Визитка: Пастир Николай Кокончев е роден в семейство на петдесятни вярващи в гр. Бургас ; приел Исус за личен спасител през 1976. Образование: Висше Икономическо 1981 г. Варна; Пасторско богословие в БА “Логос” 1998 – София. Започва служение през 1988г. в Евангелска Петдесятна църква в гр. Карнобат. В момента пастирува Евангелска Петдесятна Църква в гр. Варна с членска маса над 600 души. Ръководи пасторски екипи които работят в района, ЕПЦ Варна организира редовни мисионерски пътувания до Албания. Води предаването „В търсене на истината” по М-САТ /Варна ТВ/
pastir.org: Присъствахте на честването на 100 г. от съживлението на улица Азуза в Лос Анжелис. Какво е впечатлението ви от това пътуване?
Високоорганизирано и много динамично събитие, обединило усилията на всички петдесятни деноминации и свободни църкви в САЩ и по целия свят. Регистрирани повече от 45 000 делегати от 113 наций. 600 основни и работни сесий. В ЛА се бяха събрали всички водачи на петдесятно-харизматичното движение: Джак Хейфорд;Бени Нин; Кенет Коупланд; Рейнхард Бонке; Пол Йонги Чо, Брайан Хюстън, Т.Д. Джейк, Чарлз Прайз, Чарлз Блейк, Томас Траск и много други. Посланията бяха разтърсващи, хвалението мощно и помазано. Имаше хиляди спасени, изцелени и изпълнени със Св. Дух. Това се случва само веднаж на 100 години.
pastir.org: Как се е развило Петдесятното движение през последните 100 г.?
Около 600 млн. – 10% от световното население се считат да са петдесятно-харизматични вярващи. Движението започва официално през 1906 в Лос Анжелес сред чернокожи вярващи и впоследствие се разпространява в Европа и целия свят. Отначало е било доста бурно и неорганизирано но по късно с активиране на петкратното служение и основаване на семинарий то се структуира и организира в рамките на познатите класически петдесятни деноминации: Асамблеи на Бога, Божия Църква, Божия Църква на Христос, Обединени Петдесятници и други. В България започва с идването на мисионери от Бостон през 1920.
pastir.org: Успяхте да посетите и църквата Садълбак. Какви са впечатленията ви от там?
Целеустремената Църква на п-р Рик Уорън в Ориндж Каунти, Лос Анжелес е модерна и много организирана църква с видение за достигане на жителите около нея. Направи ми впечатление небрежното “нецърковно” облекло на посетителите типично за Южна Калифорния, както и “релаксиращия” дух обхванал богослужението. Наистина Рик Уорън майсторски е съчетал модерните методи на ПР и менаджмент с представяне на благовестието. Не мога да кажа доколко дълбоко е познанието на Бог и колко силно е движението на Св.Дух в тази църква но по отношение на растежа те наистина стават един от моделите в САЩ. Лично мое мнение е, че в подобен тип църкви посланието е насочено към това, как вярващите да се справят с проблемите си за да ги имат по малко докато са на земята. Не е тайна, че “човекоориентираното” благовестие в САЩ става все по-привлекателна тема за проповядване гарантираща интереса на хора които са вярващи но изморени и понякога отвратени от религия.
pastir.org: Какво смятате за прилагането на модела „Целенасочена нация” в Руанда? Ще проработи ли в държава с такава история и контекст?
Ние не можем да кажем, че този метод е чисто библейски и работи само за вярващи хора. В страни от третия свят разкъсвани от граждански конфликти, бедност и корупция цинизма и обезверението стават най-големата пречка за промяната. Когато цялата нация чрез този метод се доведе по-близо до Исус не може да няма резултат. Все пак аз мисля, че всеки метод трябва да се адаптира към културния и исторически контекст на страната. Ето това е предизвикателството в Руанда.
pastir.org: Приложим ли е този модел на целенасочена църква, и дори нация, в България – и ако не, какво не му достига?
Когато Църквата е загубила фокуса си не трябва да търси методи които са успешни сред “юпитата” в Ориндж Каунти, а водителството на Божия Дух. Ние имаме модела в Деяния където виждаме ясно очертана Цел – Евангелизиране на света. Виждаме и хармонията във функционирането на петкратното служение, виждаме и невероятното свръхестествено ръководство на Св. Дух. На Филип не му трябваше книга или метод той просто слушаше и се покоряваше на Духа. С цялото ми уважение към Рик Уорън не мога да се съглася, че най-после намерихме инструкцията как да извадим българската църква от криза и да увеличим растежа. Впрочем Рик казва същото в книгата си – това не е магическата формула.
pastir.org: Американизирало ли се е българското протестантство?
Да, и то до голяма степен. За това има обективни исторически дадености. Световния евангелизъм е “пренесен” в САЩ веднага след Реформацията и там се е развил “на чисто” за да се върне отново в Европа в края на 19 и през целия 20 век. Няма протестантска деноминация или т.н. свободна църква в България, която да не е създадена с помоща на американски мисионери. Ние не можем да избягаме от това. От друга страна самото общество е “американизирано”. Необяснимо но факт когато става въпрос за филми и музика всички са фенове на американската култура но когато въпроса е за християнство има конфликт. Конфликта се поражда тогава когато Българското Православие се представи като наистина българско а протестантизма като американски вариант на християнството. Времето в което живеем е време на възраждане на национализма понякога в най-вулгарни форми. Ето такъв вид противопоставяне на национална основа ще е пагубен за християнството. Това е в национален по скоро “балкански” мащаб. Но от друга страна американизирането на църквата играе роля на рамка или клише което и пречи понякога да достигне целта си. Аз намирам проблема в следното: Почти всички стратегии и методи в САЩ са създадени с презумцията, че навън има милиони хора, които вярват в Исус но нямат църква – целта е те да бъдат привлечени с атрактивност, грижа, забавления и т.н. Другата чисто лицемерна мисия е “да вземем хората от съседните църкви” като им предложим “нещо повече”. Вижте статистиката там: процента на хората транзитиращи между църквите е огромен. За жалост това става и начин на мислене в България. Но ние нямаме 78% християни възпитани с Библията и знаещи какво е вяра, а суеверни хора за които баба Ванга е светица. Ето тука имаме какво да променим.
pastir.org: А използвате ли западни църковни стратегии за служение в църквата, в която пастирувате?
Музиката която слушаме и пеем е западна, начина на проповядване също, структуиране на служението е повлияно от западната църква. Вкарваме и чисто български елементи от фолклора или бита ни. Ние няма да “измислим” нещо много различно но не трябва да спрем да правим онова за което сме призвани на земята – да проповядваме благата вест. Така, че метода не е водещ а самата цел ще използва всеки разумен и даващ плод метод или стратегия.
pastir.org: Вече говорим за хип-хоп църкви, за скейтборд църкви, за църкви от ново поколение?
Бях в такава хип-хоп – пророческа църква. Невероятно силно послание и много динамика. Рокенс Маккенли бившо холивудско момче ми обърна представата за този вид църкви. Никога не съм очаквал Бог да работи така в подобно събрание, но Той не се притеснява от хип-хоп или скейтърите. Тези църкви ще имат много силно влияние защото използват субкултурите на младите като един вид носител на Евангелието.
pastir.org: Има ли право всяко поколение да създаде своя църква?
Църквата е една – тя е тялото Христово на земята. Поколенията обаче говорят на своя си език и само на този език те могат да да чуят Благовестието. Така, че- да, всяко поколение си има право на своя тип църковна форма.
pastir.org: А това променя ли идентичността на вярата и евангелското послание?
Мисля, че не. Въпроса не е във формата на богослужението а в личността която предава посланието. Ако той е посветен и воден от Божия Дух нека да е скейтър или рапър.
pastir.org: Адекватни ли са религиозните лидери в България към духовните нужди на народа ни?
За жалост историята ни учи, че в тази нация всички лидери, каквито и да са те: политици или религиозни почти никога не са били адекватни. Ако е ставало нещо то е ставало “въпреки лидерите” поради милостта на Бога и молитвите на гладните за Него вярващи. От друга страна Прехода на страната наложи върху религиозните лидери непосилни изисквания, като ги завари неподготвени. Резултата: разкол в Православието а сред протестантите отлив на хора след голямото съживление 1990-1993. Но днес вече има повече зрялост сред евангелското лидерство, повече поумняли и балансирани водачи. Считам, че в последните години лидерите стават по-адекватни за нуждите на хората и по толератни към различията си. Много е важно да се създаде модел на лидерство за следващото поколение, което все още няма духовни бащи и силни примери за подражание.
pastir.org: А какво трябва да се направи за създаването на ново ефективно поколение лидери?
Това е старо като самата Библия – нарича се ученичество. Проблема винаги е в учителите а не в учениците. Аз винаги съжалявам за това, че нямаме личносто които, като говорят сред протестантите всички да се респектират. Все пак имаме още време да се отърсим от миналото и да се посветим на изграждането на лидери за Цартсвото. Бог си ги е намерил само трябва да ни ги покаже.
pastir.org: Има ли истински апостоли в България и как могат да бъдат идентифицирани те?
Няма църква без апостоли. Те са в основата на всичко значимо което става. Има голямо объркване по отношение на титли, санове и т.н. Апостолските дела и сила обаче винаги са предшествани от апостолско посвещение. Апостолите основават църкви, ръкополагат презвитери /пастори според уставите/ дисциплинират църквата. Те имат грижа за тялото Христово. Те имат власт и помазание дадено им от Бога за изграждане на църквата. Дори и да не ги наричат апостоли това не променя нещата. Лично аз бих се радвал да се дифинира ясно петкратното служение защото това е библейско. Дявола има полза от туширане и замазване на всичко под църковната йерархия. Резултата е нерабиране и непочитане на Божийте избрани мъже и жени.
pastir.org: Как се е променила идентичността на българския евангелизъм?
В исторически план не много. Позицията на оцеляване като на религиозно малцинство е много губеща обаче. Ние не трябва да се считаме за 2ра категория християни. Корените на Българския евангелизъм са там в началото на Деяния 2 глава и никакъв дявол не може да промени това.
pastir.org: Кое е най-ценното, което българските протестанти трябва да за запазят в своята идентичност?
Те винаги са били пример как се прилага вярата на дело в една враждебна среда. Едно мощно, изчистено и разбираемо послание за Исус Христос е било винаги “визитната картичка” на протестантите – това не трябва да се променя никога.