Но демонът в този мъж става раздразнен и започва да говори от мъжа. Един демон не притежава собствени гласни струни, затова той използва гласа на мъжа. Исус заповядва на демона да млъкне и да излезе от този мъж. Но демонът извиква силно и сгърчва човека, преди да излезе от него.

Забележете, че отначало демонът говори в множествено число, като пита Исус: „Какво има между нас и теб?“ Демонът не само говори за себе си, но и за цялото демонично царство. Демонът е наясно със съществуването на други демони (не става ясно дали тези други демони са в този мъж, в това събрание или може би в целия народ). Освен това демонът се страхува, че в крайна сметка ще бъде унищожен заедно с всички останали демони и е уплашен, че времето на тяхното унищожение е настъпило. Това ни казва, че демоните имат знание за бъдещето и за пророчествата, но те нямат по-пълно знание за нещата, отколкото можем да имаме и самите ние, ако изучаваме Писанията.

След това демонът започва да говори за себе си в единствено число, като заявява: „Аз знам кой си ти.“ В този момент никой в Израел, нито дори учениците Му, не осъзнават кой точно е Исус. Следователно този демон знае нещо три години преди да го научат учениците. Това не е естествено знание, а свръхестествено знание. Демонът не заявява, че знае, че Исус е Божият Син. Демонът Го нарича само Святият на Бог. В Еврейската писания терминът Святият на Бог е употребяван за Аарон като Първосвещеник 132 и за Елисей като пророк. 133 Следователно демонът е казвал: „Знам, че ти имаш Божието помазание върху себе си.“ Демоните са били първите, които разпознават помазанието на Исус. Ето защо знаем, че демоните могат да разпознават помазанието на Бог в живота на човек.

Исус заповядва на демона да мълчи и да излезе от мъжа. Той не му забранява да говори, а му забранява да изяви Неговата идентичност. Библията казва, че демонът сгърчил мъжа и извикал със силен глас, когато излязъл от него. Ако един човек се сгърчи в конвулсия, това може да продължи най-малко няколко секунди. От тук знаем, че демонът не е напуснал мъжа незабавно. Често чувам вярващи да казват: „Демонът е длъжен да ми се покори веднага!“ Ако един демон не се е покорявал на мига на Исус, защо трябва на мига да се покори на някой от вас? Трябва много внимателно да четем Писанията. Всеобщото разбиране може да е, че демонът веднага е оставил мъжа, след като Исус му е заповядал, но текстът съвсем ясно посочва, че не е било точно така.

Текстът ни казва, че преди да се случи това нещо, Исус е поучавал хората, което е много важно изявление. Именно Неговото поучение за Царството на Бог показва на Юдеите, че Исус е различен от останалите равини и учители от Неговото време и отново поучението Му за Царството на Бог е това, което разгневява демона. Царството на Сатана се противи силно на посланието за Царството на Бог и може би точно заради това чуваме толкова малко да се говори за Царството днес.

 

Лука 4.31-37

31 И Той слезе надолу в Капернаум, град в Галилея. И ги поучаваше на Шавуот.

32 И те се удивляваха на учението Му, защото думата 134 Му беше с власт.

33 И в синагогата стоеше мъж, който имаше дух на нечист демон. И той извика със силен глас.

34 “Какво има между нас и теб, Исусе от Назарет? Да не си дошъл да ни унищожиш? Знам кой си Ти – Святият на Бог.“

35 А Исус го смъмри, казвайки: “Мълчи и излез от него.“ И като го хвърли в средата на синагогата, демонът излезе от него, без да го нарани.

36 И учудване дойде върху всички. И те обсъждаха заедно, като казваха: “Какво е това слово, че с авторитет и чудодейна мощ Той заповядва на нечистите духове и те излизат?“

37 И мълва за Него се разнесе на всяко място в околния регион.

Тук е разказана същата история, която четем и в Марко, първата глава. Сега искам да посоча една привидно нищожна информация, споделена от Лука, която обаче ни показва колко точна е Библията. В стих 31 се казва, че Исус е слязъл от Капернаум в Галилея. Назарет, където е бил Исус, е на 400 метра над морското равнище, докато Капернаум е на около 200 метра под морското равнище. Затова от Назарет към Капернаум се слиза по нанадолнище. Значението на използването на думата „надолу“ е важно, защото показва как всяка дума в Библията е вярна и следователно можем да й се доверим напълно. Затова, щом можете да се доверите на Библията да означава надолу, когато казва надолу, тогава можете да се доверите на точността на Библията, когато казва, че Исус е заповядал на демона да млъкне, но демонът вместо това е извикал. Всяка дума в Библията може да бъде изследвана внимателно, за да ни даде важна информация.

Марко казва, че мъжът е имал нечист дух. Но Лука казва, че той е имал дух на нечист демон. Отново ще посоча, че това са синонимни термини. Нито едно от изказванията не внушава, че демонът е имал или е притежавал човека. Мъжът е имал демон в себе си, но демонът не е бил собственик или притежател на мъжа. Мъжът е бил в заветни взаимоотношения с Бог и следователно Бог е притежавал този мъж.

Лука ни казва, че демонът е хвърлил мъжа долу в средата на синагогата. Демоните имат силата, при определени обстоятелства, да карат хората да се държат по непредвиден, необичаен или неволен начин. През по-голямата част от времето, мъжът е бил в пълен контрол на движенията на своето тяло, но в даден момент демонът е взел контрол над него. Понякога демоните остават тихо в човек за дълго време, но когато правилното послание се появи с правилния авторитет, демоните се разгневяват.

Лука също така ни казва, че макар Исус да има власт, Неговата чудодейна сила е тази, която кара демона да си тръгне. Ще се върнем към тази идея по-късно, но това е едно от многото места в Евангелията, където ни се казва, че изгонването на демон е чудо.

Както Марко, така и Лука ни казват, че поучението на Исус е това, което кара демона да реагира. Обикновено демоните могат да присъстват в една синагога или църква и изобщо да не се смущават от случващото се там. Но демоните се разгневяват, когато са застрашени от поучение, което излиза с властта на Царството на Бог.

В 34 стих демонът признава, че Исус е Святият и пита дали Той не е дошъл да го унищожи. Но забележете, че Исус не отговаря като заповядва на демона да иде в ада, нито дори му казва да напусне синагогата. Исус единствено заповядва на демона да напусне човека.

В 35 стих се казва, че Исус буквално е смъмрил демона. Това отново е важно изявление, защото Исус винаги смъмря злите духове в хората, а не самите хора. Исус не мъмри човека за нещото, което е направил, за да позволи на демона да влезе в него. Мъмренето е насочено директно към демона.

И накрая Лука ни казва, че хората са били толкова впечатлени от служението на Исус, че казват на всички останали в региона какво се е случило. Лука използва тази история, за да определи темата на сведенията, които следват след това и всяка история говори как Исус се справя с някакъв демон.

 

Лука 4.38-39

38 И ставайки от синагогата, Исус влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше натисната от силна треска. И те Го попитаха за нея.

39 И като застана над нея, Той смъмри треската и тя я остави. И начаса тя стана и им прислужваше.

След като е поучавал в синагогата, Исус влиза в къщата на Симон Петър, чиято тъща е натисната или обзета от треска. Исус се отнася към треската по същия начин, по който се отнася към демона в предходната история – Той смъмря треската. Не можете да смъмрите нещо, което не е същество. Не можете да смъмрите нещо, което не може да ви отреагира. Затова Исус се отнася към треската като към същество – като към демон.

Стих 38 показва, че Исус е бил седнал долу през времето, докато е поучавал в синагогата и когато е прогонвал демона от мъжа там. Когато обаче Исус служи в дома на Петър, Той определено е стоял прав. Изводът е, че човек не е необходимо да заема някаква официална поза, когато служи с освобождение. Вашият авторитет над демоните е същият, независимо дали сте прави или седнали. Онова, което е важно, е да оперирате с властта и чудодейната мощ на Бог.

 

Лука 4.40-41

40 И пак при залез слънце, всички, които имаха болни с най-различни заболявания, ги доведоха при Него. И Той, полагайки ръцете Си върху всеки един от тях, ги изцелява.

41 Демони излязоха от мнозина, като викаха казвайки: „Ти си Христос, Синът на Бог.“ И мъмрейки ги, Той не им позволи да говорят, защото те знаеха, че Той е Христос.

Хората е трябвало да чакат до края на Съботата, преди да доведат болните си при Исус, защото тогава е била Висока Събота (което означава, че не е била обикновена Събота, а една, която се е падала по време на празник; в този случай е бил празникът Шавуот). 135 Много от болните е трябвало да бъдат донесени до Исус, а носенето на каквото и да било в някой от Съботните дни, е било забранено. Освен това Лука споменава по-рано, че слухове за Исус са се разпространили из целия регион около Капернаум. Хората, които са живеели извън Капернаум, не са имали право да ходят пеша до града по време на Съботата, защото разстоянието е надвишавало позволеното за преминаване в рамките на този ден.

Исус е полагал ръце върху всеки, който е болен и Той не прави разлика между болест, причинена от демон или от физическа първопричина. Няма причина да се боите да полагате ръце върху някого, който има демоничен проблем, защото не можете да получите демон чрез полагането на ръце. Демоните нямат свободата да влизат в хората по своя воля. Бог е този, който изпраща демони на хората, които участват в някакъв грях, нечестие или бунт, или защото те са под проклятие.

Демоните, с които се сблъсква Исус, провъзгласяват, че Той е Месия и Син на Бог. А учениците не осъзнават това допреди да минат още три години. Този вид духовно знание, демонстрирано от демоните, ни показва, че те са духовни същества. Демоните са реални, а не въображаеми същества. Демоните, като духовни същества, имат връзка с духовния свят и получават информация по свръхестествен начин. Злите духове признават, че Исус е Месия и Син на Бог. Това показва, че фактът че някой знае и признава Исус за Месия и за Божий Син, не означава, че той е спасен. Иначе дяволът и всичките демони също ще бъдат спасени.

Всяка една от тези три истории в Евангелието от Лука е свързана с останалите чрез употребата на думата смъмри. В първата и третата история няма съмнение, че Исус смъмря демона, затова можем да заключим, че и във втората история Исус също е смъмрил демона в тъщата на Петър. Това се потвърждава от факта, че във втората и третата история Исус смъмря болестта, но в третата история ни се казва, че когато Исус смъмря болестта, хората биват освободени от демони.

Един елемент, който липсва от втората и третата истории, е идеята, че хората трябва да чуят учението на Исус или да признаят Царството на Бог преди да могат да бъдат освободени от демоните. Тъщата на Петър е била под неговия авторитет, защото тя е живеела в дома му. Петър, който е отговорен за привличането на вниманието на Исус към болестта на неговата тъща, е чувал учението на Исус, което е много важен фактор в тази ситуация.

Лука четвъртата глава не ни дава подробности за болните хора, които са доведени при Исус, но можем да заключим, че те не са чували учението на Исус в синагогата. Следователно можем да кажем, че не всички, които се нуждаят от освобождение, са длъжни да чуят учението за Царството на Бог. Но е възможно да е необходимо човекът, който е отговорен за нуждаещия се от освобождение, той да трябва да е чул учението за Царството.

Въпреки това, няма абсолютно задължителни условия, когато става въпрос за служението за освобождение от демони. Няма гарантирани формули за успех. Защото ако имаше, нямаше да ви се налага да се вслушвате в Святия Дух. Ако не слушате Святия Дух, това е грях. Християните много обичат формулите и с готовност ги следват, дори когато постигат желания резултат само един процент от моментите, в които ги прилагат. Така подхождат някои хора и към молитвата. Те си казват: „Ами веднъж се молих за еди-кого си по този начин, и той се изцели, така че отсега нататък ще се моля само така.“ Или: „Чух, че някой така се моли за хората, затова и аз ще се моля по този начин.“ Бог обаче не желае да действаме така. Той иска да се вслушваме и да следваме насоките, дадени ни от Святия Дух.

Тук е добър момент да ви напомня, защо служението за изгонване на демони е толкова важно в Новия завет. В Стария завет можем да намерим примери за всяко едно от чудесата в служението на Исус, освен за едно – гоненето на демони. За да покажем няколко примера от свръхестественото служение на Исус, които се случват също и в Стария завет, нека да разгледаме четири истории от Еврейската писания.

 

Изход 14.21 А Мойсей протегна ръката си над морето и АДОНАЙ накара морето да се подчини на силен източен вятър цяла нощ и този вятър накара морето да се спре и водите да застанат разцепени на две.

Мойсей има власт над вятъра и вълните, когато разделя Червеното Море. Исус също има власт над ветровете и вълните, когато успокоява Галилейското Езеро.

 

ІV Царе 4.42-44 136

42 И дойде един мъж от Ваал Салиса и донесе на Божия човек хляб от първите плодове (двадесет ечемични хляба и произведеното от реколтата му) И той каза: „Дай на хората и те ще ядат.“

43 А слугата му каза: „Какво? Как да сложа това пред сто мъже?“ А той каза: „Раздай на хората и те ще ядат. Защото така казва АДОНАЙ: ‘Яжте и нека ви остане излишък.’”

44 Тогава той сложи пред тях и те ядоха и им остана излишък, според словото на АДОНАЙ.

Елисей умножава 20 самуна хляб, за да нахрани 100 мъже и му остават много в излишък. Исус извършва същото чудо в два случая – първия път храни 5000 мъже, освен жените и децата, а втория път 4000 мъже, освен жените и децата. Интересно е, че се казва, че историята с Елисей се случва след прибирането на ечемичната реколта. Празникът Пасха се случва на четиринадесетия ден от месеца, който следва прибирането на ечемичната реколта. Чудото с нахранването на 5000 се случва точно преди Пасхата.

 

ІV Царе 5.10 137 А Елисей изпрати пратеник при него да му каже: „Иди, умий се седем пъти в Йордан и плътта ти ще бъде възстановена и ти ще бъдеш очистен.“

 

Елисей успява да очисти проказата на Нееман. В Евангелията има няколко истории, в които Исус очиства прокажени.

 

ІV Царе 13.21 138 И стана така, че погребваха един мъж. И видяха, че внезапно ги напада разбойническа чета и хвърлиха мъжа в гроба на Елисей. И щом мъжът докосна костите на Елисей, той оживя и стана на краката си.

Докосването до костите на Елисей възкресява мъртвец. Исус също възкресява мъртви от смъртта.

Има обаче едно чудо, което извършва Исус, което не срещаме в Еврейската Писания – чудото на изгонване на демони. Въпреки, че Давид е способен да влияе на злия дух, за да го накара временно да оставя цар Саул, духът не е изгонен от него и постоянно се връща при Саул.

Ако можете да изцелявате болни, да очиствате прокажени и да възкресявате мъртви, вероятно вие сте последователи на Мойсей. Онова, което доказва, че сте ученици на Исус, е способността ви успешно да гоните демони. Прекарал съм много години в посещаване на синагоги и съм виждал истински изцеления и чудеса да се случват там и трябва да кажа, че в синагогите има по-висок стандарт отколкото има в църквите. Синагогите изискват, ако човек твърди, че е бил изцелен, същият да се сдобие с медицинско свидетелство от лекар, което да потвърждава това му твърдение. Това е по-висок стандарт. Освен това съм чувал слово на знание и слово на мъдрост, освобождавано в синагогите, което е било абсолютно точно. Познавам равини, които са освобождавали хиляди точни слова на мъдрост и слова на знание. Те далеч надминават християните. Но способността да се изгонват демони е тази, която отличава учениците на Исус. Ето защо това служение е толкова важно.

 

Матей 4.23-24

23 И Той обикаляше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на Царството и изцеляваше всяка болест и всяко страдание сред хората.

24 И славата Му се разнесе из цяла Сирия. И донесоха при Него всякакви със заболявания (измъчвани от различни болести и болки) и демонични и лунатици и паралитици. И Той ги изцели всичките!

Отново виждаме, че Исус поучава в синагогите. Именно Неговото учение за Царството на Бог мотивира хората да доведат при Него всички, които имат нужда от помощ. Поради това славата на Исус се разнася много бързо. Този текст ни казва, че хора с всякакъв вид болести са били донасяни при Него. Стих 24 съдържа специфичен списък на типове заболявания, от които са страдали хората. В първата група са хора, измъчвани с различни болести и болки. Фактът, че се казва, че те са измъчвани, трябва да ни подскаже, че те са били под влиянието на демони. Демоните измъчват хората. Следващата група са наречени демонични или хора, които имат демони. После са лунатиците, което много конкретно говори за хора, които имат демонични проблеми. Последни са споменати хората, които са парализирани, които са единствената група, която не свързваме автоматично с демонична активност. Въпреки това, понеже всички хора, изброени до този момент имат демонични проблеми, най-вероятно трябва да разбираме, че паралитиците също страдат поради демонично влияние. Следователно всяка една форма на заболяване или болест може да произлиза или от естествен или от демоничен източник. Когато се молите за болен човек, трябва да знаете дали болестта е причинена от демон или не. Не е възможно да изцелите демон, нито да изгоните болест, следователно трябва да знаете с какво си имате работа.

 

Марко 3.9-12

9 И той поръча на учениците Си да Го чакат с една малка лодка, заради тълпата, за да не Го притискат.

10 Защото Той изцели мнозина и те се хвърляха върху Него, така че всеки, който имаше някакво страдание (язва) да се допре до Него.

11 А нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха казвайки: „Ти си Синът на Бог.“

12 И много пъти Той ги смъмряше, за да не Го разкриват.

 

Исус не се нуждае от тази малка лодка, за да избяга от хората, но за да може да продължи да им служи от самата лодка. Исус е бил застрашен да бъде премазан от нетърпеливата тълпа, която е искала да се докосне до Него, за да може да бъде изцелена и освободена.

В Изход глави 7-11 думата на иврит, употребена за язвите, които Бог изпраща върху Египет, означава „докосвам“ (докосване). 139 Докосването от Бог е това, което е предизвикало тези язви. Затова Юдеите заключават, че едно второ докосване от Бог може да ги избави от техните язви.

Думата на гръцки, употребена в този стих (която съм превел като „язви“ в стих десети), буквално означава бичуване или удари с камшик, 140 което също показва, че хората са смятали, че са подложени на някакъв вид наказание от Бог. Поради това, че виждат че Исус има помазанието на Бог, те вярват, че ако Той ги докосне, това ще бъде докосване от самия Бог. Всички, които се докосват до Исус, се изцеляват.

Тази история ни показва, че Исус е способен да служи с изцеление и освобождение на хората, без дори да ги докосва. Понякога Исус полага ръце на хората, но понякога не. Някой път хората се докосват до Него, за да получат изцеление или освобождение, а друг път не го правят. Исус не следва формула за начина, по който да служи на хората.

Много от хората, които идват при Исус за изцеление, имат демоничен проблем. Виждаме случаи, в които човек, който среща Исус, пада на земята. В тези случай падането пред Него е акт на поклонение и подчинение на Исус от страна на човека, който има демон. Въпреки това обаче, текстът посочва, че в тази история демоните са били тези, които са падали. Най-вероятно трябва да тълкуваме това в смисъл, че когато демоните излизат от човека, човекът е падал на земята. Това съвпада със случващото се в предишни истории.

Тук отново виждаме, че демоните имат духовно осъзнаване, те знаят преди хората да са научили, че Исус е Синът на Бог. Демоните не са стигнали до това познание, слушайки Исус да проповядва, а са го разбрали по свръхестествен начин.

Стих 12 прави много интересно изявление. Четем, че Исус смъмря 141 злите духове, за да не разкриват Неговата идентичност. Думата на гръцки, употребена тук, се среща много пъти в Новия завет. Тя има смисъла на нещо по-слабо от команда (заповед), а ние нямаме такава дума на английски, затова преводачите са използвали думата смъмрям, но тя не е най-правилната дума. Думата, употребена на гръцки, ясно показва, че човекът не е повлиян от Исусовата заповед. Като пример, в Матей 16.22 Исус казва, че Той отива в Ерусалим, за да умре там и Петър Го смъмри. 142 Но мъмренето на Петър няма никакво влияние върху Исус. Гръцката дума epitimáō означава да издадете неефективно или игнорирано мъмрене (изобличение). Това означава, че демоните са продължавали да провъзгласяват, че Исус е Синът на Бог дори след като Той им е казал да не го правят. Следователно, въпреки че Исус има власт и сила над демоните, те не се покоряват на всяка Негова дума. Демоните в самото си естество са непокорни и бунтовни и не винаги можете да накарате един бунтовник да ви се подчини. Някои хора, които участват в служението на освобождение, вярват, че могат винаги да накарат демоните да им се покоряват, но това не става така.

 

Матей 9.32-33

32 И като излизаха навън, ето доведоха при Него ням демоничен.

33 И демонът беше изгонен, а немият проговори. А множествата се удивиха, казвайки: „Никога не се е видяло такова нещо в Израел.”

Тази история е побрана в две изречения и не съдържа обширна информация. Но в нея има два факта, които си струва да отбележим. Първият е в изказването, че демонът е изгонен. Историята казва, че демоничният е бил доведен при Исус, и разбира се, ние знаем, че Исус изгонва демони, и вероятно допускаме, че Той трябва да е изрекъл нещо, за да накара демона да си тръгне. Но тук не ни се казва дали Исус е говорил или не е говорил на демона в тази ситуация. Това всъщност е много важно, защото по-късно ще разгледаме една история на освобождение, в която Исус нищо не казва на демона, но той си тръгва.

Втората важна информация е как тълпата реагира, когато Исус изгонва този демон. Какво е нещото, което хората никога не са виждали в Израил до този момент? Дали е това, че ням проговаря, че излиза демон или последователността от изцеления и чудеса, които Матей описва в предходните стихове? Преди тази история, Матей записва две други изцеления и чудеса. Първото е момиче, което е възкресено от мъртвите, а второто са двама слепи мъже, изцелени, а накрая този мъж е освободен от демон. Еврейската Писания описват много чудеса и изцеления, но хората, които са присъствали по време на служението на Исус в действителност не са виждали тези чудеса, за които говорят Еврейската писания. Възможно е да са чели за тях, но това не би ги спряло да се удивят, когато лично стават свидетели на изцеления и чудеса.

Трябва да бъдем много внимателни при подобни истории като тази, защото текстът не посочва конкретно на кои дела на Исус се удивлява тълпата, следователно не бива да гадаем за какво точно говорят хората. Не бива да позволяваме на личните ни преживявания да променят начина, по който четем и възприемаме текста. Твърде често, когато става въпрос за служението на изцеление, чудеса и освобождение, хората вадят някоя дума от контекста и я превръщат в ключова за всяка ситуация.

 

Матей 12.22-30

22 След това един демоничен беше доведен при Него (сляп и ням) и Той го изцели, така че немият говореше и виждаше.

23 И цялото множество се смая и каза: „Това ли е Синът Давидов?“

24 Но фарисеите като чуха, казаха: „Този изгонва демоните чрез Веелзевул, началника на демоните.”

25 А познавайки техните мисли, Той им каза: „Всяко царство, разделено против себе си, се унищожава. И никой град или къща, разделена против себе си, не устоява.

26 Ако противникът сам гони противника, то той е разделен против себе си, и как устоява царството му?

27 Но ако аз изгонвам демони чрез Веелзевул, чрез кого ги изгонват вашите синове? Затова те ще ви бъдат съдии.

28 Но ако аз изгонвам демони чрез Духа на Бог, тогава Царството на Бог вече ви е превзело.

29 Или как може някой да влезе в къщата на силния и да обере покъщнината му, ако първо не върже силния мъж? Едва тогава може да обере къщата му.

30 Който не е с Мен, е против Мен и който не събира с Мен, разпилява.

Мъжът, доведен при Исус е имал две физически страдания. Но Исус се отнася към тези проблеми като такива с демонично естество. Това е една от няколкото истории, които илюстрират възможността физически проблем да е с демоничен произход. Имайте предвид, обаче, че Исус не третира всички физически страдания като демонични. Не ни се казва точно какво изговаря или прави Исус, за да освободи мъжа от неговия демоничен проблем. Не знаем дали Той е смъмрил демона или е положил ръце върху човека. Ако методът, употребен от Исус, е важен, Библията със сигурност щеше да ни каже какъв е. Резултатът от освобождението от демон (или от демони) е това, че мъжът е способен да вижда и да говори.

Фарисеите признават, че съществуват две царства – Царството на Бог и царството на Сатана. Има християни, които не проумяват този факт. Юдеите също знаят, че има Сатана, че демоните съществуват и че те могат да влизат в хората. Също така вярват, че Давидовият Син (Месия) ще упражнява властта на Божието царство над демоничната сфера. Сам Исус провъзгласява, че служението на освобождение от демони доказва, че Божието Царство е вече дошло и че то е по-могъщо от царството на Сатана. Като вярващи ние сме отговорни да идем и да проповядваме евангелието по целия свят. Но Исус казва, че благовестието е благовестие на Царството и доказателството за това, че е дошло Божието царство е именно освобождението от демони. Ако проповядвате правилното евангелие, трябва също така да гоните и демони, защото това е доказателството, че познавате евангелието.

 

Лука 8.1-3

1 И стана така, че Той ходеше из всеки град и село, проповядвайки и провъзгласявайки благата вест на Царството на Бог. А дванадесетте са с Него.

2 И някои жени, които бяха изцелени от зли духове и немощи (Мария, наречена още Магдалена, от която са излезли седем бяса,

3 и Йоана, жената на Хуза, настойника на Ирод и Сусана) и много други, които им служеха с имота си.

В тези стихове Лука започва нова част от своето Евангелие. Основната причина той да представя тези жени в своето Евангелие в този момент, е за да ни подготви за тяхното по-късно появяване в историята за разпятието и възкресението. Стихове 2 и 3 са едно дълго сложно изречение и не е лесно да определим дали Исус е изгонил демони от Мария Магдалена, Йоана и Сусана или дали Мария Магдалена е освободена от демони, а другите две жени са изцелени от болести. Всъщност изречението може да се възприеме, че казва, че не само тези три жени, но и всичките останали (много други – 3 стих) също са били освободени от демони и изцелени. Част от причината за тази неяснота (двусмислица) е че Лука на практика не разпознава някаква голяма разлика между двете действия (изцеление и освобождение). Понеже много често освобождението е необходимо, за да бъде получено изцеление, двете служения са тясно свързани едно с друго.

Въпреки че ние сме склонни да приемаме изцелението и освобождението от демони като напълно различни действия, трябва да видим, че Библията не прави голямо разграничение между изцеление и освобождение. Днес виждаме как повечето хора са нетърпеливи да свидетелстват, че са получили изцеление, но колко хора сте чували да свидетелстват, че са освободени от демони? Мисля, че хората много повече се колебаят да признаят подобно нещо. Във времето на Исус не е никак срамно за един юдеин да бъде освободен от демони. Освобождението от демони е толкова нормално и важно, колкото изцелението от болести. В Библията много хора са изцелени от болестите си като по-напред е изгонен демон от тях. Всъщност в гръцкия текст буквално се казва, че хората са били спасявани от техните демони и спасявани от техните болести. Юдеите са смятали, че болестта идва чрез грях. Виждаме доказателство за това в посланието на Яков. 143 Това означавало, че ако сте болни, е възможно да има грях в живота ви. Може това да е ваш личен грях или беззаконие от страна на вашите родители или баби и дядовци (до четвърто поколение). Но юдеите са смятали, че всеки човек е податлив на греха, затова не се е считало за нещо срамно човек да страда от последствията на греха.

В много ситуации, когато един християнин свидетелства, че е бил изцелен, това с нищо не се различава от това да признае, че е имало грях в живота му. Демонът може да влезе в човек поради неговия грях, така че каква е разликата? И в двете ситуации човекът свидетелства, че е бил освободен от грях. Някои християни се нуждаят от промяна в теологията си за болестите, изцелението и освобождението.

 

Visit: http://www.smashwords.com/books/view/911872 to purchase this book to continue reading. Show the author you appreciate their work!